№ 4444
гр. Варна, 29.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100502293 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх.№ 1538/21.01.2022 г. от С.
Й. И. с ЕГН **********, против решение №1288/09.10.2021г. по гр.д. № 4111/2021 г. на XI
с-в на ВРС, в частта, в която е определена вината за разстройството на брака на двамата
съпрузи,а не само на съпругата, в частта, в която са предоставени родителските права по
отношение на родените от брака деца М, ЕГН ********** и Д, ЕГН ********** на майката
П. П. И., в частта в която е определено местоживеенето на децата при нея, в частта в която
е определен режим на лични отношения на децата М, ЕГН ********** и Д, ЕГН **********
с него и в частта, в която ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, жк
„................ е предоставено на майката П. П. И.. В условията на евентуалност, обжалва
решението в частта, в която е присъдена месечна издръжка в полза на децата М, ЕГН
********** и Д, ЕГН ********** както следва: за разликата над 200 лв. до 230 лв. за детето
М и за разликата над 180 лв. до 200 лв. за детето Д, както и в частта за началния момент, от
който съдът е приел, че се дължи издръжката-датата на исковата молба-19.03.2021г., вместо
датата на фактическата раздяла между родителите-съпрузи, настъпила на 06.07.2021г.
Излага, че първите проблеми в брачните отношения се забелязали през м. февруари
2021 г., както и че те са в резултат на конкретно поведение на ищцата. Пътувания в
„командировки“ до Вонеща вода на рождения ден, без дори да направи опит да се обади
на съпруга и децата си през времето на отсъствието си, купони, чести вечерни разходки, на
които ответникът и децата не са поканени, разходки в Морската градина на 26.02.2021 г. по
време, на която ищцата е видяна от С., М и Д под ръка с друг мъж. Твърди, че въпреки че е
срещнала семейството си и е установила, че децата са разстроени от видяното /М и Д са се
разстроили, а М се е разплакал/, П. П. ги е изоставила и е продължила разходката си с този
мъж. Сочи, че именно от тази нощ съпрузите започнали да спят в отделни стаи и от този
момент ищцата започнала да говори за развод и да се държи агресивно спрямо ответника.
Излага още, че срещите и контактите на г-жа П. станали по-важни за нея от децата , като
често е започнала да ги оставя сами у дома под различен претекст без да я интересува какво
се случва с тях през това време. Очевидно било, че причината за разстройството в брачните
отношения между страните е, че П. П. е започнала връзка с друг мъж – колегата К Н.,
която продължава и към настоящия момент. Твърди още, че след като бил отстранен от
семейното жилище, г-н Н. бил чест гост с преспиване в това жилище, когато децата са при
1
него в режима им на лични контакти. От друга страна излага, че нито едно от събраните по
делото доказателства не установява негово укоримо поведение. Напротив, през цялото време
докато ищцата пътувала, разхождала се и се срещала с приятели, той отговорно полагал
всички грижи за двете деца, помагал им е в уроците, организирал свободното им време. Що
се касае до опитите за внушение от страна на ищцата, че той слушал родителите си и сестра
си, и че те се опитвали да му въздействат по някакъв начин то те останали недоказани.
Напротив, установено било, че бабата и дядото на децата Д и М по бащина линия, както и
леля им Д са помагали ежедневно в грижите за децата, вземали са ги от училище всеки ден,
помагали са с уроците и с всичко необходимо, като и че децата били привързани към тях.
Излага, че били събрани доказателства за опитите му да запази брака с ищцата. С оглед
горно, твърди, че вина за разстройството на брака има само съпругата.
Относно упражняването на родителските права на децата от майката и определеното
местоживеене при нея излага, че тя не е в състояние да полага адекватни грижи за тях, като
по данни на съседи, от жилището се носели крясъци и обиди от нейна страна спрямо децата.
Счита, че това поведение не следва да квалифицира ищцата като по-пригоден родител,
който да упражнява родителските права. Твърди, че формирането на отчуждение у децата
към него, не сочи на родителски капацитет за възпитаването им и съдействие за правилното
им формиране като личности, а е поведение, което е укоримо. Накърняването на авторитета
на родителя пред децата било системно от нейна страна и целяло формирането на негативно
отношение у тях спрямо него. От друга страна излага, че не са събрани доказателства за
някакво негово укоримо поведение в процеса на общуване с децата. Напротив, когато те
били при него, той съставял план за времето, когато са заедно, организирал разходки,
почивки, забавления, създавал им условия и ги подпомагал в учебния процес. Децата се
чувствали добре при контакти с него и очаквали с нетърпение срещите им. Излага, че ако
родителските права бъдат предоставени на него, това би допринесло за физическото и
психическото им развитие като деца, като помощта от трети лица, на които може да разчита
при тяхното отглеждане също следва да бъде отчетена. По отношение на определеното
местоживеене на децата счита, че то не следва да се променя на друг адрес.
Относно определената месечна издръжка в полза на децата счита, че размерът е
завишен и несъобразен с възможностите да заплаща такава. Неправилно е определен и
началният момент, от който я дължи.
Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде прието, че вина за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака носи единствено съпругата, да му бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето М и детето Д, да бъде
определено местоживеенето им при него, да му бъде предоставено ползването на семейното
жилище, находящо се в гр. Варна, жк „................ до навършване на пълнолетие от децата, да
бъде определен подходящ режим на лични отношения на майката с децата и размер на
издръжката, която да им плаща.
В условията на евентуалност, моли да бъде отменено обжалваното решение в частта
за издръжката , която е осъден да плаща на детето М за разликата над 200лв. до 230лв. и за
детето Д за разликата над 180.00лв. до 200лв., като началният момент на дължимост бъде
определен от датата на фактическата раздяла-06.07.2021г.
Представени са следните писмени доказателства: договор за потребителски паричен
кредит от 19.08.2018 г. и 4бр. фактури за заплатени услуги към А1.
Направено е доказателствено искане да бъде допуснат до разпит в съдебно заседание
един свидетел, с показанията на който ще се установят твърдения в жалбата за агресивно
поведение на ищцата към децата след постановяване на съдебното решение, за прекратяване
на брака и определяне на местоживеенето при нея, както и твърденията, че вина за
разстройство в брачните отношения има тя.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от П. П. И., в който е изразено
становище за неоснователност и недоказаност на въззивната жалба. Въззиваемата страна
счита обжалваното решение за правилно и моли за неговото потвърждаване с изключение на
частта, в която е предявила насрещна въззивна жалба. Двамата родители разполагат с добър
родителски капацитет, но е наложително да преодолеят конфликтите си в името на доброто
бъдеще на децата си. Воля от страна на бащата за това няма. Той не е склонен да се помири,
да приеме решението на съпругата си, а създава конфликти, преминаващи в домашно
насилие и подава жалби срещу нея, с което се домогва да докаже, че е лош родител.
ДСП – Варна не взема становище по въззивната жалба.
Следва да бъдат приети приложените към въззивната жалба писмени доказателства, а
именно: договор за потребителски паричен кредит от 19.08.2018 г. и 4 бр. фактури за
заплатени услуги към А1. Относно направеното доказателствено искане да бъде допуснат до
разпит в съдебно заседание един свидетел, с показанията на който ще се установят
твърдения в жалбата за агресивно поведение на ищцата към децата след постановяване на
съдебното решение, съдът намира за допустимо и относимо по спора. Следва да бъде
допуснат до разпит един свидетел при режим на водене, доколкото с него ще се установяват
факти с правно значение настъпили след постановяване на първоинстанционното решение.
Не следва да бъде допускан искания свидетел, с показанията на който се установява вината
на съпругата за разстройството на брака, като несвоевремеунно направено и настъпила
преклузия.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба с вх. № 49961/08.12.2021 г. от от П. П. И.,
с ЕГН **********, чрез адв. П.Н., против решение №1288/09.10.2021г. по гр.д. № 4111/2021
г. на XI с-в на ВРС, в частта, с която е посочено, че и тя носи вина за настъпилото дълбоко
и непоправимо разстройство на брака. Счита, че вината за настъпилото разстройство на
брака носи само С. И.. Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от С. И. по насрещната въззивна жалба, в който е
изразено становище за неоснователност и недоказаност на същата. Моли съда да постанови
решение, с което да я остави без уважение
Представя следните писмени доказателства: предварителен договор за прехвърляне
на недвижим имот и строителство от 26.09.2007 г., Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 91, т. 26, д. № 26606, вх.рег. 34208 от 14.11.2007г. на Сл.по
вписванията-Варна, разписки за извършени плащания по предварителен договор – 3 бр.,
нареждане за валутен превод-2бр. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 96, т. 1, рег. № 2355, дело № 83/2011г. на пом.нотариус Е С на нотариус С Д
ДСП – Варна не взема становище по насрещната въззивна жалба.
ВОС намира, че следва да Бъде отложено приемането и прилагането на
представените с отговора на насрещната въззивна жалба от С. Й. И. писмени доказателства-
разписки за извършени плащания по предварителен договор – 3 бр., нареждане за валутен
превод 2 бр. и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 91, т. 26, д. № 26606,
вх.рег. 34208 от 14.11.2007г. на Сл.по вписванията-Варна, доколкото останалите са вече
представени в производството пред ВРС, в о.с.з. след изясняване какви обстоятелства се
цели да бъдат установени с представянето им, с оглед преценката на съда за настъпила
преклузия.
Постъпила е и въззивна жалба с вх. № 25171/28.10.2022 г. от С. Й. И., с ЕГН
********** против решение
№ 2720/21.08.2022 г. по гр. д. 4111/2021 г. на XI с-в на ВРС, с което е допълнено решение
№1288/09.10.2021г. по гр.д. № 4111/2021 г. на XI с-в на ВРС, в частта, с която е отхвърлена
исковата му претенция за заплащане на месечен наем в размера над 65 лв. до пълния
предявен размер от 92.50 лв. за ползване на семейното жилище, находящо се на адрес: гр.
3
Варна, ж. к. „..............., на осн. чл. 57 от СК.
Счита изводите на първоинстанционния съд досежно наемната цена на ползване на
семейното жилище за неправилни. Размерът на наема дължим от ищцата, следва да бъде
определен като бъде приспадната ½ ид. ч. от него за ползваната от непълнолетните деца Д и
М жилищна площ и наема се определи на половината от останалата ½ ид. ч. от жилището, т.
е. в размер на 92.50 лв. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на друго, с което исковата му претенция по чл. 57 от СК да бъде уважена
изцяло.
В срок е постъпил и писмен отговор от П. П. И., в който е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба. Моли съдът да я остави без уважение, а решението да
се потвърди като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира разноски за втората
инстанция.
ДСП – Варна не взема становище по въззивната жалба.
Няма искания за събиране на нови доказателства по тази жалба.
Жалбите са депозирани в законоустановения срок от легитимирани страни срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са и допустими.
С оглед задължението на съда по чл. 15 от ЗЗДетето, следва да бъде изслушано
детето М С.ов И., роден на 04.08.2009 г. Детето следва да бъде подготвено от социален
работник при ДСП – Варна за явяване пред съда, който да му осигури необходимата
информация, която да му помогне да формира мнението си и да го уведоми за евентуалните
последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение, както и за всяко решение
на съдебния орган, съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗЗДетето. За тази цел майката П. П. И. трябва да
осигури довеждането на М, в открито съдебно заседание за изслушване, а ДСП – Варна да
осигури присъствието на социален работник или друг подходящ специалист при
изслушването му.
Воден от горното и на основание чл. 267 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх.
№ 1538/21.01.2022 г. от С. Й. И., с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Р. М. от АК
– Варна, съдебен адрес гр. Варна, ул. „..........., тел. ********** срещу Решение №
1288/09.10.2021 г., постановено по гр. д. № 4111/2021 г. на ВРС, ХI с-в, в частта, в която е
определена вината за разстройството на брака на двамата съпрузи,а не само на съпругата, в
частта, в която са предоставени родителските права по отношение на родените от брака
деца М, ЕГН ********** и Д, ЕГН ********** на майката П. П. И., в частта в която е
определено местоживеенето на децата при нея, в частта в която е определен режим на
лични отношения на децата М, ЕГН ********** и Д, ЕГН ********** с него и в частта, в
която ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, жк „................ е
предоставено на майката П. П. И.. В условията на евентуалност, обжалва решението в
частта, в която е присъдена месечна издръжка в полза на децата М, ЕГН ********** и Д,
ЕГН ********** както следва: за разликата над 200 лв. до 230 лв. за детето М и за разликата
над 180 лв. до 200 лв. за детето Д, както и в частта за началния момент, от който съдът е
приел, че се дължи издръжката-датата на исковата молба-19.03.2021г., вместо датата на
фактическата раздяла между родителите-съпрузи, настъпила на 06.07.2021г.; насрещна
въззивна жалба с вх. № 49961/08.12.2021 г. от П. П. И., с ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. П. Н., съдебен адрес: гр. Варна, бул. „........, тел. ................., e-mail:
................ срещу Решение № 1288/09.10.2021 г., постановено по гр. д. № 4111/2021 г. на ВРС,
ХI с-в, в частта, с която е посочено, че и тя носи вина за настъпилото дълбоко и
4
непоправимо разстройство на брака, а не само съпруга й, на осн. чл. 49, ал. 3 от СК и
въззивна жалба с вх. № 25171/28.10.2022 г. от С. Й. И., с ЕГН ********** против
решение № 2720/21.08.2022 г. по гр. д. 4111/2021 г. на XI с-в на ВРС, с което е допълнено
решение №1288/09.10.2021г. по гр.д. № 4111/2021 г. на XI с-в на ВРС, в частта, с която е
отхвърлена исковата му претенция за заплащане на месечен наем в размера над 65 лв. до
пълния предявен размер от 92.50 лв. за ползване на семейното жилище, находящо се на
адрес: гр. Варна, ж. к. „..............., на осн. чл. 57 от СК.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от С. Й. И. писмени доказателства,
а именно: договор за потребителски паричен кредит от 19.08.2018 г. и 4 бр. фактури за
заплатени услуги към А1.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО си за приемането на представените от С. Й. И.
разписки за извършени плащания по предварителен договор – 3 бр., нареждане за валутен
превод 2 бр. и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
№ 91, т. 26, д. № 26606, вх.рег. 34208 от 14.11.2007г. на Сл.по вписванията-Варна до о.с.з. и
след изясняване какви обстоятелства се цели да бъдат установени с представянето им, както
и с оглед преценката на съда за настъпила преклузия.
, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на С. И. за събиране на
писмените доказателства, а именно: предварителен договор за прехвърляне на недвижим
имот и строителство от 26.09.2007 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 96, т. 1, рег. № 2355, дело № 83/2011г. на пом.нотариус на нотариус С Д С.
ДОПУСКА до разпит един свидетел на С. Й. И., който следва да бъде воден в о. с. з.,
с показанията на който ще се установят твърдения за агресивно поведение на П. П. И. към
децата след постановяване на съдебното решение за прекратяване на брака и определяне на
местоживеенето им при нея.
ЗАДЪЛЖАВА майката П. П. И. да осигури довеждането на детето М С.ов И. в о. с.
з. за изслушване, на осн. чл. 15, ал. 1 от ЗЗДетето.
УКАЗВА на ДСП – Варна да подготвят детето М И. за явяване пред съда, според
изискването на чл. 15, ал. 3 от ЗЗДетето, като осигурят присъствието на социален работник
или друг подходящ специалист при изслушването му.
НАСРОЧВА производството по в. гр. дело № 2293/2022г. на ВОС за 07.02.2023г. от
15.00ч.., за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители и
ДСП-Варна, ведно с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5