РЕШЕНИЕ
№ 2077
......., 08.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:..............
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от .............. Гражданско дело № 20211110157249
по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от .........., със
седалище и адрес на управление: ....... срещу Л. А. К., ЕГН: **********, и С.
А. К., ЕГН: **********, и двамата с адрес: .., с която са предявени
кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:
1. за осъждане на ответника Л. А. К. да заплати на ищеца следните суми
за недвижим имот, представляващ апартамент № ...........ходящ се в .........., а
именно: сумата от 254,82 лв., представляваща ½ част от главница за цена на
доставена от дружеството в горепосочения имот топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 05.10.2021 г. до
изплащане на вземането; сумата от 37,92 лв., представляваща мораторна
лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия, за периода от
15.09.2019 г. до 21.09.2021 г.; сумата от 24,50 лв., представляваща ½ част от
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 05.10.2021 г. до
изплащане на вземането; сумата от 5,00 лв., представляваща мораторна лихва,
начислена върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.09.2018
г. до 21.09.2021 г.
2. за осъждане на ответника С. А. К. да заплати на ищеца следните суми
за недвижим имот, представляващ апартамент № ...........ходящ се в .........., а
именно: сумата от 254,82 лв., представляваща ½ част от главница за цена на
доставена от дружеството в горепосочения имот топлинна енергия за периода
1
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 05.10.2021 г. до
изплащане на вземането; сумата от 37,92 лв., представляваща мораторна
лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия, за периода от
15.09.2019 г. до 21.09.2021 г.; сумата от 24,50 лв., представляваща ½ част от
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 05.10.2021 г. до
изплащане на вземането; сумата от 5,00 лв., представляваща мораторна лихва,
начислена върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.09.2018
г. до 21.09.2021 г.
В исковата молба, уточнена с молби от 12.06.2024 г. и 09.08.2024 г., се
твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, поради което за тях са приложими всички нормативни актове в
областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „... на потребители в .......,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите
на „... и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от
11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия бил определен 45-дневен срок
за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който
започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците
използвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден
имот, а именно: апартамент ...........ходящ се в .........., за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият
имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с „............ През отоплителния сезон ищцовото дружество
начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, собственост
на ответниците, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че
сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в него. Въпреки настъпването на падежа задължението не било погасено.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците Л.
А. К. и С. А. К. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил такъв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете за главници за цена на доставена от дружеството
2
топлинна енергия и за цена на извършена услуга за дялово
разпределение:
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно
регулиране, като в ал. 2, изр. 1 е предвидено, че топлопреносното предприятие
задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, а в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Настоящият съдебен състав
приема, че публикуването на общите условия в един централен ежедневник е
безспорно установено, доколкото приложените по делото в заверен от
страната препис общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди са представени именно като извлечение от публикация във в-к ..........,
спциализирано приложение – Финанси от 11.07.2016 г. Следователно, общите
условия са влезли в сила на 11.08.2016 г., без да е било необходимо
приемането им от страна на клиента. Освен това, съгласно чл. 150, ал. 3 от ЗЕ
в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като
предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По
делото не са релевирани в срока за отговор на исковата молба твърдения, нито
има данни ответниците или техните праводатели, да са упражнили правото си
на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители)
на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Правоотношението възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично
волеизявление в тази насока от страна на потребителя.
В настоящия случай от заключението на съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира като обективно, пълно, ясно и компетентно
изготвено, се установява, че в рамките на заявения с исковата молба период
процесният имот е бил непрекъснато топлоснабден. От съвкупния анализ на
приложения по делото нотариален акт за собственост на апартамент (жилище)
3
по чл. 55 от ЗПИНМ № ........... и справка за декларирано недвижимо
имущество на ...... се установява, че ..... е придобил правото на собственост
върху 2/3 ид.ч. от процесния недвижим имот, представляващ апартамент №
...........ходящ се в ......., ........, а .....А. Т. – върху 1/3 ид.ч. от него. От
приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № ...... г., издадено
от СО, район ..........се установява, че ...... е починал на 08.08.2020 г. и е оставил
за свои наследници по закон синовете си С. А. К. и Л. А. К. – ответници по
делото. След смъртта на........, правото на собственост върху имота е
преминало към наследниците му по закон по пътя на наследственото
правоприемство на осн. чл. 5 ЗН. След смъртта му притежаваните от него 2/3
ид. ч. от процесния топлоснабден имот са преминали при равни части в
патримониума на ответниците, при което последните притежават по 1/3 ид. ч.
от имота. По делото не се твърди и не се установява ответниците да са се
разпоредили с притежаваните от тях ид.ч. от имота. Що се касае до
притежаваната от ........ А. Т. 1/3 ид.ч. от имота, от ангажираните по делото
доказателства не се установява, същата да е била придобита от ответниците Л.
К. и С. К. било то по силата на наследствено правоприемство, било то по
силата на друг придобивен способ. По делото няма доказателства ответниците
да са наследници по закон именно на посоченото в нотариалния акт лице. Ето
защо не може да бъде направен извод, че ответниците са собственици и на
останалата 1/3 ид.ч. от имота.
Следователно с оглед посочените норми от Закона за енергетиката
ответниците се явяват потребители на топлинна енергия в този имот и
задължени въз основа на облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия, възникнало по силата на закона, да заплащат на
ищцовото дружество стойността на доставената топлинна енергия, съобразно
квотите им в съсобствеността – по 1/3 ид.ч.
От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че
в процесния имот е извършвано дялово разпределение на топлинната енергия
от „....., при което са спазени законовите изисквания. Вещото лице е посочило,
че общият топломер в абонатната станция е преминал последващи
метрологични проверки, касаещи процесния период, съгласно свидетелства за
последваща проверка № ......... г. и № .... г., с които е документирана
изправността на топломера. На следващо място, вещото лице е посочило, че
от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните
разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и
разликата се разпределя между всички потребители за отопление. Съдът, въз
основа на данните, съдържащи се в табличен вид в заключението, изчисли, че
в рамките на процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. по прогнозни
данни е начислена топлинна енергия на стойност 500,60 лв. (466,13 лв. –
стойност на топлинната енергия за отопление на имота и 34,47 лв. – стойност
на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване). Вещото лице е
посочило, че след извършено изравняване за двата отоплителни сезона е
налице сума за доплащане от потребителя, като за отоплителен сезон
4
м.05.2018 г. – м.04.2019 г. тази сума е в размер на 21,50 лв., а за отоплителен
сезон м.05.2019 г. – м.04.2020 г. – в размер на 29,76 лв. Следователно след
корекция за двата отоплителни сезона е налице сума за доплащане от
потребителя в общ размер на 51,26 лв. Следователно за процесния период от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. стойността на реално доставената в имота на
ответниците топлинна енергия възлиза на 551,86 лв.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, няма
данни за извършени от ответника плащания на суми, касаещи процесния
период.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от
ангажираните по делото доказателства се установява, че ответниците дължат
на ищцовото дружество по 1/3 част от сумата от 551,86 лв., т.е. по 183,95 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., до който размер предявените искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ следва да се уважат, а за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 254,82 лв. следва да се отхвърлят.
Нормативната уредба на разпределението за дяловото разпределение на
топлинната енергия се съдържа в глава 10, раздел 6 на ЗЕ. Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в чл. 139 – чл. 148 ЗЕ. Според чл. 139, ал.
2 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139 а ЗЕ, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите
по реда на чл. 139 б (при ОУ), в който се уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от
страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 140, ал. 5 ЗЕ избраното от
ЕС, регистрирано да извършва дялово разпределение лице, предлага на
клиентите в сграда етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат
условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение. В
нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради –
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
5
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. На следващо място,
следва да бъде отбелязано, че с договора сключван по реда на чл. 139в ал. 3, т.
4 ЗЕ между топлофикционното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение се определя само цената на услугата дялово разпределение, а в
този по чл. 140, ал. 4, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
услугата дялово разпределение – само условията и начинът на плащане на
услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на
правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от закона.
Поради изложеното, съдът приема, че законът установява задължение на
купувача на топлинна енергия (потребителя) да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се
определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило
тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение или само извършва
дяловото разпределение, вкл. и без значене дали общите условия на
топлофикационното дружество установяват задължения за купувача да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение.
Единственото условие /основание/ за задължението на потребителите за
заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е
услугата дялово разпределение да е извършена. Независимо от това, следва да
бъде отчетено и обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ОУ от
2016 г., изрично е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната
енергия се извършва възмездно от продавача или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС, а в чл. 36, ал. 1 от същите е уредено задължение на
потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното
предприятие.
В случая, с оглед приетото заключение на съдебно-техническата
експертиза, съдът приема, че услугата дялово разпределение е била реално
извършена за имота на ответниците (изготвени са изравнителни сметки и
документи за главен отчет) от ........ в съответствие с действащата нормативна
уредба, поради което претенцията за заплащането й е установена в своето
основание, а нейният размер се установява от приетото по делото заключение
на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. Видно от заключението на ССчЕ извършената услуга
за дялово разпределение за исковия период от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г. е
на обща стойност 48,99 лв. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав
приема, че от ангажираните по делото доказателства се установява, че
ответниците дължат на ищцовото дружество по 1/3 част от сумата от 48,99 лв.,
т.е. 16,33 лв., представляваща стойност на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г.
По исковете за мораторни лихви:
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи на ......обезщетение за
забава от деня на изпадането си в забава. Съгласно чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато
6
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му.
За процесния период са приложими ОУ от 2016 г., съгласно които за
изпадането в забава не е нужно да се отправя покана от ищеца. Уредбата на
изпадането в забава и възникването на вземане за обезщетение за забава е
уредено в разпоредбите на чл. 32 и на чл. 33 от ОУ. С тях е направено ясно
разграничение между месечните вземания, които са прогнозни и тези, които са
определени на месечен реален отчет. За първите обезщетението за забава
съгласно чл. 32, ал. 1 вр. с ал. 3 вр. с чл. 33, ал. 4, пр. 1 се дължи след изтичане
на 45 дни от периода на изравнителната сметка. За вторите обезщетението за
забава съгласно чл. 32, ал. 2 вр. с чл. 33, ал. 4, пр. 2 се дължи след изтичане на
45 дни след периода, за който се отнасят. Тези ОУ не уреждат възникване на
вземане за обезщетение за забава върху суми, които са определени прогнозно.
В случая приетите по делото съобщения към фактури и фактура установяват,
че за имота начисленията са ежемесечно по прогнозни суми, като след
изравнителната сметка са издавани обобщени фактури и такива са издавани
през юли месец на съответната година, в която е края на отчетния период.
Краят на отчетния период е април месец на съответната година. Така срокът за
плащане на задълженията по изравнителните сметки изтича 45 дни след края
на април, тоест на 15.06. от съответната година. Към този момент обаче по
делото е установено, че нито една от обобщените фактури за процесните три
отчетни периоди не е била издадена, не е установено и изравнителните сметки
да са били връчени на потребителите и на абонатите и да са били
стабилизирани, тоест да е изтекъл срока за възражения срещу тях и такива да
не са подадени. При така възприето съдът приема, че доколкото не е
установено възможното изпълнение на задължението в уговорения в чл. 33,
ал. 4 от ОУ срок – до 45 дни след периода за който се отнася изравнителната
сметка, то изтичането на този срок не е поставил в забава ответника за
плащането на задълженията. Налице е хипотезата на чл. 95 и чл. 96 от ЗЗД –
забава на кредитора, която освобождава длъжника от последиците от
собствената му забава. Това е така, защото точното изпълнение на длъжника е
било възможно само при съдействие от страна на кредитора – измерване на
потреблението и разпределяне на енергията, посочването на дължимата сума
за реално потребената сума в издадена за същото фактура след стабилизирана
изравнителна сметка. Неиздаването на изравнителна сметка и на фактура по
нея в срок преди да изтече срока за плащане от 45 дни след края на съответния
отчетен период, прави невъзможно точното изпълнение на задължението на
длъжника да плати в уговорения в ОУ срок. Така кредиторът е изгубил
привилегията по общите условия за уговорения падеж за плащане на
задълженията по изравнителните сметки. В такава хипотеза, за да изпадане
потребителя в забава на плащането на главницата за топлинна енергия той е
следвало да бъде уведомен от кредитора, че е преустановил забавата си, тоест
че е издал фактура за сумите по изравнителните сметки, съответно да изпрати
покана за плащане. Последното не се твърди и не се установява по делото,
7
поради което искът за обезщетението за забава на плащането на главницата за
топлинна енергия следва да се отхвърли (така решение № 491/24.01.2025 г. по
в. гр. д. № 7103/2023 г. на СГС, решение № 492/24.01.2025 г. по в. гр. д. №
10292/2023 г. на СГС, решение № 215/13.01.2025 г. по в. гр. д. № 14346/2023 г.
на СГС, решение № 1878/29.03.2024 г. по в. гр. д. № 12675/2022 г. на СГС,
решение от 15.10.2020 г. по в. гр. д. № 15700/2019 г. на СГС и др.).
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответника покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази
част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, като
единствено ищецът е направил искане за присъждане на такива.
На осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно с уважената част от исковете спрямо всеки ответник. Във връзка с
предявените срещу ответниците Л. К. и С. К. искове ищецът е сторил разноски
за държавна такса и депозити за експертизи в общ размер на 1200 лв., като
претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът като взе
предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че
се касае за еднотипни дела, по които „... е ищец, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 НЗПП определи в минимален размер от 100 лв.
Съдът намира, че заплатената от ищеца държавна такса във връзка с
предявените срещу ответницата Божура А. Т. искове, по отношение на която
делото е прекратено, както и заплатения депозит за назначаване на особен
представител на същата, не следва да се възлагат в тежест на ответниците Л.
К. и С. К., а следва да останат в тежест на ищеца, тъй като посоченото лице е
конституирано като страна по делото съгласно молба с вх. №
112178/20.12.2021 г. на ищеца, респ. делото спрямо него е прекратено с оглед
изявленията на процесуалния представител на ищеца, направени в открито
съдебно заседание от 11.03.2024 г.
На осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК всеки ответник следва да бъде осъден да
зплати на ищеца сумата от 403,99 лв.
Така мотивиран, съдът
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. А. К., ЕГН: **********, адрес: .., да заплати на .........., със
седалище и адрес на управление: ....... на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ, сумата от 183,95 лв., представляваща 1/3 част от главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. в топлоснабден имот, представляващ апартамент № ...........ходящ
се в .........., ведно със законната лихва от 05.10.2021 г. до изплащане на
вземането; сумата от 16,33 лв., представляваща 1/3 част от главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 05.10.2021 г. до изплащане на
вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от .........., със седалище и адрес на управление:
....... срещу Л. А. К., ЕГН: **********, адрес: .., осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над
уважения размер от 183,95 лв. до пълния предявен размер от 254,82 лв. –
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № ...........ходящ се в ..........; за
разликата над уважения размер от 16,33 лв. до пълния предявен размер от
24,50 лв. – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение; за
сумата от 37,92 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за
топлинна енергия, за периода от 15.09.2019 г. до 21.09.2021 г.; за сумата от 5,00
лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение,
за периода от 16.09.2018 г. до 21.09.2021 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С. А. К., ЕГН: **********, адрес: .., да заплати на .........., със
седалище и адрес на управление: ....... на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ, сумата от 183,95 лв., представляваща 1/3 част от главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. в топлоснабден имот, представляващ апартамент № ...........ходящ
се в .........., ведно със законната лихва от 05.10.2021 г. до изплащане на
вземането; сумата от 16,33 лв., представляваща 1/3 част от главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 05.10.2021 г. до изплащане на
вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от .........., със седалище и адрес на управление:
....... срещу С. А. К., ЕГН: **********, адрес: .., осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над
уважения размер от 183,95 лв. до пълния предявен размер от 254,82 лв. –
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № ...........ходящ се в ..........; за
разликата над уважения размер от 16,33 лв. до пълния предявен размер от
9
24,50 лв. – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение; за
сумата от 37,92 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за
топлинна енергия, за периода от 15.09.2019 г. до 21.09.2021 г.; за сумата от 5,00
лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение,
за периода от 16.09.2018 г. до 21.09.2021 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, Л. А. К., ЕГН:
**********, адрес: .., да заплати на .........., със седалище и адрес на
управление: ....... сумата от 403,99 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, С. А. К., ЕГН:
**********, адрес: .., да заплати на .........., със седалище и адрес на
управление: ....... сумата от 403,99 лв. – разноски по делото.
Банкова сметка на ищеца „...:
........
............;
..........
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10