Р Е Ш Е Н И Е
24.07.2020г.
номер .................. град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД на десети юли |
Шести наказателен състав година 2020 |
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ |
Секретар: Петя Антова
Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ
НАХ дело номер 1144 по описа за 2020 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
С наказателно постановление №18-0257-000313 от 08.05.2018г. *** на РУ – Долни Дъбник при О.н.М. *** е наложил на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на И.И.М. ***, административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 точки.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят И.И.М., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител - адв. К., която изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на процесното наказателно постановление. Навежда фактически доводи, че жалбоподателят М. е управлявал МПС, което е чужда собственост и към датата на нарушението, не е било възможно същият да е знаел, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация, след като самият собственик е бил уведомен едва месец след тази дата. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
За въззиваемата страна О.н.М. ***, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт Бл.№532887 от 18.04.2018г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че на същата дата около 19:45 часа в град Долни Дъбник, ул. *** в посока гр.Плевен жалбоподателят М. е извършил следното: Управлява лек автомобил „***“ с рег.№ ***, собственост на „***“ ЕООД – гр.София, като автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 17.04.2018г. с ПАМ 257з-53/16.03.2018г на *** РУ – Долна Дъбник.
Горните
обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител И.Н.Н.
и свидетелите Д.И.И. и А.Б.Г., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед
тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и
съответствие с приложените по делото писмени доказателства - Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 6.01.2020г., постановено по преписка вх.№В-4318/2019г. на
РП-Плевен, протоколно определение №184 от 28.03.2018г., постановено по
НОХД№835/2018г. по описа на РС-Плевен, и ЗППАМ рег.№257з-53/16.03.2018г. на РУ МВР Долни Дъбник. От
показанията на актосъставителя Н. и от показанията на свидетелите И. и Г. се
установява, че 18.04.2018г. около 19:45 часа в град Долни Дъбник, ул. *** в
посока гр.Плевен жалбоподателят М. е
управлявал лек автомобил „***“ с рег.№ ***, собственост на „***“ ЕООД –
гр.София, като автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация на
17.04.2018г. с ПАМ 257з-53/16.03.2018г на *** РУ – Долна Дъбник. Според
показанията на актосъставителя Н. и свидетелите И. и Г. при извършена справка в ОДЧ при РУ Долни Дъбник, установили, че автомобилът бил със служебно прекратена
регистрация от предходния ден 17.04.2019г. с горепосочената ЗППАМ
рег.№257з-53/16.03.2019г. на РУ МВР Долни Дъбник и във връзка с установеното
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на И.И.М. бил съставен АУАН №Д 532887 от
18.04.2018г. От показанията на свидетеля З.С.Т. се установява, че той живеел в гр.Долни
Дъбник и ползвал лек автомобил марка и модел „***“ с рег.№ ***, собственост на „***“ ЕООД гр.София. Според показанията на
свидетеля Т. тъй като нямал свидетелство за управление на МПС, ползвал услугите
на жалбоподателя И.И.М. ***, който управлявал автомобила, когато се налагало да
превози свидетеля Т. или членове от семейството му. От приобщените по делото
писмени доказателства се установява, че на 16.03.2018г. била издадена ЗППАМ
рег.№257з-53/16.03.2018г. на РУ МВР Долни Дъбник, относно прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията
на МПС „***“ с
рег.№ ***, собственост на „***“ ЕООД
гр.София, за срок от 6 месеца, тъй като автомобилът бил управляван на 15.03.2018г. от неправоспособния водач З.С.Т.. От приобщените по делото
писмени доказателства се установява и това, че на 22.05.2018г. в офис на „***“ ЕООД К.Л.Б.,
служител в 07 СДВР, е връчила ЗППАМ рег.№257з-53/16.03.2018г. на РУ МВР До
Дъбник на М. Х. К.– служител в „***“ООД, която се е намирала в офиса на дружеството.
Заповедта влязла в законна сила на 17.04.2018г., но за датата на влизане в сила
на същата не е бил уведомен представител дружеството- собственик, респ.
ползвателите на автомобила. От приобщеното като писмено доказателство по
делото Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 6.01.2020г., постановено по преписка
вх.№В-4318/2019г. на РП-Плевен се установява, че за констатираното на 15.03.2018г. от свидетеля З.С.Т.
нарушение, а именно за това, че е управлявал автомобила като неправоспособен
водач е било образувано Досъдебно производство №Д98/2018г. по описа на РП
Плевен /пр.преп. вх.№В-1272/2018г. по описа на същата прокуратура, ЗМ
№86/2018г. по описа на РУ Долни Дъбник/. От същото писмено доказателство се
установява, че по внесен обвинителен акт на РП - Плевен срещу З.С.Т. за
извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК било образувано НОХД №835/2018г.
на PC –
Плевен, което
приключило със споразумение за прекратяване наказателното производство на
основание чл.384, ал.1 от НПК. Със споразумението било постановено връщането на
веществените доказателства – 2 бр. рег.табели - ***, приложени по делото,
собственост на „***“ ЕООД София. С Разписка 29.03.2018г. С.К. деловодител
11н.с. при РС -Плевен, предала на жалбоподателя И.И.М., като
представител на „***“ ЕООД - София 2 бр. регистрационни табели *** собственост
на „***“ ЕООД, същият бил упълномощен от дружеството да получи табелите лично
от съда. След получаване на табелите, жалбоподателят И.И.М. ги монтирал на автомобила
и возил с него З.С.Т., когато му се налагало. Както бе посочено по-горе от
всички събрани по делото доказателства е установено, че на 18.04.2018г., при
управление на автомобила в гр.Долни Дъбник по ул. ***, пред дом ***, жалбоподателят
И.М. бил спрян от полицейски патрул - полицейските служители на РУ Долни Дъбник
св.Д.И.И. и А.Б.Г., които констатирали, че лек автомобил „***“ с рег.№ ***,
собственост на „***“ ЕООД – гр.София е бил със служебно прекратена регистрация
на 17.04.2018г. с ЗППАМ 257з-53/16.03.2018г на *** РУ – Долна Дъбник. Съдът
кредитира напълно показанията на актосъставителя Н. и от показанията на
свидетелите И. и Г., тъй като техните показания са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетото от тях управление на автомобила от страна на жалбоподателя М.,
който към момента на проверката бил със служебно прекратена регистрация. Освен
това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да
набедят жалбоподателя М. в нарушение, което не е извършил. В процесния АУАН им
възражение от страна на нарушителя – жалбоподател в настоящото производство
срещу констатацията за управление на автомобила без надлежна регистрация, а именно,
че управляваният от него автомобил не е бил с прекратена регистрация. Освен
това съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове
по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в
конкретния случай жалбоподателят М. не е доказал, че управляваният от него
автомобил към датата на извършената проверка от органа за контрол и регулиране
на движението 18.04.2018г. е бил с регистрация, извършена по надлежния ред. Управляваният от жалбоподателя
И.М. лек автомобил „***“ с рег.№ *** в действителност към 18.04.2018г. е бил с
прекратена регистрация със ЗППАМ рег.№257з-53/16.03.2019г. на РУ МВР Долни
Дъбник, но автомобилът е собственост на „***“ ЕООД и заповедта е връчена на
служител в офиса М. Х. К. на 22.05.2018г. Т.е. видно от събрания доказателствен
материал, към момента на управление на автомобила от жалбоподателя М. на
18.04.2018г., собственикът на автомобила все още не е бил уведомен за
издадената заповед, с която се прекратява регистрацията на автомобила за срок
от 6 месеца, който от своя страна да уведоми ползвателя на автомобила за
същото. В случая жалбоподателят И.М. не се явява нито собственик, нито
постоянен ползвател на автомобила и не е лице, което следва да е запознато по
презумпция със издаваните ЗППАМ и др. актове на собственика във връзка с
автомобила.
