О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.София, 19.05.2020 год.

                          

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Десислава Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №16333 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба от 25.10.2019 год. на длъжника „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт С.Д./надлежно упълномощена/, срещу постановление от 14.10.2019 год. по изпълнително дело №20197850400298 по описа на частен съдебен изпълнител Л.М., с рег.№785 на КЧСИ, в частта му, в която е отказано намаляване на размера на направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят поддържа, че подал възражение срещу размера на определения адвокатски хонорар на взискателя до размер на 230 лв., като частният съдебен изпълнител го уважил частично, като намалил приетите разноски за адвокатско възнаграждение от 350 лв. на 300 лв. Този размер обаче бил прекомерен и не кореспондирал с фактическата и правна сложност на делото, респ. на извършените действия, както и с размера на главното вземане, предмет на принудителното изпълнение. Безспорно в изпълнителното производство се дължали разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение, като съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуването на изпълнителното дело минималното възнаграждение било 200 лв., а според чл. 10, т. 2 от наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2. В случая претендираният адвокатски хонорар надвишавал тези минимални размери, а в изпълнителното производство на общо основание намирала приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Разноските следвало да бъдат съобразени с размера на главното вземане.

Взискателят „С.У.“ ЕООД счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Поддържа, че изпълнителното дело било образувано за цялата сума по изпълнителния лист. След образуването на делото с изрична молба указал на частния съдебен изпълнител, че се отказва от определени изпълнителни способи и посочил други такива, както и конкретни банкови сметки, които да бъдат запорирани. Депозирал бил становища, които също представлявали отделни действия и обосновавали присъждането на възнаграждение, извън това, дължимо за образуване на изпълнителното производство. Отделно от това бил подали молба, с която заявил, че е съгласен да бъдат намалени приетите разноски за адвокатско възнаграждение с оглед бързина, процесуална икономия и неутежняване на изпълнителния процес /което също било отделно действие/. Действията по издаване на изпълнителен лист също представлявали отделно действие по събиране на вземането, за което се дължали разноски на отделно основание. Размерът на адвокатското възнаграждение бил съобразен с минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. В случая не била налице хипотезата на плащане на дълга в срока за доброволно изпълнение и подаването от взискателя единствено на молба за образуване на изпълнително производство.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна. В случая длъжникът поискал намаляване на приетите разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение до 230 лв. С постановлението от 14.10.2019 год. разноските били намалени на 300 лв. Във връзка с подадената от взискателя молба от 31.10.2019 год., разноските били намалени на 280 лв., за което на длъжника било изпратено съобщение. Впоследствие с молба от 13.11.2019 год. с доводи за бързина и процесуална икономия взискателят поискал разноските му за адвокатски хонорар да бъдат намалени на 230 лв. /200 лв. – за образуване на изпълнителното дело и 30 лв. – върху материалния интерес/, като на длъжника било връчено съобщение с изх.№2313 от 13.11.2019 год., с което същият бил уведомен, че разноските на взискателя се намаляват на 230 лв., както и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

С разпореждане по настоящото дело от 20.02.2010 год. на жалбоподателя „Т.С.“ ЕАД е било указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба да уточни какъв е понастоящем правния му интерес от обжалване на постановлението от 14.10.2019 год. по изпълнително дело №20197850400298 по описа на частен съдебен изпълнител Л.М., с рег.№785 на КЧСИ, с което отказано намаляване на размера на направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, при положение, че с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, подадено до частния съдебен изпълнител на 11.10.2019 год. е поискал разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до 230 лв., а същевременно след подаване на жалбата размерът на тези разноски е бил намален на 280 лв. /за което му е било връчено съобщение на 05.11.2019 год./, а впоследствие – на 230 лв. /за което му е било връчено съобщение на 18.11.2019 год./. Жалбоподателят е бил изрично предупреден за последиците при неизпълнение на дадените му казания.

Съобщението за така постановения съдебен акт, ведно със служебно изготвен препис от същия, са били надлежно връчени на жалбоподателя на 25.02.2020 год., но до момента същият не е предприел никакви действия по изпълнение на указанията.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид направеното след подаването на жалбата, предмет на настоящото производство, намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на 230 лв. /след първоначалното им намаляване на 300 лв., а впоследствие – на 280 лв./, което е извършено от частния съдебен изпълнител с оглед изрично писмено искане на взискателя, намира, че е налице хипотеза на частично прекратяване на изпълнителното производство – чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото постановлението за разноските /респ. всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението/ съставлява пряко изпълнително основание /вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист. При това положение подадената жалба се явяват без предмет и без правен интерес от защита, поради което и следва да бъде оставена без разглеждане.

Предвид изложените съображения, Софийският градски съд,

 

                              

                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с вх.№1962 от 25.10.2019 год. на длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу постановление от 14.10.2019 год. по изпълнително дело №20197850400298 по описа на частен съдебен изпълнител Л.М., с рег.№785 на КЧСИ, в частта му, в която е отказано намаляване на размера на направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

 

                                                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1/                             2/