№ 135
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело №
20251001000011 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 4474 от 25.07.2024г., постановено по т.д. № 11977/2022 г., СГС, ГО, І-18
състав е осъдил „Булконс Първомай“ ООД да заплати на „Консервинвест“ ООД на
основание чл. 403, ал. 1 от ГПК сумата от 121 273,01 лв. /сто двадесет и една хиляди двеста
седемдесет и три лева и една стотинки/, представляваща обезщетение за пропуснати ползи в
размер на законната мораторна лихва върху сумите в запорираните банкови сметки на
„Консервинвест“ ООД в „ЦКБ“ АД за периода 25.11.2015 г. до 05.07.2022 г., ведно със
законната лихва върху присъдената главница от 15.11.2022 г. до окончателното плащане на
сумата., като е отхвърлил като неоснователен иска за разликата до пълният му предявен
размер от 128 606 лв., както и за периода 06.07.2022г.- 14.11.2022г.; осъдил е „Булконс
Първомай“ ООД да заплати на „Консервинвест“ ООД сумата от 16751,11лв.- разноски за
държавна такса, адвокатско възнаграждение, обезпечение на исковете и експертизи
съразмерно с уважената част от иска, и е осъдил „Консервинвест“ ООД да заплати на
„Булконс Първомай“ ООД сумата от 604,69лв.- разноски за държавна такса, експертиза и
адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска. Решението е
постановено при участието на Народното събрание на Република като трето лице- помагач
на страната на „Булконс Първомай“ ООД.
В законноустановеният срок по делото са постъпили въззивна жалба от Народното събрание
на Р.България и въззивна жалба от „Консервиенвест“ ООД.
С въззивната жалба на Народното събрание се обжалва първоинстанционното решение в
1
частта, с която предявеният иск е уважен, като неправилно и необосновано. Твърди, че съдът
въобще не е обсъдил факта, че след 07.03.2019 г. „Консервинвест“ ООД не се е възползвало
от правната си възможността по чл. 398, ал.3 ГПК и поради това се явява съпричинител на
претендираните вреди. Съдът не е взел предвид и че по делото, приключило с решение № 69
по т.д. № 1270/19г., на ВКС, ТК, І отд., е била внесена гаранция, от която ищецът следва да
се обезщети. Неправилно е приел и че искът не е погасен по давност, както и че
пропуснатите ползи са доказани със сигурност. Липсвал и правен интерес от
конституирането на Народното събрание като трето лице - помагач. Иска се съдът да отмени
решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което предявения иск
бъде изцяло отхвърлен.
С писмения си отговор „Булконс Първомай“ ЕООД заявява, че подкрепя доводите, изложени
в жалбата на Народното събрание.
С писмения си отговор „Консервинвест“ ООД твърди, че подадената от Народното събрание
въззивна жалба е недопустима, поради липсата на подадена от подпомаганата страна
въззивна жалба, а по същество- неоснователна, поради което и иска решението в уважената
му част да бъде потвърдено.
С въззивната жалба на „Консервинвест“ ООД се обжалва първоинстанционното решение в
частта, с която предявеният иск е отхвърлен, като неправилно и необосновано. Твърди, че
съдът не е обсъдил доказателствата, представени от дружеството в съд. заседание на
08.06.23г. , както и тези, намиращи по т.д. № 5163/2014г. на СГС. Твърди, че веднага след
окончателното решение на ВКС е подало молба за отмяна на обезпечението по т.д. №
5163/2014г. на СГС, а дължимия период на получаване на определението за отмяна на
обезпечителните мерки- 2 м. след подаване на исковата молба по настоящото дело, се дълги
на съдебни процедури и на необходимостта делото за бъде във ВКС по жалба на „Булконс
Първомай“ ООД. Излага и че съдът не е обсъдил аргументите му, че вдигането на
наложените запори можело да бъде извършено по всяко време от ответника. Иска се съдът
да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати и сумата от 7332,99лв., ведно със законната лихва и
разноски.
С писмения си отговор „Булконс Първомай“ ЕООД оспорва въззивната жалба на
„Консервинвест“ ООД и иска съдът да потвърди решенето в обжалваната му част.
САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията във въззивната жалба във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбите са допустими- подадени са в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
В теорията и в практиката няма спор, че третото лице- помагач притежава самостоятелно
процесуално право да обжалва съдебното решение, за което дължи държавна такса.
Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.403 ГПК.
2
В исковата молба на „Консервинвест“ ООД се излага, че с ответното дружество са
производители на лютеница в гр. Първомай. Като ползвател на регистрирано от Патентно
ни ведомство географско указание „Лютеница Първомай", „Булконст Първомай“ ООД е
предявило пред СГС с искове с правно основание чл.76, ал.1, т.1, т.2 и т.З, вр. чл.7б б, ал.1,
т.2 ЗМГО /отм./, чл.76, ал.1, т.4 ЗМГО /отм./ и чл.76, ал.2, т.3 ЗМГО /отм./- да бъде признато
за установено, че ответникът извършва нарушение на правата на ищеца върху географско
указание „Лютеница Първомай", с peг. №212-01/03.07.2013 г. на Патентното ведомство на Р.
България чрез използване в търговската дейност на знака „Първомайска лютеница",
„Домашна едросмляна" и „Първомайска лютеница Ръченица“, за означаване продукта „
Лютеница", който е идентичен на продукта, за който е регистрирано географското указание,
ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението, да се постанови изземване и
унищожаване на стоките, предмет на нарушението, разходите за което да бъдат заплатени от
ответника и да бъде присъдено на ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди
и пропуснати ползи в размер на 636 284.16лв., по цени на дребно на правомерно
произведени стоки, идентични или сходни на стоките, предмет на нарушението, за периода
01.11.2013г. - 30.09.2014г., и да бъде разгласен за сметка на ответника диспозитива на
съдебното решение в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с
национално покритие, въз основа на която е образувано т.д. N 5163/2014 г. С определение №
7058/13.11.2015 по т.д. 5163/2014г. СГС е допуснато обезпечение на исковете чрез възбрана
на всички имоти на „Консервинвест“ ООД, запор на всички движими вещи, находящи се в
имотите, запор на всички настоящи и бъдещи вземания в банки и на вземания от търговски
контрагенти на „Консервинвест" ООД. Въз основа на определението на съда на 24.11.20215 г.
ЧСИ В.Л. е наложил запор на всички банкови сметки на „Консервинвест“ ООД. С решение
№ 500 от 28.02.2019 г. по т.д. № 2146/2018г., Софийски апелативен съд е уважил
предявените искове, което с решение №69/05.07.2022 г. по т.д. № 1270/2019 г., ВКС, ТК, І
отд. е обезсилено и производството по предявените искове е прекратено, като е прието, че
България не може след присъединяването си през 2007г. към ЕС да регистрира на
национално нИ. чрез Патентно ведомство географски указания, които попадат в обхвата на
Регламент (ЕС) N9 1151/2012, какъвто е продукта „Лютеница Първомай", и ищецът няма
защитими права. Ето защо счита, че е налице правен интерес от завеждане на осъдителен
иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи в
размер на законната мораторна лихва върху сумите, запорирани по банковите му сметки.
Иска се съдът да постанови решение,с което да осъди ответника да му заплати сумата от 128
606 лв.- обезщетение за пропуснати ползи в размер на законната мораторна лихва върху
сумите в запорираните негови банкови сметки в „Централна Кооперативна Банка" АД за
периода от датата, следваща датата, на която съответната сума е постъпила по сметка на
„Консервинвест“ ООД -25.11.2015 г.,до датата на исковата молба- 14.11.2022 г., ведно със
законната лихва върху претендираната главница от 14.11.2022 г. до окончателното плащане
на сумите.
С молба с вх. №16569/21.02.2023 г. ищцовото дружество е конкретизирало подробно
3
постъпленията по двете банкови сметки, съответно в лева и в евро, размерите и датите,
върху които е наложено процесното обезпечение.
