РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 436
гр. Пловдив, 01
март 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора В.
ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 1752 по описа за 2017
г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Единадесета от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), вр. чл. 4, пар. 3
от Договора за ЕС.
2.
Образувано е по иск, предявен от М.Н.Г., с ЕГН **********,***, чрез
процесуалния й представител адвокат В.С. против Българска Народна Банка
/БНБ/, гр. София, за присъждане на обезщетение за претърпени от ищцата
имуществени вреди в периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., в общ размер на
2 399,56 лв., включващ: (а) сумата от 1527,67 лв. - законната лихва за забавено
плащане на 34703,67 лв., представляващи гарантиран размер на вложенията й в ТБ
„Корпоративна търговска банка“ АД; (б) сумата от 771,89 лв. - законната лихва
за забавено плащане на 8 595 евро, представляващи гарантиран размер на
вложенията й в ТБ „Корпоративна търговска банка“ АД; (в) сума от 100 лв. - законната
лихва за забавено плащане на 2 215 щатски долара, представляващи гарантиран
размер на вложенията й в ТБ „Корпоративна търговска банка“ АД. Сочи се, че вредите
са претърпени в резултат на незаконосъобразно бездействие на БНБ, изразяващо се
в неизпълнение на вменените й със закон функции по осъществяване на ефективен
банков надзор и неизпълнение на задължението й да приложи приложимо в случая
право на ЕС с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити,
каквото задължение е имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на
депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 11 март 2009 г. и по-конкретно неизвършвайки дължимите по силата на чл. 1,
т. 3, подт. i) от цитираната Директива 94/19/ЕО, действия по извършване на
констатация на „неналичен депозит“. Претендира се присъждане на разноските по
делото
3.
Ответникът Българската народна банка (БНБ), чрез процесуалния си представител,
в писмен отговор на исковата молба, счита на първо място исковите претенции за
недопустими като твърденията в тази насока са, че тъй като Директива 94/19/ЕО
(Директивата) е неправилно въведена в националното законодателство, отговорност
за това следва да носи държавата чрез законодателния си орган. Сочи се, че в
качеството на орган упражняващ административни правомощия, БНБ прилага
действащото законодателство такова, каквото е - нито Директивата, нито
националното законодателство в процесния период възлагат на БНБ функция да
установява неналичност на депозити. Същевременно в административното право не
може да има компетентен орган по предположение или по подразбиране, без изрично
възлагане на правомощия. Ето защо при неправилно транспониране на Директивата,
не е възможно БНБ, без да са й били възложени такива компетенции, да определи,
че гарантираните депозити в КТБ, които са били в размер на около 5 млрд. лв. са
неналични и ФГВБ трябва да ги плати. Съгласно българското и европейското право
през процесния период такова установяване би било нищожно, поради липса на
законово основание и материална компетентност.
При
това положение се иска прекратяване на производството по делото и връщане на
исковата молба на М.Н.Г. против БНБ като недопустима.
По
основателността на исковата молба е заявено, че всеки от исковете е
неоснователен и недоказан по основание и размер, тъй като не са налице всички
кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,
включително съобразно задължителното тълкуване в Решението от 04.10.2018 г. по
дело С-571/16 на СЕС.
Твърди
се че към 20.06.2014 г. БНБ не е компетентен орган, тъй като в действащото до
14.08.2015 г. общностно и национално законодателство няма изричен законов
текст, който да посочва БНБ като „съответен компетентен орган",
оправомощен да издаде акт за неналичност на депозити.
Това
твърдение е обосновано с разпоредбите на Директива 94/19/ЕО и Директива
2009/14/ЕО, които обаче са въведени в националното законодателство със Закон за
гарантиране на влоговете в банките (обн., ДВ, бр. 49/1998 г., отм., бр. 62/2015
г., в сила от 14.08.2015 г.). Според действащото през 2014 г. национално
законодателство въвеждането в действие на системата за гарантиране на влоговете
е могло до стане само при отнемане на издадения лиценз за банкова дейност на
търговска банка (вж. чл.23, ал.1 ЗГВБ (отм.)). В този период БНБ е била
овластена от националния закон да издава единствено административен акт за
отнемане на лиценз на банка с правно основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ, след
издаването на който съгласно чл.23, ал.1 и 5 ЗГВБ /отм. 14.08.2015 г./ започва
да тече срокът, в който ФГВБ започва да изплаща гарантираните влогове.
Изрично
уредено правомощие за установяване неналичност на депозитите на кредитна
институция е възложено на БНБ със законодателни изменения в ЗБНБ и ЗКИ едва
през август 2015 г. (ДВ, бр. 62/2015 г., в сила от 14.08.2015 г.). БНБ е
оправомощена изрично да установява неналичност на депозити на основание на
новата разпоредба на чл. 36, ал. 1, т. 7 ЗКИ във вр. с чл. 20, ал. 1, т. 2 от
новия Закон за гарантиране на влоговете в банките, който транспонира Директива
2014/49/ЕС. И двете норми влизат в сила от 14.08.2015 г. По аргумент за
противното, през процесния период на 2014 г. БНБ не е имала материална
компетентност да установи неналичност на влоговете в КТБ по смисъла на чл. 1,
пар. З, б. i)
от Директивата, защото иначе законодателят не би приел цитираните разпоредби
през 2015 г.
За
липсата до 14.08.2015 г. на изрично законово оправомощаване на БНБ да
установява със свой акт неналичност на влоговете (с който акт влиза в действие
системата за гарантиране на влоговете) БНБ не може да носи отговорност, тъй
като централната банка не е законодателен орган.
Все
в тази насока се посочва, че с Решение № 73/20.06.2014 г. БНБ е поставила
„Корпоративна търговска банка“ АД (КТБ) под специален надзор на основание чл. 115,
ал. 2, т. 2 и 3 ЗКИ с цел оздравяване на банката - следователно има различни
функции от акта по чл. 1, пар. 3, б. i) и чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО. Последният -
актът за неналичност на депозити (за разлика от актът
за специален надзор съгласно чл.115, ал.1 ЗКИ, който каза има за цел
оздравяване на банката),
съдържа констатация за несъществуването на „близка перспектива" за
възстановяване на банката.
Както
в отговора на исковата молба, така и в депозираната по делото писмена защита са
изложени подробни съображения относно липсата на противоправно бездействие от
страна на БНБ, липсата на вреди и причинно-следствена връзка между твърдяното бездействие и вредоносния
резултат.
С
тези съображения е обосновано искането на ответника за отхвърляне на така
предявените искове. Претендират се сторените по делото разноски включително
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
4.
Участвалия в производството прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пловдив,
дава заключение, че предявените искове са основателни и като такива следва да
бъдат оставени без уважение.
ІІ. За допустимостта:
5.
В българското законодателство към момента на предявяване на иска липсва изрична
регламентация на исковите производства за реализиране отговорността на
Държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз. Едва с
изменението на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от АПК – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от
01.01.2019 г., е предвидено исковете за обезщетения за вреди, причинени на
граждани или юридически лица от "очевидно нарушаващи правото на
Европейския съюз" актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица, да се разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК
"Производства за обезщетения", както и че за неуредените въпроси за
имуществената отговорност ще се прилагат стандартите на извъндоговорната
отговорност на държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз.
При
липсата на преходна разпоредба за висящите производства, преценката относно
приложимостта на реда по ЗОДОВ към исковете за вреди, причинени от нарушения на
правото на ЕС, следва да се извърши в контекста на принципите и стандартите,
изведени от практиката на Съда на ЕС.
В
тази връзка е необходимо да се съобрази следното:
От
постоянната практика на Съда на ЕС следва, че във вътрешния правен ред на всяка
държава членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да се уредят
процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират
пълната защита на правата, които страните в процеса черпят от правото на
Съюза (Решение от 19 ноември 1991 г., по
съединени дела С-6/90 и С-9/90, т. 42 и др.)
Задължението
за поправянето на вредите съществува във всички хипотези на нарушаване на
правото на Съюза от държава членка, при това независимо кой е публичният орган,
извършил нарушението, и кой е публичният орган, който съгласно правото на
съответната държава по принцип носи отговорност за поправянето на вредите (Решение
от 25 ноември 2010 г., по дело С-429/09,
т. 46).
В
тази връзка Съдът е приел също, че изискванията за прилагане на отговорността
на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие нарушение
на общностното право, не трябва при липса на особен довод да се различават от
тези, които уреждат отговорността на Общността при сравними обстоятелства.
