№ 940
гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110126952 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Т.
Д. и Д. П. Д. кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят в условията на
разделна отговорност поравно всеки от тях на ищеца следните суми:
- Д. Т. Д. – сумата в размер на 160,54 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от месец 05.2017г.
до месец 04.2019г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, АДРЕС, аб. №
167525, ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.05.2021 г., до
окончателното изплащане; сумата от 31,01 лв. – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г.;
сумата от 2,80 лв. – главница, представляваща цена за извършване на услугата
дялово разпределение за периода от месец 02.2019 г. до месец 04.2019 г.;
сумата от 0,54 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 09.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата за дялово разпределение, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 17.05.2021 г., до окончателното
изплащане;
1
- Д. П. Д. – сумата в размер на 160,54 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от месец 05.2017г.
до месец 04.2019г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, АДРЕС, аб. №
167525, ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.05.2021 г., до
окончателното изплащане; сумата от 31,01 лв. – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г.;
сумата от 2,80 лв. – главница, представляваща цена за извършване на услугата
дялово разпределение за периода от месец 02.2019 г. до месец 04.2019 г.;
сумата от 0,54 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 09.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата за дялово разпределение, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 17.05.2021 г., до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че Е. Д. Д. е била собственик на процесното жилище
като е починала на 09.01.2018 г. Твърди, че е било налице облигационно
отношение, възникнало с Е. Д. Д., в качеството й на собственик на процесния
имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи
условия е доставил за процесния период на наследодателката на ответниците
топлинна енергия, като тя не е престирала насрещно – не е заплатила
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 30-дневен срок датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството. Посочва, че съгласно общите условия клиентите
заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец на продавача на топлинна енергия. С оглед гореизложеното моли за
уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците, чрез назначения им особен представител, с който оспорват
2
предявения иск по основание и размер. Оспорват да са клиенти на ответника,
както и техния наследодател. Правят възражение за погасяване на вземанията
по давност.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Представен е нотариален акт за продажба на недвижим имот, извършена
при условията и по реда на ЗУПГМЖСВ, вписан в Служба по вписванията –
София на 22.07.2013 г., под акт № 76, том LXXXIV, № от вх. рег.
34799/22.07.2013 г., с който Д. Т. Д. и Д. П. Д. са продали на Е. Д. Д. 1/2 ид. ч.
от процесния топлоснабден имот.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от
недвижим имот, извършена при условията и по реда на ЗУПГМЖСВ, вписан в
Служба по вписванията – София на 14.11.2013 г., под акт № 173, том CXXXVI,
№ от дв. вх. рег. 218190/14.11.2013 г., с който Д. Т. Д. и Д. П. Д. са продали на
Е. Д. Д. 1/2 ид. ч. от процесния топлоснабден имот.
От извършена справка в НБД „Население“ на л. 37 от делото се
установява, че Е. Д. Д. е починала на 09.01.2018 г., като нейни наследници по
закон са Д. Т. Д. – баща, и Д. П. Д. – майка.
По делото е представен протокол от проведено на 17.08.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, АДРЕС, на което
същите са взели решение да се сключи договор с „Нелбо“ ЕАД за
индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него
списък на етажните собственици и титулярите на сметката при ищеца.
Представен е договор от 13.09.2002 г., сключен между ЕС като
възложител и „Нелбо“ ЕАД като изпълнител за извършване на услугата
дялово разпределение.
По делото е представен договор № ДОГ-55 от 02.06.2017 г., сключен
между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Нелбо“ ЕАД –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на
договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
3
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Представено е съобщение към фактура от 31.07.2018 г., 31.07.2019 г. и
извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми.
Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР.
От третото лице-помагач на страната на ищеца са представени
документи за извършено дялово разпределение по отношение на сградата, в
която се намира и процесния топлоснабден имот.
От заключението на назначената по делото СТЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. Вещото лице е
посочило документите, които са му представени и които е използвало за
изготвяне на заключението. Извършвани са ежемесечни отчети на общия
топломер относно доставената ТЕ в АС в СЕС, като вещото лице е посочило в
табличен вид отчетените стойности. В исковия период в имота е имало 2 бр.
отоплителни тела (радиатори), свързани към ВОИ с монтирани
разпределители на ТЕ с дистанционно отчитане, в банята е имало 1 бр. щранг-
лира, имало е един брой водомер за топла вода, който на 29.10.2018 г. е
подменен с нов с дистанционно отчитане. Разпределението на ТЕ в исковия
период е извършено съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното
количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се
разпределя между всички потребители – за отопление (имот и сградна
инсталация). В случая технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото
разпределение е извършвано от „Нелбо“ ЕАД. Изчисленията са извършени в
съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за
топлоснабдяването. Посочен е отопляемият обем на процесния топлоснабден
имот и на цялата сграда, в която се намира същият. За исковия период е
4
начислена топлинна енергия за отопление на имота, топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване. Вещото лице е посочило, че общият топломер е преминал
изискуемите метрологични проверки, при които не са били констатирани
отклонения.
От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. Няма данни за
постъпили плащания за суми, дължими за исковия период. Стойността на
потребената топлинна енергия (ТЕ) за исковия период е в размер на 321,08 лв.
Стойността на услугата за дялово разпределение (УДР) за исковия период е в
размер на 5,61 лв. Мораторната лихва върху главницата за ТЕ за исковия
период възлиза на 62,02 лв., а тази върху главницата за УДР – на 1,09 лв.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.)
съществуването на облигационно правоотношение между страните през
исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;
2.) качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е
топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че
през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че
стойността възлиза на исковата сума.
В тежест на ответниците е да докажат своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че
5
през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
„Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
6
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.
д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето
решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване
към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител
на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в
режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и
презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по
който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по
време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или
презюмиран).
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил
7
доказателствената си тежест да установи, че през процесния период
ответниците са имали качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до
процесния имот, тъй като по делото се установи, че всеки един от тях е бил
собственик на 1/2 ид. ч. от процесния топлоснабден имот.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства
– 2 бр. нотариални актове за продажба на недвижим имот, справка в НБД
„Население“, се установи, че процесният топлоснабден имот е придобит от
ответниците по наследство от тяхната дъщеря при равни квоти – 1/2 ид. ч. При
това положение ответниците в качеството си на собственици на процесния
недвижим имот в исковия период са били клиенти на доставената до същия
топлинна енергия, съответно страна по възникналото с ищеца облигационно
правоотношение по доставка на топлинна енергия до процесния имот. По
делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че в
исковия период в полза на друго лице е било учредено вещно право на
ползване или имотът е бил отдаден под наем и с наемателя е сключен договор
за доставка на топлинна енергия за битови нужди през исковия период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
(клиента), по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на
Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо съдът приема, че страните са
били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
през процесния период при общи условия – от 2016 г., публикувани на
интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото
към исковия период договорът да е преустановил действието си.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
8
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването. В
случая третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което
обстоятелство не е спорно между страните.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От заключението на назначената по делото СТЕ се установи доставката
на топлинна енергия до имота през исковия период за отопление, топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, нейното количество и стойност, което е без включени
изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди.
Установи се, че топлинната енергия е изчислена в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката.
От заключението на назначената по делото ССЕ се установи, че
стойността на доставената ТЕ в исковия период е в размер на 321,08 лв., а тази
на услугата за дялово разпределение в размер на 5,61 лв.
По отношение възражението за изтекла погасителна давност:
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
9
плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Настоящият иск е предявен на
17.05.2021 г.
В случая приложение намират Общи условия (ОУ), одобрени с Решение
№ ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР и тези, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Същевременно в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. срокът е спрял
да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 09.03.2018 г.
(с прибавяне на 69 дни, през които давност не е текла), са погасени по давност.
Като взе предвид заключението на назначената по делото ССЕ, съдът
намира, че непогасени по давност са вземанията за ТЕ на стойност 292,37 лв.
за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г.
Върху погасената по давност главница лихва не се дължи по аргумент от
чл. 119 ЗЗД.
По отношение на цената на услугата за дялово разпределение съдът
намира, че същата е дължима в цялост, тъй като представлява годишна такса и
нейната изискуемост е настъпила след края на отоплителни сезон. Общият
размер на дължимата цена за услугата дялово разпределение за исковия
период възлиза на сумата 5,61 лв.
10
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от
клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване на
дължимостта на тази сума, се явява установен по основание. Установи се по
делото, че дяловото разпределение за исковия период е извършвано от
„Нелбо“ ЕАД.
В тежест на ответника е било да установи, че е платил дълга. Същият
обаче нито твърди, нито представя доказателства в тази насока.
С оглед изложеното съдът намира, че всеки един от ответниците дължи
1/2 от главниците за ТЕ и УДР или 146,19 лв. за ТЕ и 2,80 лв. за УДР.
По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
11
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Наличието на главен дълг се установи по делото.
Мораторната лихва върху главницата за ТЕ за исковия период възлиза на
общо 54,77 лв. От същата ответниците дължат по 1/2 или по 27,39 лв.
Съдът намира, че мораторна лихва върху главницата за цената на
дяловото разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се
установява при условията на пълно и главно доказване изпадането на
длъжника в забава по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за
заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след
покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски в исковото производство в общ
размер на 1550,00 лв., от които 50,00 лв. за ДТ, 800,00 лв. за възнаграждение
на особен представител, 600,00 лв. за депозит за вещи лица и 100,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. От тях на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
съразмерно с уважената част от исковете следва да се присъдят разноски в
размер на 1402,67 лв. за заповедното и исковото производство, като всеки
един от ответниците бъде осъден да заплати по 701,33 лв. от тях.
Ответниците не претендират и не доказват сторени от тях разноски в
исковото производство.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Т. Д., ЕГН ********** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Топлофикация
12
София“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми: сумата от 146,19 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от
месец 01.2018 г. до месец 04.2019 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София,
АДРЕС, аб. № 167525, ведно със законната лихва върху главницата за
топлинна енергия, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
17.05.2021 г., до окончателното изплащане; сумата от 27,39 лв. – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
09.04.2021 г.; сумата от 2,80 лв. – главница, представляваща цена за
извършване на услугата дялово разпределение за периода от месец 02.2019 г.
до месец 04.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата за дялово
разпределение, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
17.05.2021 г., до окончателното изплащане; както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 701,33 лв., представляваща разноски в настоящото
производство, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 ЗЕ за разликата над сумата от 146,19 лв. до пълния предявен размер от
160,54 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 31.12.2017 г., представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия, иска с правно основание по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 27,39 лв. до пълния предявен размер
от 31,01 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 30.01.2018 г. до 06.01.2021 г.; както и иска с правно
основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 0,54 лв. – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 09.04.2021 г.
ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН ********** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми: сумата от 146,19 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от
месец 01.2018 г. до месец 04.2019 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София,
АДРЕС, аб. № 167525, ведно със законната лихва върху главницата за
топлинна енергия, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
17.05.2021 г., до окончателното изплащане; сумата от 27,39 лв. – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
09.04.2021 г.; сумата от 2,80 лв. – главница, представляваща цена за
извършване на услугата дялово разпределение за периода от месец 02.2019 г.
до месец 04.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата за дялово
разпределение, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
13
17.05.2021 г., до окончателното изплащане; както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 701,33 лв., представляваща разноски в настоящото
производство, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 ЗЕ за разликата над сумата от 146,19 лв. до пълния предявен размер от
160,54 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 31.12.2017 г., представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия, иска с правно основание по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 27,39 лв. до пълния предявен размер
от 31,01 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 30.01.2018 г. до 06.01.2021 г.; както и иска с правно
основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 0,54 лв. – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 09.04.2021 г.
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ ЕАД, ЕИК
********* – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14