№ 425
гр. гр.Н., 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
*0222150100742 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на Д. Д. Т., ЕГН : **********, с
адрес: гр. С., ул. „П.“ № **, ет. *, ап. * , със съдебен адрес: гр. Б., ж.к. „С.“ бл.
**, вх. *, ет. *, офис * – Правна кантора „Иванова и съдружие“ против М.ц.
„Н.б.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Н., к.к.
„С.б.“, Хотелски комплекс „Н.“ № *, представлявано от В.Д.В. – управител.
Ищцата сочи, че за периода 08.08.2015г. до 29.01.2022г. по силата на трудов
договор е замела длъжността „експерт, икономическа информация“ при
ответника. Мястото на работа било в гр. Н.. Договореното с ответната страна
трудово възнаграждение било в размер на 1000.00лева месечно, със срок за
заплащането му до 10 – то число на месеца, следващ месеца, за който се
полага. На 22.12.2021г. Т. отправила 30- дневно предизвестие за прекратяване
на трудовото правоотношение , като посочила правно основание чл. 326, ал.1,
т. 1 от КТ. Със Заповед № 001/ 29.01.2022г. на работодателя трудовото
правоотношение било прекратено. Ищцата претендира, че дружеството не е
изплатило в уговорените между тях срокове полагащото й се м. ноември
2019г. и м. декември 2019г. трудово възнаграждение. Дължала се и
съответната лихва за забава върху посочените суми. Наред с това, според
ищцата, бившият й работодател не изпълнил и задължението си за заплащане
на парично обезщетение за неползван платен годишен отпуск, дължимо на
основание чл. 224, ал.1 от КТ. Това следвало да стане след прекратяване на
трудовото правоотношение, а дължимата сума била за 40 дни платен годишен
отпуск за 2020г. и 2021г. Това следвало да стане не по – късно от последния
ден на месеца, следващ този, през който е прекратено трудовото
правоотношение. След изтичане на този период се дължала и лихва за забава.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде осъдена ответната страна
да заплати на ищцата следните суми: 1. Сумата в общ размер на 2000.00лева,
представляваща трудово възнаграждение за м. ноември 2019г. и м. декември
2019г. / по 1000.00лева за всеки от месеците/, ведно с лихва за забава в общ
1
размер на 512.51лева – 260.56лева за периода 11.12.2019г. до 05.07.2022г. и
251.95лева за периода 11.01.2020г. до 05.07.2022г., както и законна лихва
върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
изплащане на задължението; 2. Сумата от 2000.00лева, представляваща
обезщетение неползван платен годишен отпуск за общо 40 дни за 2020г. и
2021г. , ведно с лихва за забава в размер на 70.56лева , считано от 01.03.2022г.
до 05.07.2022г., както и законна лихва върху главницата , считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до изплащане на задължението.
Представени са писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.
Претендират се разноски.
Ответникът М.ц. „Н.б.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Н., к.к. ‚С.б.“ , Хотелски комплекс „Н.“ № *, представлявано
от В.Д.В. – управител, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
Дружеството намира иска за заплащане на трудовите възнаграждения за
частично неоснователен, а този за дължимите суми за неизплатен неползван
годишен платен отпуск за 2020г. и 2021г. за основателен. В отговорът се
твърди, че в действителност е уговорено трудово възнаграждение в размер на
1000.00лева, но то е брутно такова. В действителност нетната заплата на Т.
била в размер на 775.98лева за м. ноември 2019г. и 627.76лева за м. декември
2019г. В последния месец Т. била работила само 13дни, с след това ползвала
отпуск по майчинство. На 16.12.2019г. по банков път й била преведена сумата
от 1000.00лева, с която напълно било заплатено трудовото й възнаграждение
за м. 11.2019г. и частично сумата от 224.02лева за м.12.2019г. Основанието
„прехвърляне на средства“ всъщност било заплащане на трудово
възнаграждение. Ответникът признава, че по този начин останало задължение
в негова тежест за сумата 403.74лева за м. 12.2019г.
Претенцията за незаплатен неползван платен годишен отпуск била
изцяло основателна. Това било видно от издадената заповед и дружеството
дължало това обезщетение.
Ответната страна предлага на ищеца да постигнат спогодба за
приключване на производството. Представени са писмени доказателства.
Прави се доказателствено искане.
Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 128, т. 2 вр.