Всъщност защитата на правата, които частноправните субекти извличат от
общностното право, не може да се изменя в зависимост от националната или
общностната същност на органа, който е причинил вредата (Решение от 4 юли 2000 г. по дело С-352/98, т. 41).
От
даденото тълкуване с Решение от 26 януари 2010 г. по дело С-118/08, т. 35 и т.
36 може да се обоснове и извод, че исковете за възмездяване на вредите от
нарушения на правото на ЕС и исковете по ЗОДОВ, имат идентичен предмет, а
именно обезщетяване на вредата, претърпяна от увреденото лице поради действие
или бездействие на държавата.
В
контекста на посочените стандарти, на тълкуването на чл. 4, пар. 3 от ДЕС и на
принципите на равностойност и ефективност, дадено с Решение от 4 октомври 2018
г. по дело С-571/16, следва да се приеме, че исковете като процесните – за
обезщетяване на вреди, причинени на граждани или юридически лица от нарушения
на правото на ЕС – следва да се разглеждат по реда на ЗОДОВ.
6.
Във връзка с преценката дали БНБ може да бъде надлежен ответник в производство
по обезщетяване на вреди по реда на ЗОДОВ – в който смисъл е възражението на
ответника, следва да се посочи, че независимо че БНБ не е административен орган
по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, тя е държавен орган, а принципът за
отговорност на държавите членки е валиден във всеки случай, когато държава
членка наруши правото на ЕС, независимо от това кой е държавният орган, чието
действие или бездействие е в основата на неизпълнението на задължението.
Освен
това съгласно т. 2 от Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. на
Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС,
разграничителният критерий за приложимия правен ред (ЗОДОВ или чл. 45-49 от ЗЗД) при претенции за вреди от дейност на органи, които не са част от
изпълнителната власт, е основния характер на дейността на органа, от чиито
актове, действия или бездействия са причинени вредите. Когато вредите са
причинени при или повод изпълнение на административна дейност, компетентни са
административните съдилища. Без съмнение БНБ е натоварена с изключителна
компетентност да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки
в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защитата
интересите на вложителите – чл. 2, ал. 6 ЗБНБ. БНБ е компетентният орган за
упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл. 4, пар. 1, т. 40 от
Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 25.06.2013
г., а възложеното й в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи
на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази
своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, тъй като разполага с
решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките, а отношенията по
повод надзора с частноправните субекти, клиенти на тези банки, не са
равнопоставени – В този смисъл Определение № 18/07.04.2017 г. по дело № 15/2017
г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС.
7.
Предвид обективния характер на извъндоговорната отговорност на държавата за
вреди от нарушения на правото на ЕС, редът за ангажиране на деликтната
отговорност по реда на чл. 45-49 от ЗЗД е неприложим. Както е приел СЕС в т. 5,
второ тире от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбата на чл. 4,
пар. 3 ДЕС, както и принципите на равностойност и ефективност, трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която
правото на частноправните субекти на обезщетение зависи от спазването на
допълнително условие, вредата да е причинена умишлено от съответния държавен
орган.
Наличието
на виновно поведение е елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане, при липсата на който не може да се ангажира отговорността и да се
претендира обезщетение, но в контекста на отговорността от нарушение на правото
на ЕС, понятието "виновно поведение" надхвърля понятието "достатъчно
съществено нарушение", изведено от решението на Съда по съединени дела (Brasserie du
pêcheur SA и Bundesrepublik Deutschland, и между The Queen и Secretary of
State for Transport ex parte: Factortame Ltd и др.) C-46/93 и C-48/93.
Макар
умишленото неизпълнение на задълженията на държавата, произтичащи от правото на
ЕС или неизпълнението им поради непредпазливост да е елемент, който следва да
се вземе под внимание при преценката за достатъчно съществения характер на
нарушението, отсъствието на вина не води автоматично до отсъствие на „достатъчно
съществено“ нарушение, респ. не води до извод за липса на едно от
задължителните условия за ангажиране на отговорността на държавата. Нарушението
може да бъде достатъчно съществено и при наличието на други, обективни елементи,
като липсата на свобода на преценка, висока степен на яснота и прецизност на
нарушената правна норма, неизвинимият характер на евентуалната грешка при
прилагане на правото.
След
като наличието на вина придава достатъчно съществен характер на нарушението, но
обратното не е вярно – т.е. липсата на вина не прави нарушението несъществено,
изискването за виновно поведение по чл. 45 от ЗЗД за да бъде ангажирана
деликтната отговорност, надхвърля обхвата на понятието "достатъчно
съществено нарушение", следователно редът за обезщетяване по ЗЗД е
неприложим.
8.
Що се отнася до процесуалното изискване по чл. 204, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
за предварителна отмяна на акта, от който се претендират вреди, от т. 143 и т.
146 от решението на СЕС по дело С-571/16 следва, че макар само по себе си това
изискване да не противоречи на принципа на ефективност, такова задължение може
да затрудни прекомерно получаването на обезщетение за вредите, причинени от
нарушение на правото на Съюза, ако на практика няма възможност за такава
отмяна. Както е посочено в т. 77 от Решение от 25 ноември 2010 година на СЕС по делото Fub, С-429/09,
би било в разрез с принципа на ефективност да се изисква от увредените лица
всеки път да използват всички правни способи за защита, с които разполагат, при
положение че това би било прекомерно трудно или не е разумно да се изисква от
тях.
В
конкретния случай този стандарт се преценява от настоящия състав като изпълнен,
тъй като при действащото към 2014 г. законодателство и константната съдебната
практика на ВАС, ищецът не би имал ефективен способ за защита.
В
тази връзка следва да се съобрази, че всички дела, образувани по жалби на
вложители в КТБ срещу решенията на БНБ за поставяне на КТБ под специален
надзор, за продължаване срока на надзора и за отнемане на лиценза на КТБ – при
това с директно позоваване на Директива 94/14/ЕО и твърдение, че депозитите са
станали неналични още с вземане на решението за поставяне на КТБ под специален
надзор – са оставени от ВАС без разглеждане, по съображения, че тези актове не
засягат права и интереси на вложителите, а създават задължения само за банката (Определение
№ 198/08.01.2015 г. по адм. д. № 15546/2014 г., Определение № 4370/21.04.2015
г. по адм. д. № 3892/2015 г., Решение № 13284/08.12.2015 г. по адм. д. № 11445/15
г. и др.). Така на практика са пресечени всички опити на вложителите да
приведат действащата към момента схема за гарантиране на депозитите в
съответствие с Директива 94/19/ЕО. Без разглеждане, поради липсата на правен
интерес, са оставени и жалбите на акционерите срещу решението за отнемане на
лиценза (Определение на ВАС № 3725/02.04.2015 г. по адм. д. № 3438/2015 г.). На
практика обаче е нямало кой да оспори решенията на БНБ, тъй като всички
управителни органи на банката са отстранени още с решението от 20.06.2014 г., а
квесторите се назначават от БНБ и се отчитат пред нея.
При
така установената съдебна практика обосновано може да се приеме, че е липсвал
възможен процесуален ред, при който в рамките на ефективен съдебен контрол на
актовете и действията на БНБ, да бъде извършена преценка за съответствието на българската
схема за гарантиране на депозитите с изискванията на Директива 94/19/ЕО.
При
липсата на такава процесуална възможност и след като според действащото към
момента законодателство актът, с който се отнема лиценза на банката е актът по
чл. 1 пар. 3, буква i) от Директивата, на вложителите не може да се
противопостави изискване, като това по чл. 204, ал. 1 от АПК – за предварителна
отмяна на акта, доколкото това би било в нарушение на принципа на ефективност.
9.
С оглед изложеното исковите претенции са допустими и следва да се разгледат по
реда на ЗОДОВ, но при спазване на стандартите за ангажиране на извъндоговорната
отговорност на държавата за нарушаване правото на Европейския съюз, изведени от
практиката на СЕС.
ІІІ. За фактите:
10.
На 27.09.2013 г. Г. е сключила с КТБ Рамков договор за платежни услуги
(л. 207). Договорът има действие от датата на подписването му и е безсрочен, с
опция за прекратяването му служебно от банката при определени условия и от
потребителя, с едномесечно писмено предизвестие. Предвидено е, че Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си с
клиенти и нейното приложение - Скалата за стандартните лихвени проценти, които банката
прилага към привлечените средства от клиенти, както и Общите условия на КТБ АД
за предоставяне на платежни услуги и откриване, обслужване и закриване на
банкови сметки на потребители са неразделна част от рамковия договор.
На
същата дата между ищцата и КТБ е сключен анекс № 118566 към рамковия
договор (л. 204), за откриване на банкова сметка ***а безсрочен депозит „Плюс“.
Според условията на анекса, банката олихвява депозираната сума в зависимост от
нейния размер за реалния брой дни на престояването й по банковата сметка по
текущ годишен лихвен процент както следва: от 1500 лв. до 9999,99 лв. – 5,50 %;
от 10000 лв. до 49999 лв. – 6,5 %; от 50000 лв. до 99999,99 лв. - 7,50 % и над 100000 лв. – 8,25 %.
По банковата сметка е разрешено свободно довнасяне и теглене на суми, а
олихвяването е веднъж годишно – в края на всяка календарна година. Съгласно чл.
8, ал. 1 от анекса, сумите по банковата сметка са защитени от Фонда за
гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ или Фонда), а според ал. 3,
изплащането на суми от Фонда започва не по-късно от 20 работни дни от датата на
решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност на банката, съгласно
чл. 23, ал. 5 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ).
На
08.10.2013 г. между ищцата и КТБ е сключен втори анекс
№ 120253 към рамковия договор (л. 205), за откриване на банкова
сметка *** (вид валута), а на 18.03.2014 г. е сключен трети анекс №
139357 към рамковия договор (л. 206) за откриване на банкова сметка ***
(вид валута), и двете банкови сметки за съхранение на пари при условията на „Преференциален
безсрочен депозит“. Последните два анекса са сключени при еднакви условия, според
които банката олихвява депозираната сума по текущ годишен лихвен процент в зависимост
от размер на депозираната сума, както следва: от 1500 до 4999,99 – лихва Euro
4,5 %, лихва USD
– 3.5 %; от 5000 до 12499.99 – лихва Euro 5,5 %, лихва USD – 4.5 %; от 12500 до 24999,99 - лихва Euro 6,5 %, лихва USD – 5.5 %; и
над 25000 – лихва Euro 7,5 %, лихва USD – 6.5 %. И тук е предвидено (чл. 9, ал. 1 и ал. 3
от двата анекса), че
сумите по банковата сметка са
защитени от ФГВБ, а изплащането на суми от Фонда започва не по-късно от 20
работни дни от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова
дейност на банката, съгласно чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ.
11. От
представените по делото от КТБ АД (в несъстоятелност) банкови извлечение на
притежаваните от ищцата три банкови сметки (в BGN, EUR и
USD),
ведно с писмо вх. № 16850/21.10.2020 г. по описа на съда, се установява че салдото по тях е както следва:
По
сметката в BGN
– към 20.06.2014 г., към 30.06.2014 г. и към 06.11.2014 г. салдото по сметката
е едно и също, а именно в размер на 33338,41;
По
сметката в EUR – към 20.06.2014 г., към 30.06.2014 г. и към 06.11.2014 г.
салдото по сметката е едно и също, а именно в размер на 17535,00;
По
сметката в USD
– към 20.06.2014 г., към 30.06.2014 г. и към 06.11.2014 г. салдото по сметката
е едно и също, а именно в размер на 2231,54.
И
по трите сметки салдото към 06.12.2014 г. е 0.
На
06.11.2014 г. на М.Г. е изпратена информация за подлежащата на изплащане сума в
размер на 73583,88 лв. към ФГВБ, в съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 1
и ал. 2 от ЗГВБ (отм.). В посочената сума са включени и начислените лихви към
06.11.2014 г. - датата на решението на БНБ по чл. 23, ал. 1 от ЗГВБ (отм.).
В
писмо вх. № 16850/21.10.2020 г. по описа на съда на КТБ АД (в несъстоятелност)
е посочено, че начислените, неосчетоводени възнаградителни лихви по сметки с
титуляр М.Н.Г. за изисканите периоди са както следва:
По
сметката в BGN
– от откриване на сметката до 20.06.2014 г. в размер на 963,50; от 25.07.2014
г. до 06.11.2014 г. – 243,93; от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. – 239,10; от 30.06.2014
г. до 06.11.2014 г. - 307,81; от 20.06.2014 г. до 06.11.2014 г. – 368,00;
По
сметката в USD
– от откриване на
сметката до 20.06.2014 г. в размер на 53,21; от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г.
– 11,64; от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. – 11,41; от 30.06.2014 г. до
06.11.2014 г. – 14,63; от 20.06.2014 г. до 06.11.2014 г. – 16,80;
По
сметката в EUR – от откриване на сметката до 20.06.2014 г. в размер на 289,42;
от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. – 134,80; от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. –
132,13; от 30.06.2014 г. до 06.11.2014 г. – 169,99; от 20.06.2014 г. до
06.11.2014 г. – 201,65.
12.
На 20 юни 2014 г. представителите на КТБ внасят в БНБ искане банката да бъде
поставена под специален надзор. Искането е мотивирано с предизвикана загуба на
доверие, масова паника сред вложителите и проблеми с ликвидността, което
предизвиквало затруднения в изпълнението на паричните задължения към
вложителите. С последващо писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е
преустановила разплащанията и всички банкови операции. С Решение №
73/20.06.2014 г. на Управителния съвет /УС/ на БНБ, на основание чл. 115,
ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103,
ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, КТБ е поставена под
специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три
месеца (л. 154). Със същото решение са назначени квестори, спряно е
изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността, членовете на
управителния и надзорния съвет са отстранени от длъжност, и акционерите,
притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас за срок
от три месеца. В тази връзка БНБ възлага на квесторите да осигурят пълен анализ
и оценка на активите и пасивите на банковата група (КТБ АД и ТБ „Виктория“ ЕАД)
от независим външен одитор в срок от десет дни. На 25.06.2014 г. на „Делойт
одит“ ООД, „Ърнст и Янг“ ООД и „Афа“ ООД е възложена частична проверка на
активите на КТБ, която се отнасяла главно до кредитния и инвестиционния
портфейл, и имала за цел да даде оценка за състоянието и качеството на 95, 4%
от кредитния и 99, 1 % от инвестиционния портфейл на КТБ, както и ограничен
анализ на пасивите на банката. При проверката е установено, че за определена
категория кредитополучатели (по кредити с общ размер 3,5 млрд. лв. от общ
кредитен портфейл в размер на 5,4 млрд. лв.) липсва съществена информация за
финансовото им състояние и/или целевото усвояване на кредита. Установени са
съществени индикации за кредитен риск относно възстановимостта на кредитни
експозиции в тази категория, което би могло да доведе до съществени обезценки,
но поради недостатъчна информация одиторите не са коментирали размера на
необходимите допълнителни обезценки. В тази връзка, на одиторите е възложена
пълна оценка на всички активи и пасиви на КТБ – така Решение на УС на БНБ от
6.11.2014 г. (л. 148).
С
Решение № 82/30.06.2014 г. (л. 159), с цел оптимизиране на разходите на
банката по привлечените средства, на основание чл. 115, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и 3
и чл. 116, ал. 2, т. 1, вр. чл. 103, ал. 2, т. 24 от ЗКИ и чл. 16, т. 16 от ЗБНБ, считано от 1.07.2014 г., УС на БНБ намалява лихвените проценти по
депозити на КТБ АД до средния им пазарен размер за банковата система по видове,
матуритет и валути. Съгласно приложение към решението (л. 160), лихвеният процент
за банковата система без КТБ по депозити, договорени за ползване след
предизвестие е 2,59 %.
На
25.07.2014 г., в изпълнение на чл. 121 от ЗКИ квесторите на КТБ АД
представят доклад за текущото състояние на банката, публикуван на страницата на
БНБ.
(https://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_pressrelease/pr_20140731_a1_bg.pdf) Според този доклад, още на 20.06.2014
г. при проверка на перото „други активи“ в ежедневната оборотна ведомост на
банката е констатиран необичайно голям разчет на стойност около 205 милиона в
левова равностойност, като операцията е взета на база протокол-разписка от
19.06.2014 г., според който "Бромак" ЕООД (мажоритарен акционер в
КТБ) потвърждава получаването и задължението си към КТБ на суми в различни
валути с обща левова равностойност 205 887 хил. лева. Според същия
протокол-разписка, дължимите суми следва да бъдат възстановени до 30.06.2014 г.
За това вземане квесторите са уведомили БНБ с докладна записка №
83229/8.07.2014 г. От доклада на квесторите се установява още, че към
30.06.2014 г. финансовият резултат на КТБ е загуба, в размер на 65283 хил.
лева, при реализирана печалба към 31.05.2014 г. на стойност 14997 хил. лева.
Основен фактор за отчетената загуба за месец юни е начислените през месеца
провизии от обезценка на кредити в размер на 95 907 хил. лв. Към 30.06.2014 г.
сумата на активите на КТБ е 6 896 212 хил. лв. и сравнено с края на месец май е
със 741 352 хил. лв. (9,7 %) по-малко. По-съществените промени в активите на
банката основно засягали ликвидните активи – намалявали паричните средства и
паричните наличности, ценните книжа и вземанията от банки. През м. юли 2014 г.,
на одиторите, извършили частичната проверка, е възложена цялостна оценка на
всички активи на КТБ АД, за срок до 20.10.2014 г., въз основа на която да се
извърши обезценка на активите и намаляване на собствения капитал. На 14 юли
2014 г. при Президента на Република България е проведена среща, на която
участвали представители на основните парламентарни политически сили в 42-то
Народно събрание, Правителството и БНБ. На тази среща е отхвърлено
предложението на БНБ и на Правителството за приемане на Закон за
преструктуриране на КТБ. Предлаганото преструктуриране било предварително
консултирано с Генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия на
среща, проведена в Брюксел на 8 юли 2014 г. (в тази връзка Прессъобщение на БНБ
от 22 август 2014 г. - л. 163).
С
Решение № 114/16.09.2014 г. (л. 180) Управителния съвет на БНБ е констатирал,
че към момента продължават да са налице условията и предпоставките, довели до
поставяне на КТБ под специален надзор, тъй като банката продължавала да изпитва
остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за
изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори, поради което
действието на всички мерки, наложени с Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ
– за поставяне на банката под специален надзор, както и тези по Решение №
82/30.06.2014 г. на УС на БНБ – за намаляване лихвените проценти по депозити,
било продължено до 20.11.2014 г. Със същото решение, на основание чл. 107, ал.
3 от ЗКИ, на квесторите на КТБ било указано най-късно до 20.10.2014 г. да
внесат в БНБ цялостна оценка на активите на КТБ, а до 31.10.2014 г. да
представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на КТБ на база изготвената
пълна оценка на активите, след което на база резултатите от тази оценка, да
бъде взето окончателно решение относно "КТБ" АД.
На
20.10.2014 г. квесторите на КТБ внасят в БНБ докладите на „Ърнест енд
Янг Одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „Афа“ ООД, като заключението на
одиторите било за необходимост от обезценки на активи на КТБ в общ размер на
4222 млн. лв. Докладите са приети с Решение № 133/21.10.2014 г. на УС на
БНБ. На 4.11.2014 г. в изпълнение на Решение № 133/21.10.2014 г. на УС на БНБ,
квесторите на КТБ внасят в БНБ финансовите и надзорни отчети на КТБ към
30.09.2014 г., въз основа на които УС на БНБ установява отрицателна стойност на
собствения капитал на КТБ в размер на минус 3745313 хил. лв., определен според
Регламент (ЕС) № 575/2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните
институции и инвестиционните посредници, както и че банката не отговаря на
капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 г. В допълнение, с
писмо от 5.11.2014 г. квесторите на КТБ уведомяват БНБ, че след датата на
поставяне на банката под специален надзор до 31.10.2014 г. вкл., в КТБ са
постъпили уведомления за цесии на вземания, сключени между клиенти на банката,
и волеизявления за прихващане на задължения към банката с вземания към нея,
придобити по договори за цесия, но дори всички уведомления за цесии и
прихващания да бъдат осчетоводени в счетоводните регистри на банката, финансовият
резултат на КТБ към 30.09.2014 г. би останал отрицателна величина.
С
Решение № 138/06.11.2014 г. (л. 148) на основание чл. 36, ал. 2, т. 2,
чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и
чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнема лиценза на КТБ издаден с Решение на УС
на БНБ № 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание
чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следва да бъдат
предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на
производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ.
С
Решение № 61/18.11.2014 г. (л. 149) Управителният съвет на ФГВБ
определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и
изплащането да започне на 4.12.2014 г.
13.
Чрез извършена служебна проверка, Съдът констатира още, че с Решение №
664/22.04.2015 г. на Софийски градски съд /СГС/ по т.д. № 7549/2014 г., е
обявена неплатежоспособността на КТБ с начална дата 6.11.2014 г. В тази част
решението е обжалвано от БНБ и е протестирано от Софийска градска прокуратура,
по съображения, че началната дата на неплатежоспособността е 30.09.2014 г. –
към който момент въз основа на докладите и финансовите отчети е установено, че
собственият капитал на КТБ е отрицателна величина. С Решение № 1443/3.07.2015
г. по т.д. № 2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменил Решение №
664/22.04.2015 г. на СГС в частта, относно началната дата на
неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014 г., по
съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е
настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от
квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент. (Всички
съдебни актове са достъпни на електронен адрес https://legalacts.justice.bg/).
14.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), приета без
заявени резерви от страните. Заключените на вещото лице се свежда до следното:
14.1. Размерът на лихвите в проценти, начислявани по влоговете на ищцата М.Н.Г.
в КТБ АД през периода от 30.06.2014 г. до 06.11.2014 г. вкл. и от 25.07.2014 г.
до 06.11.2014 г. вкл., съобразно данните предоставени от КТБ АД, и при
съобразяване на Решение № 82/30.06.2014 г. на УС на БНБ, са както следва:
|
Сума |
Лихва % 30.06.-06.11.2014г. |
Лихва % 25.07.-06.11.2014г. |
Лихва % 25.07.-04.12.2014г. |
Лихва 26.07.-05.11.2014г. |
|
34703,67
лв. |
6,50%
за 30.06.2014 г. 2,59%
от 01.07.2014 г. |
2,59% |
2,59% |
2,59% |
|
8595
евро/ 16810,36 лв. |
6,50%
за 30.06.2014 г. 2,74%
от 01.07.2014 г. |
2,74% |
2,74% |
2,74% |
|
2215
$ |
3,50%
за 30.06.2014 г. 1,86%
от 01.07.2014 г. |
1,86% |
1,86% |
1,86% |
14.2. Въз основа на отговора на предходната задача и при прилагане на лихвения
процент, начисляван върху влоговете на ищцата М.Н.Г. в КТБ АД през посочения
период, вещото лице е изчислило размера на лихвата, начислена върху сумите от
34703,67 лв., 8595 евро и 2215 щатски долара през периодите от 25.07.2014 г. до
06.11.2014 г. вкл., от 30.06.2014 г. до 06.11.2014 г. вкл. и от 25.07.2014 г.
до 04.12.2014 г., като за влоговете във валута вещото лице е посочило левовата
равностойност на начислената лихва за посочените периоди. Резултатите са
представени в табличен вид, както следва:
|
Сума |
Лихва 30.06.-06.11.2014г. |
Лихва 25.07.-06.11.2014г. |
Лихва 25.07.-04.12.2014г. |
Лихва 26.07.-05.11.2014г. |
|
34703,67
лв. |
307,81
лв. |
243,93
лв. |
311,55
лв. |
239,10
лв. |
|
8595
евро/ 16810,36 лв. |
332,47
лв. |
263,65
лв. |
165,05
лв. |
258,42
лв. |
|
2215
$ |
22,86
лв. |
18,19
лв. |
34,55
лв. |
17,83
лв. |
Вещото лице е направило още следните уточнения:
34703,67 лв. е сумата по сметката на ищцата към
06.11.2014 г. с включени начислени лихви 1134,47 лв.
Към 30.06.2014 г. сумата по евровата сметка не е
8595 евро, а 17535 евро без начислени лихви.
Към 30.06.2014 г. сумата по доларовата сметка не е
2215 $, а 2231,54 $ с включени начислени до 31.12.2013 г. лихви в размер на 16,54 $.
След 06.11.2014 г. не са начислявани лихви от КТБ АД
по сметките на ищцата.
Централен курс на БНБ за щатски долар на 05.11.2014 г.:
1,56717 лв. за 1 долар.
Централен курс на БНБ за щатски долар на 06.11.2014 г.:
1,56254 лв. за 1 долар.
Централен курс на БНБ за щатски долар на
04.12.2014г.: 1,58868лв. за 1 долар.
Централен курс на БНБ за евро за всяка една дата е:
1,95583лв. за 1 евро
Лихвите са изчислявани на база 360 лихводни за
година и 30 лихводни за месец, така както е посочено в приложените по делото
сключени договори за откриване на банкови сметки в съответната валута.
Начислените лихви във валута са остойностени в лева,
по курса към края на лихвения период.
14.3. Размерът на законната лихва за забава върху сумите от 34703,67 лв., 8595
евро и 2215 щатски долара са както следва:
|
Сума |
Лихва 30.06.-06.11.2014 г. |
Лихва 25.07.-06.11.2014 г. |
Лихва 25.07.-04.12.2014 г. |
Лихва 26.07.-05.11.2014 г. |
|
34703,6
7лв. |
1259,89
лв. |
1015,19
лв. |
1285,90
лв. |
995,85
лв. |
|
8595
евро/ 16810,36 лв. |
608,83
лв. |
491,75
лв. |
622,89
лв. |
482,39
лв. |
|
2215
$ |
125,35
лв. |
101,25
лв. |
130,38
лв. |
99,61
лв. |
Централен курс на БНБ за щатски долар на 05.11.2014 г.:
1,56717 лв. за 1 долар.
Централен курс на БНБ за щатски долар на 06.11.2014 г.:
1,56254 лв. за 1 долар.
Централен курс на БНБ за щатски долар на 04.12.2014 г.:
1,58868 лв. за 1 долар.
Централен курс на БНБ за евро за всяка една дата е:
1,95583лв. за 1 евро.
За изчисляване на лихвата е използван лихвения
калкулатор на НАП.
Начислените лихви във валута са остойностени в лева,
по курса към края на лихвения период.
ІV. За правото:
15.
От първо и второ съображение от Директива 94/19/ЕО става ясно, че с въвеждането
на схеми за гарантиране на банковите депозити във всички държави членки и с
хармонизирането на приложимите гаранции за минимална сума, Директивата има за
цел хармоничното развитие на дейностите на кредитните институции в целия Съюз
чрез премахването на всички ограничения върху правото на установяване и
свободата на предоставяне на услуги, като същевременно се повишава стабилността
на банковата система и защитата на вложителите.
За
тази цел член 3 от Директива 94/19/ЕО предвижда, че всяка държава членка
осигурява в рамките на нейната територия да бъдат въведени една или повече
схеми за гарантиране на депозити. Съгласно член 7, параграф 1 и 1а от същата
директива държавите членки осигуряват гарантираният размер на съвкупните
депозити на всеки вложител да бъде установен на 100 000 EUR, в случай че
депозитите са неналични.
"Неналичен
депозит" по смисъла на чл. 1, пар. 3 от Директивата е депозит, който е
дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и
договорни условия, приложими към него, когато: i) съответните компетентни
органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция
изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното
финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива
тя да бъде в състояние да го направи.
Директива
94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО, на Европейския парламент и на Съвета
относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер
и срока на изплащане, е транспонирана в българското законодателство чрез Закона
за гарантиране на влоговете в банките и Закона за кредитните институции.
Измененията, въведени с Директива 2009/14/ЕО, са транспонирани своевременно
през 2009 г. с измененията на посочените два закона – ДВ, бр. 44/2009 г., в
сила от 12.06.2009 г. С измененията на ЗГВБ от 2010 г. – ДВ, бр. 101/2010 г., в
сила от 31.12.2010 г., е въведен новият гарантиран размер от 100 000 евро на депозитите,
съгласно измененията на чл. 7 от Директива 94/19/ЕО.
При
първоначалното въвеждане на разпоредбата на чл. 1, пар. 3, буква i) от
Директива 94/19/ЕО, в националното законодателство е възприет подход, според
който изискването съответната кредитна институция да "изглежда неспособна
за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние,
да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в
състояние да го направи" е равнозначно на установяване неплатежоспособността
на институцията.
Съгласно
чл. 36, ал. 2 от ЗКИ в редакцията до изменението с ДВ, бр. 62/14.08.2015 г.,
неплатежоспособност е налице при две хипотези: 1/ когато банката не изпълнява
повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко
свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се
очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време
или 2/ собственият капитал на банката е отрицателна величина.
Изискуемият
от чл. 1, пар. 3, подточка i), ал. 2 от Директива 94/19/ЕО срок от 5 работни
дни, в който компетентните органи следва да извършат преценката на финансовото
състояние и способността на банката да изплаща гарантираните депозити е въведен
в чл. 36, ал. 3 от ЗКИ - като изискване, в срок от 5 работни дни от
установяването на неплатежоспособността на банка, БНБ да отнеме лиценза й.
Срокът по чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО, в който схемите за гарантиране
на депозити следва да бъдат в състояние да изплащат надлежно доказаните претенции
на вложителите, по отношение на неналичните депозити – 20 работни дни от
датата, на която компетентните органи извършват установяването по чл. 1, пар.
3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, е въведен в чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ /в
редакцията до изменението с ДВ, бр. 62/14.08.2015 г./ и тече от датата на
решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност на търговска банка.
Така
възприетият в ЗГВБ и ЗКИ подход – сроковете по чл. 1, пар. 3, буква i) и чл.
10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО да текат от момента, в който БНБ вземе решение
за отнемане лиценза на кредитна институция поради неплатежоспособност, не е
допустима схема за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, тъй
като Директивата изисква схемите за гарантиране на депозити да бъдат в
състояние да изплащат доказаните претенции на вложителите, по отношение на
неналични депозити, независимо дали са налице условията по националното
законодателство за отнемане на лиценза на кредитна институция.
Както
е посочил СЕС в т. 49, т. 50 и т. 51 от решението по дело С-571/16, от текста
на чл. 1, точка 3, подточка i), първа алинея от Директива 94/19 изрично следва,
че необходимо и достатъчно условие, за да се установи неналичността на депозит,
който е дължим и платим, е по виждане на компетентния орган дадена кредитна
институция да изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко
свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и да не съществува
близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Освен това член 1, точка
3, подточка i), втора алинея уточнява, че посочените компетентни органи трябва
да установят това "колкото е възможно по-скоро" и "не по-късно
от пет работни дни след като са се уверили за пръв път, че съответната кредитна
институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми". От тези
разпоредби следва, че установяването на неналичността на депозитите не може да
зависи от неплатежоспособността на кредитната институция или от отнемането на
нейния лиценз.
Относно
срока, в който трябва да се установи, че депозитите са неналични, както е
посочил СЕС в т. 60 решението по дело С-571/16, този срок е императивен и
останалите разпоредби на директивата не предвиждат възможност за неговото
дерогиране. От друга страна съгласно т. 66 от същото решение, удължаването на
срока за изплащане на депозитите е възможно единствено при изключителни
обстоятелства и не може да надвишава 10 работни дни.
Така
в т. 69 от решението по дело С-571/16 СЕС е приел, че член 1, пар. 3 и член 10,
пар. 1 от Директива 94/19 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от
една страна национално законодателство, съгласно което установяването на
неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната
институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна,
отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на
неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо
кредитната институция да бъде поставена под специален надзор.
Освен
това както е посочил СЕС в т. 78 и в т. 87 от решението, член 1, точка 3,
подточка i) от Директива 94/19 трябва да се тълкува в смисъл, че неналичността
на депозитите по смисъла на тази разпоредба трябва да се установи с изричен акт
на компетентния национален орган, като предварителното предявяване от титуляра
на банков депозит до съответната кредитна институция на искане за плащане,
което не е изпълнено, не може да бъде условие за установяване на неналичността
на този депозит по смисъла на тази разпоредба.
От
изложеното следва, че за да се задейства схемата за гарантиране на депозитите,
Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1/ компетентният
орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от
кредитна институция; 2/ в рамките на пет работни дни след това заключение,
компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция
изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното
финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не
съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3/ схемата
за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно
доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като
компетентният орган е взел своето решение.
16.
Неоснователно ответната страна възразява, че БНБ не е компетентен орган по
смисъла на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19.
От
разпоредбите на чл. 36, ал. 3 от ЗКИ и чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ недвусмислено
следва, че именно БНБ е "компетентният орган", който установява
неналичността на депозитите, но националното законодателство обвързва момента,
в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали
неналични, с отнемане на лиценза на кредитната институция. Тоест, приема се, че
изискването съответната кредитна институция да "изглежда неспособна за
момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да
изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние
да го направи" е равнозначно на установена неплатежоспособност на
институцията, а изискваният от директивата 5 дневен срок за преценка на нейното
финансово състояние и способността на банката да изплаща гарантираните
депозити, е въведено като изискване в срок от 5 дни от установяването на
неплатежоспособността на банка БНБ да отнеме лиценза й, т.е. актът по чл. 1,
пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО е актът, с който се отнема лиценза на
кредитната институция. В този смисъл е и становището на министъра на финансите
и управителя на БНБ от 11 август 2014 г. относно писмо на Европейската комисия
във връзка с предприетите действия от БНБ спрямо КТБ АД и Търговска банка Виктория
ЕАД, (л. 56 и сл.).
В
подкрепа на това тълкуване са Доклада на Комисията по бюджет и финанси по
проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на
влоговете в банките (№ 854-01-165/20.12.2008 г. и № 902-01-28/22.04.2009 г.,
40-то НС) и Мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗГВБ (№
902-01-28/22.04.2009 г., 40-то НС), видно от които целта на законопроекта е да
се въведат в българското законодателство изискванията на приетата на 11 март
2009 г. Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение
на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение
на гарантирания размер и срока на изплащане. Така "... в съответствие с
установените от директивата общи срокове в Европейския съюз се предлага срокът
за вземане на решение, че банката не може да изплаща депозити в случаите по чл.
36, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за кредитните институции, да бъде намален от 14
дни.... на 5 работни дни".
В
конкретния случай, постановявайки Решение № 73/20.06.2014 г. за поставяне на
КТБ под специален надзор, БНБ на практика е направила обективната констатация
за неналичност на депозитите по смисъла на член 1, параграф 3, буква i) от
Директива 94/19/ЕО, като преустановяването на достъпа до депозитите е по
причини, пряко свързани с финансовото положение на КТБ.
Относно
условието депозитът да е "дължим и платим, но да не е бил платен от
кредитната институция" следва да се съобрази, че според доклада на
квесторите за състоянието на БНБ (публикуван на сайта на БНБ) с писмо №
77778/20.06.2014 г. представителите на КТБ са уведомили БНБ, че банката е
преустановила плащанията и всички банкови операции. При започване на действията
по специален надзор, квесторите са спрели счетоводната система на банката,
спрели са платформата обмен на SWIFT, както и операциите чрез електронно
банкиране и на услугата "интернет банкиране", и са анулирали всички
издадени преводни нареждания със започната и недовършена обработка, като сумите
на преводите, и заплатените такси, са върнати по сметките на клиентите. Тоест,
още на 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане,
но и заради спряната счетоводна система всички вложители са били лишени от
възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си и не са
имали достъп до тях почти шест месеца.
Че
плащанията са спрени заради финансовото положение на КТБ следва от решението за
поставяне на КТБ под специален надзор, което се основава на чл. 115, ал. 1 и
чл. 115, ал. 2, точки 2 и 3 от ЗКИ, съгласно които "ликвидните активи на
банката по преценка на БНБ няма да бъдат достатъчни, за да може банката да
изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост, или банката не е
изпълнила в срок едно или повече изискуеми задължения към своите
кредитори", както и от обстоятелството, че КТБ е поставена под специален
надзор с пълно преустановяване на плащанията, въпреки че националното право
позволява мерки с по-ниска степен на намеса – т.е. избор между пълно и частично
преустановяване на плащанията и ограничаване на дейностите (чл. 116, ал. 2, т.
2 и т. 3 от ЗКИ). Видно от решението на УС на БНБ от 20.06.2014 г., към 11,58
часа на 20.06.2014 г. по сметката на КТБ в платежната система за брутен
сетълмент в реално време RINGS разполагаемата наличност е в размер на 237773
лв., при наредени чакащи плащания за над 38 млн. лв.
При
това положение първото условие - кредитната институция да изглежда неспособна
за момента да изплати депозита, по причини, които са пряко свързани с нейното
финансово състояние, се явява спазено, тъй като от този момент КТБ не е била в
състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити.
Второто
условие – да не съществува близка перспектива кредитната институция да е в
състояние да изплати депозитите, също е спазено.
Схемата
за гарантиране на депозити, която се изисква от Директива 94/19/ЕО, служи за
гарантиране не само на номиналната стойност на обхванатите депозити, но
предвижда, поне до известна степен, и заместител за наличността им. Поради това
установяването, че депозитите са неналични, може да бъде избегнато само, ако се
очаква достъпът до депозитите да бъде възстановен в много кратък срок.
В
случая, както бе посочено самата кредитна институция е внесла в БНБ искане да
бъде поставена под специален надзор заради проблеми с ликвидността, което
предизвиква затруднения в изпълнението на паричните задължения към вложителите.
Както е посочено в самото решение на УС на БНБ, с писмо № 4098/20.06.2014 г.,
получено в 10,51 часа в БНБ, изпълнителните директори са уведомили БНБ, че като
имат предвид наличните средства на банката по сметки и в брой, те няма да бъдат
достатъчни за изпълнение на задълженията на банката в най-близко време. В
резултат, още на същата дата, УС на БНБ е приел решението за поставяне на КТБ
под специален надзор, спрени са всички плащания и всички банкови сделки на
институцията. Така самата БНБ е постановила законова забрана върху КТБ да
изплаща депозити по причини, които са пряко свързани с проблеми с ликвидността
на КТБ. Както е видно от мотивите на УС на БНБ в решението от 20.06.2014 г.,
поставянето на КТБ под специален надзор е продиктувано от наличието на опасност
от неплатежоспособност (поради засиленото теглене на средства и липсата на
достатъчно ликвидни активи към 20.06.2014 г.), като определеният тримесечен
срок на надзора недвусмислено показва липсата на "близка перспектива"
за изплащане на депозитите от кредитната институция.
От
изложеното следва, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила
обективната констатация, че по нейно виждане КТБ изглежда неспособна за
момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да
изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние
да го направи, т.е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по
смисъла на чл. 1, пар. 3, подточка i) от Директива 94/19, поради което в срок
от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл.
1, пар. 3, подточка i), ал. 2 от Директивата – задължение, което произтича от
директно приложимото право на ЕС.
Както
е приел СЕС в т. 117 от Решението по дело С-571/16, разпоредбата на чл. 1, т.
3, подточка i) от Директива 94/19 има директен ефект и представлява правна
норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да
позволят на вложителите да предявят искове за обезщетяване за вредите от
късното изплащане на депозитите.
След
като разпоредбата на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19 има директен
ефект неоснователно ответникът твърди, че не е бил законово овластен да вземе
това решение и следователно същото би било нищожно.
Както
е приел СЕО в Решение от 9 март 1978 г. по дело 106/77, т. 14-16, директният
ефект означава, че нормите на общностното право трябва да имат пълно и еднакво
действие във всички държави членки от момента на влизането им в сила и за целия
срок на тяхното действие. Следователно тези разпоредби са пряк източник на права
и задължения за всички, до които се отнасят, независимо дали това са държави
членки, или частноправни субекти, които са страни по правоотношения, регулирани
от правото на Общността. Тази последица също така засяга всеки съд, чиято
задача като орган на държава членка е да защитава в рамките на своята
компетентност правата, предоставени на частноправните субекти от общностното
право.
При
това тълкуване и изричното произнасяне от СЕС, че чл. 1, т. 3, подточка i) от
Директива 94/19 има директен ефект, именно тази разпоредба, като пряк източник
на права и задължения, овластява и задължава БНБ да установи неналичността на
депозитите с изричен акт, различен от акта, с който се отнема лиценза поради
неплатежоспособност.
Като
не е взела това решение в императивния 5 дневен срок, БНБ е нарушила правото на
Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е
изпълнено.
17.
Това нарушение се преценява от Съда и като достатъчно съществено, за да
ангажира отговорността на държавата.
Както
е посочено и в т. 105 от решението на СЕС по С-571/16, от практиката на Съда
следва, че такова нарушение предполага явно и значително неспазване от
държавата членка на границите, които са наложени на нейното право на преценка.
Факторите, които трябва да се вземат под внимание в това отношение, са
по-конкретно степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма,
обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на
националните органи, извинимият или неизвиним характер на евентуална грешка при
прилагане на правото, умишленият или неумишлен характер на допуснатото
нарушение или причиненото увреждане, или още обстоятелството, че с поведението
си институция на Европейския съюз може да е допринесла за неприемането,
приемането или запазването в разрез с правото на Съюза на определени национални
мерки или практики (вж. в този смисъл решение от 5 март 1996 г., по съединени
дела C-46/93 и C-48/93, т. 56).
В
случая свободата на преценка на БНБ без съмнение е ограничена от срока по чл.
1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19. Тъй като разпоредбата ясно посочва при
какви условия и в какъв срок се установява неналичността на депозитите, ако
тези условия са изпълнени, компетентният орган е длъжен в императивния
петдневен срок да установи, че депозитите са неналични – т. 108 от решението по
С-571/16.
От
установените по делото факти безспорно се установява, че след като БНБ е била
уведомена от КТБ за финансовите й затруднения и проблемите с ликвидността, БНБ
е взела решение и е поставила КТБ под специален надзор заради опасност от
неплатежоспособност и е постановила спиране на всички операции и плащания.
Така, въпреки че е преценила, че КТБ е застрашена от неплатежоспособност и че
със собственото си решение за поставяне на банката под надзор е възпрепятствала
изплащането на депозитите за по-дълъг период, БНБ не е направила установяването
в императивния петдневния срок по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19,
което е щяло да задейства компенсирането на засегнатите вложители съгласно чл.
7, пар. 1 и чл. 10, пар. 1 от Директивата и това е съществено нарушение на чл.
1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19 (вж. в този смисъл т. 95 от заключението
на ген. адвокат Kokott и т. 115 от решението по С-571/16).
18.
Настоящият съдебен състав преценява и че от страна на ищеца е доказано
наличието на имуществени вреди, причинени от нарушението на правото на ЕС от
страна на БНБ, както и наличието на причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на БНБ и претърпените вреди.
Във
връзка с възраженията на ответната страна е необходимо да се посочи, че макар
размерът на претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди да е
определен чрез стойността на законната лихва за периода на забава, то не е
лихва. В този смисъл и в контекста на деликтната отговорност на държавата за
претендираните вреди, по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ, е приложима и общата
давност по чл. 110 от ЗЗД, а не кратката давност за лихви по чл. 111, буква в)
от ЗЗД.
Следва
да се има предвид, че на основание договорите и анексите към тях (описани в т. 10 от
настоящото решение) за
платежни услуги, ищцата е имала притежание върху движими вещи – парични
средства, правото на собственост върху които не е можела да упражнява, поради
бездействието на БНБ да защити това нейно притежание, като издаде акт по чл. 1,
т. 3, подт. i) от Директива 94/19, с който да даде старт на компенсационния
механизъм по чл. 10 от Директивата.
Така,
с неизпълнение на задължението си по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19
БНБ е нарушила чл. 1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, според който всяко физическо или
юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не
може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и
съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното
право.
Многократно
Съдът по правата на човека е приемал, че намесата при мирното ползване на
собствеността трябва да постига "справедлив баланс" между
изискванията на обществения интерес и изискванията за закрила на основните
индивидуални права. Трябва да е налице разумна връзка на пропорционалност между
използваните средства и целта, преследвана с която и да е било мярка, лишаваща
дадено лице от собственост – „Пресос Компание Навиера“ АД срещу Белгия,
20.11.1995 г., § 38; Ян и други срещу Германия, 30.06.2005 г., § 93.
В
случая, предвид характера на нарушението няма как да се приеме, че поради
защита на обществения интерес ищцата е била лишена от своето парично притежание
за срок, по-дълъг от предвидения в Директива 94/19. Всъщност именно
своевременното изпълнение на задължението по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива
94/19 би защитило в максимална степен освен правата на вложителите и
обществения интерес, доколкото цел на директивата е не само защита на
вложителите, а и стабилност на банковата система, която може да се постигне
само ако държавите членки спазват предоставените на вложителите гаранции, въз
основа на които да считат депозитите си за защитени.
Както
следва и от съображения 8 и 9 от Директивата, за вложителите е от съществено
значение да имат постоянен достъп до техните спестявания, поради което
неосигуряването на достъп до депозитите за срок по-дълъг от установения в
директивата без съмнение е довело до нарушение на правото на собственост на
ищцата.
От
практиката на ЕСПЧ недвусмислено следва и че при нарушения на чл. 1 по Протокол
1, размерът на обезщетението трябва да е разумно свързан със стойността на
отнетата собственост, съответно на нарушеното право на мирно, необезпокоявано притежание.
Начините
на обезщетяване, предвидени във вътрешното право, са от значение при преценката
дали спорната мярка спазва изисквания справедлив баланс и по-специално дали
натоварва жалбоподателите с непропорционална тежест. Съдът по правата на човека
вече се е произнасял, че лишаването от собственост без заплащане на обезщетение
в размер, разумно обвързан със стойността й, представлява непропорционална
намеса, а отсъствието на каквото и да било обезщетение може да се счете
оправдано по смисъл на чл. 1 от Протокол 1 единствено при изключителни
обстоятелства - Ян и др. срещу Германия, § 94-95;
Обезщетението,
което държавата дължи, трябва във всички случаи да бъде равностойно на
претърпяната вреда, така че да осигури ефективна защита на нарушеното право.
При липса на разпоредби в правото на ЕС по отношение на размера на дължимото
обезщетение, се прилагат принципите на процесуалната автономия, равностойността
и ефективността.
Според
българския закон, при паричните притежания обективният измерител на стойността
на нарушеното право, и следователно, справедлива компенсация, с която може да
се възстанови справедливия баланс по чл. 1 от Протокол № 1, е именно размерът
на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Неоснователно
ответната страна твърди, че вреда липсва, тъй като с Решение № 82/30.03.2014 г.
на УС на БНБ лихвените проценти по депозитите в КТБ са намалени до средните за
страната, поради което доходността, която ищцата е получавал от влоговете си в
КТБ през процесния период е сравнима с доходността, предоставяна от останалите
банки в страната през същия период.
Следва
да се има предвид, че законната лихва е предвиден от закона механизъм за
обезщетяване на претърпени вреди, без кредиторът да е длъжен да ги доказва.
Предвид качеството на парите да са универсален и санкциониран от държавата
измерител на потребителната стойност на благата въпросът за тяхното
оползотворяване не стои. Ползването им има своята пазарна цена и кредиторът я
губи, когато длъжникът не изпълнява навреме задължението си. Именно тази
стойност се презумира от разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД и в този смисъл е
ирелевантно каква доходност е можел да получи ищеца, ако е вложил парите си в
друга банка. Законната лихва е отнапред установен от закона размер на
обезщетението за забавено изпълнение на парични задължения, при което
кредиторът не е нужно да доказва размера на претърпените вреди, които се
покриват от законната лихва.
В
този смисъл настоящият съдебен състав преценява, че правилно ищцата
остойностява претенцията си с размера на законната лихва, определена по реда на
чл. 86, ал. 2 от ЗЗД.
Неоснователно
ответната страна сочи, че ищцата не доказва вреди, тъй като поради липса на
отправено искане/покана за плащане не е поставила в забава нито банката, нито
Фонда. Както посочва генералния адвокат в заключението си представено по дело
С-571/16, при конкретните обстоятелства – при които КТБ "... явно
фактически е закрита и търговските й отношения са били преустановени, не би
било целесъобразно да се изисква от вложителите да отправят искане за изплащане
на техните депозити. Също така е съмнително как би могло да бъде доказано
отправянето на такова искане, което в случая на депозити, платими по всяко
време при поискване, всъщност често се изразява в опита за теглене на пари от
банков автомат или за извършване на банков превод в интернет. Следователно и за
самата схема за гарантиране на депозити би било проблематично, ако трябва да се
увери, че вложителите са отправили искане за изплащане на техните
депозити". Още повече че компенсацията трябва да се плати бързо, а именно
в рамките на 20 работни дни съгласно член 10, параграф 1 от Директива 94/19.
Така
и в т. 3 от диспозитива от решението на СЕС по дело С-571/16 изрично е прието,
че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива
2009/14, трябва да се тълкува в смисъл, че предварителното предявяване от
титуляря на банков депозит до съответната кредитна институция на искане за
плащане, което не е изпълнено, не може да бъде условие за установяване на
неналичността на този депозит по смисъла на тази разпоредба.
От
изложеното недвусмислено следва, че единствено и достатъчно условие за изпадане
на БНБ, респ. на ФГВБ в забава по отношение на вложителите е изтичането на
императивния 5 дневен срок по член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19,
а в случая то безспорно е настъпило.
Неоснователно
ответната страна сочи, че не е налице причинно следствена връзка, тъй като не
БНБ, а ФГВБ е компетентен да изплаща гарантираните депозити. В случая това обстоятелство е без
значение, тъй като именно решението по чл. 1, пар. 3, подт. i, ал. 2 от
Директивата, което БНБ е била длъжна да вземе, падежира вземането на ищеца.
Следва да се има предвид, че Фондът не разполага със самостоятелност при
определяне на началната дата на изплащане на гарантираните депозити.
Действията, които ФГВБ следва да предприеме и конкретно задължението му да
започне изплащане на гарантираните депозити, са пряко обусловени от решението
на БНБ, с което депозитите се обявяват за неналични. Казано с други думи,
именно след постановяване на решението на БНБ за обявяване на депозитите за
неналични, за Фонда възниква парично задължение към всеки от вложителите до
размера на гарантираните депозити. Така, постановявайки изискуемото от
Директива 94/19/ЕО решение на по-късна дата, БНБ е станала причина за
забавеното изпълнение на паричното задължение от ФГВБ, т. е. именно БНБ е
причина за забава на изпълнението на паричното задължение към ищцата и това
недвусмислено обосновава пряката причинно-следствената връзка между извършеното
нарушение и претърпените вреди. След като забавеното изпълнение на паричното
задължение към ищцата е следствие от извършеното от БНБ нарушение на чл. 1,
пар. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, това е и основанието за приложението на
чл. 86 от ЗЗД.
Обстоятелството,
че ЗГВБ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на
гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната
институция е ирелевантно, доколкото както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на
решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл. 1, т. 3 и чл. 10, пар. 1 от
Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява
от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите.
За
пълнота следва да се добави, че Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива
2009/18/ЕО не обвързва по никакъв начин задвижването на компенсационния
механизъм с условието схемата за гарантиране на депозитите да разполага с
достатъчно парични средства. Напротив, както следва от чл. 10, пар. 1 от
Директива 94/19/ЕО схемите за гарантиране на депозитите следва да са в
състояние да изплащат надлежно доказаните претенции на вложителите, по
отношение на неналичните депозити. От съображение 10 на Директива 2009/14/ЕО е
видно и че за да се запази доверието на вложителите, и да се отговори на
техните нужди, задействането на схемата и изплащането на гарантираните депозити
следва да започне в максимално кратък срок, който може да бъде удължаван само
при извънредни обстоятелства.
19.
За извършеното нарушение на правото на ЕС БНБ дължи обезщетение само за периода
на забава – от момента, в който реално ищецът е трябвало да има достъп до
депозита си до момента, в който нарушението е преустановено, а именно за
периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. Само за този период е налице и
причинно-следствена връзка между извършеното от БНБ нарушение и претърпените
вреди.
Относно
началната дата на периода следва да се посочи, че срокът от 5 работни дни по
чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде
изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г.
(датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този
момент действително БНБ е в нарушение на правото на ЕС, но независимо от това
неправилно ищецът твърди, че още на 30.06.2014 г. е следвало да има достъп до
депозита си.
Постановяването
на акт, с който се установява неналичността на депозитите не е достатъчно
условие за започване на тяхното изплащане. С акта, с който се установява
неналичността на депозитите само се стартира схемата за изплащане на
гарантираните депозити и считано от датата на постановяване на този акт,
започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, в случай че
БНБ беше взела решението по чл. 1, пар. 3, подт. i) в петдневния срок – т.е.
най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на
депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищецът
започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на
депозита. Това е и началната дата на исковия период.
Доколкото
решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г. –
когато е отнет лиценза на КТБ и съобразно действащото към момента
законодателство е обявена неналичността на депозитите, респ. е стартирана
процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19, от тази дата (06.11.2014
г.) БНБ вече не е в нарушение/забава и следователно за този период до датата на
изплащане на депозита плюс начислената договорна лихва – 04.12.2014 г. липсва
причинно-следствена връзка.
Поради
това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. – 5.11.2014 г.
20.
Съдът намира и че реално претърпяната от ищцата вреда е само разликата между
законната лихва за периода 26.07.2014 г. – 05.11.2014 г. и изплатената за същия
период договорна лихва по депозитите на ищцата.
Както
вече бе казано по-горе (т.
11 от настоящото решение),
в писмо вх. № 16850/21.10.2020 г. по описа на съда на КТБ АД (в
несъстоятелност) е посочено, че начислените, неосчетоводени възнаградителни
лихви по сметките с титуляр М.Н.Г. за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г.
са както следва: По сметката в BGN – 239,10 лв.; По сметката в USD –
11,41 с левова равностойност 17,88 лв., при курс на БНБ за 1 щатски
долар на 05.11.2014 г. в размер на 1,56717 лв.; По сметката в EUR – 132,13
с левова равностойност 258,42
лв., при курс на БНБ за 1 евро на 05.11.2014 г. в размер на 1,95583 лв.
Така,
реално претърпяната вреда от ищцата би могла да бъде само разликата между
законната лихва за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. и изплатената за
същия период договорна лихва по депозитите.
При
съобразяване размерът на законната лихва за периода 26.07.2014 г. до 05.11.2014
г. изчислен от вещото лице по приетата по делото ССЕ, която съдът възприема
като обективно и компетентно изготвена, въвеждаща в процеса релевантни за
разрешаване на настоящия административноправен спор факти и обстоятелства,
както и начислените, неосчетоводени възнаградителни лихви по банковите сметки на
М.Н.Г. в КТБ АД, реално претърпените
от ищцата вреди по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ възлизат в общо размер на 1062,45
лв., изчислени както следва:
|
Сума |
Лихва за периода от 26.07.-05.11.2014
г., по приетата по делото ССЕ |
Изплатената за същия период договорна
лихва по депозитите на ищцата, съобразно писмо
вх. № 16850/21.10.2020 г. по описа на съда на КТБ АД (в несъстоятелност) |
Реално претърпените от ищцата вреди за
периода 26.07.-05.11.2014 г. |
|
1 |
2 |
3 |
Колона 2 – колона 3 |
|
34703,67
лв. |
995,85
лв. |
239,10
лв. |
756,75
лв. |
|
8595
евро/ 16810,36 лв. |
482,39
лв. |
258,42
лв. |
223,97
лв. |
|
2215
$ |
99,61
лв. |
17,88
лв. |
81,73
лв. |
|
|
|
|
Общ
размер 1062,45 лв. |
Над
този размер и извън периода 25.07.2014 г. - 06.11.2014 г., претенциите са
недоказани и следва да се отхвърлят като неоснователни.
В
този смисъл Решение №
11069 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4272/2017 г., III о., Решение № 14886 от 5.11.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 2422/2019 г., III о. и много други.
V. За разноските:
21.
С оглед изхода на спора, на основани чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищцата следва
да бъдат присъдени сторените в производството разноски, които се констатираха в
размер на 160 лева - заплатените държавна такса (10 лв.) и възнаграждение за
вещо лице (150 лв.).
22.
На основание чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, в редакцията им преди влизане в
сила на ЗИДЗОДОВ (ДВ бр. 94/2019 г.) и § 6 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ (ДВ бр. 94/2019
г.), доколкото делото е образувано на 21.06.2017 г., на ответника не се дължи
присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран, Пловдивският Административен съд, ХVІІ състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Българска народна
банка да заплати на М.Н.Г., с ЕГН **********,***, обезщетение за имуществени
вреди за периода в от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., общо в размер на
1062,45 лв., включващ: (а) сумата от 756,75 лв.
- законната лихва за забавено плащане на 34703,67 лв., представляващи
гарантиран размер на вложенията й в ТБ „Корпоративна търговска банка“ АД; (б)
сумата от 223,97 лв. - законната лихва за забавено плащане на 8 595
евро, представляващи гарантиран размер на вложенията й в ТБ „Корпоративна
търговска банка“ АД; (в) сума от 81,73 лв. - законната лихва за забавено
плащане на 2 215 щатски долара, представляващи гарантиран размер на вложенията
й в ТБ „Корпоративна търговска банка“ АД,
вследствие на извършено от БНБ съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност
на депозитите в „Корпоративна търговска банка“ АД, в императивния срок от пет
работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3,
буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май
1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити.
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове от М.Н.Г., с ЕГН **********,***
срещу Българска народна банка, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в резултата на извършено от БНБ съществено нарушение
на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за
обявяване неналичност на депозитите в „Корпоративна търговска банка“ АД, в
императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект
разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на
депозити, за периода от 30.06.2014 г. до 25.07.2014 г. и за периода от 06.11.2014
г. до 04.12.2014 г., както и за: (а) сумата над 756,75 лв. до пълния
предявен размер от 1527,67 лв. - законната лихва за забавено плащане на
34703,67 лв., представляващи гарантиран размер на вложенията на М.Н.Г. в ТБ
„Корпоративна търговска банка“ АД; (б)
сумата над 223,97 лв. до пълния предявен размер от 771,89 лв. - законната
лихва за забавено плащане на 8 595 евро, представляващи гарантиран
размер на вложенията на М.Н.Г. в ТБ „Корпоративна търговска банка“ АД; (в) сума над 81,73 лв.
до пълния предявен размер от 100 лв.
- законната лихва за забавено плащане на 2215 щатски долара, представляващи
гарантиран размер на вложенията на М.Н.Г. в ТБ „Корпоративна търговска банка“ АД.
ОСЪЖДА Българска народна
банка да заплати на М.Н.Г., с ЕГН **********,***, сумата от 160 лв.,
представляваща сторените в производството разноски.
ОТХВЪРЛЯ искането
на Българска народна банка – гр. София, направено чрез процесуалния й
представител, за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :