Р Е Ш Е Н И Е
№260154
14.12.2021 г., гр. П.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, на седми октомври през две
хиляди и двадесет и първа година, в открито заседание, в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар:
ВИОЛЕТА БОЕВА
като
разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА т.д.№ 194 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящето производство е
образувано по искова молба от „Е. Ю." ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х.
Г. Д.“ №** против О.П., БУЛСТАТ **, с адрес гр. П., бул. „Б."
№ ***.
Претенцията на ищеца по реда
на чл.422 от ГПК е да се признае за установено съществуването
на вземанията на „Е. Ю." ЕАД към О.П., съгласно издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д № ***** г. на РС-П., както следва:
-
22886,05 лв. - стойност на фактура № ******/****г., издадена от „Е. Ю."
ЕАД на О.П., на основание допълнително начислена електрическа енергия,
вследствие на установено пълно или частично неизмерване, неправилно или неточно
измерване на количеството електроенергия, за период 30.05.2019г. - 26.11.2019 г.,
ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, възлизащо
на 756,51 лв. за период 16.06.2020г. - 12.10.2020 г., както и законна
лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
присъдената сума.
- 12460,19 лв. -
стойност на фактура № ****/****г., издадена от „Е. Ю.“ ЕАД на О.П., на
основание допълнително начислена електрическа енергия, вследствие на установено
пълно или частично неизмерване, неправилно или неточно измерване на
количеството електроенергия, за период 30.05.2019 г. - 26.11.2019 г., ведно с
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, възлизащо на 411.88
лв. за период 16.06.2020 г. - 12.10.2020 г., както и законна лихва върху
горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на присъдената сума.
Претендират се и разноските в
заповедното производство, сторени по ч.гр.д № ***** г. на РС-П. в размер на 730,29
лв. - ДТ и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
В обстоятелствената част на
исковата молба са изложени следните твърдения:
На 26.11.2019 г. съгласно
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. ДВ,
бр.35 от 30.04.2019 г., служители на ищцовото дружество извършили проверка на
обект с измервателна точка номер (ИТН) *** находящ се в с.В., О.П. - С., с титуляр на партидата
О.П. и с клиентски № ***. В хода на проверката се констатирало, че към обекта
са присъединени 2 броя кабели - меден трижилен кабел със сечение 10 мм2 и меден
трижилен кабел със сечение 4 мм2, без да е монтиран електромер на обекта.
Изложени
са твърдения, че по този начин присъединените кабели захранвали обекта без
консумираната ел.енергия да се отчита от електромер и вследствие на това не се
и заплащала. На основание чл.49, ал.1 ПИКЕЕ, служителите, извършили проверката
съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване № ********. и № *****., изготвен в присъствието на представител на ползвателя,
а именно Кмета на с. В. - П.С. Г.и подписан от всички посочени лица.
С оглед на тези данни при
условията на чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ операторът на разпределителната
мрежа извършил преизчисление като начислил допълнително количество ел.енергия
на клиента. Спрямо присъединените 2 броя кабели - трижилен (10 мм2) и трижилен (4
мм2), били изготвени 2 броя Справки за коригиране на сметката на електроенергия
- към Констативен протокол № ******. и към
№ ******.
Пояснено
е, че спрямо изготвената справка за коригиране на сметката на електроенергия
към Констативен протокол №******. допълнително
начисленото количество било 120723 kWh, за
меден трижилен кабел със сечение 10 мм2, на стойност 22886,05 лв. За тази сума била
издадена фактура № ******/**** г., за периода *****. - **** г. с падеж 15.06.2020 г. Поради забава в плащанията на посочената главница,
ответникът дължал обезщетение в размер на законната лихва за периода 16.06.2020
г. - 12.10.2020 г., възлизаща на 756,51 лв.
Спрямо
изготвената справка за коригиране на сметката на електроенергия към Констативен
протокол № **** г. допълнително начисленото количество било 65727 kWh,
за меден трижилен кабел със сечение 4 мм2, на стойност 12460.19 лв. За тази
сума била издадена фактура № ****/****г. за период 30.05.2019 г. - 26.11.2019 г.
с падеж 15.06.2020 г. Поради забава в плащанията на посочената главница,
ответникът дължал обезщетение в размер на законната лихва за периода 16.06.2020г. - 12.10.2020г., възлизаща
на 411,88 лв.
Поддържа се, че стойността
на допълнителното количество ел. енергия, било изчислено по определената от
КЕВР прогнозна пазарна цена за покриване на технологичните разходи на за период от 180 дни, съгласно предписанията
на чл.56, ал.3 ПИКЕЕ. Съставените документи относно извършеното преизчисление
на количеството ел.енергия били изпратени на ответника с писмо с изх. № ****** г. и
писмо с изх. № ****** г., били получени надлежно и ответникът бил уведомен за извършеното
преизчисление.
Твърди се, че в резултат на успешно
проведеното от ищеца заповедно производство по ч.гр.д. № ****** г. на
РС- П. била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, срещу която ответникът подал възражение. С
оглед на изложеното за ищеца бил налице интерес от предявяване на иска по
чл.422, ал.1 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 367, ал.1 ГПК от ответника, чрез Кмета на
Общината, е подаден писмен отговор, в който са изложени възражения и по
допустимостта и по основателността на иска, а именно:
Възразява се настоящият спор
да подлежи на разглеждане по реда на глава 32-ра, поради липсата на
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.365 ГПК.
Възразява се исковете да са
допустими, тъй като ищецът не бил представил доказателства за спазване на срока
по чл.415, ал.4 и ал.5 ГПК. Освен това било налице несъответствие между
петитума на исковата молба и заявеното със Заповед №******* по ч.гр.д.
№ **** на РС-П..
Отделно
се възразява претенциите да са недопустими, тъй като О.П. не е процесуално
легитимирана да отговаря по исковете. В
този смисъл се твърди, че Кметството с.В. е второстепенен разпоредител с
бюджетни средства, регистриран по БУЛСТАТ с № ****** и има открита партида в „Е. Ю.” ЕАД с № ****.
По основателността на
исковете са наведени следните възражения:
На първо място се оспорва да
е налично облигационно правоотношение между ищеца и О.П., касаещо процесния
обект, както и че насрещна страна по договора за доставка на ел.енергия следва
да бъде собственика на присъединения обект. Поддържа се и че от страна на Общината
не е подавано заявление за сключване на договор за продажба на ел. енергия, тъй
като по вече сключения договор за присъединяване с титуляр е кметството в с. В.. Така, неправомерно
ищцовото дружество се опитвало да подмени страна по договора, а именно
кметството в с. В. с О.П..
Не се спори, че О.П. е с
клиентски № ***, а кметството с. В. - с клиентски номер № ****, но се оспорва
като невярно твърдението,
че обект с *****,
находящ се в с.В., общ.П. - С., е с титуляр на партидата О.П.. Посочената ИТН
не е към клиентския номер на Общината и фактически не е възможно на една
измервателна точка да има два клиентски номера.
Оспорва се размерът на
неотчетената ел.енергия по съображения, че консумираното количество не
съответствало на размера, посочен във фактурите, а отразеното в
констативните протоколи било фактическо предположение, което не съответствало
на потребеното.
Твърди се, че монтирането на
двата кабела не било извършено от О.П., нито по разпореждане на неин представител.
Изразено е и становище, че извършеното присъединяване може да е обект на престъпно
посегателство от неизвестно лице, за което О.П. не следва да носи отговорност.
Описана е релевантната
според ответника хронология на събитията :
Твърди се, че на **** г.
ищецът изпратил до кметството в с. В. две
отдени писма, към първото от които били приложени фактура
№ *******,
констативен протокол № ***** г. и
справка за коригиране на сметката за електроенергия, а към второто - фактура №****, констативен протокол № **** г. и справка за коригиране на
сметката за електроенергия. От същите било видно, че получател на доставката (ел.енергия),
е именно Кметство с.В., което и ползвателя на клиентския № ****,
посочен във всяка от фактурите.
Твърди се, че О.П.
отправила искане за присъединяване на процесния обект в с. В. към
разпределителната мрежа, но с писмо изх.№***** г. „Е. Ю.” ЕАД уведомил
ответника, че не може да се изпълни заявената услуга, тъй като вече е налице
договор с Кметството с. В..
Не се
спори, че действително е сключен договор № ***** от *** г. между „Е. Б. Е.” ЕАД
- П. и Кметството с. В., с предмет присъединяване на обект „В. п.“ с 1 бр.
бъдещи потребители, находящ се на адрес с.В., ПИ ****, С., към
електроразпределителната мрежа на „**** П., като нямало сключен такъв договор с О.П..
Впоследствие в несъответствие
с разпоредбите на чл.115, ал.1 и ал.3 ****** изпратило до Кметство с. В.
две отделни писма от ***** г., с приложени кредитни
известия „оригинал” към фактура № *** г. и фактура № **** г., с които писма уведомило същото, че поради допуснати
технически грешки при издаването описаните фактури е направена корекция, като
отново е посочен клиентския номер на Кметството с.В.. Поддържа се обаче, че в
случая не било налице изменение на данъчната основа, нито се касаело за
разваляне на доставката, поради което неправилно ищецът се позовал на чл.115 ЗДДС.