С писмения си отговор „Булконс Първомай“ ООД оспорва предявения иск. Твърди, че не са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността му по чл. 403 ГПК поради липса на
причинени вреди на ищеца; че не е налице негово противоправно деяние и поведение, като
упражненото от него право на защита пред съда му е предоставено му от Конституцията на
Р. България (чл.122 Конституцията), както и гарантирано от Хартата за основните права на
Европейския съюз (чл. 47 ХОПЕС); че липсва причинена от него вреда на ищцовото
дружество в размер на законната мораторна лихва, тъй като запорът не препятства
изчисляването на лихви на налични по банкова сметка суми; че претендираните суми не са
нито пряка и непосредствена последица, нито пък предвидима вреда от поведението му,
което е правомерно, добросъвестно и в съответствие със законовите правила; че липсва
причинна връзка между претендираните вреди и правомерното му и добросъвестно
поведение. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца на претендираните
вреди поради несвоевременно и забавено искане за отмяна на наложените като обезпечение
запори върху банковите му сметки. Счита, че ищцовото дружество претендира двойно
обезщетяване на твърдените от него пропуснати ползи, доколкото иск със същия предмет е
предявен от него преди настоящата искова молба срещу ВАС, ПВ и НС. Твърди и че
продължителността на периода, за който се претендира обезщетение за вреди в размер на
законната лихва, както и отмяната на наложените обезпечителни мерки, не зависи от
неговата воля и поведение, като определящи за неговата продължителност са други фактори,
а именно: волята на ищцовото дружество, редовността на отправените от него молби,
разглеждането на молбите от страна на съда, волята на законодателя, изразена в
предвидените законови процедури по ГПК за отмяна на обезпечителни мерки. Липсвала и
сигурност за твърдяното от ищеца увеличаване на имуществото му с претендираната като
обезщетение под формата на пропусната полза сума, като посоченият от ищеца размер на
претендираните законни лихви за забава, включително по причина, че не били съобразени с
чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Твърди и че
върху сумите, постъпващи по двете банкови сметки на ищеца в „Централна кооперативна
банка“ АД не се дължи законна мораторна лихва в посочения в исковата молба размер, като
не дължи обезщетение за пропуснати ползи в претендирания размер и тъй като надлежно е
внесъл сумата в размер от 60 000 лв., определена от съда при съобразяване на критериите
по чл. 391. ал. 3 ГПК като парична гаранция за наложените обезпечителни мерки. Прави
възражение и за изтекла погасителна давност върху исковата претенция. Излага, че на
19.08.2022 г. ищецът е депозирал пред първоинстанционния съд молба вх.№ 300421 за
отмяна на допуснатото обезпечение, с което си бездействие да поиска отмяна на
обезпечителните мерки на основание чл. 402 ГПК за периода от датата на касационното
решение -05.07.2022 г., до датата на отмяната, е съпричинител по смисъла на чл. 51, ал.2
ЗЗД по отношение твърдените от него в исковата молба пропуснати ползи за периода след
05.07.2022г.
4
С писмения си отговор третото лице- помагач твърди, че не са налице предпоставките за
конституирането му като помагач на ответника. Излага, че иск срещу Народното събрание
по реда на ЗОДОВ е недопустим, тъй като националната ни уредба не предвижда
възможност да бъде ангажирана отговорността му във връзка с осъществяване на
законодателната му дейност. Създадената от Народното събрание на РБ още през 2006 г.,
преди приемането на България за държавачленка на ЕС, специална правна уредба на
процесното географско означение напълно съответствало на правото на ЕС. Приетият на
15.111.2006 г. ЗПООПЗПЕС, в сила от 1 януари 2007 г., транспонирал Регламент (ЕО)
510/2006, а по- късно и Регламент (ЕО) № 1151/2012г., което изключвало отговорността на
Народното събрание по предявените в настоящото производство искове. Регламент (ЕО) №
1121/2015г., който отменя и заменя Регламент (ЕО) 510/2006 г., имал пряко приложение на
територията на Р. България, дори ако неговите разпоредби не били транспонирани в
българското законодателство, и при противоречаща му уредба в ЗМГО би се прилагал
регламентът. В този смисъл вреда би произтекла пряко от дейност по правоприлагане - от
действие или бездействие на орган на изпълнителната, местната или съдебната власт,
разглеждащ конкретното правоотношение, а не от законодателна дейност.
САС, ТО, 5 състав намира от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че „Консервинвест“ ООД и „Булконс Първомай“ ООД са
производители на лютеница в гр. Първомай, като с решение за регистрация на председателя
на Патентното ведомство от 03.07.2013 г. „Булконс Първомай“ ООД е регистриран като
ползвател на географско означение - географско указание „Лютеница Първомай“, с peг. №
212-01, за стоката „Лютеница“ по реда на ЗМГО (отм.).
Не се спори и че по подадена от „Булконс Първомай“ ООД срещу „Консервинвест“ ООД
искова молба, с която са предявени искове с правно основание чл.76, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр.
