Присъда по дело №720/2022 на Районен съд - Сливен
| Номер на акта: | 128 |
| Дата: | 12 октомври 2022 г. |
| Съдия: | Никола Георгиев Маринов |
| Дело: | 20222230200720 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 27 юни 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
03.11.2022г.
С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против
подсъдимия В. Д. В. за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б. „а“ от НК.
В разпоредително заседание РП- С. редовно и своевременно призована
изпраща свой представител, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от
НПК.
Пострадалият от престъплението редовно призован се явява лично.
Предявява граждански иск за невъзстановената част от вредите. Претендира и
законна лихва от датата на увреждането. Придържа се към казаното от
прокурора по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК.
Подсъдимият редовно призован за разпоредително заседание се явява
лично и със служебен защитник. Признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Моли делото да се разгледа по
реда на съкратеното съдебно следствие.
Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание счете
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени, прие за съвместно разглеждане
предявения граждански иск и конституира пострадалия в качеството на
граждански ищец, след което приключи разпоредителното заседание и
премина към предварително изслушване на страните.
При предварителното изслушване на страните съдът разясни на
подсъдимия правата по чл.371 от НПК и с определение обяви, че ще ползва
неговото самопризнание при постановяване на присъдата, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Представителят на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението
като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на подс. В. да се
наложи за престъплението по чл.196, ал.1, т.1 от НК наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от ДВЕ години, което да се редуцира с 1/3 и намаленото
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца
да се изтърпи ефективно при първоначален СТРОГ режим. Предлага
гражданският иск да се уважи изцяло.
Гражданският ищец в съдебно заседание моли да се уважи претенцията
му в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
В съдебно заседание подс. В. се признава за виновен. Разкайва се и моли
лично и чрез защитника си да му бъде определено наказание „Лишаване от
свобода“ в минимален размер. Признава гражданската претенция в пълен
размер.
1
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На неустановена дата в края на месец февруари 2022г. подс. В. посетил свой познат,
св. П. в дома му в гр. Т., ул. „Княз Борис I“, №30. Св. П. бил болен и помолил подс. В. да му
плати месечните разходи и да му закупи лекарства. Дал му 100 лева, които извадил от
торбичка, скрита под дюшека на леглото му.
На другия ден подс. В. отново отишъл до дома на св. П., който този път го помолил да
го намаже с газ. Той намазал св. П. с газ и решил да вземе пари от торбичката, която
предния ден видял къде я крие пострадалия. Подс. В. извадил торбичката изпод дюшека,
взел парите в размер на 8000 лева, които св. П. държал в нея и напуснал дома му.
В следващите дни подс. В. посещавал почти ежедневно казино „Елит бет“ в гр. Т. и
залагал големи суми в едри банкноти. Дал сумата от 300 лева назаем на св. М., с когото
сестра му живеела на съпружески начала. От търговски обект в гр. Т., стопанисван от св. Г.
подс. В. си закупил мобилен телефон и преносима тонколона за сумата от 420 лева общо.
След като бил установен като извършител на деянието, с протокол за доброволно
предаване от 17.03.2022г. подс. В. е предал на служител от РУ на МВР- Т. сумата от 400
лева, за които е заявил, че е откраднал от дома на св. П..
С протокол за доброволно предаване от 14.03.2022г. подс. В. е предал на служител от
РУ на МВР- Т. 1 бр. банкнота с номинал 20 лева, 1 бр. музикална тонколона с надпис
SPEAKEP и 1 бр. зарядно за музикална тонколона с надпис POWER ADAPTOR.
С протокол за доброволно предаване от 21.04.2022г. подс. В. е предал на служител от
РУ на МВР- Т. сумата от 180 лева за възстановяване на нанесената от деянието му щета.
Сумата в размер на 600 лева на 29.04.2022г. била предадена на пострадалия П. В. П.
срещу разписка.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на свидетелските показания на свидетелите К.Я.К., Р.К. М., П. В. П. и
Д.Б. Г., протоколите за доброволно предаване, разписката за върнати вещи и
приложеното веществено доказателство, взети в тяхната съвкупност и
поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като
същите са последователни, логични и се подкрепят от останалия събран по
делото доказателствен материал.
Съдът дава вяра и на обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
досъдебното производство, тъй като същите кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства.
2
Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на
наказателното производство и присъединени към доказателствения материал
по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира и веществените доказателства, тъй като същите не бяха
оспорени от страните и кореспондират със събраните доказателства по
делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. В. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението „Кражба“ по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, затова че на неустановена дата през месец февруари
2022г. в гр. Т. от частен дом, намиращ се на ул. „Княз Борис 1“, №30 в
условията на опасен рецидив (извършил престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от 1 година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК) е
отнел чужди движими вещи- парична сума в размер на 8000 лева от
владението на П. В. П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои.
Деянието е извършено от подс. В. с пряк умисъл, тъй като той е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Той е знаел, че като взема посочената по-
горе сума пари, собственост на св. П. В. П. извършва деянието „Кражба“.
Наясно е бил, че по този начин, извършвайки деянието ще увреди
собственика на тези пари, но въпреки това го е извършил и е увредил
пострадалия П..
Съдът счита, че авторството на деянието се установи по несъмнен начин
от събраните по делото доказателства. Видно е, че подс. В. е извършил
деянието, за което е обвинен, тъй като това се установи от показанията на
разпитаните по делото свидетели, които са логични, относими към предмета
на делото и се подкрепят от писмените доказателства по делото, а именно
протоколите за доброволно предаване и разписката за върнати вещи. Доказва
се и от приложените по делото веществени доказателства, тъй като те също
кореспондират с всички събрани по делото доказателства.
От справката за съдимост на подс. В. е видно, че той е извършил
деянието „Кражба“ в условията на опасен рецидив, тъй като с присъда по
НОХД №1700/2017г. С.ският районен съд му е наложил за извършено на
30.07.2017г. престъпление по чл.149, ал.4, т.1, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЧЕТИРИ години,
което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим. Присъдата е влязла в сила
на 11.07.2018г. Това наказание подс. В. е изтърпял на 12.07.2021г. Видно е, че
с описаната по- горе присъда по НОХД №1700/2017г. на С.ски районен съд
3
му е било наложено наказание ЧЕТИРИ години „Лишаване от свобода“,
което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим за престъпление по чл.149,
ал.4, т.1, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Видно е, че с тази присъда
му е наложено наказание за тежко умишлено престъпление. Наложеното
наказание е „Лишаване от свобода“ в размер на ЧЕТИРИ години и
изтърпяването на същото не е било отложено на основание чл.66 от НК. От
изтърпяването на това наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири
години до извършването на деянието по настоящото производство не е
изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок. Ето защо съдът
счита, че подс. В. е извършил деянието „Кражба“ по настоящото
производство в условията на опасен рецидив, съгласно разпоредбата на чл.29,
ал.1, б. „а“ от НК и правилно РП- С. му е повдигнала такова обвинение.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимия и в стремежа му за
облагодетелстване по непозволен от закона начин.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие искреното
му разкаяние и съдействието от негова страна за разкриване на обективната
истина по време на досъдебното производство.
Съдът констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно
лошите характеристични данни на подсъдимия, както и предишните му
осъждания, освен обуславящото опасния рецидив.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подс. В., съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че следва да определи
наказанието на подс. В. за извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК при условията на чл.54, ал.1 от НК,
тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства, нито е налице някое от изключително естество. Намира, че е
най- подходящо това наказание да бъде „Лишаване от свобода“ в минималния
предвиден в закона размер за това престъпление „Лишаване от свобода“ за
срок от ДВЕ години, както предлага прокурора. Наказанието в този размер
съдът счита за справедливо и отговарящо в максимална степен на
обществената опасност на деянието и на дееца и с него ще се постигнат
целите на генералната и специалната превенция. Това наказание на основание
чл.58а, ал.1 от НК съдът задължително следва да намали с 1/3, а именно с
ОСЕМ месеца, тъй като делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно
следствие по т.2 на чл.371 от НПК. Намаленото наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца подс. В. следва да
изтърпи при първоначален СТРОГ режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Видно е,
че не е изтекъл предвидения в тази разпоредба петгодишен срок от
изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, а
именно наказанието по НОХД №1700/2017г. на С.ски районен съд е
4
изтърпяно на 12.07.2021г.
Съдът счете, че следва да бъде уважен предявения от пострадалия П.
граждански иск, тъй като безспорно се доказа по делото, че той е предявен
своевременно. Доказа се, че през месец февруари 2022г. св. П. е претърпял
имуществени вреди. Установи се по несъмнен начин, че тези вреди са
настъпили вследствие противоправното поведение на подс. В.. Доказа се по
безспорен начин причинно- следствената връзка между деянието на
подсъдимия и вредата, причинена на пострадалия. Установи се, че той с
действията си е причинил вреда на св. П. на стойност 8000 лева. Видно е, че
парите, предмет на инкриминираното деяние са в размер точно на тази сума.
От доказателствата по делото е видно, че на св. П. са възстановени част от
парите в размер на 600 лева. Останалите пари на стойност 7400 лева не са
били върнати. Ето защо тази сума, подс. В. я дължи на пострадалия.
Предявеният граждански иск е в размер точно на тази сума от 7400 лева. Ето
защо съдът счете, че следва да осъди подс. В. да заплати на гражданския ищец
П. сумата от 7400 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди от престъплението. Върху главницата съдът присъди и
претендираната от гражданския ищец законна лихва, считано от датата на
увреждането- месец февруари 2022г. до окончателното изплащане на сумата,
тъй като при непозволено увреждане длъжникът изпада в забава от момента
на деликта, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Съдът счете, че следва да отнеме в полза на държавата веществените
доказателства 1 брой озвучителна тонколона марка SPEAKEP- OM- K22,
заедно с дистанционно и захранващ кабел на основание чл.53, ал.2, б. „б“ от
НК, тъй като тези веществени доказателства представляват облага, придобита
от подсъдимия чрез престъплението.
С оглед правилата на процеса съдът осъди подс. В. да заплати в полза
на съдебната власт по сметка на С.ски районен съд сумата от 296 лева,
представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5