Пояснява се, че с две
последяващи писма изх. № **** изх. № *** от ****
г., ЕРЮГ уведомило О.П., че за обект с ИТН **** в с. В., С., на клиентски номер *** е констатирано,
че са присъединени кабели, за което са съставени съответно констативен протокол
№ *** г. и № **** г. Към първото писмо са приложени
фактура „оригинал” № ****/**** г., справка за коригиране на сметката за електроенергия
и констативен протокол № **** от **** г., а към второто - фактура
„оригинал” № ******/**** г., справка за коригиране на сметката за
електроенергия и констативен протокол № *****от **** г.,
като в същите е посочен клиентския номер на Кметството с. В..
Твърди
се, че с писмо О.П. е направила възражение, че фактури № ****** и
№ **** са издадени неправомерно на О.П., тъй като в партидата на О.П.,
клиентски номер *** няма електромер с ИТН ****или обект, находящ се в с. В..
Постъпила
е допълнителна искова молба по реда на
чл. **2 ГПК. Вярно е, че същата е депозирана извън законоустановения срок,
но в случая липсва съгласие за получаване на изпратеното съобщение по
електронен път от пълномощника на ищеца, поради което следва да се приеме, че
ДИМ е подадена в срок.
В ДИМ се поддържа, че
правоотношението между страните по делото е подчинено на договорен режим, тъй
като за обекта има сключен договор с по реда на чл.104а от ЗЕ и съответно договор
при общи условия за доставка на електрическа енергия с крайния снабдител по
чл.94а от ЗЕ. Ето защо и в двата случая насрещна страна по договора е
собственика на присъединения обект, съгласно дефиницията за клиент по §1, т.
33а от ДР на ЗЕ, а такова качество за обект „С." с. В. притежава ответника
по делото Община-П.. Освен това се твърди, че Кметството с.В. е съставна
административно-териториална единица в общината и не може да бъде субект на
търговско правоотношение, тъй като не е юридическо лице и не притежава
материална правоспособност и дееспособност.
Твърди се, че Фактури
№**** г. и № **** г. са издадени на
основание договора по чл.104а от ЗЕ с мрежовия оператор и касаят количествата
електрическа енергия, пренесена през електроразпределителната мрежа и доставена
за обект „С." в с. В., като се поддържа, че именно ответната Община, в
качеството си на собственик на присъединения обект и страна по договора за
пренос, е задължено лице по фактурите.
В постъпилия отговор на ДИМ по реда на чл. **3 ГПК се поддържат и
доразвиват възраженията и обстоятелствата, изложени и в първоначалния отговор.
Страните
в процеса са представили доказателства за установяване на твърдените от тях
факти и в подкрепа на доводите и възраженията си.
Съдът
като съобрази наведените от страните доводи и възражения, както и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства прие от фактическа
страна следното:
Прието
за безспорно в процеса е, че О.П. е клиент на ищцовото дружество и е с клиентски № ***,
както клиент е и Кметството с. В., на което клиентският му номер е № ****.
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че след извършена проверка на **** г. от служители на ищцовото дружество, се
констатирало, че на обект с измервателна точка номер (ИТН) ****, находящ се в с.В., О.П. - С., с титуляр на
партидата О.П. и с клиентски № *** били присъединени 2 броя кабели - меден
трижилен кабел със сечение 10 мм2 и меден трижилен кабел със сечение 4 мм2, без
да е монтиран електромер на обекта, като по този начин присъединените кабели
захранвали обекта без консумираната ел.енергия да се отчита от електромер и да
се заплаща. Съставени са Констативен протокол за техническа проверка и подмяна
на средства за търговско измерване № ******. и №
****., изготвени
в присъствието на представител на ползвателя, а именно Кмета на с. В. - П.С.
Г.и подписан от всички посочени лица. Въз основан на констативните протоколи са
изготвени два броя справки за коригиране на сметката на електроенергия.
Установява се, че тази към Констативен протокол №***. е за допълнително начисленото количество 120723
kWh, за меден трижилен кабел със сечение 10 мм2, на стойност 22886,05 лв. Справката
за коригиране на сметката на електроенергия към Констативен протокол № *** г. е за допълнително начисленото количество 65727
kWh, за меден трижилен кабел със сечение 4 мм2, на стойност 12460.19 лв. За
посочените суми са издадени първоначално два броя фактури - №****** г. и №***** г.
за същите суми, но като получател на доставката е посочено Кметството с.В. с
кл.№****. В последствие с писмо от **** г.
ищецът е уведомил Кметството с.В., че поради допусната техническа грешка и на
основание чл.115 ал.1 от ЗДДС е направена корекция на посочените две фактури и
съответното са издадени два броя кредитни известия, в които като основание за
издаването им е посочено „ разваляне на
сделка“. Последвало е издаването на процесните фактура № ******/**** г. и № ****/****г.,
за заплащане на цената на доставената, но неотчетена ел. енергия за периода
30.05.2019г. - 26.11.2019 г. с падеж 15.06.2020 г. Поради забава в плащанията
на посочените главници, ищцовото дружество издало и два броя фактури за
дължимите лихви за периода 16.06.2020 г. - 12.10.2020 г. В писмата изходящи от
ищеца за връчване на новите две фактури като получател на доставката е посочена
Общината гр.П., а измервателната точка е с № **** Няма спор, а и от писмените доказателства се
установява, че Общината – П., а и Кметството с.В. са били надлежно уведомени за
възникване на задълженията им към ищеца.
Пак от писмените доказателства се
установява, че процесният обект, представляващ ПИ с идентификатор **** в землището на с.В., общ. П., обл.П. и с начин на
трайно ползване „С.“ е актуван като публична общинска собственост с Акт №***** г. От последният е видно, че имота е собственост на
Общината – П. и е предоставен за управление на Кмета на Община – П.. ПИ е
включен в активите на Кметството с.В. за 2020 г. под №*** (л.66). Пак от писмените доказателства се
установява, че между ищцовото дружество и Кметството с.В., на **** г. е сключен договор за присъединяване на обекти на
потребители към електроразпределителната мрежа за обект ПИ **** - „С.“ в с.В..
Пак от писмените доказателства се установява, че по
искане на Общината – П. за присъединяване към разпределителната мрежа отправено
с писмо с вх.№**** г. по описа на ищеца, същият е отказал поради
наличие на висяща процедура с идентичен предмет. За пояснение ищецът сочи, че
вече е сключен договор №****** г. и
е уговорено присъединяването на приемник на ел.енергия – „В. п.“ в ПИ**** в с.В..
От приетата по делото СТЕ, както и обясненията на
в.л. С. дадени в с.з. проведено на ***. (л.
141-144) се установява, че ИТН **** е създадена и фигурира
за първи път в процесните констативни протоколи и принадлежи към кл.№ на
Кметството с.В.. В последващите съставени от ищеца документи е записано, че
посочената ИТН е от състава на клиентски номер *** с титуляр Общината – П..
Според експерта ИТН ***е създадена единствено за прилагане алгоритама на
ПИКЕЕ за доначисляване на неизмерената ел.енергия, тъй като няма данни същата
да е проверявана, инкасирана или отчитана за плащане в периода от 2013 г. до
датата на проверката. Пак от експертизата се установява, че изчисленията на
неизмерената ел.енергия са направени при спазване изискванията на чл.51 ал.1 и
чл.53 от ПИКЕЕ.
Няма спор, че Кметството с.В. е второстепенен
разпоредител с бюджетни средства и е самостоятелно юридическо лице.
При така установеното по делото фактическа страна
съдът приема , че предявеният иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във
връзка с чл.415 ал.1 от ГПК е неоснователен, като съображенията му за това са
следните:
Констативните протоколи за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване са съставени на ***** г. и към тази дата действат Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), издадени от
Комисията за енергийно и водно регулиране, обн. ДВ, бр. 35/30 април 2019 г. В
чл.56 ал.1 и 2 от цитираните правила е визирано, че операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя фактура и справка за
преизчислените количества ел.енергия по реда на раздел IX от ПИКЕЕ и последният ги заплаща на оператора. Така
посочената разпоредба е в противоречие с чл.98а ал.2 т.6 б.“а“ от ЗЕ, тъй като
според ЗЕ сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител, а както бе
посочено според ПИКЕЕ (2019 г.) - на
оператора на електроразпределителната мрежа. Предвид на това и при спазване
разпоредбата на чл.15 ал.3 от ЗНА в случаят приложение следва да намери по –
високия по степен нормативен акт, който е Закона за енергетиката и в частност чл.98а
ал.2 т.6 б.“а“. Следователно ищцовото дружество, което безспорно е оператор на
електроразпределителна мрежа, а не е краен снабдител, не е материално правно
легитимиран да претендира процесното вземане. Този извод се налага и при
съобразяване разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, в която липсва изрично
делегирана компетентност на КЕВР за такава промяна – сумата по корекцията да се
дължи на оператор на електроразпределителна мрежа, а не на краен снабдител. Ето защо съдът приема, че само на това
основание предявените искове – главен и акцесорен са неоснователни.
Отделно от изложените до тук съображения,
претенцията на ищцовото дружество е неоснователна и защото не е установено по
един несъмнен начин, че към момента на проверката ответната община да е
собственик или ползвател на посочения в констативните актове обект – С.,
находящ се в землището на с.В., да е ползвала в него ел.енергия и поради това и
да дължи плащането на цената й, а е в негова тежест да сочи тези доказателства.
В този смисъл се събраха достатъчно доказателства, включително и договор между Кметството
с.В. и ищеца, сключен на **** г. за присъединяване на
обекти на потребители към електроразпределителната мрежа за обект ПИ **** - „С.“ в с.В., от които да се направи безспорния
извод, че към датата на проверката – ***** г.
обекта не е ползван от Общината – П., а е бил включен като активите на
кметството, респективно ползван от последното. В подкрепа на този извод е не
само установеното включване на процесния имот в активите на кметството за ***г., а и последващото му актуване като публична
общинска собственост на ответната община с Акт №****** г. Следователно, след като към релевантния момент
не се доказа ответната община да е собственик или ползвател на посочения в
констативния акт обект, то същата не е материално правно легитимира да отговаря
по предявените искове и затова и на това основание същите като неоснователни ще
следва да се отхвърлят.
Горният извод мотивира съдът да приеме и още ( в
случай, че се приеме да се прилага ПИКЕЕ в редак. от 2019г.), че констативните
протоколи, представляващи основа на начислението на прогнозната консумирана ел.
енергия при констатирана неизмерена ел.енергия поради неправомерно
присъединяване – чл.51 ал.2 от ПИКЕЕ, не отговарят на изискването на чл.49
ал.2 от ПИКЕЕ, тъй като нито ползвателят – Общината П., нито негов представител
са присъствали на извършената проверка, а кмета на с.В., на който, липсват
доказателства, да са делегирани такива права. Следователно е налице опорочаване
на процедурата по съставяне на констативните протоколи, респективно на
преизчисляването по реда на чл.51 от ПИКЕЕ, което е още едно основание за да се
приеме неоснователност на ищцовата претенция.
Предвид
неоснователността на главния иск, такъв се явява и акцесорният иск по чл.86 от ГПК.
По разноските:
На
основание чл.78, ал.3 ГПК и съобразно изхода на делото, ищецът дължи на
ответника направените от последния съдебни разноски. В случая ответникът е
представляван от юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед
сложността на делото следва да се определи възнаграждение в размер 540 лв.,
съгласно чл. 25, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за заплащане на правната
помощ. Ответната община е заплатила и 260 лева за възнаграждение на вещо лице. Така
общия размер на разноските възлиза на 800 лв. и се дължат от ищцовото дружество.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Е. Ю." ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х.
Г. Д.“ №** против О.П., БУЛСТАТ **, с адрес гр. П., бул. „Б."
№ *** искове по чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415
от ГПК и чл.86 от ГПК да се признае за установено съществуването на вземанията
на „Е. Ю." ЕАД към О.П., съгласно издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д № ***** г. на
РС-П., както следва:
- 22886,05 лв. -
стойност на фактура № ******/****г., издадена от „Е. Ю." ЕАД на О.П., на
основание допълнително начислена електрическа енергия, вследствие на установено
пълно или частично неизмерване, неправилно или неточно измерване на
количеството електроенергия, за период 30.05.2019г. - 26.11.2019 г., ведно с
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, възлизащо на 756,51
лв. за период 16.06.2020г. - 12.10.2020 г., както и законна лихва върху
горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на присъдената сума;
- 12460,19 лв. -
стойност на фактура № ****/****г., издадена от „Е. Ю.“ ЕАД на О.П., на
основание допълнително начислена електрическа енергия, вследствие на установено
пълно или частично неизмерване, неправилно или неточно измерване на
количеството електроенергия, за период 30.05.2019 г. - 26.11.2019 г., ведно с
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, възлизащо на 411.88
лв. за период 16.06.2020 г. - 12.10.2020 г., както и законна лихва върху
горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на присъдената сума.
ОСЪЖДА
„Е. Ю." ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ №** ДА ЗАПЛАТИ на О.П., БУЛСТАТ
**, с адрес гр. П., бул. „Б." № *** тна основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 800 (осемстотин) лева,
представляваща сторени от последната съдебни разноски и дължимо юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд - П. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: