№ 1910
гр. Варна, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20233110111233 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС.
Ищецът Етажна собственост на сграда с административен адрес: гр.
*******“, твърди, че ответниците К. Н. Г. и А. В. Г. са собственици на
самостоятелен обект, находящ се в сградата, находяща се на посочения адрес,
а именно – ап. **.
Излага, че на общото събрание на етажната собственост от 05.08.2021 г.
е прието решение правомощията на управител да бъдат възложени на „Т.-*
ЕООД“, в изпълнение на което на 29.09.2021 г. е сключен договор за възлагане
на управлението и поддръжката на общите части на посоченото дружество. В
чл. 16 от договора е уговорено заплащането на възнаграждение в полза на
професионалния домоуправител в размер на 12 лева месечно за самостоятелен
обект. Заявява, че ответниците дължат такса за управление на общите части в
общ размер от 168 лева, формирана като сбор от незаплатените такси за м.
10.2021 г. и за периода от м. 07.2022 г. до м. 07.2023 г.
Поддържа, че ответниците дължат и разходи за поддръжка на общите
части, както следва:
- за СОТ и портиери – в общ размер от 600.59 лева за м. 10.2021 г., както
и за периода от м. 07.2022 г. до м. 07.2023 г.;
- за басейн, градина, ДДД и вода – в общ размер от 153.56 лева за м.
10.2021 г., както и за периода от м. 07.2022 г. до м. 07.2023 г.;
- за почистване – в общ размер от 127.44 лева за м. 10.2021 г., както и за
1
периода от м. 07.2022 г. до м. 07.2023 г.;
- такса асансьор – в общ размер от 122.23 лева за м. 10.2021 г., както и за
периода от м. 07.2022 г. до м. 07.2023 г.;
- за обща ел. енергия – в общ размер от 205.55 лева за м. 10.2021 г., както
и за периода от м. 07.2022 г. до м. 07.2023 г.
Твърди, че първите четири групи от гореизброените разходи се
разпределят между етажните собственици в съответствие с разпоредбата на
чл. 51 ЗУЕС – поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства, като решение в този смисъл
ОСЕС е приело по т. 6 от Протокол № 4 от 02.12.2021 г. Що се отнася до
разходите за обща ел. енергия, с решение на общото събрание от 02.11.2021 г.
е одобрено предложението тя да не бъде залагана в бюджета, а да бъде
начислявана ежемесечно след получаване на фактури за реалното потребление
и цена.
Заявява, че с решението по т. 4 от Протокол № 4 от 02.12.2021 г. ОСЕС е
приело Правилник за вътрешния ред в сграда в режим на етажна собственост,
съгласно който разходите за изразходена ел. енергия, във всеки самостоятелен
обект се разпределят между етажните собственици по следния начин: в края
на всеки месец представител на управителя засича показанията от личните
електромери на всеки един самостоятелен обект с наличен електромер,
изготвя месечна ведомост със задължението за консумирана ел. енергия, в
която се отразяват показанието от последното засичане, показанието от
предходното засичане, разликата между двете, единичната цена за месеца
според фактурите за плащане и общото месечно задължение за всеки
самостоятелен обект според засечените показания. Предвидено е задължение
на всеки собственик в рамките на текущия месец, след оповестяване на
задължението, да го заплати в пълния му размер. Твърди, че ответниците
дължат сума в общ размер от 1184.47 лева за потребена в собствения им имот
електроенергия през м. 10.2021 г., както и за периода от м. 07.2022 г. до м.
07.2023 г.
Ищецът сочи, че на проведеното на 16.06.2022 г. общо събрание на
етажната собственост е взето решение, считано от следващия месец,
ежемесечно да бъде начислявана такса по 2 лева за брой домашен любимец
подлежащ на извеждане. На това основание на ответниците е начислена сума в
общ размер от 26 лева за периода от м. 07.2022 г. до м. 07.2023 г.
Заявява, че съобразно решение на общото събрание по т. 5 от Протокол
№ 3 от 02.11.2021 г. при формирането на Фонд „Ремонт и обновяване“ е
заложен буфер от 3000 лева на годишна база, който да служи за посрещане на
евентуално увеличение на цените на ремонтите, като с приемане на бюджета
за следващия отчетен период етажните собственици са приели начините на
изчисляване на дължимите разходи за поддръжка на общите части. Съгласно
решението по т. 8 от Протокол № 7 от 16.06.2022 г. ОСЕС е приело
ежемесечно да се събира сумата от 1000 лева от всички етажни
собственици/ползватели, без промяна в метода на разпределение, т.е.
съобразно притежаваните идеални части от общите части на сградата.
2
Уточнява, че за м. 10.2021 г., както и за периода от м. 07.2022 г. до м. 01.2023 г.
са начислявани 14.74 лева месечно на ответниците, а от м. 02.2023 г. до м.
07.2023 г. – 14.75 лева месечно, т.е. общото им задължение възлиза на 206.42
лева. Наред с това са налице незаплатени задължения от предходен период /от
01.09.2020 г. до 31.08.2021 г./ въз основа на решение на ОСЕС от 18.12.20219 г.
в размер на 417.16 лева.
Поддържа, че тъй като ответниците са съсобственици на самостоятелен
обект в сградата, отговорността им за задължения към етажната собственост е
солидарна.
Отправя искане до съда за солидарно осъждане на ответниците да му
заплатят следните суми:
1) сумата от 168 лева, представляваща такса за управление на общите
части за периода от м. 10.2021 г. до м. 07.2023 г. съобразно решение на общото
събрание от 05.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба – 31.08.2023 г. до изплащане на вземането;
2) сумата от 1209.37 лева, представляваща разходи за поддръжка на
общите части /в т. ч. за СОТ и портиери; басейн, градина, ДДД и вода;
почистване; такса асансьор; обща ел. енергия/ за периода от м. 10.2021 г. до м.
07.2023 г. съобразно решения на общото събрание от 02.11.2021 г. и по т. 6 от
Протокол № 4 от 02.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на исковата молба – 31.08.2023 г. до изплащане на вземането;
3) сумата от 1184.47 лева, представляваща разходи за потребена ел.
енергия в имота, собственост на ответниците, за периода от м. 10.2021 г. до м.
07.2023 г. съобразно решение на общото събрание от 02.12.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 31.08.2023 г. до
изплащане на вземането;
4) сумата от 26 лева, представляваща такса за домашен любимец за
периода от м. 07.2022 г. до м. 07.2023 г. съобразно решение на общото
събрание от 16.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба – 31.08.2023 г. до изплащане на вземането;
5) сумата от 623.58 лева, представляваща неплатени вноски за фонд
„Ремонт и обновяване“ за периода от м. 09.2020 г. до м. 07.2023 г. съобразно
решения на общото събрание от 18.12.20219 г., както и по т. 5 от Протокол №
3 от 02.11.2021 г. и т. 8 от Протокол № 7 от 16.06.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба – 31.08.2023 г. до изплащане на
вземането.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмени отговори с
идентично съдържание, с които оспорват предявените искове като
неоснователни.
Сочат, че не са живели в апартамента, находящ се в процесната сграда в
режим на етажна собственост, не са присъствали на нито едно от проведените
общи събрания и не са уведомявани за приемането на правилника за
вътрешния ред. Поддържат, че ищецът не им е представил детайлна справка за
3
задълженията им и считат, че документацията не е коректно водена. Навеждат
доводи за допуснати процедурни нарушения при свикване на общите събрания
на етажната собственост. Заявяват, че не са дали повод за образуване на
производството, тъй като не са надлежно уведомени за вида и размера на
задълженията си по пера.
Молят предявените искове да бъдат отхвърлени.
С молба от 10.09.2024 г. ищецът е изразил становище по наведените от
ответниците възражения. Намира за неотносимо обстоятелството дали
ответниците са обитавали процесния имот. Оспорва на последните да е
отказана информация относно размера и основанието за начисляване на
претендираните задължения към етажната собственост, както и че
документацията е водена некоректно. Заявява, че ОСЕС са проведени в
съответствие с разпоредбите на ЗУЕС, като решенията не са оспорени по
надлежния ред и са влезли в сила.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове.
Ответниците с писмена молба заявяват, че оспорват исковите
претенции.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъдат уважени предявените искове, следва да се установи
наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) че ответниците са
собственици на обект в сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес: гр. *******“; 2) че за процесния период по надлежния
ред са определени: такса за управление на общите части; разходи за
поддръжка на общите части; разходи за потребена ел. енергия в имота,
собственост на ответниците; такса за домашен любимец; вноски за фонд
„Ремонт и обновяване“; 3) че действително са извършени начислените разходи
за поддръжка на общите части, както и че в самостоятелния обект,
собственост на ответниците, действително е потребена начислената ел.
енергия.
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото обстоятелството, че
ответниците са собственици на самостоятелен обект /апартамент № **/,
находящ се в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес:
гр. *******“. Следователно първата от горепосочените материалноправни
предпоставки е налице.
По претенцията за такса за управление на общите части:
Видно от протокол от проведено общо събрание на етажната
собственост от 05.08.2021 г. /л. 11-12/, е взето решение правомощията на
управител на етажната собственост да бъдат възложени на „Т.-*“ ЕООД,
считано от 01.10.2021 г. /т. 3 и т. 5 от протокола/, като е прието Фани Тотева да
4
бъде упълномощена да подпише договор за посоченото дружество.
В изпълнение на горното е подписан договор за възлагане на поддръжка
и управление на общи части от 29.09.2021 г., приложен към исковата молба /л.
37-40/. Съгласно чл. 1 от същия „Т.-*“ ЕООД приема да управлява комплекс
„*******“ срещу месечно възнаграждение в размер на 840 лева, разпределено
поравно – 12 лева месечно за всеки самостоятелен обект и платимо до 30-то
число на съответния месец. Договорът влиза в сила от датата на сключването
му и е с уговорен краен срок 30.09.2023 г. /чл. 22/.
От изложеното следва, че за притежавания от ответниците
самостоятелен обект за исковия период /включващ м.10.2021 г. и м.07.2022 г. -
м.07.2023 г./ дължимата такса за управление на общите части възлиза на 168
лева /14 месеца х 12 лева/. Следователно предявеният иск за присъждане на
такса за управление на общите части е изцяло основателен и следва да бъде
уважен.
По претенцията за разходи за поддръжка на общите части:
С решение по т. 5 от Протокол на общото събрание на етажната
собственост от 02.11.2021 г. /л. 41-45/ е прието общата ел. енергия да не бъде
залагана в бюджета, а да бъде начислявана ежемесечно, след получаване на
фактури за реалното потребление и цена.
На проведеното на 02.12.2021 г. общо събрание /протоколът от което е
приложен на л. 53-57 от делото/ етажната собственост е взела решение
относно начина на разпределение на разходите в комплекса, както следва:
разходите за обща ел. енергия и почистване на необитаем самостоятелен
обект да бъдат в размер на 50 % от начисляваните за 1 брой самостоятелен
обект, като останалите разходи се дължат в пълен размер за всички обекти /т. 6
от Протокол № 4 от 02.12.2021 г./. С решението по т. 4 от Протокол № 4 от
02.12.2021 г. е приет Правилник за вътрешния ред в етажната собственост,
препис от който е приложен на л. 134-141 от делото. Според чл. 12, ал. 1
разходите за електрическа енергия на общите части, за асансьора, за
почистване, за възнаграждение на портиерите, за поддръжка на басейн, за
изграждане и поддръжка на зелените площи, за дезинфекция, дезинсекция и
общо изразходена вода се заплащат ежемесечно според метод за
разпределение определен с решение на ОС на ЕС.
Независимо от разпределената му доказателствена тежест, ищецът не е
успял при условията на пълно и главно доказване да установи действителното
извършване на начислените разходи за поддръжка на общите части. Поради
изложеното следва да се приеме, че за ответниците не е възникнало
задължение за заплащането на такива за процесния период. В подкрепа на
този извод са мотивите на Определение № 124 от 17.02.2020 г. на ВКС по
гр.д.3130/2019 г., III г. о., съгласно които „когато се събират авансово такси за
поддръжката на общите части на етажната собственост, наистина не може да
се обсъжда дали тези такси са послужили по предназначение, тъй като се касае
за бъдеща дейност. Когато периодът на поддръжка вече е отминал…, трябва
да се изясни дали реално е извършена дейност, дали и на кого е заплатена. Ако
5
такава дейност не е извършена, осъждането на етажния собственик да заплати
таксата би довело до неоснователно обогатяване на лицата, които не са
извършили възложената им работа.“
Поради изложеното искът за присъждане на сумата от 1209.37 лева,
представляваща разходи за поддръжка на общите части, следва да бъде
отхвърлен.
По претенцията за разходи за потребена ел. енергия в имота,
собственост на ответниците:
Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1.12 от Правилника за вътрешния ред в
етажната собственост в края на всеки месец представител на управителя
засича показанията от личните електромери на всеки един самостоятелен
обект с наличен електромер, изготвя месечна ведомост със задължението за
консумирана ел. енергия, в която е видно показанието от последното засичане,
показанието от предходното засичане, разликата между двете, единичната
цена за месеца според фактурите за плащане и общото месечно задължение за
всеки самостоятелен обект според засечените показания, като всеки
собственик е длъжен в рамките на текущия месец, след оповестяване на
задължението, да го заплати в пълния му размер.
Въпреки изричните указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, дадени на
ищеца с определението за насрочване, същият не е представил доказателства
за спазването на гореописаната процедура за разпределяне на задълженията за
потребена ел. енергия в самостоятелните обекти в сградата. Липсват и
доказателства за действителния размер на потребената ел. енергия в сградата,
респ. в имота на ответниците. Приложената на л. 272 от делото справка за
потреблението в ап. ** съставлява едностранно съставен от ищеца документ,
поради което и не се ползва с материална доказателствена сила за отразените в
него обстоятелства.
Поради горните съображения предявената претенция за потребена ел.
енергия в имота на ответниците също се явява недоказана и искът следва да
бъде отхвърлен.
По претенцията за такса за домашен любимец:
Съгласно т. 6 от Протокол № 7 от 16.06.2022 г. /л. 108-112/ е прието,
считано от м.07.2022 г. да бъде начислявана такса в размер на 2 лева за брой
домашен любимец, подлежащ на извеждане за посочени в протокола
самостоятелни обекти /в т. ч. собственият на ответниците ап. **/.
Същевременно, липсват доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца,
че в посочения обект е отглеждан домашен любимец. Единственото
ангажирано в тази връзка доказателство е приложеното на л. 274 от делото
писмо от Община Варна, от което обаче става ясно, че К. Г. и А. Г. не са подали
декларация за притежаване на куче. Следователно не се установява наличието
на основание за начисляване на претендираната такса и така предявеният иск
следва да бъде отхвърлен.
6
По претенцията за неплатени вноски за фонд „Ремонт и обновяване“:
Същата ищецът основава на твърдения, че за периода от 01.09.2020 г. до
31.08.2021 г. на ищците е начислена сума в общ размер от 417.16 лева въз
основа на решение на ОСЕС, прието на 18.12.2019 г. Същото обаче не е
представено по делото. Представени са Протокол № 3 от 02.11.2021 г. на
ОСЕС /л. 41-45/ с решението по т. 5 от който е приет бюджет на етажната
собственост за периода от 01.10.2021 г. до 30.09.2022 г., както и Протокол № 7
от 16.06.2022 г. на ОСЕС /л. 108-112/, съгласно т. 8 от който е прието
ежемесечно да се събира сумата от 1000 лева общо за етажната собственост,
без промяна в метода на разпределение. Съгласно Правилника за вътрешния
ред всички собственици на самостоятелни обекти заплащат ежемесечно или
годишно-авансово, вноски в учредения фонд „Ремонт и обновяване“,
определени съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите
части в етажната собственост. Размерът на тези вноски се определя съгласно
ЗУЕС и се приема с решение на Общото събрание на етажната собственост.
От гореизложеното следва, че единственото представено по делото
решение на общото събрание на етажната собственост, касаещо размера на
сумите дължими от етажните собственици към фонд „Ремонт и обновяване“, е
това от 16.06.2022 г. Т.е. липсват доказателства за наличието на решение за
определяне на вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м. 09.2020
г. до м. 06.2022 г.
За периода от м. 07.2022 г. до м. 07.2023 г. дължимите от ответниците
вноски следва да бъдат определени съобразно приетото решение на ОСЕС от
16.06.2022 г. и правилника за вътрешния ред на етажната собственост, т.е.
съразмерно на прилежащите към обекта им идеални части от общите части на
сградата, които съгласно приложената на л. 165 от делото схема са 1.31 %.
Така изчислена, дължимата от ответниците вноска към фонд „Ремонт и
обновяване“ възлиза на 13.10 лева месечно или общо 170.30 лева за периода от
м. 07.2022 г. до м. 07.2023 г. До този размер предявеният иск следва да бъде
уважен, като за разликата над него до предявения размер от 623.58 лева, както
и за периода от м.09.2020 г. до м.08.2021 г. и за м.10.2021 г. искът следва да
бъде отхвърлен.
По арг. от чл. 36, ал. 2 СК ответниците са солидарно задължени за
установените по-горе задължения към етажната собственост, доколкото се
касае разходи за управление и ремонт на общи части за имот, придобит от тях
в режим на съпружеска имуществена общност – видно от приложените по
делото справки от НБД „Население“ бракът между ответниците е сключен
през 1985 г., а имотът е придобит чрез договор за покупко-продажба през 2012
г. /л. 161-163/.
По релевираните с отговора на исковата молба възражения съдът намира
следното:
7
Липсват данни решенията на ОСЕС, въз основа на които са начислени
претендираните суми, да са оспорени по надлежния ред, поради което и не
следва да бъдат обсъждани доводите на ответниците за допуснати нарушения
при приемането им. Чл. 40 ЗУЕС предвижда специален ред за осъществяване
контрол за законосъобразност на решенията на етажната собственост, като не
е допустимо в случай че е пропуснат преклузивният срок за предявяване на
иск за отмяна на съответното решение, въпросът за законосъобразността му да
бъде преценяван в производството по предявен иск за присъждане на суми,
начислени въз основа на това решение. При наличието на доказателства за
приети решения на ОСЕС за размера на дължимите суми за управление на
етажната собственост и фонд „Ремонт и обновяване“ и липсата на данни те да
са оспорени по надлежния ред са ирелевантни обстоятелствата дали самите
ответници са присъствали на общите събрания, респ. дали са уведомени за
приемането на правилника за вътрешния ред, а още по-малко – дали им е
представена справка за задълженията им.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца
искане ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените
по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете. Същите
включват държавна такса в размер на 50 лева по иска за присъждане на такса
за управление на общите части и 13.66 лева – част от заплатената държавна
такса по иска за присъждане на дължими суми за фонд „Ремонт и
обновяване“съразмерно на уважената част от този иск. Наред с това са
представени доказателства за заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение
в общ размер от 630 лева. При липса на изрично посочване относно размера
на хонорара по всеки отделен предявен иск, съдът намира, че същият е
уговорен поравно, т.е. в размер от по 126 лева за всеки от предявените искове.
От същия в полза на ищеца се следва сума в размер на 160.41 лева по
уважените искове.
При съобразяване на горното съдът намира, че ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски за настоящото производство в
общ размер от 224.07 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Н. Г., ЕГН **********, и А. В. Г., ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес: гр. *******, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на
Етажна собственост на сграда с административен адрес: гр. *******“,
СУМАТА ОТ 168 /сто шестдесет и осем/ лева , представляваща такса за
управление на общите части за периода от м. 10.2021 г. до м. 07.2023 г.
съобразно решение на общото събрание от 05.08.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба – 31.08.2023 г. до изплащане на
8
вземането, на основание чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, както и СУМАТА ОТ 170.30
лева /сто и седемдесет лева и тридесет стотинки/, представляваща
неплатени вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м. 07.2022 г.
до м. 07.2023 г. съобразно решение на общото събрание по т. 8 от Протокол №
7 от 16.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба – 31.08.2023 г. до изплащане на вземането, на основание чл. 6,
ал. 1, т. 9 ЗУЕС, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на неплатени вноски
за фонд „Ремонт и обновяване“ за разликата над сумата от 170.30 лева /сто
и седемдесет лева и тридесет стотинки/ до претендирания размер от 623.58
лева /шестстотин двадесет и три лева и петдесет и осем стотинки/, както и за
периода от м.09.2020 г. до м.08.2021 г. и за м.10.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Етажна собственост на сграда с
административен адрес: гр. *******“, срещу К. Н. Г., ЕГН **********, и А. В.
Г., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр. *******, обективно и
субективно съединени искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 1209.37 лева
/хиляда двеста и девет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща
разходи за поддръжка на общите части /в т. ч. за СОТ и портиери; басейн,
градина, ДДД и вода; почистване; такса асансьор; обща ел. енергия/ за периода
от м. 10.2021 г. до м. 07.2023 г. съобразно решения на общото събрание от
02.11.2021 г. и по т. 6 от Протокол № 4 от 02.12.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба – 31.08.2023 г. до изплащане на
вземането;
- иск с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 1184.47 лева
/хиляда сто осемдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки/,
представляваща разходи за потребена ел. енергия в имота, собственост на
ответниците, за периода от м. 10.2021 г. до м. 07.2023 г. съобразно решение на
общото събрание от 02.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба – 31.08.2023 г. до изплащане на вземането;
- иск с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 26 /двадесет и
шест/ лева, представляваща такса за домашен любимец за периода от м.
07.2022 г. до м. 07.2023 г. съобразно решение на общото събрание от
16.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба – 31.08.2023 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К. Н. Г., ЕГН **********, и А. В. Г., ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес: гр. *******, ДА ЗАПЛАТЯТ на Етажна
собственост на сграда с административен адрес: гр. *******“, СУМАТА ОТ
224.07 лева /двеста двадесет и четири лева и седем стотинки/,
представляваща сторени в настоящото производство разноски, на основание
9
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10