Определение по дело №333/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 714
Дата: 27 юли 2020 г. (в сила от 12 август 2020 г.)
Съдия: Габриела Георгиева Христова Декова
Дело: 20207130700333
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Ловеч, 27.07.2020г.

 

Административен съд Ловеч, втори административен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:

                                          Председател: съдия Габриела Христова

 

като разгледа докладваното от съдия Христова административно дело №333/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, и за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Административното дело е образувано по жалба на С.Б.Б. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ***, против Заповед № І-102/16.03.2020г. на Началника на ЗОЗТ „Атлант”.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е общ административен акт, като при издаването му не са спазени формата и специалните административнопроизводствени правила, регламентирани в АПК, както и че е издаден при липса на компетентност на административния орган. С горните доводи се иска обявяване на заповедта за нищожна.

В придружителното си писмо административният орган изразява становище за недопустимост на жалбата, тъй като оспорената заповед не е нито общ, нито индивидуален административен акт, а вътрешноведомствен акт, изрично изключен от обхвата на АПК по силата на чл.2, ал.2, т.3 от кодекса. Излага се, че заповедта поражда права и задължения само за служителите в администрацията на затвора и по никакъв начин не засяга права, свободи или законни интереси на лишените от свобода, като жалбоподателят няма пряк и личен интерес от оспорването й.

От административната преписка се установява, че с процесната заповед са регламентирани редица мерки в ЗОЗТ „Атлант”, с които се цели ограничаване разпространението на коронавирус (COVID-19) в общежитието. С нея е разпоредено периодично почистване и дезинфекция на всички помещения, контрол при приготвянето на храна, температурен контрол на служителите и влизащите граждани, използване на лични предпазни средства от служителите и други мерки, свързани с превенция на разпространението на коронавирусна инфекция. Заповедта е насочена към запазване живота и здравето както на служителите, така и на лишените от свобода, като представлява вътрешноведомствен акт, свързан с организацията на дейността в затворническото общежитие във връзка с разпространяващата се коронавирусна инфекция и обявеното от Народното събрание извънредно положение на територията на Република България.

Към преписката са представени и документи, послужили за издаване на заповедта – Окръжно рег.№ 2616/13.03.2020г. на Гладния директор на ГДИН, Заповед № КЗ-392/13.03.2020г. на Началника на Затвора Ловеч, указания на завеждащия медицинския център към Затвора Ловеч, препоръки на Националния оперативен щаб, Заповед № ЛС-04-102/26.02.2020г. на Зам.-министъра на правосъдието, указания за предпазни мерки и дезинфекция и др. Всички изброени документи предвиждат мерки и целят ограничение на разпространението на COVID-19 в местата за лишаване от свобода предвид режима в тях.

Като съобрази изложеното, съдът намира, че предявената жалба е недопустима като подадена против акт, който изрично е изключен от съдебен контрол по реда на АПК (чл.159, т.1 от АПК) и при липса на правен интерес (чл.159, т.4 от АПК).

С процесната заповед не се създават никакви задължения за лишените от свобода, не се засягат по никакъв начин техни права или законни интереси. Напротив – с издаването й се цели единствено предпазване на живота и здравето им. Задължения с нея са създадени само за служителите и персонала на ЗОЗТ „Атлант”, т.е. за неговата администрация, поради което съдът намира за основателно възражението на ответника, че тази заповед не е нито индивидуален, нито общ административен акт, а вътрешноведомствен акт, с който се създават вътрешноорганизационни правила в общежитието. Заповедта не покрива нито една от хипотезите на чл.21 от АПК, нито тази по чл.65 от АПК. Горните характеристики изключват заповедта от съдебния контрол по реда на АПК по силата на чл.2, ал.2, т.3 от кодекса – с нея се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, без да се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица.

Не се доказва и наличието на пряк, личен и непосредствен интерес за оспорващия. Съгласно чл.147, ал.1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В жалбата не е посочено с какво заповедта нарушава или засяга негови права и законни интереси, какви задължения създава лично за него и оттам да се обоснове правния интерес за Б. от оспорване на акта. При анализа на съдържанието на самата заповед и на приложените в преписката доказателства съдът намира, че тя няма и как да засегне негативно права, свободи и законни интереси на жалбоподателя.

В съответствие с мотивите на Тълкувателно решение № 3/16.04.2013г. по тълк. дело № 1/2012г. на ОСК на ВАС, процесуалноправният интерес е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните. Той трябва да е личен, пряк и непосредствен. Пряко засягане е налице, когато със самия акт могат да бъдат засегнати или са засегнати права и законни интереси, регламентирани от материалното право, т.е. се изменят, отменят или ограничават права, или административният акт създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия или за които той поражда задължения. В случая нито една от горните предпоставки не е налице за оспорващия, поради което за същия липсва правен интерес от обжалване на процесната заповед.

По изложените съображения Ловешки административен съд, втори административен състав намира, че жалбата на С.Б.Б., по която е образувано настоящото дело, следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК, съдът

 

                             О П Р Е Д Е Л И:

 

Оставя без разглеждане жалбата на С.Б.Б., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ***, против Заповед № І-102/16.03.2020г. на Началника на ЗОЗТ „Атлант”.

Прекратява производството по адм. дело № 333/2020г. по описа на Административен съд Ловеч.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба чрез Административен съд Ловеч пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се изпрати на С.Б.Б. и Началника на ЗОЗТ „Атлант” гр. Троян.

 

 

                                                   Административен съдия: