№ 77
гр. Шумен, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630201719 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №23-0001223 от 13.07.2021 год. на
Директора на Регионална дирекция “АА”, гр.Варна, с което на „Д. 05” ЕООД, с
ЕИК127597866, със седалище и адрес на управление: с.М., област Шумен, ул.”М.П.“ №16 е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/
лева на основание чл.96, ал.5, т.3, предл. първо от ЗАвтП. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно, като излага конкретни съображения в жалбата. В съдебно заседание
представляващата дружеството-жалбоподател не се явява лично. За нея се явява
упълномощен представител, който поддържа жалбата, като в представени по делото
писмени бележки моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като излага
конкретни правни съображения.
За РД “АА” – гр.Варна-административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в
съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е неоснователна, поради следните
правни съображения:
1
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„Д. 05” ЕООД притежава Лиценз за обществен превоз на товари на територията на
Република България №05344, валиден до 09.05.2028 год.. Същото извършва дейност с две
ППС, съответно Даф ФТ ХФ 105.460 с рег.№Н7758ВВ – собствено и Волво ФХ 480 с рег.
№Н9640ВР – наето. С посочените превозни средства били извършени превози на товари в
периода от 01.09.2020 год. до 31.10.2020 год., които били отразени в съответни пътни листи.
На Основание Заповед №РД-12-935/17.05.2021 год. на Директора на РД „АА“ – Варна на
18.05.2021 год. била извършена проверка на документацията на превозвача, свързана с
извършването на посочения „обществен превоз“, обхващаща периода от 01.09.2020 год. до
31.10.2020 год. Било констатирано, че превозвачът не е организирал предпътния
медицински преглед на водача П.Н.П., включващ общото му здравословно състояние. От
представените по време на проверката пътни листи були установено, че посочения водач е
извършил превози на товари за посочения период от 01.09.2020 год. до 31.10.2020 год., като
в графата „Общо здравословно състояние“ и „Водачът е годен да управлява“ липсвали
фамилия и подпис на лице, извършило проверката. Въпреки, че с Покана рег.№80-00-51-
231/27.04.2021 год. от превозвача са изискани множество документи, между които и Договор
с медицински център /доктор/ за извършване на предпътен медицински преглед за общо
здравословно състояние на водачите по време на проверката такъв не е бил предоставен.
За констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил издаден Акт за
установяване на административно нарушение серия А-2020 №289940 от 18.05.2021 год., в
който актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.88,
т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999 год. на МТ. Актът е бил съставен в присъствие на
управителя на дружеството и е подписан от него, като е изложил, че няма възражения.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмено
възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №23-0001223 от 13.07.2021 год. на Директора на Регионална
дирекция “АА”, гр.Варна, с което на „Д. 05” ЕООД, с ЕИК127597866, със седалище и адрес
на управление: с.М., област Шумен, ул.”М.П.“ №16 е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.96, ал.5, т.3, предл.
първо от ЗАвтП.
След съставяне на акта за установяване на административно нарушение и преди
издаване на наказателното постановление на 02.07.2021 год. управителят на дружеството-
жалбоподател Н.П.Н., с ЕГН********** е починал, като считано от 16.07.2021 год. в
търговския регистър за управител на дружеството е вписано лицето С.Д.Н..
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от гласните доказателства, събрани в съдебно заседание
чрез разпита на актосъставителя Б. В. ИВ. и на свидетеля СТ. ХР. СТ., както и от
2
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите
Б. В. ИВ. и СТ. ХР. СТ., доколкото и двамата са участвали лично в извършената проверка на
дружеството и показанията им почиват на техни преки впечатления за фактите, за които
свидетелстват. В същото време същите са непротиворечиви, последователни и
кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен
материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Безспорно установено по делото е че дружеството-жалбоподател има качеството
„превозвач” по смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за
автомобилните превози, доколкото същият в качеството си на юридическо лице,
регистрирано като търговец - ЕООД, извършва обществен превоз на товари с помощта на
превозни средства, предназначени за тази цел. В подкрепа на изложеното е и факта, че
търговецът притежава Лиценз за обществен превоз на товари на територията на Република
България №05344, валиден до 09.05.2028 год.. Следователно съгласно разпоредбата на
чл.88, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999 год. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България е имал задължение да организира предпътния
медицински преглед на водачите, включващ общото им здравословно състояние.
От материалите по делото и по – конкретно от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя актосъставителя Б. В.
ИВ. и на свидетеля СТ. ХР. СТ. се установява, че по време на извършената проверка, а и по-
късно жалбоподателят не е представил доказателства за проведен медицински преглед на
водача П.Н.П., който да е бил извършен преди започване на превозите, извършени в периода
01.09.2020 год. до 31.10.2020 год. В подкрепа на този извод са и събраните в хода на
производството писмени доказателства – Пътни листи и товарителници, от които се
установява, че посочените в тях превози са били извършени, като в графата „Общо
здравословно състояние“ и „Водачът е годен да управлява“ липсват фамилия и подпис на
медицинско лице, което да е извършило предпътен медицински преглед на водача.
С оглед на изложеното се налага извода че дружеството е осъществило състава на
нарушението, визирано в разпоредбата на чл.69, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999 год. за
обществен превоз на пътници и товари на МТ.
С оглед на изложеното, съдът намира, че правилно е била ангажирана
административно - наказателната отговорност на дружеството за посоченото нарушение.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това
нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.96, ал.5, т.3, предл. първо от ЗАвП, съгласно
която се наказва с „глоба” или „имуществена санкция” в размер 1000 лева, който не
организира извършването на предпътни медицински прегледи на водачите.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
3
санкционирал съобразно посочената разпоредба, като е наложил „имуществена санкция” в
нейния абсолютен размер.
Съдът не кредитира твърденията на дружеството-жалбоподател за допуснато
съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, доколкото считат,
че поради множеството извършени превози в посочения период от време е следвало всеки
един от тях да бъде преценен като отделно административно нарушение. Действително
посочената правна норма предвижда, че когато едно лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В същото
време обаче дори и да се възприеме това становище, санкционираното лице не би могло да
претендира, че са нарушени процесуалните му права, когато му е наложено само едно
наказание при наличие на няколко извършени нарушения, тъй като това е изцяло в негов
интерес. От текста на наказателното постановление става напълно ясно какво е наложеното
на дружеството наказание, за какво нарушение е наложено, поради което правата и
законните интереси на дружеството-жалбоподател не са накърнени с налагането на само
едно наказание. Това обстоятелство се явява много по-благоприятно за него, поради което
изложеното не би могло да обуслови отмяната на обжалваното наказателно постановление.
Изцяло в правомощията на административно-наказващия орган е да прецени дали да
санкционира едно или повече констатирани от съответните органи нарушения, с оглед на
което фактът, че при установени нарушения ги е групирал по начин, водещ до една отделна
санкция, не обуславя нарушение на чл.18 от ЗАНН, респективно не води до
незаконосъобразност на наказателното постановление.
Съдът не кредитира доводите, изложени в жалбата за допуснати съществени
нарушения при издаване на наказателното постановление, изразяващи се в непосочване на
конкретните дати, на които са били извършени съответните превози. В този смисъл съдът
констатира, че както актосъставителя, така също и наказващият орган са посочили по ясен и
недвусмислен начин периода, в който са били извършени отделните превози и имайки
предвид факта, че е било преценено, че същото следва да бъде преценено като едно отделно
нарушение, то за дружеството е било ясно в кой период се твърди, че са извършени
превозите, с кой водач, респективно за кои пътни листи и превози се отнася. В този смисъл
посоченото съдържание е достатъчно, за да може жалбоподателят да разбере какво точно
нарушение се твърди, че е извършил, кога и как го е извършил и при какви обстоятелства, а
от тук и да организира защитата си по един адекватен начин.
За прецизност следва да бъде отбелязано, че настоящият случай не може да бъде
квалифициран като маловажен по смисъла чл.28 от ЗАНН. В случая деянието, обявено за
наказуемо е свързано с осъществяване на обществен превоз на товари, като водача
осъществяващ превоза, не е преминал предпътен медицински преглед. С деянието се засягат
обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред за извършване на превоз,
който ред, предвид завишените изисквания при осъществяването му и предвидените високи
за нарушаването му санкции, се ползва с висока степен на защита. Неорганизирането на
предпътния медицински преглед на водачите, включващ общото им здравословно състояние,
4
застрашава нормалното осъществяване на значими обществени отношения, свързани с
безопасността на движението, съответно здравето и живота на гражданите. С оглед на
изложеното се налага извода, че въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, поради което не са налице
условията същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай.
Съдът намира, че наказващият орган е действал законосъобразно, съставяйки
наказателното постановление на дружеството, независимо от факта, че предишният
управител на същото е починал на 02.07.2021 год. Видно от представеното като писмено
доказателство по делото извлечение от търговския регистър заявлението за вписване на
С.Д.Н. като управител на дружеството е било депозирано на 16.07.2021 год., поради което
правилно издаденото вече наказателно постановление е било връчено на нея. В този смисъл
последната, въпреки, че не е участвала в проведенето административно-наказателно
производство е могла след получаване на наказателното постановление да организира
защитата си по един адекватен начин.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. В същото време обаче такива се дължат единствено в случаите,
в които страната е била защитавана от юрисконсулт. В настоящия случай видно от
материалите по делото страната не е упълномощавала юрисконсулт, който да е участвал в
производството, като липсват и каквито и да е действия, извършени от името на такъв. А с
оглед на изложеното разноски на страната не се дължат, независимо от изхода на делото,
поради което и искането в тази насока следва да бъде оставено без уважение.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление наказателно постановление №23-
0001223 от 13.07.2021 год. на Директора на Регионална дирекция “АА”, гр.Варна, с което на
„Д. 05” ЕООД, с ЕИК127597866, със седалище и адрес на управление: с.М., област Шумен,
ул.”М.П.“ №16 е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
1000 /хиляда/ лева на основание чл.96, ал.5, т.3, предл. първо от ЗАвтП, като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6