Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

11.03.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

20.02.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

1

по описа за

2020

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от Н.Е.М. от ***, действаща чрез пълномощник, против Решение № 2153-08-213/02.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали.

Счита, че цитираното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Излага съображения, че по отношение на Н.М. са били налице кумулативните предпоставки за изплащане на парично обезщетение/помощ за бременност и раждане. Обстоятелството, че жалбоподателката пътувала извън границите на РБългария, само по себе си не обосновавало извода, че не е изпълнявала дейността си като регистриран земеделски производител. Нямало никакви доказателства, че лицето не е изпълнявало дейността си като земеделски производител, още повече, че в случая за стопанството е полагала грижа нейната майка.

  Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-213/02.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали.

В съдебно заседание, чрез адв.Д. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя писмена защита, в която релевира доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, обосновани с твърдения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Счита, че административният орган не е изпълнил задължението си да събере всички доказателства, относими към случая. Оспорва изцяло въведените в оспореното решение мотиви, че жалбоподателката не е упражнявала дейност като земеделски производител. В тази връзка сочи, че от показанията на разпитания по делото свидетел се установявало по несъмнен начин, че Н.М. е упражнявала трудова дейност и отсъствието й от страната е било епизодично. Претендира присъждането на деловодни разноски. 

Ответникът по жалбата се представлява от юрк. Д. Я., който оспорва изцяло подадената жалба. Твърди, че оспореният акт е правилен и законосъобразен, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Излага съображения, че Н.Е. не е пребивавала на територията на РБългария, поради което не е упражнявала дейност като земеделски стопанин. Счита, че след като жалбоподателката към момента на настъпване на осигурителното събитие не е упражнявала реално трудова дейност като земеделски стопанин, то по отношение на нея не е било налична една от кумулативно предвидените предпоставки за отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО. След като реално не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин, жалбоподателката не се считала за осигурено лице по смисъла на КСО. Моли съда да отхвърли жалбата и присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 03.10.2019 г. в ТП на НОИ – Кърджали е представено Удостоверение/вх. № *** – л. 22/, съдържащо данни за Н.Е.М. от ***, относно правото й на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО, считано от 20.09.2019 г. Заявеното парично обезщетение е поискано за детето А. М., родено на *** г.;

 Видно от съдържащата се в административната преписка Справка с рег. № ***/*** г./л. 19/, издадена от ОДМВР – Кърджали, за Н.Е.М., с ЕГН **********, са регистрирани задгранични пътувания за периода от 01.01.2018 г. до 08.10.2019 г. през ГКПП „***“ и ГКПП ***, както следва: влизане в РБългария на 07.02.2018 г. и излизане на 24.02.2018 г.; влизане на 30.08.2018 г. и излизане на 12.09.2018 г.; влизане на 17.09.2018 г. и излизане на 19.09.2018 г.; влизане на 19.09.2018 г. и излизане на 19.09.2019 г.; влизане на 08.01.2019 г. и излизане на 11.01.2019 г.; влизане на 15.01.2019 г. и излизане от РБългария на 21.01.2019 г.; влизане в РБългария на 10.08.2019 г. и излизане на 04.09.2019 г.;  влизане в РБългария на 04.09.2019 г. и излизане на 13.09.2019 г.; влизане на 18.09.2019 г. и излизане на 23.09.2019 г.

С Разпореждане № ***/*** г./л. 15/, издадено от ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 и чл. 51 от КСО на Н.Е.М., с ЕГН **********. В административния акт са изложени мотиви, че лицето няма право на парично обезщетение, тъй като не упражнявала трудово дейност, респ. дейност като земеделски стопанин, поради обстоятелството, че не била на територията на РБългария и не е осигурено лице по смисъла на КСО. Посочено е, че лицето е влязло в РБългария на 08.01.2019 г. и съответно напуснало страната 11.01.2019 г.; следващо влизане на 15.01.2019 г. и излизане от РБългария на 21.01.2019 г.; съответно влизане в РБългария на 10.08.2019 г. и излизане на 04.09.2019 г.;  влизане в РБългария на 04.09.2019 г. и излизане на 13.09.2019 г.; влизане на 18.09.2019 г. и излизане на 23.09.2019 г., въз основа на което е изведен изводът, че жалбоподателката реално не е упражнявала дейността, за която е регистрирана, тъй като не е била в страната. Изложени са доводи, че регистрацията и като самоосигуряващо се лице е извършена единствено с цел придобиване на осигурителни права и получаване на парични обезщетения;

Н.Е.М. е обжалвала така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „е“ от КЗ, вследствие на което с Решение № 2153-08-213/02.12.2019 г./л. 5 – л. 6/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени доводи, че от събраните в производството пред административния орган доказателства се установявало, че жалбоподателката не е упражнявала трудовата дейност, за която се е регистрирала, тъй като това било невъзможно с оглед на това, че лицето се е намирало извън територията на Република България. Посочено е, че за М. са регистрирани следните пътувания извън Република България: влизане на 07.02.2018 г. и излизане на 24.02.2018 г.; влизане на 30.08.2018 г. и излизане на 12.09.2018 г.; влизане на 17.09.2018 г. и излизане на 19.09.2018 г.; влизане на 19.09.2018 г. и излизане на 19.09.2019 г.; влизане на 08.01.2019 г. и излизане на 11.01.2019 г.; влизане на 15.01.2019 г. и излизане от РБългария на 21.01.2019 г.; влизане в РБългария на 10.08.2019 г. и излизане на 04.09.2019 г.;  влизане в РБългария на 04.09.2019 г. и излизане на 13.09.2019 г.; влизане на 18.09.2019 г. и излизане на 23.09.2019 г. При така съществуващите данни е прието, че до началната дата на обезщетението (осигурителното събитие), няма основание да се направи извод, че е осъществявала трудова дейност като земеделски стопанин. След като не било налице реално упражняване на трудова дейност от страна на жалбоподателката, то за нея не е възникнало осигуряване и същата не е осигурено лице по смисъла на КСО, поради което към момента на настъпване на осигурителното събитие не отговаряла на материалноправните условия на чл. 48а от КСО за получаване на парично обезщетение за бременност и раждане.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила, по следните съображения:

Съгласно чл. 48а от КСО/в редакцията на нормата с ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г./, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

С оглед така посочената нормативна уредба, за да придобие право на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане, следва по отношение на съответното лице да са налични при условията на кумулативност две предпоставки, а именно: 1. лицето да е осигурено към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2. лицето да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за всички осигурени социални рискове.

При настъпване на осигурителния случай бременност и раждане за осигурената за общо заболяване и майчинство майка възниква право на парично обезщетение за срока по чл. 50, ал. 1 от КСО, а именно 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. По силата на § 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

Съдът намира за установено, че Н.Е.М. не е упражнявала трудова дейност като земеделски производител и не е пребивавала на територията на РБългария в периода от 21.01.2019 г. до 10.08.2019 г. Внасянето на осигурителни вноски за този период без да е упражнявана трудова дейност не е достатъчно, за да се признае правото на исканото обезщетение.

Видно от представената Справка с рег. № ***/*** г./л. 19/, издадена от ОДМВР – Кърджали, за Н.Е.М., с ЕГН **********, са регистрирани задгранични пътувания за периода от 01.01.2018 г. до 08.10.2019 г. през ГКПП „***“ и ГКПП ***, както следва: влизане в РБългария на 07.02.2018 г. и излизане на 24.02.2018 г.; влизане на 30.08.2018 г. и излизане на 12.09.2018 г.; влизане на 17.09.2018 г. и излизане на 19.09.2018 г.; влизане на 19.09.2018 г. и излизане на 19.09.2019 г.; влизане на 08.01.2019 г. и излизане на 11.01.2019 г.; влизане на 15.01.2019 г. и излизане от РБългария на 21.01.2019 г.; влизане в РБългария на 10.08.2019 г. и излизане на 04.09.2019 г.;  влизане в РБългария на 04.09.2019 г. и излизане на 13.09.2019 г.; влизане на 18.09.2019 г. и излизане на 23.09.2019 г.

Така приетото по делото доказателство представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда до оборването й от страната, за която същият е неблагоприятен. В процеса не е въведено надлежно възражение от страна на жалбоподателката относно удостоверените в цитираната справка факти, респ. документът не е оспорен по надлежния ред и установява отсъствието на Н.М. от страната, което от своя страна обосновава липсата на упражнявана дейност от лицето като земеделски производител. Като е приел, че по отношение на жалбоподателката не са налице предпоставките за получаване на обезщетение при бременност и раждане по чл. 48а от КСО, административният орган е постановил законосъобразен и обоснован акт.

Във връзка с изложеното следва да с отбележи, че в производството не са ангажирани доказателства, които да установяват упражняването от страна на жалбоподателката на заявената дейност като земеделски производител за периода от 21.01.2019 г. до 10.08.2019 г. Предвид това и с оглед обсъдената по-горе справка, настоящият състав намира за доказано в процеса, че за времето от 21.01.2019 г. до 10.08.2019 г. Н.Е.М. се е намирала извън пределите на РБългария, поради което и обективно е било невъзможно да упражнява трудова дейност като земеделски производител. Нещо повече, в конкретния случай не са налице данни дали въобще жалбоподателката е започнала да осъществява дейността за която е регистрирана. В този смисъл регистрацията й като земеделски производител е на 09.01.2019 г. и след два дни – на 11.01.2019 г. е излязла извън страната през ГКПП „***“. Налице са данни за многократни пътувания на жалбоподателката извън РБългария като пребиваването й на територията на страната е за по няколко дни, а за периода от 21.01.2019 г. до 10.08.2019 г. е пребивавала в чужбина.  

Разпитаната по делото св.С. Б. – *** на жалбоподателката, не установява противното. В показанията си свидетелката сочи, че Н. пътувала в често чужбина за по няколко дни и се завръщала. Детето било родено в *** по настояването на съпруга, тъй като той живеел и работел там. Твърди, че жалбоподателката отглеждала няколко на брой кокошки ( 10 бр.), за които поемала всички грижи, като по време на отсъствието й за тях за грижела свидетелката. Така изложените от св.Б. фактически обстоятелства не установяват наличието на упражнявана трудова дейност от Н.М. през процесния период. Наличието на незначителен брой кокошки не аргументират извода за осъществявана стопанска дейност, още по малко за осъществявана трудова дейност от страна на жалбоподателката, както по време на присъствието и в РБългария, така и при пребиваването и в чужбина. Следва да се посочи, че свидетелката е пряко заинтересована от изхода на делото в качеството си на ***, поради което показанията й се възприемат от съда като отличаващи се с липса на безпристрастност и обективност на изложените фактически твърдения. На следващо място в показанията на свидетелката са налице вътрешни противоречия и непоследователност, поради което и по гореизложените съображения, не се кредитират от съда.

Без значение е обстоятелството, че за горепосочения период за Н.Е.М. са внасяни осигурителните вноски, след като декларираната дейност като земеделски производител не е осъществявана. В тази връзка е налице трайна и непротиворечива практика, както на Административен съд – Кърджали, така и на ВАС – Решение № 101/25.10.2013 г. на КАС по а.д. № 115/2013 г., Решение № 3 982/24.03.2014 г. на ВАС по а.д. № 16 733/2013 г. VI о, Решение № 11 111/25.07.2013 г. на ВАС по а.д. № 5 474/2013 г. VI о; Решение № 6 975/26.05.2014 г. на ВАС по а.д. № 3 623/2014 г. VI о.

В заключение съдът намира, че в процеса жалбоподателят не проведе главно и пълно доказване на твърденията си за незаконосъобразност на оспореният акт, поради което и с оглед гореизложените изводи за липса на наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК по отношение на  Решение № 2153-08-213/02.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, то депозираната против него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н.Е.М. от ***, с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Решение № 2153-08-213/02.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали.

ОСЪЖДА Н.Е.М. от ***, с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на касационно обжалване/ чл. 119 от КСО, изм. ДВ, бр. 94 от 2019 г./.

 

                                                                              Председател: