Решение по дело №2498/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 145 от АПК във вр. с чл. 118 от КСО.

Делото е образувано по жалба на „Принцес Резиденс“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Р. Р., подадена чрез процесуалния представител адв. А., срещу Решение № 2153-15-293 от 14.10.2024 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – [населено място], с което е оставена без уважение жалбата на дружеството жалбоподател против Разпореждане № РЖ-5-15-01696158/09.09.2024 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – [населено място], издадено на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, с което „Принцес Резиденс“ ООД е задължено да внесе сума по ревизионен акт за начет № РА-5-15-01667331/27.08.2024 г. в размер на 16 201,78 лева – главница, и 5 867,07 лева – лихва, или общо 22 068,85 лева.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане поради постановяването им при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.

Редовно призовано, в съдебно заседание дружеството- жалбоподател се представлява от адв. А., който поддържа подадената жалба и ангажира доказателства. По същество счита, че атакуваните административни актове са незаконосъобразни, издадени в противоречие с материалноправните разпоредби и при нарушение на административно производствените правила, за което излага подробни съображения в писмена защита. Претендира присъждане на направените в съдебното производство разноски, съгласно представен списък.

Ответникът по жалба - Директорът на ТП на НОИ Пловдив, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрк. В., която оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Представя писмено становище, с което излага съображения за липса на твърдяните от жалбоподателят основания за отмяна на акта. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, II отд., Х състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това 14-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

На основание чл. 107 от КСО и чл. 11, ал. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е издадена Заповед № ЗР-5-15-01646070/04.07.2024 г. на Ръководителя на ТП на НОИ Пловдив за извършване на частична ревизия по разходите на „Принцес Резиденс“ ООД от контролен орган на НОИ – Пловдив за периода от 01.08.2020 г. до 31.12.2021 г. Частичната ревизия е извършена във връзка с писмо от ТД на НАП – Пловдив с вх. № 1029-15-17650/15.05.2024 г. относно извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с протокол № ПО-16001623183592-073-001/26.03.2024г. Установено е, че осигурителят е ползвал подпомагане по ПМС № 278 от 12.10.2020 г. и ПМС № 322 от 07.10.2021 г. и от предоставените ведомости за съответните периоди е установена разлика в осигурителния доход между базов месец и месеците на подпомагане.

На осигурителя е изпратено писмо изх. № 1029-15-17650#3 от 30.05.2024 г., с което същия е уведомен за установеното нарушение от компетентността на НАП, номер на ПМС, по което се възстановява сумата, както и размера на подлежащата за възстановяване сума и срок за доброволно изпълнение, а именно в 14-дневен срок да изплати средства в размер на 16 201,78 лева, предоставени с цел запазване заетостта на работниците и служителите при извънредното положение. Писмото е връчено на 12.06.2024 г.

На основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО и във връзка с чл. 10, ал. 1 и 3 от ПМС № 151/03.07.2020 г. на „Принцес Резиденс“ ООД е съставен частичен ревизионен акт за начет № РА-5-15-01667331/27.08.2024 г. за причинени щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи – получени средства за запазване на заетостта в условията на извънредното положение и извънредната епидемична обстановка в общ размер на 22 068,85 лева, от които 16 201,78 – главница и 5 876,07лв. – лихви. Същите подлежат на възстановяване, поради това, че не е спазено изискването на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ПМС № 151/03.07.2020 г., изм. и доп. с ПМС № 278/12.10.2020 г., ПМС № 416/30.12.2020 г., ПМС № 93/18.03.2021 г., ПМС № 213/01.07.2021 г., ПМС № 322/07.10.2021 г. и ПМС № 482/30.12.2021 г. – работодателят, получил средства за запазване на заетостта по реда на постановлението, да изплаща на работниците и служителите трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на осигурителния доход за базовия месец, и да внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец.

Съгласно ревизионен акт за начет изплатените неправомерно средства на осигурителя се отнасят за следните лица и периоди: по ПМС № 278/2020 г. за посочени поименно лица и периоди с базов месец 08.2020г. и месеци на подпомагане м.10.2020 г., м.11.2020 г. и м.12.2020 г. и по ПМС № 322/2021 г. за поименно посочени лица при базов месец 07.2021 г. и месеци на подпомагане м.09.2021 г., м.10.2021 г., м.11.2021 г. Формиране на сумите, подлежащи на възстановяване за посочените лица, е изразен в справка, която е приложена като неразделна част от ревизионния акт за начет. На основание чл. 113 от КСО са начислени и лихви.

С възражение с вх. № 1012-15-355 от 03.09.2024 г., дружеството е възразило за дължимост на начислените суми за възстановяване в издадения ревизионния акт за начет.

С Мотивирано заключение с изх. № 1012-15-17650#7/09.09.2024 г., контролният орган е потвърдил изцяло установените с ревизионния акт за начет задължения.

С разпореждане № РЖ-5-15-01696158/09.09.2024 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е постановено събиране на сумите по ревизионния акт за начет. Ревизираното дружество е обжалвало постановеното разпореждане и с Решение № 2153-15-293/14.10.2024 г. Директорът на ТП на НОИ Пловдив е оставил жалбата без уважение като е счел, че е налице фактическият състав на разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за реализиране на имуществената отговорност на „Принцес Резиденс“ ООД за нанесените щети, установени с ревизионния акт за начет. Недоволен от този резултат, дружеството-жалбоподател е инициирало настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство са приети като писмени доказателства по делото представените с административната преписка документи, както и допълнително ангажираните и постъпили писмени доказателства от трети неучастващи лица, а именно от ТД на НАП – Пловдив и Агенция по заетостта. В хода на съдебното производство по инициатива на жалбоподателя са приобщени писмени доказателства, касаещи заключение на проведена съдебно- счетоводна експертиза.

За изясняване на обстоятелствата по делото съдът допусна и прие неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Направен е извод, че е налице съответствие между дължимите осигурителни вноски и внесените такива от жалбоподателят на съответната база на осигурителния доход за поименно посочените лица. Посочено е, че за базови месеци август 2020 г. и юли 2021 г., осигурителния доход се формира от сбора на основното трудово възнаграждение, ведно с допълнителното трудово възнаграждение, извънредния и нощен труд. Предвид извършените изчисления от страна на ВЛ е констатирана разлика между възнагражденията начислени/изплатени през базовите месеци и за месеците на подпомагане. Съдът кредитира заключението на експертизата, която е изготвена от компетентно, обективно логично и е обосновано, методологически правило и съответно на останалите писмени доказателства по делото. В допълнително заключение, оспорено от страна на процесуалния представител на ответника, е извършено ново изчисление, като е съобразил наредбата на чл. 2, ал. 2 от ПМС № 151/2020, за работниците наети след 01.06.2020 г., касаещи размера на трудовото възнаграждение. Изчислени са разликите спрямо минималния осигурителен доход за длъжността, като е разработено в два варианта – спрямо брутното трудово възнаграждение и спрямо нетното трудово възнаграждение.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от Административно - процесуалния кодекс (АПК), приложим на основание чл. 118, ал. 2 от КСО, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК - дали актът е издаден от компетентен орган, дали са спазени материалноправните и административнопроизводствените правила; дали актът е издаден в писмена форма и дали същият е съобразен с целта на закона.

Приложимата нормативна уредба е тази по КСО и ПМС № 151 от 2020 г., а именно чл. 110 КСО и чл. 2, чл. 10 и др. от ПМС 151/2020 г.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ПМС 151/2020 г. работодателят, получил средства за запазване на заетостта по реда на постановлението, изплаща на работниците и служителите по чл. 1, ал. 1 трудово възнаграждение в размер, не по – малък от размера на осигурителния доход за октомври 2021 г., и внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец (в относимата редакция). Ал. 2 предвижда работодателят, получил средства за запазване на заетостта по реда на постановлението, да изплаща на работниците и служителите по чл. 1, ал. 1, т. 5, наети след 1 юни 2020 г., трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на минималния осигурителния доход за длъжността, и внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец.

В чл. 10 от Постановлението Министерски съвет е разписал реда, по който се установяват задълженията по този подзаконов акт, а именно: ал. 1 – работодател, получил средства за запазване на заетостта по реда на това постановление за когото Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Националната агенция за приходите съгласно своята компетентност установят, че не изпълнява задълженията си по чл. 2 или чл. 3, ал. 1, т. 5 и 6 или декларира неверни данни, възстановява в пълен размер изплатените средства на бюджета на държавното обществено осигуряване. Ал. 2 предвижда, че изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Националната агенция за приходите уведомяват Националния осигурителен институт за установените в рамките на контролната дейност по ал. 1. Невъзстановените средства по ал. 1 се установяват и събират по реда на чл. 110 от Кодекса за социално осигуряване (ал. 3).

Нормата на чл. 110 от КСО регламентира реда за съставяне на ревизионен акт за начет за нанесени щети на ДОО. Издадената, на основание чл. 108, ал. 3 от КСО, инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно – ревизионна дейност от контролните органи на НОИ предвижда извършването на частични ревизии, свързани с изплащането на определен вид парично обезщетение и/или пенсия от ДОО.

В административното производство са реализирани изискуемите административнопроизводствени действия свързани със изготвянето на справки за произхода на начета, анализи, протоколи и описи от ревизията, заверени преписи от процесуалните действия. Фактите сочат, че „Принцес Резиденс“ ООД е получил средства за запазване на заетостта, но не е изпълнил задължението си да изплаща на работниците и служителите трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на осигурителния доход за базовия месец, съгласно чл. 2, ал. 1 от ПМС № 151/3.07.2020 г.

Съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Издаването на Ревизионния акт за начет е съгласно разписаната процедура в Инструкция № 1 от 03.04.2017 г. за реда и начина за осъществяване на контролно – ревизионна дейност от контролните органи на НОИ. Съгласно чл. 23, ал. 2 от подзаконовия акт неразделна част от ревизионния акт за начет са справките по чл. 17, ал. 1, т, 2, както и Справки за произхода на начета, изготвени от контролните органи; Анализи; Съставени при ревизията протоколи и описи; Събрани при ревизията оригинали или заверени копия на декларации, обяснения; Заверени преписи, извлечения или фотокопия на други събрани при ревизията документи. Следователно анализът на контролния орган и справката за неправилно изплатени обезщетения са неразделна част от съставения ревизионния акт за начет .

Настоящият съдебен състав не споделя възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК при издаването на оспореното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив, тъй като в него се съдържат всички релевантни факти и обстоятелства, които са относими при решаването на процесния спор. Тук следва да се припомни, че съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ВС, ОСГК мотивите към административния акт могат да бъдат и отделно от него. В случая подробни данни се съдържат в ревизионния акт за начет и придружаващите го документи, поради което посочването им в разглежданото решение на ответника е достатъчно.

Що се касае до преценката за материалната законосъобразност на акта, следва да се посочи следното:

Спорът в настоящото производство е правен и се свежда най-общо до това следва ли извънредният и нощният труд да са към осигурителния доход на лицето

В случая предмет на контролно-ревизионното производство са действията на дружеството – осигурител, получило средства, отпуснати по изключение с цел запазване на заетостта на работници и служители след периода на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и извънредната епидемична обстановка, обявена с Решение № 325 и удължена с Решение № 378 на Министерския съвет, отпускани и изплащани на основание нарочни постановления на Министерския съвет.

Имуществената отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е обективна (безвиновна) и намира приложение единствено в осигурителните правоотношения. Следователно, за да бъде приложена нормата, законодателят изисква наличие на пряка причинна връзка между щетата, настъпила за фондовете на ДОО и поведението на лицата, чиято отговорност се ангажира. В конкретния случай е налице сочената причинна връзка. Осигурителят е получил средствата за запазване на заетостта по реда на ПМС, но не е изпълнил задължението си да изплаща на работниците и служителите трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на осигурителния доход за базовия месец, и да възстановява в пълен размер изплатените средства от бюджета на ДОО. Противоправното поведение се изразява в изплащането на работниците и служителите на трудово възнаграждение в размер, по-малък от размера на осигурителния доход за базовия месец и невнасяне на дължимите осигурителни вноски върху този разликата между изплатеното трудово възнаграждение и размера на осигурителния доход за базовия месец. Причинената щета е в размер на реално намаленото имущество на ДОО поради извършените плащания от фонд „Безработица“ по арг. на чл. 1, ал. 8, чл. 1, ал. 2 във връзка с чл. 9, ал. 2 от ПМС № 151/3.07.2020 г. на ежемесечни средства за запазване на заетостта на работодателя „Принцес Резиденс“ ООД, за които същият дължи възстановяване в пълен размер на изплатените средства.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Постановление № 151 на МС от 3.07.2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на средства за запазване на заетостта на работници и служители след периода на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и извънредната епидемична обстановка, обявена с Решение № 325 и удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 2020 г. работодателят, получил средства за запазване на заетостта по реда на постановлението, изплаща на работниците и служителите по чл. 1, ал. 1 трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на осигурителния доход за м. август 2020 г., респективно м. юли 2021 г., и внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, за необоснованост и неправилност на извода на административния орган, че доходите от извънреден и нощен труд не формират осигурителен доход.

По силата на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й. Задължителното социално осигуряване обхваща лицата, упражняващи трудова дейност, като осигурителният доход включва получените възнаграждения от трудова дейност. В този смисъл разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от КСО предвижда, че доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. От Наредбата за структура и организация на работната заплата, следва, че основната работна заплата е трудово възнаграждение, което се дължи от работодателя за изпълнение на уговорената трудова функция при нормална продължителност на работното време и нормални условия на труд. Размерът на основната работна заплата се определя за един месец при нормална продължителност на работното време и пълна заетост през месеца. Допълнителни трудови възнаграждения са такива, които се изплащат на служителя за допълнителни качества на предоставената работа или за нейното полагане при условия, отклоняващи се от нормалните. Те може да са определени с наредба или друг нормативен акт или договорени с индивидуален и/или колективен трудов договор и се предоставят в пари или в натура. Сред допълнителните възнаграждения са нощният труд и извънредният труд.

На основание чл. 3, ал. 1 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината. За лицата, работещи по трудови правоотношения и по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от Кодекса за социално осигуряване, месечният осигурителен доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, определен по реда на чл. 1, ал. 2 - 6. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.

Предвид изложената нормативна база, както и с оглед на първото изготвено заключение на ВЛ по делото, са констатирани разлики спрямо базовите месеци. Разликата е формирана от липсата на извънреден/нощен труд положен от работниците/служителите на осигурителя. Оттук следва, че доходът е паднал и осигурителят не е следвало да иска помощи за конкретните работници/служители, тъй като не може да им бъде осигурен, осигурителен доход, като в базовия месец.

Работодателят „Принцес Резиденс“ ООД е получил средствата за запазване на заетостта по реда на ПМС, но не е изпълнил задължението си да внася дължимите осигурителни вноски с цел запазване на заетостта на работниците и служителите и в това се състои неправомерността на поведението му. Причинената щета е в размер на реално намаленото имущество на ДОО поради извършените плащания на ежемесечни средства за запазване на заетостта по силата на чл.1 ал.8, чл.1 ал.2 във връзка с чл.9 ал.2 от ПМС № 151/03.07.2020 г. в приложимата редакция от фонд „Безработица“ на НОИ към работодателя.

Наред с това, посочи се по-горе, едно от предвидените в чл.10 ал. 1 на ПМС № 151 от 3 юли 2020 г основания за възстановяване на получените от работодателя средства за запазване на заетостта е неизпълнението на задължението му по чл.2 за внасяне на дължимите осигурителни вноски за съответния месец. Според нормата на чл.10 ал.3 от подзаконовия нормативен акт невъзстановените средства по ал.1 се установяват и събират по реда на чл. чл.110 от КСО.

В случая са спазени нормативните изисквания, като към РА за начет е съставен и анализ, който съдържа подробни фактически основания за постановяване на ревизионния акт и издаденото въз основа на него разпореждане. Оспореният акт е издаден при съобразяване с целта на закона и принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, както и принципът на последователност и предвидимост по чл.13 от АПК.

Издадените актове от органите на НОИ са законосъобразни и оспорването срещу тях следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

При този изход на спора основателна се явява своевременно направената от пълномощника на ответника претенция по чл. 78, ал. 8 от ГПК, като съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати възнаграждение по чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 24 от Наредбата за правната помощ в размер на 100 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., Х състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Принцес Резиденс“ ООД, с ЕИК ********* против Решение № 2153-15-293 от 14.10.2024 г., издадено от Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалба и е потвърдено издадено на основание чл. 110, ал. 3 от КСО Разпореждане № РЖ-5-15-01696158/09.09.2024 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Пловдив, с което е задължено дружеството да внесе сума по ревизионен акт за начет № РА-5-15-01667331/27.08.2024 г. в размер на 16 201,78 лева – главница, и 5 867,07 лева – лихва, или общо 22 068,85 лева.

ОСЪЖДА „Принцес Резиденс“ ООД, с ЕИК ********* да заплати Националния осигурителен институт – София сумата от 100 (сто) лева, разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд – Пловдив пред Върховния административен съд.