Решение по адм. дело №1229/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145- чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 36, ал. 9 от ЗДАНС.

Образувано е по жалба на С. А. К., гражданин на Руската федерация, притежаващ Разрешение за пребиваване № ********* изд. на 20.10.2022 г. от МВР, [ЕГН], срещу Решение за отказ от предоставяне на данни рег. № КА-769 от 28.05.2025 г. на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).

Жалбоподателят счита оспорения административен акт за незаконосъобразен поради издаването му при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с нормите на материалния закон и несъответствие с неговата цел. Излага доводи, че решението за отказ е издадено без конкретно и ясно аргументирани мотиви. По подробно изложени съображения се претендира отмяна на оспорения АА и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът - председателя на ДАНС, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Бургас, след като се запозна със събраните и приети по делото писмени доказателства и след като изслуша становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С. А. К. е подал заявление за придобиване на българско гражданство по реда на чл. 15 от Закона за българското гражданство (ЗБГ). В Дирекция “Българско гражданство” е образувана преписка № 17057/2021 г. След първоначално одобрение и предоставяне на доказателства за освобождаване от досегашното му гражданство, на 31.03.2025 г. по преписката му е публикувано следното съобщение “Съветът по гражданство не е уважил молбата. Предвид изразено отрицателно становище на ДАНС”. Информация за конкретните причини за такова становище не му е предоставена и той е в невъзможност да преодолее наличието на евентуално твърдяна от ДАНС пречка за придобиване на гражданство.

Предвид това, на основание чл. 36, ад. 4 ЗДАНС, чл. 3 и 4 от Наредба 1-7/13.07.2009 г,, както и чл. 15, nap. 1 от Общия регламент относно защитата на данните (Регламента) е подал до ДАНС заявление с вх. № РД-1493/14.05.2025 г, за достъп до негови лични данни, обработвани в информационните фондове на ДАНС без знанието му. Със заявлението е изискана следната информация:

1. Достъп до отрицателното становище на ДАНС, адресирано до Дирекция “Българско гражданство
2. Обработвала ли е ДАНС информация за него; каква по характер е тази информация; каква е целта на обработката; категорията получатели, на които тази информация е разкривана; какъв е източникът на данните, началната дата на въвеждането им; отпаднало ли е основанието за обработката им и ако е — кога.
3. Предоставяне на достъп до отнасящите се до него лични данни, обработвани в информационните фондове на ДАНС, събирани без негово знание.
4. В случай че ДАНС ползва или е ползвала информация от фондовете на Министерството на вътрешните работи по реда на чл. 31 от ЗДАНС и Инструкция № 3261 от 21.12.2011 г. за достъпа на ДАНС до информационни фондове на МВР — предоставяне на справка за това какви данни са използвани, кога и за какви цели.
5. Предоставяне на достъп до друга по характер относима информация, в случай че ДАНС обработва такава.

С оспореното Решение за отказ от предоставяне на данни рег. № КА-769 от 28.05.2025 г. на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, е отказано да бъде предоставена исканата информация. Като основание е посочено чл. 37, ал. 7 от ЗДАНС и чл. 11 от Наредба I-7/13.07.2009 г., като е прието, че е налице възможност от възникване на опасност за опазването на информацията, класифицирана като държавна тайна, и за разкриване на източниците на информация и негласните методи и средства за нейното събиране, както и защото предоставянето на тези данни би накърнило изпълнението на законовоопределените задачи на органите на Агенцията.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд - Бургас прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от страна, активно легитимирана да оспорва акта, в законоустановения преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество е неоснователна.

Решението е издадено от компетентен орган - чл. 36, ал. 5 от ЗДАНС и в предвидената мотивирана писмена форма - чл. 59, ал. 2 от АПК. Изложени са фактическите обстоятелствата, които са послужили на ответника да формира своето волязизявление. Не е допуснато нарушение по чл. 146, т. 2 от АПК, което да е препятствало жалбоподателя да разбере воляизявлението на органа и респ. да организира и проведе правото си защита, а същевременно с това не е и затруднена възможността на съда да упражни контролните си правомощия по отношение законосъобразността на акта.

Мотивирането на акта следва да бъде разгледано в съответствие с правилата за провеждане на процедурата пред административния орган, доколкото същественото им нарушаване води до ограничаване правото на защита и правото на участие в административния процес (широк смисъл), съответно до отмяна на издадения акт (чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК). В хода на протеклото административно производство не са допуснати нарушения на процедурните правила от категорията на съществените, които да са ограничили правото на защита на оспорващия и да са го препятствали да я упражни в пълен обем. Административният орган е изяснил релевантните за случая факти и обстоятелства и е извършил проверка на приетите доказателства. Не се констатират нарушения по смисъла на чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК. Спорът между страните е по приложението на материалния закон.

В настоящия случай е приложим специален закон в нормата на чл. 36, ал. 7 от ЗДАНС, която предвижда пет хипотези, при които органите на агенцията отказват изцяло предоставянето на данни - когато от това би възникнала опасност за националната сигурност, за опазването на информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране или ако предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на агенцията.

Съгласно чл. 12а, ал. 3 ЗЗЛД, когато информацията съдържа данни, представляващи класифицирана информация, се прилага редът за достъп по Закона за защита на класифицираната информация. Съгласно чл. 25 и чл. 26 ЗЗКИ нерегламентираният достъп до тази информация би създал опасност за или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред /държавна тайна/; съответно - би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес /служебна тайна/.

Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗЗКИ, принципът "необходимост да се знае" се състои в ограничаване на достъпа само до определена класифицирана информация и само за лица, чиито служебни задължения или конкретно възложена задача налагат такъв достъп. В случая не се установява жалбоподателят да е лице, чиито служебни задължения налагат такъв достъп, както и не е налице предпоставката "конкретно възложена задача". Т. е. преценката дали предоставянето на търсената информация би довело до възникване на опасност за опазването на класифицирана информация и дали предоставянето на тази информация би накърнило изпълнението на законово определените задачи на Агенцията, е предоставена на оперативната самостоятелност на административния орган. Индиция в този смисъл е и изискването да се посочва само правното основание на отказа - чл. 36, ал. 8 от ЗДАНС.

В конкретния случай се касае за информация, определена като класифицирана по см. на Глава трета, Раздел I, чл. 25 ЗЗКИ- държавна тайна, съгласно Приложение 1, Раздел II, т. 3, а именно: сведения за организацията, способите и средствата при изпълнение на специфични задачи, осъществявани чрез оперативно-издирвателната и оперативно-разузнавателната дейност на службите за сигурност и обществен ред, както и данни за специалните им съоръжения и получените в резултат на тези дейности информация и предмети, както и данни, позволяващи да се установят лица, оказали или оказващи им помощ в тези дейности.

Съгласно чл. 36, ал. 4 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" /ЗДАНС/ всяко лице има право да иска достъп до отнасящи се за него лични данни, обработвани в информационните фондове на агенцията, събирани без негово знание, като хипотезите, при които органите на агенцията отказват изцяло или частично предоставянето на данните, са регламентирани в чл. 36, ал. 7 от ЗДАНС и издадената на осн. чл. 36, ал. 10 от него Наредба № I-7 от 13.07.2009 г. за реда за достъп до информационните фондове на Държавна агенция "Национална сигурност" и по-конкретно в чл. 11, ал. 1 от същата. Съгласно двете разпоредби, органите на ДАНС отказват предоставянето на данни, когато от това би възникнала опасност за националната сигурност, за опазването на информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране или ако предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на агенцията.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за приложимост на Регламент (ЕС) 2016/679 - Общ регламент за защита на данните (ОРЗД). В преамбюла на Регламента (16) изрично е посочено, че настоящият регламент не се прилага при обработване на лични данни при дейности, свързани с националната сигурност на държавите - членки. В чл. 2, ал. 2, буква б от ОРЗД също е посочено, че регламентът не се прилага за дейности от държавите членки, попадащи в приложното поле на дял V, глава 2 ДЕС - тоест и за дейности, свързани със сигурността. Съгласно чл. 4 ЗДАНС, ДАНС извършва дейности, свързани с националната сигурност, обработва лични данни във връзка с дейността си и атакуваният отказ за предоставяне на информация също е свързан с цитираните по-горе аспекти на националната сигурност, поради което е неприложим ОРЗД към настоящето производство.

В идентичен смисъл са: Решения № 433 от 16.01.2025 г. по адм. д. № 7863/2024 г. и № 6636 от 18.06.2025 г. по адм. д. № 2475/2025 г., двете на ВАС, Пето отделение.

По изложените съображения, подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Не се констатираха се основания за отмяна на атакувания акт по смисъла на чл. 146 от АПК.

С оглед изхода от спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100. 00 /сто/ лева.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд –Бургас, XXV-ти състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. А. К., гражданин на Руската федерация, притежаващ Разрешение за пребиваване № ********* изд. на 20.10.2022 г. от МВР, [ЕГН], срещу Решение за отказ от предоставяне на данни рег. № КА-769 от 28.05.2025 г. на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).

ОСЪЖДА С. А. К., гражданин на Руската федерация, притежаващ Разрешение за пребиваване № ********* изд. на 20.10.2022 г. от МВР, [ЕГН], да заплати на Държавна агенция "Национална сигурност", юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 /сто/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.