№ 1260
гр. Плевен, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430101420 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Топлофикация Плевен“ ЕАД със
седалище и адрес на управление гр.**** представлявано от И**** против ИВ.
Д. Г. с ЕГН ********** и ЛЮБ. ИВ. Г. с ЕГН **********, двамата с настоящ
адрес с.Б**** Ищецът твърди, че като собственици (ползватели) на
топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, ответниците са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
към МС. Съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото
1
им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ без да е
необходимо писменото им приемане от клиентите. В заключение моли съда
да приеме за установено, че ответниците му дължат суми както следва :
ИВ. Д. Г. дължи сумите от 458,36 лева главница за периода 01.01.2019г. –
31.10.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане, сумата от 65,04 лева лихва за
забава за периода 04.03.2019г. – 02.12.2021г., 37,50 лева юрк.възнаграждение
в заповедното производство, 18,75 лева държавна такса в заповедното
производство, 75 лв юрк възнаграждение в исковото производство и ¾ части
от държавната такса в исковото производство.
ЛЮБ. ИВ. Г. дължи сумите 152,79 лева главница за периода 01.01.2019г. –
31.10.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане, сумата от 21,68 лева лихва за
забава за периода 04.03.2019г. – 02.12.2021г., 12,50 лева юрк.възнаграждение
в заповедното производство, 6,25 лева държавна такса в заповедното
производство, 25 лв юрк. възнаграждение в исковото производство и 1/4
части от държавната такса в исковото производство.
В едномесечния срок ответниците, редовно уведомени за предявения
иск не представят писмен отговор и не изразяват становище по исковата
молба. В съдебно заседание не се явяват и не изразяват становище по
предявените искове.
В съдебно заседание ищецът прави изменение на предявения иск по
отношение на ответника ЛЮБ. ИВ. Г. като същият да се счита предявен за
сумата от 101,85 лева за главница за периода 01.01.2019г. – 31.10.2021г.
вместо първоначално посочената сума в исковата молба 152,79 лева и
мораторна лихва в размер на 14,45 лева за периода 04.03.2019г. – 02.12.2021г.
вместо първоначално претендираната сума в размер на 21,68 лева, ведно с 1/6
идеална част от законната лихва върху главницата.
Преди приключване на съдебното заседание, ищецът е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение. Тъй като в хода на съдебното
производство е направено изменение на два от предявените искове, съдът
счита, че искането за постановявана на неприсъствено решение не следва да
бъде приемано и производството по делото следва да приключи по общия
ред.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като
доказателство ч.гр.дело № 7807/2021г., ищецът е подал заявление по реда на
чл.410 ГПК срещу ответника. Заповедта е връчена на двамата длъжника чрез
залепване.
Съдът е указал на кредитора да предяви установителен иск относно
вземането си. Съобщението е получено от кредитора на 17.02.2022г. и в
едномесечния срок – на 17.03.2022г., кредиторът е предявил установителни
искове по реда на чл.422 ГПК.
2
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 7807/2021г. по описа на Плевенския районен съд.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът)
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
В исковата молба ищецът твърди, че двамата ответници са собственици
на процесния имот, като първоначално сочи, че ответницата И.Г. притежава
¾ идеални части от същия, а Л.Г. притежава ¼ идеална част. Представено е
заявление от 19.08.2011г. до ищцовото дружество, подадено от ответника
ЛЮБ. ИВ. Г., с което заявил, че поради смърт на титуляра, прави искане за
откриване на партида на негово име. Със заявлението е представено
удостоверение за наследници, от което е видно, че **** Г. е починал на
30.07.2003г. и е оставил свои наследници – съпруга ИВ. Д. Г. и двама сина –
ЛЮБ. ИВ. Г. и **** Г..
Установява се от представения по делото в копие нотариален акт №95
том VI рег.№ 3914 дело 4762/2012г. на **** вписана в НК с № 490 и район на
действие РС Плевен, че на 03.08.2012г. **** Г. прехвърлил с покупко-
продажба на своята майка и ответница по делото И.Д. Г. своята собствена 1/6
идеална част.
С огледа на така представените доказателства, съдът приема от правна
страна, че ответницата И.Д. е собственик на 5/6 идеални части от имота, а
ответникът Л.Г. е собственик на 1/6 идеална част по наследство от своя баща.
Двамата ответника като съсобственици, имат качеството на потребители
на топлинна енергия и са страна по Общите условия на договора за
предоставяне на топлинна енергия.
3
Представени са Договор с етажната собственост от 18.10.2001г. и
Споразумителни протоколи от същата дата. Със споразумителния протокол
№2/1315 от 18.10.2001г., *** сървисис, представлявано от управителя и
Топлофикация Плевен ЕАД, представлявана от изп.директор са договорили
*** сървисис да извършва разпределение на топлинна енергия между
абонатите от абонатна станция №1315, находяща се на адрес ж.к.Сторгозия
ШПК -3. Със споразумителен протокол от 18.10.2001г., е договорено с
представител на ЕС на посоч„ения адрес, фактурирането на изразходваната от
абоната топлинна енергия да се извършва от топлофикация Плевен ЕАД на
база предоставени данни за разпределението на отчетената по топломера в
абонатната станция топлинна енергия от ***, а възраженията по
изпълнението да се отправят към ****.
По делото е изготвена справка от ищцовото дружество, в която е
отразено, че задълженията за имот находящ се в гр.**** ап.53, с абонатен
номер 25890 за периода 01.01.2019г. – 31.10.2021г. са в размер на 611,15 лева,
от която сума 26,14 лева е дължима за суми за услуга дялово разпределение.
С оглед на така приетите и обсъдени доказателства, съдът приема за
установено, че двамата ответника са собственици на топлоснабден имот с
абонатен номер 25890, в сграда в режим на етажна собственост на адрес
гр.Плевен, ж.к.Сторгозия бл.ШПК – 3, ап.53. За периода 01.01.2019г. –
31.10.2021г. в имота ответниците са ползвали топлоенергия в имота и не са
представили доказателства за извършено плащане, каквато тежест съдът е
указал в определението за насрочване, нито са посочили правоизключващи
или правопогасяващи факти и обстоятелства.
За имота е начислена топлоенергия на стойност 611,15 лева, за която
сума няма данни да е заплатена и не са наведени такива доводи. Видно от
заключението на вещото лице, за периода от 01.01.2019г. – до 31.10.2021г.,
задължението за главница за процесния имот са в общ размер на 611,51 лева,
от която сума за отдадена топлоенергия от щранг лира в банята е начислена
сума в размер на 221,28 лева, за сградна инсталация 363,73 лева и такса
дялово разпределение на стойност 26,14 лева.
При така събраните доказателства, от правна страна, съдът приема, че
страните са били в облигационни отношения, като през процесния период
01.01.2019г. до 31.10.2021г. ищцовото дружество е продало на двамата
4
ответника топлоенергия на стойност 611,15 лева. Тази сума не е заплатена до
момента и съдът приема, че предявеният иск за главница е доказан по
основание.
По отношение на размера, съдът съобрази установеното по делото, че
след смъртта на общия им наследодател, тъй като имотът е бил в режим на
СИО, ответницата И.Г. е била собственик по наследство на 4/6 идеални части
от имота, а ответникът Л.Г. е станал собственик на 1/6 идеална част. С оглед
представения по делото нотариален акт, който кореспондира с представените
декларации по ЗМДТ, съдът приема че ответницата И.Г. е придобила още 1/6
идеална част от друг наследник и е станала собственик на 5/6 идеални части
от имота, а ответникът Л.Г. е собственик на 1/6 идеална част от имота.
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите
от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-
късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. С изтичане на последния ден от месеца, ответниците са изпаднали в
забава за дължимите суми и на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Това прави доказани
по основание и предявените суми за лихва за забава.
При така изложеното и с оглед подаденото заявление, с което се
претендира да бъде признато за установено, че ответницата И.Г. дължи на
ищцовото дружество сумата от 458,36 лева главница и 65,04 лева лихва, двата
иска следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на предявените два иска спрямо ответника Л.Г., с оглед
направеното изменение на исковете, следва да бъде признато за установено,
че същият дължи на ищцовото дружество сумата от 101,85 лева за главница
вместо първоначално посочената сума от 152,79 лева и 14,45 лева за лихва
вместо първоначално посочената с исковата молба сума от 21,68 лева.
С оглед изхода на делото, ответникът И.Г. следва да бъде осъдена да
заплати разноски по делото в размер на 236,66 лв за юрк. възнаграждение и
държавна такса. За заповедното производство следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 50 лева.
5
Ответникът Л.Г. следва да заплати разноски в настоящето производство
в размер на 59,16 лева, а за заповедното – в размер на 12,50 лева.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за постановяване на
неприсъствено решение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника ИВ. Д. Г.
с ЕГН ********** с настоящ адрес с.Б****и постоянен адрес гр****К-3
ап.53, че дължи на кредитора „Т**** със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ***28, представлявано от ****, сумата 458,36 лв. – главница, за
периода 01.01.2019г. – 31.10.2021г; сумата от 65,04 лв. – лихва за забава, за
периода 04.03.2019г. – 02.12.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.12.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 4514/16.12.2021г. по ч.гр.дело №
7807/2021г. по описа на ПлРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника ЛЮБ.
ИВ. Г. с ЕГН ********** с настоящ адрес с.Б****и постоянен адрес гр****К-
3 ап.53, че дължи на кредитора „Т**** със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ***28, представлявано от ****, сумата 101,85 лв. – главница, за
периода 01.01.2019г. – 31.10.2021г; сумата от 14,45 лв. – лихва за забава, за
периода 04.03.2019г. – 02.12.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.12.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 4514/16.12.2021г. по ч.гр.дело №
7807/2021г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА ИВ. Д. Г. с ЕГН ********** с настоящ адрес с.Б****и
постоянен адрес гр****К-3 ап.53 да заплати на „Т**** със седалище и адрес
на управление гр. Плевен, ***28, представлявано от ****, сумата 236,66 лв.,
представляваща направени деловодни разноски, както и 50 лева,
представляваща направени деловодни разноски по ч.гр.дело № 7807/2021г. по
6
описа на ПлРС.
ОСЪЖДА ЛЮБ. ИВ. Г. с ЕГН ********** с настоящ адрес с.Б****и
постоянен адрес гр****К-3 ап.53 да заплати на „Т**** със седалище и адрес
на управление гр. Плевен, ***28, представлявано от ****, сумата 59,16 лв.,
представляваща направени деловодни разноски, както и 12,50 лева,
представляваща направени деловодни разноски по ч.гр.дело № 7807/2021г. по
описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7