При така
приетото за установено законосъобразно и обосновано административнонаказващият
орган е приел, че с действията си жалбоподателят И.И.М. е извършил нарушение по
по чл.140 ал.1 предл.1 от ЗДвП и незаконосъобразно му е наложил административни
наказания на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на
чл.140, ал.1, прил. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Освен това
в чл.18б, ал.1 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства са регламентирани случаите, в които
регистрацията на превозно средство се прекратява служебно, като един от тях е по
чл. 143, ал. 11 ЗДвП при отнемане на част втора на свидетелството за
регистрация и табелите с регистрационен номер в случаите по глава шеста от
ЗДвП. Съгласно чл.18б, ал. 2 от Наредбата при определени хипотези на служебна
дерегистрация, собствениците, посочени в регистъра, следва да бъдат уведомени
за това обстоятелство, но сред изброените не фигурира отнемане на част втора на
свидетелството за регистрация и табелите с регистрационен номер в случаите по
глава шеста от ЗДвП. Прекратяването на регистрацията настъпва по волята на
административен орган, поради което е било необходимо контролните органи да информират
собственика на автомобила, в случая „***“ ЕООД, за прекратяването на регистрацията
(законът им вменява и такова задължение – чл.172 ал.5 от ЗДвП). Както бе
посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото
доказателства се
установява, че към момента на управление на автомобила от жалбоподателя М. на
18.04.2018г., собственикът на лек автомобил „***“ с рег.№ *** - „***“ ЕООД, все
още не е бил уведомен за издадената заповед, с която се прекратява
регистрацията на автомобила за срок от 6 месеца, и няма как да уведоми
ползвателя З.С.Т.. В случая жалбоподателят И.М. не се явява нито собственик,
нито постоянен ползвател на автомобила и не е лице, което следва да е запознато
по презумпция със издаваните ЗППАМ и др. актове на собственика във връзка с
автомобила. Съобразно разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Санкционната норма - чл. 175, ал.3 от ЗДвП,
която съдържа в себе си и материалноправните разпоредби, нарушението на които
обуславя налагането на визираното в същата наказание въвежда две хипотези, при
които е възможно налагане на административно наказание на виновно лице - при
управление на МПС което не е регистрирано по надлежния ред или при управление
на МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Всяка
една от тези две хипотези съдържа в себе си отделно правило за поведение
насочено към водачите на превозни средства, неизпълнението на което води до
осъществяване на отделно административно нарушение. В конкретния случай в АУАН
и в обжалваното наказателно постановление описанието на нарушението се свежда
до това, че на посочената дата и място жалбоподателят М. е управлявал лек
автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация на 17.04.2018г. с
ПАМ 257з-53/16.03.2018г на *** РУ – Долна Дъбник, т.е. описанието на нарушението
от фактическа страна съвпада с предл. 1 на чл. 175, ал.3 от ЗДвП. Неаконосъобразно
и необосновано
административнонаказващият орган е наложил на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя М. административни наказания глоба в размер на 200лв.
и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, тъй като жалбоподателят И.М. не е
знаел, че управляваният от него автомобил е бил дерегистриран по повод издадена
ЗППАМ на дружеството – собственик на автомобила за реализирано нарушение от трето
лице - З.С.Т.. Обективните признаци от състава на административното нарушение
на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП изискват наличието на точно определени обстоятелства,
които следва да са били съзнавани от нарушителя към момента на извършване на вмененото
деяние. Жалбоподателят И.И.М. не е осъществил от субективна страна състава на нарушение
по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, което нарушение е умишлено. За да е осъществено от
субективна страна е необходимо деецът да е съзнавал, че автомобилът е с
прекратена регистрация и въпреки това да го управлява, като в конкретния
случай, заповедта с която е била наложена ПАМ не е била връчена на собственика
и от събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят М. да е
знаел за наложената ПАМ.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице, видно от Заповед рег.№8121з-952/20.07.2017г.
Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
"обвинен" и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправните норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано
правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно и необосновано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №18-0257-000313 от 08.05.2018г., с което *** на РУ – Долни Дъбник при О.н.М. *** е наложил на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на И.И.М. ***, административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕОБОСНОВАНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: