РЕШЕНИЕ
№ 1225
гр. Пловдив, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иван Г. Йорданов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20255300501908 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника по делото юрисконсулт В. Й.,
срещу Решение № 1953/24.04.2025г. постановено по гр.д.№6945/2024 г. по
описа на РС Пловдив, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати
на Н. К. К., ЕГН **********, от гр. А., ул. ***, сумата от 10 000 лв. –
главница при условията на ексцес след сключено споразумение от 23.08.2022
г., представляваща обезщетение за причинените на Н. К. К. неимуществени
вреди – болки, неудобства и затруднения в периода на възстановяване,
породени от извършена операция по отстраняване на метална остеосинтеза,
вследствие на ПТП от 17.02.2022 г. около 06,00 часа на път ІІ- 84, км 0+980,
при което водачът Г.С.Д., управлявайки лек автомобил „Тойота РАВ - 4“ с рег.
№ ***, виновно нарушил правилата за движение по пътищата, при което
причинил телесни повреди на ищеца Н. К. – водач на лек автомобил „Хонда
ЦРВ“ с рег. № ***, както и сумата от 590 лв.- разноски по съразмерност.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в
обжалваната му част. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и
постановяване на ново по същество на правия спор, с което исковата
претенция да бъде отхвърлена.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемия Н. К. К., ЕГН **********, подаден чрез пълномощника
1
му адв.Б. Б., със становище за нейната неоснователност и с искане до
въззивния съд за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Н. К. К., ЕГН
**********, против „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, иск с
правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ, за заплащане на сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ексцес, настъпил
през м. март 2023г. във връзка с пътно-транспортно произшествие, причинено
на 17.02.2022 г. от Г.С.Д. като водач на лек автомобил марка „Тойота РАВ - 4“
с рег. № *** , застрахован при ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
По делото ищецът е навел твърдение, че е пострадал при процесното
ПТП, че е получил обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя на
виновния водач по силата на сключено на 23.08.2022г. споразумение , но е
претърпял и последващо влошаване на здравословното състояние, което е
процесният правопораждащ исковата претенция факт. Ищецът е твърдял, че е
изпитал допълнително болки и страдания, необезщетени с първоначалното
изплатено от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди, породени
от извършена на 31.03.2023г. медицинска интервенция по отстраняване на
остеосинтезно средство поставено в областта на лявото му бедро при
извършената непосредствено след ПТП през месец февруари 2022г.
медицинска интервенция.
Със сега обжалваното решение Пловдивският районен съд и след
анализ на събраните по делото доказателства е приел, че ищецът е претърпял
твърдените неимуществени вреди, породени от извършената на 31.03.2023г.
медицинска интервенция по отстраняване на поставеното в областта на
лявото му бедро остеосинтезно средство. Приел е, че същите са необезщетени
с първоначалното изплатено от застрахователя обезщетение и представляват
ексцес, поради което следва да бъдат репарирани от застрахователя. Така с
обжалваното решение е осъдил ответното застрахователно дружество да му
заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди оценени в
размер на сумата от 10 000 лева и отхвърлил исковата претенция до пълния
предявен размер от 20 000 лева, в която му отхвърлителна част
първоинстанционното решение е влязло в законна сила като необжалвано.
Безспорно е по делото и спор пред въззивната инстанция не се повдига ,
че ищецът е пострадал при ПТП на 17.02.2022 г., причинено от водач на МПС,
чиято ГО е била застрахована при ответника. Не е спорно също така, че на
2
23.08.2022г. страните по делото са сключили извънсъдебно споразумение, с
което са се съгласили, че от процесното ПТП на 17.02.2022г. на ищеца са били
причинени множество травматични увреждания , сред които и фрактура на
лява бедрена кост, наложила оперативно лечение с поставяне на
остеосинтезно средство -интрамедуларен пирон, причинила на пострадалия
трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник по смисъла на чл.
129 НК за около 8-10 месеца от датата на травмата при правилно и обичайно
протичащ оздравителен процес. Констатирано е от страните, че към момента
на подписване на споразумението пострадалият се придвижва с помощни
средства, като има скъсяване на левия долен крайник с 3 см. Причинените от
събитието вреди са оценени съответно в общ размер на сумата от 70 000 лева
- неимуществени и 1805,60 лева-имуществени, като са взети предвид всички
обстоятелства около настъпването на ПТП, както и всички обстоятелства ,
относими към случая, съобразно представените по щетата документи.
Ответникът, в качеството му на застраховател по "Гражданска отговорност" на
виновния водач, се е задължил да заплати на ищеца посочените суми , в срок
от 10 работни дни, представляващи справедлив и окончателен размер на
застрахователното обезщетение за всички неимуществени и имуществени
вреди. Пострадалият ищец е декларирал, че размерът и начинът на определяне
на застрахователното обезщетение изцяло покрива претърпените от него
вреди във връзка с настъпилото застрахователно събитие и последиците от
него, както не оспорва по делото и получаването на уговореното със
споразумението застрахователно обезщетение.
По делото е документално установено и спор не се повдига, че на
31.03.2023г. ищецът е претърпял нова оперативна интервенция проведена в
МБАЛ“П.“ООД, при която е било отстранено поставеното в бедрото му при
предходната операция остеосинтезно средство -интрамедуларен пирон.
Спорът пред настоящата инстанция е дали в този случай е налице
влошаване на здравословното състояние на ищеца и дължи ли се обезщетение
за неимуществени вреди от застрахователя и в какъв размер.
В тази връзка от приетото заключение на вещото лице М.М. по
допуснатата в първоинстанционото производство СМЕ се установява, че
целта на лечението на счупената у ищеца бедрена кост при процесното ПТП е
била да се намести анатомично фрактурата, да се фиксира с метални
импланти, да зарасне за средно статистическите срокове за възрастта на
пациента и да се възстанови функцията най- близко до нормата и за най –
кратки срокове. Според експерта патоморфологично се касае за високо
енерийна фрактура в областта на прохантерния масив с раздробяване,
разместване, кръвозагуба с развитие на посттравматичен хематом и оток, като
провеждането на оперативно лечение е било необходимо. Така операцията
извършена на 31.03.2023 г. е част от етапното лечение на бедрената фрактура,
като целта на поставените при първата операция импланти е била да задържат
наместената фрактура в постигнатата анатомична позиция, да се
противопоставят на разместващото действие на мускулите и механично да
помогнат функцията на ставата. При по – младите и активни пациенти се
препоръчва свалянето на метала, като това е част от етапността на лечебно –
3
възстановителния процес, като периодът, след който се сваля остеосинтезатата
при петрохантерната фрактура е обикновено между 13-16 месеца след
травмата, а задължително условие е да има добро костно зарастване на
счупването. Вещото лице посочва, че възстановяването след изваждане на
бедрения пирон и винтовете продължава около 2 месеца, като в началото и по
преценка на лекарите пациентът се предвижва с помощни средства до
запълване на отворите в костта след изваждане на винтовете. По отношение на
обичайните болки и страдания след операцията, вещото лице посочва, че в
острия период болките са били много силни, причинени от патологичната
подвижност на костните фрагменти, деформацията на проксималното бедро,
зарастващия травматичен хематом и постоперативния оток. Тези болки са
продължили след поставяне на директната екстензия и предоперативната
подготовка. Постоперативно интензивният характер на болките се посочва, че
се дължи на проникване през меките тъкани, постоперативния хематом и
оток. През рехабилитационния период, вещото лице посочва, че болките са
свързани с възстановяване на активните движения, преодоляване на
контрактурите, нормализиране на мускулната сила и обем и на опорната фаза
на походката. Вещото лице М. посочва, че след свалянето на остеосинтезния
материал болките са неприятни във връзка с мекотъканното откриване в
зоната на старите фиброзни цикатрикси, постоперавния оток и
предпазливостта във възстановителния период, свързана с леко повишен риск
от счупвания в зоната на извадените винтове. Възстановяването след
изваждане на бедрения пирон и винтовете продължава около 2 месеца, като в
началото по преценка на операторите се ходи с помощни средства до
запълване на отворите в костта след изваждане на винтовете. След преглед на
ищеца и наличните медицински документи вещото лице установява, че не е
налице влошаване на здравословното състояние на ищеца, а са налице
последици от травмата. Относно възстановителният процес след изваждане на
бедрения пирон в конкретния случай, се установява наличие на функционален
дефицит в лявата ТБС и ляво коляно и скъсяване на долен ляв крайник с 2 см.
за сметка на бедрената кост. Това се отразява на опорната фаза на походката,
като у ищеца е налице куцаща походка с натоварване на лумбалния отдел на
гръбначния стълб.
От показанията на свидетелката А. К.а – съпруга на ищеца, се
установява, че същият започнал да се оплаква от болки в крака и през месец
март 2023г. отишъл на преглед в болницата в град П..След прегледа лекарите
му съобщили, че се налага нова операция , проведена на 31.03. и продължила
изключително дълго- около 3 часа и половина.След операцията лекарите
обяснили, че имплантът се бил сраснал с костта , което обстоятелство
провокирало и трудното му освобождаване.След изписването ищецът не бил
в състояние да се обслужва сам и за него се грижила съпругата му. Ищецът
бил на легло около месец,а след това около 3 месеца в инвалидна
количка.Според свидетелката след първата операция на ищеца му бил
издаден документ за поставения му метален имплант във връзка с пътуването
му със самолет и преминаване през скенер, но лекарите не са му казали,че
поставеният пирон в бедрото трябва да бъде изваден.
4
С оглед на така събраните по делото доказателства въззивният съд
напълно споделя изводите на първата инстанция, че на налице предпоставките
по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 380 КЗ за възникване правото на пряк иск на
увреденото лице срещу застраховател.
Безпротиворечиво е становището в съдебната практика даденото и
задължително тълкуване на закона с ППВС № 4/30.10.1975 г., т. 10, че
пораждане на правото да се иска обезщетение за ексцес е обусловено от
обективното проявление на последващо влошаване на здравословното
състояние на увреденото лице. Влошеното състояние, за да представлява
екцес, следва да представлява качествена промяна на полученото увреждане,
като влошаването следва да бъде в причинна връзка с увреждането.
Освен това влошаването следва да не е било предвидено и съобразено
при първоначалното обезщетение на неимуществените вреди.
Същевременно съгласно Тълкувателно решение № 1 от 30.01.2017 г. на
ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГТК, при изплатено от застрахователя
обезщетение въз основа на сключено извънсъдебно споразумение, увреденото
лице може да търси и получи обезщетение само за вредите, които са останали
неудовлетворени, а това са вредите, които не са били предмет на
споразумението - други по вид и/или новонастъпили вреди, както и когато
споразумението е ограничено от лимита на застрахователната сума по
сключената застраховка.
Съдът не споделя възражението на застрахователното дружество
досежно погасяването на правото на въззиваемия да претендира ексцес,
поради сключеното извънсъдебно споразумение от 23.08.2022 г.
Действително, предназначението на доброволно изплатеното в тази връзка
обезщетение е било да бъдат възмездени вредите причинени от ПТП.
Ексцесът, като обективно явление не се е проявявал към датата на сключване
на споразумението, а според твърденията претенцията по делото е за
настъпили от увреждането усложнения в последващ период. Следва да се
отбележи, че предварително извършеният отказ от обезщетение за
допълнително настъпилите вреди е недействителен и не произвежда действие
по отношение на бъдещото право на обезщетение.
Въззивният съд и след анализ на събраните по делото доказателства
намира, че в процесния случай е налице ексцес , тай като е настъпило
влошаване на здравословното състояние на ищеца в сравнение със
състоянието, при което му е определено обезщетение със сключеното между
страните на 23.08.2022г. извънсъдебно споразумение, като влошаване на
здравословното състояние се намира в причинна връзка с увреждането и
проведеното лечение / отстраняване на поставеното остеосинтезно средство
в областта на лявото му бедро/ и причинява на ищеца нови неимуществени
вреди, необезщетени до този момент.
Макар в заключението на вещото лице медик да е посочено , че не е
налице влошаване на здравословното състояние на ищеца, а са налице
последици от травмата, то е налице причинна връзка между проведеното през
месец март 2023г. оперативно лечение на ищеца и уврежданията получени от
5
него при процесното ПТП , настъпило през 2022г.
Изводът на съдебния състав за наличие на влошаване на здравословното
състояние на ищеца, което да е в причинна връзка с осъщественото през 2022
г. ПТП, е съобразен с обстоятелството, че между първоначалното увреждане
през 2022 г. /счупване на дясната бедрена кост, проведеното оперативно
лечение, изразяващо се в поставяне на метална остеосинтеза/ и проведената
през 2023г. оперативна интервенция по премахване на остеосинтезното
средство , съществува причинно-следствена връзка. Съгласно заключението на
съдебно-медицинската експертиза при по – младите и активни пациенти се
препоръчва свалянето на метала, като това е част от етапността на лечебно
възстановителния период. В процесния случай при настъпване на
застрахователното събитие през 2022г. ищецът е бил на 59 години, като
липсват данни премахването на поставеното му в бедрото остеосинтезно
средство да е било част от етапността на лечебно възстановителния му
период.Същевременно в подписаното от страните споразумение за репариране
на причинените вреди на пострадалия е обективирана констатацията им, че за
възстановяването му са необходими около 8-10 месеца от датата на травмата,
изтекли на 17.12.2022г. , поради което въззивният съд приема, че
претърпените от ищеца болки и страдания при проведената през месец март
2023г. оперативна интервенция по премахване на поставеното в бедрото
остеосинтезно средство са останали извън предмета на споразумението и са
останали неудовлетворени. Предприетото през 2023г. оперативно премахване
на поставеното в бедрото на ищеца остеосинтезно средство -интрамедуларен
пирон и претърпените от него в тази връзка болки и страдания не са могли да
бъдат предвидени и отчетени при определяне на първоначалното обезщетение
за неимуществени вреди, тъй като са възникнали по-късно.Предвид
изложеното следва да се присъди обезщетение за вредите, настъпили в
резултат на влошаване на здравословното му състояние. При ексцес,
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост по реда
на чл. 52 ЗЗД.
При определяне на размера на обезщетението на неимуществените
вреди от ексцеса настоящият съдебен състав съобразява характера и тежестта
на усложненията, интензитета, степента, продължителността на болките и
страданията, момента на настъпване на усложненията и възрастта на ищеца.
Преценявайки конкретните доказателства в тяхната взаимна връзка,
отчитайки указаните в ППВС № 4/1968г. и многобройните решения,
постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, общи критерии и установените
по делото специфични обстоятелства, релевантни за определяне на
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, съобразявайки нивата на
застрахователно покритие и обществено-икономическите условия,
настоящият състав приема, че доколкото неимуществените вреди могат да
бъдат обезщетени с паричен еквивалент, изискването за справедливо
обезщетяване на ищеца за установените неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ексцес, ще бъде постигнато с определяне на обезщетение в размер
от 10 000 лв., в какъвто размер са оценени причинените на ищеца вреди и от
първоинстанционния съд.
6
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а решението на РС-Пловдив – потвърдено в
обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1953/24.04.2025г. постановено по гр.д.№
6945/2024 г. по описа на РС Пловдив, в частта, с която „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на Н. К. К., ЕГН
**********, гр. А., ул. ***, сумата от 10 000 лв. – главница при условията на
ексцес след сключено споразумение от 23.08.2022 г., представляваща
обезщетение за причинените на Н. К. К. неимуществени вреди – болки,
неудобства и затруднения в периода на възстановяване, породени от
извършена операция по отстраняване на метална остеосинтеза, вследствие на
ПТП от 17.02.2022 г. около 06,00 часа на път ІІ- 84, км 0+980, при което
водачът Г.С.Д., управлявайки лек автомобил „Тойота РАВ - 4“ с рег. № ***,
виновно нарушил правилата за движение по пътищата, при което причинил
телесни повреди на ищеца Н. К. – водач на лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег.
№ ***.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7