РЕШЕНИЕ
№ 3314
гр. София, 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20251110205768 по описа за 2025
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НO, 13-ти състав, в открито съдебно
заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар С.Нанкова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5768
по описа на съда за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. И. П. срещу наказателно постановление №24-4332-
031498 от 31.12.2024 г., издадено от началник група в ОПП – СДВР, с което на
1
жалбоподателя на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни
наказания „Глоба“ в размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за 2
месеца“ за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2 от ЗДвП
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че не се налице процесуалните и материални
предпоставки за издаване на НП, като твърди, че към момента на нарушението е бил
задържан, поради което иска отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 10.12.2024 г. Л.А., заемащ длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП –
СДВР съставил срещу жалбоподателя АУАН за нарушения на ЗДвП. АУАН бил
подписан без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН на 31.12.2024 г., Гергана Борисова –
Началник група в ОПП – СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал.
1 и ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им –
чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им обаче не съответстват на изискванията
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, доколкото е налице разминаване в посочването на момента
на извършване на нарушението – в АУАН и в НП са посочени различни часове на
осъществяване на твърдените нарушения – 15:52 и 19:19 респективно.
Ангажирането на административно-наказателната отговорност е строго
формален процес, като посочените противоречия при описание на нарушението
безспорно възпрепятстват жалбоподателя да разбере в какво се състои вмененото му
нарушение и да организира адекватно защитата си по фактите, като това неразбиране е
демонстрирано и в съдебно заседание. Касае се за допуснатото съществено нарушение
на процесуалните правила, което е и самостоятелно основание за отмяна на НП.
2
За пълнота на изложението и с оглед инстанционна проверка на настоящото
решение съдът намира, че следва да изложи доводи и по отношение на релевантната за
правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка.
На 10.12.2024 около 15:51 ч жалбоподателят управлявал лек автомобил марка
„*****“, с рег.№ СВ **** ТА по ул. „Райко Жинзифов“ с посока на движение от ул.
„Свети Георги Софийски“ към ул. „Даскал Манол“, като срещу блок 20, поради
движение с несъобразена с пътните условия (мокър асфалт) скорост, реализирал ПТП в
паркирания л.а. „*****“ с № СВ *****ХА, след което напуснал мястото на
произшествието. Малко след това жалбоподателят бил задържан от служители на
СДВР със заповед за задържане 220зз-1321/10.12.2024 от 15:55 ч.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа анализ на обясненията показанията на свидетеля Л.А., както и от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН.
По същество липсват противоречия в доказателствените материали, поради
което съдът не дължи по-детайлното им обсъждане по аргумент от чл. 305, ал. 3 от
НПК.
В настоящия случай се установява, че към посочения в НП час на нарушението,
жалбоподателят е бил задържан в 06 РУ СДВР, поради което за него е било
невъзможно да извърши вмененото му към този момент нарушение.
Следва да се посочи, че предметът на делото в административнонаказателното
производство и фактическите рамки на доказване се определят от изложеното в АУАН
и НП, като съдът не разполага с правомощие да разширява, допълва и изменя
фактическата рамка на административното обвинение. Съдебният контрол не е
средство за саниране на пропуски в дейността на АНО, а за проверка на това дали са
били налице предпоставките за издаване на НП, като не може дадено обстоятелство да
се изследва и установява за пръв път пред настоящата инстанция, пред която не се
допуска съществено изменение на обстоятелствата на нарушението (аргумент за
противното от чл. 63, ал.7, т.1 от НП). По делото не се установява, че жалбоподателят
е осъществил деянието, така както е описано в НП, поради което и жалбата се явява
основателна и НП следва да бъде отменено поради неправилно приложение на
процесуалния и материалния закон.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и
своевременно претендира такива на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в размер на 800 лв.
-адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна прави възражение за прекомерност,
което настоящият състав намира за основателно с оглед фактическата и правна
сложност на делото, като дължимите разноски следва да бъдат намалени до сумата от
400 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-4332-031498 от 31.12.2024 г.,
издадено от началник група в ОПП – СДВР, с което на В. И. П. на основание чл. 175,
ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 100
лева и „Лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца“ за нарушение на чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на В. И. П., ЕГН **********, сумата в размер на
400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд София – град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4