чл. 124, ал.1 от КТ , чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. Иво
Иванов, АК гр. Б.. Исковата молба се поддържа, представят се писмени
доказателства. Претендира се за уважаване на иска. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. Д. Н., АК гр.
Стара Загора. Отговорът на исковата молба се поддържа. Представят се
писмени доказателства. Моли се за постановяване на решение, с което искът
да бъде частично отхвърлен. Претендират се разноски.
Настоящият състав, след като съобрази становищата на страните и
съобразно събраните поделото доказателства прие за установено следното.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема за
безспорно установено, че ищцата Д. Д. Т. и ответника „М.ц. Н.б.“ ООД гр. Н.
са се намирали в трудовоправни отношения за времето от 08.08.2015г. до
29.01.2022г. Т. заемала длъжността „експерт, икономическа информация“.
2
Страните не спорят, че последното уговорено основно трудово
възнаграждение било в размер на 1000.00лева. Ищцата сочи, че на
22.12.2021г. е подала 30 – дневно предизвестие до работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение на основания чл. 326, ал. 1, т. 1
от КТ. Представена е и Заповед № 1/ 29.01.2022г., издадена от ответника, с
която правоотношението между страните било прекратено. В посочената
заповед изрично е указано, че на работника се следва изплащане на
възнаграждение по реда на чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск за 2020г. и 2021г. за общо 40дни. Относно дължимостта на
сумата 2000.00лева за този неползван отпуск от страна на ответника не се
прави възражение, като дружеството признава дължимостта на сумата и
обстоятелството, че същата не е заплатена на Т.. Спорно между страните
остава твърдението на ищцата, че не е получила възнаграждението си за м.
ноември и м. декември на 2019г. В своя защита ответната страна представя
копие на преводно нареждане за сумата от 1000.00лева, извършено на
16.12.2019г. Паричният превод е направен от Стойчо Гочев Стоев- съдружник
в дружеството и пълномощник на управителя. Като основание е вписано
„прехвърляне на средства“. Ответната страна твърди, че с посочената сума
било изплатено трудовото възнаграждение на Т. са м. ноември 2019г. в размер
на 775.98лева, след приспадане на дължимите данъци и осигуровки, както и
частично, под формата на аванс, сумата от 224.02лева за м. декември 2019г.
Останалата сума от 403.74лева възнаграждение за м. декември 2019г. не била
изплатена и следвало да се присъди на Т..
По делото е допусната, изготвена и изслушана ССчЕ. Вещото лице Д. Б.
е съобразила твърденията на страните и представените писмени
доказателства, като е дала заключение при три варианта. Вещото лице сочи и
изчислява, че месечното нетно възнаграждение на ищцата Т. за м. ноември и
м. декември 2019г. се равнява общо на 1403.74лева ( 775.98лева + 627.76лева).
При условие, че плащането на 16.12.2019г. касае трудовото възнаграждение
на Т., то следвало да се приеме, че заплатата дължима за м. ноември 2019г. е
изцяло платена, тази за м. декември 2019г. е платена частично – 224.02лева,
като има остатък за плащане в размер на 403.74лева. При втората хипотеза,
изследванията при която са направени чрез банковите извлечения на Т., се е
установило, че по сметката на ищцата са постъпили две плащания от
ответника – на 02.10.2022г. за 1200.00лева и на 16.12.2022г. за 1000.00лева.
Вещото лице прави заключения, че дължимите възнаграждения за м.
септември и м. октомври 2019г. са заплатени изцяло. По дължимото за м.
ноември 2019г. имало частично плащане в размер на 648.04лева и остатък от
127.94лева неплатено трудово възнаграждение, а това за м. декември 2019г. в
размер на 627.76лева не е заплатено. Общо за двата процесни месеца се
дължала сумата от 755.70лева. По поставените от ответника въпроси е
изследван периода м. януари 2019г. до м. 01.2022г. чрез представените от
ответника писмени доказателства. Вещото лице е установило, че от м. януари
2019г. до прекратяване на трудовото правоотношение на Т. са заплатени
касово и чрез банкови плащания общо 14829.57лева. Нетното трудово
възнаграждение , дължимо на Т. за посочения период м. януари 2019г. до м.
01.2022г. е било в размер на 8038.39лева. Вещото лице заключава, че са
изплатени 6791.18лева в повече.
Настоящият състав счита, че следва да уважи иска на ищцата срещу
ответника за сумата от 403.74лева неизплатено трудово възнаграждение за м.
декември 2019г. , както и лихва за забава от 11.01.2020г. до 05.07.2022г. в
3
размер на 101.73лева ( изчислена по реда на чл. 162 от ГПК), ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба до изплащане на вземането. За останалата част от
предявените искове – за сумата от 1000.00лева трудово възнаграждение за м.
ноември 2019г., законната лихва за забава върху посочената сума в размер на
260.56лева за времето от 11.12.2019г. до 05.07.2022г., сумата от 596.26лева
дължимо трудово възнаграждение за м. декември 2019г. и лихва за забава в
размер на 150.22лева за времето от 11.01.2020г. до 05.07.2020г. , следва да се
отхвърлят като неоснователни. Следва да се присъди и сумата от 2000.00лева
представляваща 2000.00лева, представляваща обезщетение неползван платен
годишен отпуск за общо 40 дни за 2020г. и 2021г., ведно с лихва за забава в
размер на 70.56лева, считано от 01.03.2022г. до 05.07.2022г., както и законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда до изплащане на задължението. Настоящият състав приема
заключението на вещото лице при първия посочен вариант, като счита, че
възнаграждението за м. ноември 2019г. е изцяло заплатено, не се дължи
лихвата за забава, а това за м. декември е частично заплатено – сумата от
224.02лева и са останали дължими 403.74лева. Върху последната посочена
сума се дължи лихва за забава в размер на 101.73лева за периода 11.01.2020г.
до 05.07.2022г. , както и законната лихва за забава върху главницата от датата
на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането. За този си извод
настоящия състав съобрази това, че Т. е получавала основно трудово
възнаграждение в размер на 1000.00лева. Установено е било, че Т. е следвало
да получи нетно възнаграждение в размер на 775.98лева за м. ноември 2019г.
и 627.76лева за м. декември 2019г. От страна на ответника има само едно
плащане след датата, на която е следвало да се изплати заплатата за
съответния месец- това в размер на 1000.00лева от 16.12.2019г. Т. не
претендира да има други правоотношения освен трудови с ответника, както и
дружеството да й дължи други плащания, освен работната заплата. Т.
претендира също, че й се дължи възнаграждение конкретно за тези два
месеца, не й за предходни такива. Независимо от основанието посочено в
платежното нареждане -„прехвърляне на средства“, настоящия състав приема,
че това е сума за заплащане на дължимата й заплата. Плащането е направено
от съдружник в дружеството, който е бил упълномощен за това. От
направените изчисления се вижда, че с посочената сума от 1000.00лева е
изплатена заплатата за м. ноември 2019г. от 775.98лева, както и част от тази
за м. декември 2019г. в размер на 224.02лева. В случая ответникът е останал
задължен за останалата част от заплатата за м. декември 2019г. или за
403.74лева. Останалите два варианта на експертизата , въпреки правилността
на изчисленията и съображенията на вещото лице, не се споделят от
настоящия състав. На първо място , както вече се посочи, Т. претендира за
заплащане на възнаграждение за м. ноември и м. декември 2019г. Плащането
на 02.10.2019г. може да се отнесе, както са се договорили страните, към
заплатата на Т. за м. септември – плащане до 10 – то число на месеца,
следващ месеца за който се полага труд. Т. не твърди и не претендира, че за
м. октомври 2019г. не е получила трудовото си възнаграждение. Последния
вариант на експертизата разширява прекомерно изследването на плащанията
между страните, като са включени периоди, които касаят различни размери на
трудовото възнаграждение. Ответникът от своя страна не твърди, че е платил
в повече на Т..
По разноските. При този изход на делото следва на основание чл. 78, ал.
4
6 от ГПК ответното дружество да заплати държавна такса в общ размер на
230.00лева по уважените искове. Следва дружеството да заплати по сметка на
Районен съд гр. Н. и сумата от 112.42лева за заплатеното възнаграждение за
изготвяне на ССчЕ от бюджета на съда. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на
ищцовата страна се следват деловодните разноски за настоящото
производство. Посочено е , че Т. е заплатила сумата от 720.00лева с ДДС
адвокатско възнаграждение , както и сумата от 100.00лева транспортни
разходи за явяване на защитника й в гр. Н.. Следва да се уважи искането за
присъждане на съответстваща на уважената част от иска сума от адвокатското
възнаграждение, която в случая следва да бъде в размер на 404.69лева.
Сумата от 100.00лева пътни разноски не следва да се присъжда в тежест на
ответната страна - пътните разноски за явяване в с.з. не са съдебноделоводни
разноски и не могат да се претендират по реда на чл. 78 от ГПК/ в този
смисъл и Решение № 192/ 25.06.2014г. по гр.д. № 5663/ 2013г. на IV г.о. на
ВКС/. Ответникът е направил разноски в размер на 720.00лева- 700.00лева за
адвокатски хонорар и 200.00лева възнаграждение за вещо лице. От
посочената сума следва да се присъди такава в размер на 394.07лева.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото на
ищеца трудово възнаграждение, обезщетението за забавено плащане и
законната лихва върху него, считано от датата на предявяване на иска до
изплащане на задължението.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Н.ският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.ц. „Н.б.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Н., к.к. „С.б.“, Хотелски комплекс „Н.“ № *, представлявано
от В.Д.В., на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 124, ал.1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Т., ЕГН : **********, с адрес: гр. С., ул. „П.“ №
**, ет. *, ап. *, сумата 403.74лева (четиристотин и три лева и седемдесет и
четири стотинки), представляваща трудово възнаграждение дължимо за м.
декември 2019г., сумата от 101.73лева (сто и един лева и седемдесет и три
стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главниците за периода 11.01.2020г. до 05.07.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата от 11.07.2022г. – датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Д. Д. Т., ЕГН : **********, с адрес: гр. С.,
ул. „П.“ № **, ет. *, ап. * за осъждане на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 124,
ал.1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на М.ц. „Н.б.“ ООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. Н., к.к. „С.б.“, Хотелски комплекс „Н.“ № *,
представлявано от В.Д.В., да й заплати сумите от 1000.00лева ( хиляда лева)
трудово възнаграждение за м. ноември 2019г., законната лихва за забава
върху посочената сума в размер на 260.56лева(двеста и шестдесет лева и
петдесет и шест стотинки) за времето от 11.12.2019г. до 05.07.2022г., сумата
от 596.26лева(петстотин деветдесет и шест лева и двадесет и шест стотинки)
дължимо трудово възнаграждение за м. декември 2019г. и лихва за забава в
размер на 150.22лева(сто и петдесет лева и двадесет и две стотинки) за
5
времето от 11.01.2020г. до 05.07.2020г. , като неоснователен.
ОСЪЖДА М.ц. „Н.б.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Н., к.к. „С.б.“ , Хотелски комплекс „Н.“ № *, представлявано
от В.Д.В., на основание чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Д. Т., ЕГН : **********, с адрес: гр. С., ул. „П.“ № **, ет. *,
ап. *, сумата от 2000.00лева(две хиляди лева), представляваща обезщетение
неползван платен годишен отпуск за общо 40 дни за 2020г. и 2021г., ведно с
лихва за забава в размер на 70.56лева(седемдесет лева и петдесет и шест
стотинки), считано от 01.03.2022г. до 05.07.2022г., както и законна лихва
върху главницата , считано от 11.07.2022г. - датата на подаване на исковата
молба в съда до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М.ц. „Н.б.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Н., к.к. „С.б.“ , Хотелски комплекс „Н.“ № *, представлявано
от В.Д.В., на основание 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Т., ЕГН :
**********, с адрес: гр. С., ул. „П.“ № **, ет. *, ап. * сумата от 404.69лева
(четиристотин и четири лева и шестдесет и девет стотинки)
съдебноделоводни разноски, като отхвърля искането на ищцата за
присъждане на сумата от 100.00лева (сто лева) разходи за транспорт.
ОСЪЖДА Д. Д. Т., ЕГН : **********, с адрес: гр. С., ул. „П.“ № **, ет.
*, ап. *, на основание 78, ал. 3 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на М.ц. „Н.б.“ ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Н., к.к. „С.б.“ , Хотелски
комплекс „Н.“ № *, представлявано от В.Д.В. сумата от 394.07лева (триста
деветдесет и четири лева и седем стотинки) съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА М.ц. „Н.б.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Н., к.к. „С.б.“ , Хотелски комплекс „Н.“ № *, представлявано
от В.Д.В., на основание 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
съд гр. Н. сумата от 230.00лева (двеста и тридесет лева) държавна такса върху
уважените искове, както и сумата от 112.42лева (сто и дванадесет лева и
четиридесет и две стотинки) съдебноделоводни разноски за изготвената
експертиза.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение
на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Б.кия окръжен съд, в
двуседмичен срок от постановяването му на 30.11.2022г.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6