чл.76 б, ал.1 т.2 ЗМГО /отм./, чл.76, ал.1, т.4 ЗМГО /отм./ и чл.76, ал.2, т.3 ЗМГО/отм./, е
образувано т.д. N 5163/2014г. по описа на СГС, ТО, 5 състав.
С определение № 7058/13.11.2015 г. по т.д. № 5163/2014 г., СГС е допуснал обезпечение на
предявените искове чрез налагане на възбрана на всички имоти на „Консервинвест“" ООД;
запор на всички движими вещи, находящи се в имотите; запор на всички настоящи и
бъдещи вземания в банки и на вземания от търговски контрагенти на „Консервинвест“ ООД,
при условията на парична гаранция в размер на 10 000лв., която е внесена.
Въз основа определение № 7058/13.11.2015г. на 24.11.2015 г. ЧСИ В.Л., peг. № *** от КЧСИ,
е наложила запор на всички банкови сметки на „Консервинвест“ ООД.
С определение № 596/15.02.2016 г. по ч.гр.д. №367/2016 г., САС е обезсилил определение №
7058/13.11.2015 г. по т.д. № 5163/2014 г. на СГС, ТО, 5 състав в едната част, в друга част го е
отменил, като е допуснато обезпечение на исковете срещу парична гаранция в общ размер
на 60 000лв., която разлика между вече внесената парична гаранция в размер на 10 000лв. и
определената гаранция от 60000 лв. е внесена по сметка на САС.
С решение № 2263/30.11.2017 г. по т.д. № 5163/14г., СГС, ТО, VІ- 5 състав е отхвърлил
5
предявените искове.
С решение № 500 от 28.02.2019 г. по т.д. № 2146/2018г., САС, ТО, 5 състав е отменил
първоинстанциноното решение и е постанови друго, с което предявените искове са уважени.
С решение № 69/05.07.2022 г. по т.д. № 1270/19 г., ВКС, ТК, І отд. е обезсилил решение №
500 от 28.02.2019г. на САС, ТО, 5 състав по т.д. № 2146/2018 г. и е прекратил
производството по делото, като е приел, че след присъединяването си през 2007 г. към ЕС
България не може да регистрира на национално нИ. чрез българското Патентно ведомство
географски указания, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, какъвто е
продукта „Лютеница Първомай", като е прието, че ищецът няма защитими права.
С молба вх.№ 300421 от 19.08.2022г. „Консервинвест“ ООД е поискало отмяна на всички
обезпечителни мерки, допуснати по т. д. № 5163/2014 г., която е приета за нередовна от
СГС, който с разпореждане от 23.08. 2022 г. е дал указания да се конкретизират
обезпечителните мерки, чиято отмяна се иска, като се посочат и актовете, с които са
наложени.
С молба вх. № 301580 от 02.09.2022 г. „Консервинвест“ ООД е изпълнил дадените
указания.
С възражение вх. № 303671 от 23.09.2022 г., „Булконс Първомай“ ООД е възразило
единствено срещу исканите разноски за отмяна на обезпечението, но не и срещу исканата
отмяната на наложените обезпечителни мерки.
С определение № 265570/26.09.2022 г., постановено по т.д. 5163/2014 г., СГС, ТО, 5 състав е
отменил допуснатото обезпечение на исковете, което определение е влязло в сила на
18.10.2022 г.
Не се спори, че паричната гаранция в общ размер на 60 000лв. не е освободена и е налична
по банковите сметки на двата съда и към настоящия момент.
Видно от приетото от първоинстанционният съд и неоспорено от страните заключение на
съдебно- счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице И. Д., размерът на законната
лихва върху наличните суми в началото на периода и върху сумите постъпили през периода
по банковите сметки на ищеца в „ЦКБ“ АД е в общ размер на 128 765,95 лв. По сметка в
лева изчислената законна лихва върху наличната сума и постъпилите през периода от
25.11.2015 г. до 14.11.2022 г. е в размер на 107 910,58 лв., а сметка в евро начислената
законна лихва върху наличната сума и постъпилите през периода от 25.11.2015 г. до
14.11.2022 г. е в размер на 20 855,37 лв.
Видно от допълнителното заключение по съдебно- счетоводната експертиза, законна лихва
върху наличните суми в началото на периода и върху тези, постъпили през периода по
банковите сметки на ищеца в „ЦКБ“ АД, за периода от датата, следваща датата на
постъпване на преводите до 05.07.2022г., е в общ размер на 121 273,01 лв. По сметка в лева
законна лихва върху наличната сума и постъпилите през периода от 25.11.2015г. до
05.07.2022г. е в размер на 101 704,60 лв., а по сметка в евро законна лихва върху наличната
сума и постъпилите през периода от 25.11.2015 г. до 05.07.2022г. е в размер на 19 568,41 лв.
6
Експертизата не констатира за периода от 24.11.2015 г. до 14.11.2022 г. „ЦКБ“ АД да е
начислявала лихви по наличните или по постъпили суми по сметки на ищеца, като законна
лихва върху постъпилите суми по банковите си сметки за периода 25.11.2015 г. - 14.11.2017 г.
е в общ размер на 120 305,45 лв.
С протоколно определение от открито съдебно заседание на 09.11.2023 г.
първоинстанционният съд е определил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
процесиите две банкови сметки, върху сумите по които са били наложени допуснатите
обезпечителни мерки, са разплащателни по характера си, като по тях не са начислявани
лихви от банката както преди процесния период, така и през процесния период.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка, САС, ТО, 5 състав намира от правна страна
следното:
За да постанови решението си, СГС , ТО, VІ-18 състав е изложил мотиви, които настоящата
инстанция изцяло споделя и към които на осн. чл. 272 ГПК препраща.
По наведените във въззивната жалба на Народното събрание доводи намира следното:
Неоснователен е доводът на жалбоподателят Народно събрание на Р.България за липсата на
правен интерес от конституирането му като трето лице- помагач на страната на ответника. В
разпоредбата на чл.219, ал.1 от ГПК е предвидена правна възможност за ответника по
предявен иск да поиска в срока за отговор на исковата молба привличане на трето лице-
помагач в процеса. Привличането и конституирането на трето лице - помагач е допустимо,
когато привличащата главна страна има право да предяви обратен иск срещу третото лице
или да го обвърже с мотивите към решението за целите на бъдещ съдебен процес. Интересът
от привличане и участие на трето лице - помагач е абсолютна процесуална предпоставка за
основателност на искането по чл.291, ал.1 от ГПК и обосноваването на този интерес е в
тежест на страната, която иска привличането. Такъв интерес е налице, когато вътрешните
отношения между привличащата страна и третото лице са в такава връзка, че пряко зависят
от правоотношението, предмет на делото, а съдебното решение може да се отрази на
правното положение на третото лице. Правото на участие, както вече се посочи, произтича
от интереса на подпомаганата страна при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини
привлеченото лице на силата на мотивите, за да обезпечи правното си положение в
следващия процес, воден между нея и привлеченото лице. В настоящото производство със
силата на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права, релевантни за
имуществената отговорност по чл.4, §3 от ДФЕС, във вр. чл.2в ЗОДОВ, поради което и
правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице правен интерес от
конституирането на Народното събрание като трето лице- помагач на ответника. Съгласно
чл. 4 § 3 от ДФЕС държавите- членки са длъжни за осигурят спазването на правото на ЕС,
като прогласеното с договора задължение за лоялно сътрудничество изисква от тях да
гарантират върховенството и ефективното прилагане на правото на ЕС. В този смисъл
законодателният орган следва да приема закони, които са хармонизирани с общностното
7
право, както и да приведе съществуващите закони в съответствие с него. В случая „Булконс
Първомай“ ООД твърди, че законодателният орган на Р.България е допуснал несъответствие
на законодателството на Р. България като държава- членка на ЕС с изискванията на
Регламент /ЕО/ № 1151/2012 на ЕП и на Съвета от 21.11.2021 г., от където произтича и
правния му интерес от привличането на НС като трето лице негов помагач, за да бъде
обвързано със силата на мотивите на настоящото съдебно решение по предявен от
подпомаганата страна иск за ангажиране на имуществената му отговорност по чл.4, §3
ДФЕС във вр. чл.2в ЗОДОВ.
Неоснователен е доводът на НС, че съдът не е обсъдил факта, че след 07.03.2019г. /дата на
внасяне на гаранцията за спиране на изпълнението на въззивното решение/ ищцовото
дружество „..не се е възползвало от правната си възможността по чл. 398, ал.3 ГПК да
поиска отмяна на наложените върху банковите му сметки запори“, с което е съпричинило
твърдените от него вреди. Противно на изложеното от жалбоподателят НС, ответникът не е
навел възражения в този смисъл, като е твърдял, че е налице бездействие от страна на
ищеца да поиска отмяна на обезпечителните мерки на осн. чл.402 ГПК /а не по чл. 398, ал.3
ГПК при замяна на обезпечението/за периода от датата на касационното решение- 05.07.22
г., до датата на отмяната, по което му възражение съдът се е произнесъл. Наред с това,
отмяната на допуснатото от съда обезпечение на исковете става по реда на чл.402 ГПК. В
хипотезата на чл.282 ГПК се обезпечава спирането на предварителното изпълнение на
въззивното решение при касационното му обжалване при представяне на обезпечение в
размерите по чл.282, ал.2 и ал.3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.402 ГПК, обезпечението
на исковете се отменя, ако вече не съществува причината, поради която е допуснато, или че
са налице условията по чл. 398, ал. 2 /която замяна в случая с оглед вида на наложената
обезпечителна мярка е безсмислена/. В случая към 07.03.2019 г. производството по т.д. №
5163/2024г. е било висящо, поради което и не е отпаднала причината за допускане на
обезпечението.
Неоснователен е доводът на Народното събрание за липсата на причинно- следствена връзка
между поведението на ответника и пропуснатите ползи поради надлежно внесената от
„Булконс Първомай“ ООД парична гаранция за наложените обезпечителни мерки в размер
на 60 000 лв. Внесената от „Булконс Първомай“ ООД парична гаранция е обезпечение за
иска по чл. 403, ал. 1 ГПК и нейния размер следва да бъде приспаднат при изпълнение на
установеното по реда на чл.403 ГПК задължение. Съгл. чл. 391, ал.3 ГПК гаранцията
обезпечава преките и непосредствени вреди, който ответникът ще претърпи, ако
обезпечението е неоснователно, т.е. служи за евентуалното овъзмездяване на вредите,
присъдени в бъдещия процес по чл.403 ГПК, но е без правно значение за изхода на спора по
чл.403 ГПК
Неоснователен е доводът на НС за неправилност на извода на първоинстанцииннят съд, че
исковете не са погасени по давност. Отговорността по чл.403, ал.1 ГПК е специфична
безвиновна деликтна отговорност, поради което се погасява с общата петгодишна давност. В
8
този смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 105/30.09.21г. по гр.д. №
2610/20 г. на ВКС, 3 г.о, която настоящият съд споделя, съгласно която правото да се иска
обезщетение за причинените вреди в случай, че обезпеченото вземане бъде съдебно
отречено, има за начален момент на погасителна давност влизането в сила на съдебното
решение. Решението на ВКС, с което делото по предявените исковете, по които е допуснато
обезпечението е прекратено, е влязло в сила на 05.07.2022г., а настоящата искова молба е
постъпила в съда на 14.11.2022 г., което налага извода, че искът по чл.403 ГПК не е погасен
по давност.
Неоснователен е и доводът на НС, че претендираните пропуснати ползи не са доказани със
сигурност. В случая вредата не се изразява в невъзможността ищецът да получи лихва, която
не се начислява върху разплащателната мярка, а в невъзможността сумите по процесните
две разплащателни сметки да бъдат използвани, с което са му причинени вреди, съизмерими
с размера на законната лихва по чл.86 ЗЗД. През периода на запориране на сумите по
разплащателните сметки, ищецът е бил в невъзможност да ги използва за извършване на
всекидневни финансови операции, като теглене на пари и извършва плащания, с което е
пропуснал да реализира полза, което представлява имуществена вреда, подлежаща на
обезщетяване. Налице е и причинна връзка между пропускането на ползата и допуснатото
обезпечение- сумата е била запорирана като обезпечение на предявените от „Булконс
Първомай“ ООД искове, производството по които е прекратено с влязло в сила но 05.07.2022
г. решение и тъй като се касае до парично задължение, законът в разпоредбата на чл. 86, ал.
1 ЗЗД е предвидил презумцията, че в тези случаи вредите са най-малко до размера на
законната лихва, определена по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Пропусната полза, изразяваща се в
загуба на законната лихва върху запорираната сума е в причинна връзка с наложеното
обезпечение на исковете, по отношение на които производство е прекратено. След
прекратяване на производството по обезпечените искове, сумата по разплащателните сметки
се явява запорирана без правно основание. Доколкото сумата е била блокирана по повод на
допуснатото обезпечение е налице причинна връзка между пропускането на ползата и
допуснатото обезпечение. Когато се претендира вреда от неправомерно задържане на
парична сума, размера на вредата се заключава до размера на законната лихва по чл. 86, ал. 1
ЗЗД- в този см. решение № 156/18.12.207г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 449/17 г.
Други доводи срещу обжалваното решение не са изложени от жалбоподателя Народно
събрание на Р.България.
По наведените във въззивната жалба на „Консервинвест“ ООД доводи намира следното:
Неоснователен е доводът на жалбоподателят за неправилност на решението в
отхвърлителната му част поради необсъждане на доказателства. Не се спори по делото, че с
окончателно по своя характер решение № 69/05.07.2022 г., ВКС, ТК, І отд., е обезсилил
решение № 500/28.02.2019г. на САС по т.д. № 2146/18 г. и е прекратил производството по
предявените от „Булкон Първомай“ ООД срещу „Консервинвест“ ООД обективно съединени
искове, от който момент, „Булконс Първомай“ ООД е могло да поиска отмяна на
9
допуснатото по това дело обезпечение. Ето защо и при липсата на незабавно предприети от
„Консервинвест“ ООД действия за отмяна на наложеното обезпечение, без правно значение
за настоящия спор по чл.403 ГПК са причините, довели до постановяване на определението
за отмяна на обезпечението едва на 26.09.2022 г. Липсата на направено от „Булконс
Първомай“ ООД искане по чл.402 ГПК не води до друг различен извод. С влизане на
решението на ВКС в сила, съгласно разпоредбата на чл.402, ал.1 от ГПК, „Консервинвест“
ООД, в качеството си на заинтересувана страна, е могло да поиска отмяна на допуснатото
обезпечение, тъй като за него е възникнал правен интерес за това и да преустанови вредите
от налагането му. Бездействието му не може да доведе до ангажиране отговорността на
„Булконс Първомай“ ЕООД след 05.07.2022г. - в този см. е и решение № 216/03.04.2024 г. на
ВКС, ІІІ гр.отд. по гр.д. № 1536/23 г.
Други доводи срещу обжалваното решение не са изложени от жалбоподателя
“Консервинвест“ ООД.
В случая са налице предпоставките на чл.403, ал.1 ГПК: наложена обезпечителна мярка,
прекратено производство по обезпечения иск и наличие на вреди, причинени от
обезпечителната мярка, поради което и правилно първоинстанционният съд е приел, че
предявеният на това основание иск следва да бъде уважен за сумата от 121 273,01 лв.
/относно който приет размер не са изложени доводи/, ведно със законната лихва от
15.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
ПО направените във въззивното производство съдебните разноски:
С оглед изхода на спора във въззивното производство, Народното събрание следва да бъде
осъдено да заплати на „Консервинвест“ направените разноски за адв. хонорар и за това
производство.
С постъпила на 25.02.2025 г. молба Народното събрание е направило възражение по чл.78,
ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивното
производство от ищеца в размер на 8 400 лв., което разгледано по същество е
неоснователно. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, доводите на
жалбоподателя, спорните факти и обстоятелства, и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, както и фактическите действия по осъществяване на
възложената защита- изготвяне на отговор на въззивната жалба с мотивирано становище по
доводите на насрещната страна, и участието в съдебно заседание, настоящият състав на съда
приема, че заплатеното от „Консервинвест“ ООД адвокатско възнаграждение не е
прекомерно и не следва да бъде намалявано.
Предвид изложеното Народното събрание следва да заплати на „Консервинвест“ ООД
направените разноски за въззивното производство за осъществена адв. защита по
неоснователната въззивна жалба на Народното събрание в размер на 7921,04 лв.
С оглед неоснователността на подадените и от двете страни въззивни жалби, направените от
Народното събрание и от „Консервинвест“ ООД разноски за държавна такса по
неоснователните им въззивни жалби, следва да бъдат поети от тях.
10
Във въззивното производство липсва направено от Народното събрание искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното и САС, ТО, 5 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4474 от 25.07.2024 г. на СГС, ГО, І- 18 състав, постановено
по гр.д. № 11977/2022 г.
ОСЪЖДА Народното събрание на Р.България да заплати на „Консервинвест“ ООД, ЕИК:
*********, направените и във въззивното производство разноски в размер на 7921,04 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р. България в едномесечен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11