Р Е
Ш Е Н
И Е № 260162
гр. Пазарджик, 27.04.2021г.
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия в
открито заседание,проведено на седми април през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател:ИВАНКА
ИЛИНОВА
При
секретаря Петя Борисова като разгледа докладваното от съдията
Илинова гр.д.№676 по описа за
2020 година и за да се произнесе
взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.92 от ЗЗД във вр.с
чл.79 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗДq предявени по реда на чл.422 от ГПК.
Ищецът „ИНТЕРТЕЛ“ ЕООД,ЕИК *********,седалище и адрес
на управление:гр.Пловдив,ул.“Полковник Бонев“ №4,Магазин №1,представлявано от
управителя-Д. Т. С. против И.З.А.,ЕГН **********,***,твърди в исковата молба,че
с договор за замяна от 20.01.1988г.,обективиран в Нотариален акт №63,т.1 дело
№115 на нотариус при PC-Пазарджик И.А. придобил в собственост недвижим
имот,находящ се в гр.П.,ул.„П. Д.П.“ №19,именно:Дворно място,цялото застроено и
незастроено от 117.80 кв.м.,съставляващо по плана на Пловдив,III градска
част,одобрен със Заповед №617/21.06.1984г.,имот пл.№644,в парцел VI-комплсксно
жилищно и обществено застрояване от кв.360.,ведно с находяшите се в него
едноетажна паянтова жилищна сграда и допълваща постройка,при граници от север и
изток -имот № ,от юг - имоти № и и от запад - ул.„П. Д.П.".Имотът е
придобит в индивидулна собственост от продавача - по замяна срещу имот,негова
собственост отпреди брака му,без заплащане на уравнение за заменяните имоти.
На 17.08.2005г.И.А. и „Интертел" ЕООД сключили
предварителен договор за продажба,учредяване ПС и строителство.Тъй като по
плана от 1984г.за никой от двата съседни имота - имот № и имот № ,нямало отделно парцелно отреждане и
възможност за добро самостоятелно застрояване,И.А. предоставил на Д. Т. С.
нотариално заверено от същата дата пълномощно да го представлява като
собственик на ПИ №644 за разработка и одобряване на ПУП - ПРЗ, с обхват част от
кв. 360 за имоти, включени в парцел № VI - комплексно жилищно и обществено
застрояване.
Във връзка с разработката на ПУП-ПРЗ,собствениците на
съответните имоти,включително и ответника И.А.,сключили в началото на месец
март 2016г.споразумение с нотариална заверка на подписите с „Интертел" ЕООД,в качеството му на
Изпълнител.Споразумението подписали и М. Д. С. като собственик па ПИ № и И.А.
като собственик на ПИ №.Въз основа на споразумението двата имота били включени
в общ урегулиран поземлен имот /парцел/ УПИ XIX-, съгласно действащия към този
момент план, одобрен през 2005г.В споразумението собствениците възложили на
Изпълнителя да извърши за своя сметка и
със собствени средства изменение на подробния устройствен план (ПУП), плана за
регулация и застрояване (ПРЗ) и на РУП (работен устройствен план) с обхват УПИ
, , УПИ , общ, УПИ , УПИ , УПИ общ от
кв.360 по действащия план на Трета Градска част-гр.П.Изрично в т.4 от
споразумението всички собственици на имоти, включително и И.З.А. поели
задължение,без изричното писмено съгласие на Изпълнителя да не прехвърлят
собствеността върху недвижимите си имоти или части от тях,да ги ипотекират или
да учредяват ограничени вещни права върху тях.
С влязла в сила Заповед №ОА-2267/17.08.2007г.,на Кмета
на Община Пловдив било одобрено ново изменение па ПУП-ПРЗ на част от кв.360,при
което от п-л VI-комплексно- жилищно и обществено застрояване се образували нови
УПИ, между които отново общ УПИ за двата имота и , а именно: УПИ , жил.и общ.застрояване.
През месец март 2008г.собственици на имотите по
горепосоченото споразумение,в т.ч.и И.А. като собственик на ПИ №,поискали да се
допусне ново изменение на ПУП-ПРЗ,с което да се образува за всички имоти един
урегулиран поземлен имот с ново смесено предназначение и високо
застрояване.Внесената скица-предложение за промяната не била приета от ЕСУТ и
се наложило да се преработва.Междувременно жилищната сграда в имот №644 и стопанските
постройки в имот №,собственост на М. Д. С.,били съборени, при което фактически
границата между двата имота била премахната.
В кадастралната карта на гр.Пловдив,одобрена със
Заповед №РД-18- 48/03.06.2009г. на ИД на АГКК,при липсата на сгради,граница и
на място съществуващ върху имотите паркинг,двата имота-№
и № били
заснети като един поземлен имот с идентификатор № с площ 552 кв.м.на адрес
ул.„П. Д.П.“ №19.Така собственият на И.А. имот от 117.50 кв.м с пл.№,вместо
като самостоятелен,бил отразен в КК като част от съседния имот с пл.№, чийто
идентификатор е единственият, вписан за стар.
Процедурата за изменение на ПУП-ПРЗ, приключила със
Заповед №РД 090А-529/18.03.2009г.,като бил образуван нов общ УПИ жил.и
общ.застрояване.След изменението на плана бил изготвен идеен архитектурен
проект за сграда със смесено предназначение в УПИ -жил.и
общ.застрояване,съгласуван на 10.09.2010г.от гл.архитект на община П.Проектът
бил предаден от ищеца,в качеството му на
Изпълнител на ответника И.А..
На 26.02.2010г.е издадена и заповед №РД-10-214 на
Община П.,по силата на която е одобрен Проект за РУП за УПИ -жилищно и
обществено застрояване,както и за УПИ -жил.и общ.застрояване.
С оглед на изложеното дружеството „Интертел“
ЕООД,изпълнило задълженията си по споразумението от 02.03.2006 г.
Впоследствие поради спор за собственост И.А. през
2016г.завел исково производство с №11466/2016 г.,с което сезирал ПРС с претенцията
да бъде признат за собственик по отношение на ответниците „Голдън Шеър“ АД и М.
Д. С. върху имот от 117.50 кв.м,неправилно заснет в одобрената със заповед №РД
18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК кадастрална карта на град Пловдив като част от
ПИ с идентификатор, представляващ след изменението със заповед №18-4213 от
02.06.2015г.на началника на СГКК-Пловдив на КККР на град Пловдив ПИ с идентификатор
с площ от 585 кв.м,със стар
идентификатор с номер по предходен план кв.360,парцел - жилищно и обществено
застрояване,която част съставлява имот № съгласно регулационно- застроителните
отреждания за кв.360, III- та гр.част-П., ситуирана в югозападната част на ПИ
,респективно ПИ.Въпросното произовдство към настоящия момент е приключило с
влязъл в сила съдебен акт,като по силата на първоиснтанционното решение,което е
потвърдено и на втора инстанция и не е допуснато до касационно
обжалване,ответникът И.А. е признат за собственик на основание договор за
замяна на площта от 94 кв.м.,неправилно заснета в одобрената със Заповед
№18-48/03.06.2009г.на ИД на АГКК кадастрална карта на град П. като част от ПИ с
идентификатор № ,представляващ след изменението със заповед №18-4213 от
02.06.2015г.на Началника на СГКК-Пловдив на КККР на град Пловдив ПИ с
идентификатор №5,с площ от 585КВ.М, със стар идентификатор № , с номер по предходен план:кв.360,
парцел №, жилищно и обществено застрояване,която част съставлява имот №,съгласно
регулационно застроителните отреждания за кв. 360,III-градска част на
гр.Пловдив,ситуирана в югозападната част на ПИ с идентификатор № ,респективно ПИ
№ при граници: от север и изток - имот № от юг -имоти № и и от
запад - ул."П. Д.П." и която площ е заключена между точки
2,3,4,5,6,7,8,9,10,2 на комбинирана скица № ю към допълнителното заключение на
СТЕ /л.265 от делото/, като е отхвърлен иска за площта над 94 кв.м. до 117,50
кв.м.,в т.ч. заключената между точки 1,2,10,11,1 на комбинирана скица № ю към
СТЕ / л.265 от делото/,която скица е неразделна част от съдебното решение.
Въз основа на постановеното съдебно решение ответникът И.А. е започнал процедура по геодезическо
заснемане и кадастрално нанасяне на имота си.В тази връзка е установил,че
имотът му е заснет вече като част от новонанесен/образуван ПИ с идентификатор №
в КККР, в който по негово искане е вписан за собственик на площта, съгласно
съдебното решение. В тази връзка по повод исканото от И.А. изменение на КККР
имотът му е бил заснет и нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри
гр.Пловдив като самостоятелен и отделен ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ,с административен
адрес: гр. П. , ул.“П. Д. П.” № 19,
който е идентичен на имота собствен на ответника по силата на Договор за замяна
от 20.01.1988Г.,обективиран в Нотариален акт № 63, т. 1 дело № 115 на нотариус
при РС-Пазарджик.
На дата 12.03.2020г.ответникът продава имота с
нотариален акт с № 189, том I, peг.№ 1854, нотариално дело № 189 от 2020г. на
„ПДП 19“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.Пазарджик,ул.„Тодор Хрулев“ №7, предсгалвлявано от Г. М. С. срещу цената от 100 000,00 евро.В клаузите на
цитирания нотариален акт за покупко – продажба подорбно е описано
споразумението от 2006г.с нотариална заверка на подписите,в което е уговорено И.З.А.,без
изричното писмено съгласие на Изпълнителя - „Интертел“ ЕООД, да не прехвърля
собствеността върху недвижимия си имот или части от него, да го ипотекира или
да учредява ограничени вещни права върху него. Уговорката важи и за всички
останали собственици, участващи в споразумението.В т.14 от споразумението
страните са се договорили, че при неизпълнение от страна на някой от
собствениците - възложители на т.4 от споразумението,той да дължи на
Изпълнителя неустойка в размер на 50 000,00 евро.Ищецът твърди,че при прехвърлянето
на ПИ с идентификатор № ответникът И. З. А. нито е поискал съгласие от
ищеца,нито е получавал такова, с оглед на което съшия дължи на ищовото
дружество сумата в размер на 50 000 евро
неустойка.До момента длъжникът не е платил дължимата неустойка.Ищецът
подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз
основа на описаното споразумение с нотариална заверка на подписите, по което
било образувано ч.гр.д.№ 895/2020г.по описа на PC-гр.Пазарджик.По делото е издаден ИЛ и заповед за незабавно изпъление,
но длъжника подал възражение,с оглед на което ищеца предявява иск за установяване на вземането си.
С оглед на горното съдът е сезиран с искане да
постанови решение,с което да приеме за
установено по отношение на ответника,че ищеца има вземане в размер на 50 000
евро - неустойка,дължима по споразумение с нотариална заверка на подписите с
per.№1222.1220/02.03.2006г.и per.№1847 от 27.03.2006г.по обшия регистър на
нотариус Н. Д. с peг.№036,ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 в съда,а именно 21.04.2020г.,както и сторените разноски в
това производство в размер на 1956,00лева- ДТ.Иска осъждане на ответинка да
заплати разноските в производството по настоящето дело.
Представя писмени доказателства и формулира
доказателствени искания.
Ответната страна
депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК,в който
оспорва иска като неоснователен.Не оспорва фактите изложени от ищеца във връзка
с отношенията между страните по повод възложената на ищеца работа по изготвяне
на проекти за изменение на ПУП-ПРЗ и на РУП.Не оспорва уговорените в
споразумението права и задължения на страните ,вкл.и тези на възложителите по
т.4 от същото и предвидената в т.14 санкция при неизпълнение.Поддържа обаче,че
процедурата по изменение на ПУП-ПРЗ е приключила със заповед №090А-
529/18.03.2009г.,с която били образувани нови УПИ -жил.и общ.застрояване и УПИ жил.и
общ. застрояване, за които със Заповед №РД-10-214/26.02.2010 е одобрен и проект
за РУП,а разпореждането с имота е извършено от него през 2020г.Излага правни
доводи и съображения за недължимост на неустойката.Излага съображения за
същината на споразумението ,съдържащо елементи на договорите за изработка и
поръчка,по които насрещната дължима престация е съответно плащане на
възнаграждение за приетата работа и плащане на възнаграждение за изпълнение на
поръчката,ако такова е уговорено.Такова
насрещно задължение за възложителите не е уговорено,а уговореното да не
прехвърлят собствеността е нетипично и не представлява главно задължение,за да
бъде уговаряна неустойка за неговото обезпечеване.Прави възражение,че след като
не е уговорен срок на действие на задължението да не се прехвърля собствеността
върху имотите,то същото би следвало да важи докато тече процедурата по
изменение на ПУП и РУП,а в противен случай уговорката е в противоречие с целта
на договора и на добрите нрави и се явява нищожна на основание чл.26 ал.1
предл.3 от ЗЗД като накърняваща добрите нрави и на основание чл.26 ал.2 предл.4
от ЗЗД поради липса на основание. Липсата на основание се свежда до това,че
задължението за бездействие не може да се приеме като уговорена насрещна
престация по договорите за изработка и поръчка,тъй не може да се оцени в
пари,не може да се изпълни принудително и не може да се трансформира в друго
задължение.
Ответникът прави възражение за
нищожност на самата неустойка на основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД,като счита
че размера на уговореното неустоечно задължение не съответства с размера на
предполагаемите за изпълнителя вреди от прехвърлянето на собствеността,което би
имало за последица ненужно направени от изпълнителя разходи по изпълнение на задълженията му по изработване
на ПУП и РУП.Твърди,че е налице нарушаване на принципите на справедливост в
гражданските отношения,за еквивалентност на престациите и недопускане на
неоснователен обогатяване.
Поддържа,че ако се приеме клаузата
на т.4 от споразумението за валидна,то следва да се приеме и че нарушението на
тази забрана не може да увреди интересите на ищеца и в крайна сметка не е
довело до никакви вреди за дружеството,които неустойката да обезщетява.
Отделно от горното твърди и представя доказателства,че
някои от собствениците в нарушение на задължението по т.4 са продали имотите
си през периода от 2006г.до 2019г.Ако това задължение би било
съществено,то продажбите биха довели до обективна невъзможност за изпълнителя
да изпълни задължението си до прекратяване на договора по право още през 2006г.на основание чл.89 от ЗЗД.
Твърди се,че по-голямата част от имотите са продадени
на ищеца и на неговия управител като физическо лице,от което е видно,че
уговорената неустойка всъщност няма обезщетителна фунция.Това както и факта,че
задължението,което тя обезпечава е уговорено без срок,води до извода,че още
първоначално неустойката и уговорена с цел собствениците да продадат постепенно
имотите си на ищеца под страх от неустойката при продажба на трети
лица.Уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции.
Ответникът твърди,че в случая с имот
пл.№ 644, включен в УПИ от кв.360 по
плана гр.П., е видна крайната цел на физическите лица, Д. С. и майка му М. С.
чрез свързани с тях дружества, имотът да бъде придобит от „ИНТЕРТЕЛ“ ЕООД и/или
от свързани с дружеството лица посредством нищожната клауза за неустойка в
споразумението от 2006г.Отношенията между И.А. и „ИНТЕРТЕЛ“ ЕООД,респ.неговия
ЕСК и управител Димитър Савов, за прехвърляне на имота срещу проектиране и
строителство датират от 2005г.,след като майката на С., М. С., закупила
съседния имот пл.№.Ответникът прекратил тези отношения през м.12.2010г.и
оттогава нито е считал,нито е имал съзнание да е обвързан по повод на тях с
дружеството. Споразумението от 2006г., което подписал с други собственици на
имоти, за възлагане на „ИНТЕРТЕЛ“ ЕООД разработката на ПУП и РУП, е част от
тези отношения.То е насочено към постигане на застрояване в оптимален вариант
за имота му и обслужва договореното през 2005г. от А. и дружеството.По тази
само причина ответникът участвал в споразумението,поради което за него с
прекратяването на договора е отпаднало и обслужващото го споразумение.10 години
след прекратяването И.А. е продал имота си и не е имал нито основание, нито
дори съмнение да смята, че следва да иска съгласие, за да се разпореди със
собствеността си.
Ответникът пояснява,че в нотариалния акт за
покупко-продажба от 12.03.2020г.споразумението от 2006г.е цитирано във връзка с
проследяването на вещноправния,регулационния и кадастралния статут на
продадения имот и установяването на собствеността върху него, предвид опита на
М.С.,майка на Д. С., и свързаното с тях дружество „Голдън шеър“ АД да го
отнемат неправомерно от него.На 28.04.2014г. М. С. се е снабдила с нотариален
акт по обстоятелствена проверка,без да е владяла и своила имота 10 години, и на
20.04.2015г. го е продала на „Голдън шеър“ АД.Посочените факти са установени по
гр.д.№11466/2016г.на ПРС,по което с влязло в сила на 02.07.2019г. решение И.А.
е установил правото си на собственост върху имота по отношение на М. С. и
„Голдън щеър“ АД,след това ответникът изпълнил процедурата по заснемането и
нанасянето му в КККР като самостоятелен поземлен имот с идентификатор , негова
собственост.Ответникът твърди,че през цялото време, даже преди да заведе делото
през 2016г., е бил притискан от Д. С. и близки до него лица да му прехвърли
имота си на неизгодна, ниска цена, защото в противен случай ще бъде принуден да
понесе неблагоприятните последици от съдебни дела за значителни парични
суми.Това на практика се случва чрез принудителното изпълнение върху
имуществото му въз основа на заповедта по чл. 417 от ГПК за незабавно
изпълнение и предявен иск по чл.135 ЗЗД.
На следващо място,ако съда приеме,че въпреки
изложените факти, споразумението не е прекратило действието си,то следва да се
приеме,че е прекратило действието си най-късно през 2010г.поради изпълнение на
възложената работа и изчерпване на предмета му.Със Заповед №
РД090А-529/18.03.2009г. е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ, като са образувани нови
УПИ жил и общ.застрояване и УПИ жил и общ. застрояване,за които със Заповед от
26.02.2010 е одобрен и проект за РУП.С изчерпване на предмета на
споразумението-разработка на ПУП-ПРЗ и РУП, същото е прекратено още през 2010
г.и от прекратеното споразумение няма как да останат непогасени задължения на
страните след датата на прекратяването му.Прави възражение ,че вземането за неустойка от 50 000 евро при това
положение е погасено по давност.
Сезира съда с искане да отхвърли предявения иск с присъждане на направените разноски,
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Сочи доказателства като представя писмени такива и
формулира доказателствени искания.
Съдът,като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност,за да се произнесе от фактическа
страна приема за установено следното:
Ищцовото дружество е депозирало
заявление пред Районен съд гр.Пазарджик по реда на чл.417 от ГПК с искане за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против длъжника
за вземането по т.14 от споразумението от 02.03.2006г.по ч.гр.д.№895/2020г.Съдът
е разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на
30.05.2020г.Заповедта е била връчена на ответника ведно с Покана за доброволно
изпълнение по образуваното от заявителя изпълнително дело №20208870400219 на
03.08.2020г.На 18.08.2020г.е депозирано възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК.Съдът с разпореждане от 19.08.2020г.е указал на заявителя да предяви в
едномесечен срок иск за установяване на вземането си.Разпореждането е връчено
на заявителя на 03.09.2020г.На 02.10.2020г.заповедния съд е уведомен за
предявяването на иска пред Пазарджишкия окръжен съд на същата дата,т.е.в срока
по чл.415 ал.4 от ГПК.Иска е допустим като предявен в законния срок от лице с
активна процесуално правна и материално правна легитимация и при пълна
идентичност на вземането като основание и размер ,заявено в заповедното и в
исковото производство.
От представения като доказателства
по делото от ответната страна предварителен договор от 17.08.2005г.се
установява,че страните по делото са сключили предварителен договор,по силата на
който ответникът като изпълнител е поел задължение към ответника като собственик
на недвижим имот:ПИ № с площ от
117,80кв.м.,включен в УПИ -комплексно и жилищно застрояване в кв.360 по плана
на гр.П.,одобрен със заповед №617/21.06.1984г.,да извърши за своя сметка и със
свои средства промяна на ПУП и РУП,проектиране и строителство на сграда в
посочения по-горе УПИ,в който участва имота на възложителя.Изпълнителят се е
задължил да предаде на собственика на
терена избраните от него обекти в новопостроената сграда в съответната степен
на завършеност съгласно т.15 от предварителния договор ,а възложителят се е задължил да учреди право на
строеж и да прехвърли съответните идеални части от дворното място съответстващи
на притежаваните от него обекти в сградата.За постигане на целите на договора в
т.5 е постигнато съгласие възложителите да съгласуват и подпишат представените
им от изпълнителя работни проекти в 30 дневен срок от представянето им и в 30
дневен срок от одобряването да учредят правото на строеж и да прехвърлят
съответните идеални части от дворното място ,съгласно т.6 от предварителния
договор.
В т.21 от предварителния договор е
предвидена санкция при отказ на собствениците да сключат окончателен договор,а именно да заплатят неустойка в
полза на изпълнителя в размер на 20000,00 евро.
Не се спори по делото от страните,че
именно във връзка с този предварителен договор е постигнато
споразумение,подписано от ищеца и собствениците на имотите,в които следва да се
извърши строителство,подписано на 02.03.2006г.С това споразумения
собствениците,сред които и ответника,са възложили,а ищеца е приел да извърши за
своя сметка и със собствени средства изменение на ПУП-ПРЗ и на РУП, така че от
изброените имоти да се образува един УПИ с ново смесено предназначение с
предвидено високо застрояване .Собствениците са поели задължения по т.2 и т.3
от споразумението за представяне на документи доказващи правото им на
собственост,липса на сключени други предварителни договори със същия предмет,че
имотите не са обременени с тежести,че не са обект на гражданско правни
спорове,както и задължение по т.4,считано от датата на подписване на
споразумението да не прехвърлят правото но собственост върху имотите си или на
част от тях и да не учредяват ограничени вещни права върху тях без дадено от изпълнителя изрично и писмено съгласие за това.
Представени са писмени доказателства,че изменението на
ПУП-план за регулация,засягащо имота на ответника, е одобрено със заповед кмета
на Общината гр.Пловдив №090А-529 от 18.03.2009г.,а със Заповед на Кмета на
Район Централен № РД-10-214 от 26.02.2010г.е одобрен проект за РУП за имотите
по плана.
Няма спор по делото за правата на собственост на
ответника върху имота,измененията в неговия регулационен статус ,както и по
това,че същият на 12.03.2020г.е продал имота с нот.акт №№ 189, том I, peг.№
1854, нотариално дело № 189 от 2020г. на „ПДП 19“ ЕООД, ЕИК *********.
Няма спор по делото,че между страните не е сключен
окончателен договор за отстъпване право
на строеж и продажба на идеални части ,съгласно предварителния договор от
17.08.205г.Напротив,ответникът представя като доказателство по делото
уведомление,изпратено от него до ищеца чрез нотариус Н. Д.рег.№036 с район
Пловдивския районен съд,с което прави изявление,че се едностранно прекратява
предварителния договор от 17.08.2005г.Уведомлението е връчено на ищцовото
дружество от нотариус Д.на 07.09.2010г.
Ищеца е изразил несъгласие с прекратяването на
предварителния договор и е поканил ответника да сключат окончателен договор на
17.12.2010г.Липсват твърдения и доказателства да е сключен окончателен договор.
Съдът е указал на страните ,че следва да се подложи на
тълкуване т.4 от споразумението от 02.03.2006г.за изясняване на действителната
воля на страните с оглед цялостното му съдържание и целените от страните правни
последици.
Страните са участвали в процеса на тълкуване на
договора като са изразили становища в проведеното по делото открито съдебно
заседание.Страните не спорят,че уговорката собствениците да не отчуждават
имотите си,е постигната във връзка с общите намерения за застрояване на имота
на ответника и съседни нему имоти.Не се спори,че окончателен договор в този
смисъл не е сключен.Ищцовото дружество поддържа,че поетото от ответника
задължение по т.4 от споразумението е безсрочно,както и че не е уговорен срок
,в който изпълнителя следва да застрои имотите.Ответникът счита,че уговорката
по т.4 има действие само до изработването и одобряването на ПУП и РУП.
При това положение съдът от правна страна приема,че
предявения иск на първо място е процесуално допустим като предявен в законния
срок от лице с активна процесуално правна и материално правна легитимация и при
пълна идентичност на вземането като основание и размер ,заявено в заповедното и
в исковото производство.
Разгледан по същество, предявеният иск е
неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението,без да е нужно същите да се доказват.Същата като институт на
гражданското материално право има и подчертано санкционен характер по отношение
на неизправната по договора страна.
В настоящия случай страните по делото са договорили
неустойка в случай на неизпълнение на задължение по писмено споразумение от
02.03.2006г.,което не спорят ,че е сключено във връзка и с цел изпълнение на предварителния договор
за промяна на ПУП и
РУП,проектиране и строителство,сключен на
17.08.2005г.Доколкото предмет на споразумението е само част от поетото от
изпълнителя задължение по предварителния договор,а именно да извърши за своя
сметка и със собствени средства изменение на ПУП и РУП,то следва да се
приеме,че насрещното задължение на собствениците на имотите по чл.4 от
споразумението е именно и само във връзка с тази дейност на
изпълнителя.Т.е.задължението е възникнало и има смисъл да съществува до
момента,в който изпълнителя извърши дейността предмет на споразумението като
неговата цел е с евентуалните си разпоредителни действия собствениците на
имотите да не създават пречки на изпълнителя в административните процедури по
изменение на ПУП и РУП.С изменението на ПУП по силата заповед кмета на Общината гр.Пловдив №090А-529
от 18.03.2009г. и с одобряването на РУП със Заповед на Кмета на Район Централен
№ РД-10-214 от 26.02.2010г. ,задължението на собствениците по т.4 от
споразумението и погасено.С оглед на това,ответникът не е нарушил задължението
си с продажбата на имота пред 2020г.,тъй като същото вече е било
погасено,поради изпълнение на задължението на изпълнителя,във връзка с което
тази клауза от споразумението е била постигната.При това положение,тъй като не
се касае за неизпълнение на договорна задължение,ищеца не може да претендира от
ответника заплащане на неустойката по т.14 от споразумението.
Дори да се приеме,че задължението да не се прехвърля
собствеността върху имотите,макар и уговорено в споразумението от
02.03.2006г.,цели да обезпечи изпълнението на всички задължения на изпълнителя
по предварителния договор,в т.ч.и до последния етап на строителството на сградата,то
това задължение е погасено,тъй като окончателен договор между страните не е
сключен,нито в срока по т.6 във вр.с т.5 от предварителния договор,нито по реда
на чл.19 ал.3 от ЗЗД.Нещо повече, ответника е прекратил действието на
предварителния договор едностранно с
нотариално връчено на изпълнителя уведомление на 07.09.2010г.
Тъй като съдът приема,че към момента на продажбата на
имота на ответника,задължението по т.4 от споразумението,във връзка с което е
уговорена клаузата за неустойка,не съществува,
предявения иск ще следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.При това положение съдът не следва да се
произнася по възраженията на ответника за нищожност на клаузите на т.4 и т.14
от споразумението.
С оглед изхода на делото основателно се явява в хипотезата на
чл.78 ал.3 от ГПК искането на ответника да му бъдат присъдени сторените по
делото разноски съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК-заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2000,00лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска с правно основание чл.92 от ЗЗД във вр.с
чл.79 от ЗЗД,предявен по реда на чл.422 от ГПК от „ИНТЕРТЕЛ“ ЕООД,ЕИК
*********,седалище и адрес на управление:гр.Пловдив,ул.“Полковник Бонев“
№4,Магазин №1,представлявано от управителя-Д. Т. С. против И.З.А.,ЕГН **********,*** за признаване
за установено по отношение на ответника,че ищеца има вземане
в размер на 50000,00евро и законната лихва върху сумата,считано от
21.04.2020г.до окончателното й и изплащане ,за което е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№895/2020г.от Пазарджишкия
районен съд и представляващо неустойка по т.14 във вр.с т.4 от споразумение подписано от страните по делото
на 02.03.2006г.
ОСЪЖДА
„ИНТЕРТЕЛ“ ЕООД,ЕИК ********* да заплати деловодни разноски в полза на И.З.А. в
размер на 2000,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в дву седмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: