№ 1765
гр. Варна, 14.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно
гражданско дело № 20233100501744 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Въззивната страна Д. Р. А., действащ със съгласието на своята майка
и законен представител С. В. Д., редовно и своевременно призован, не се
явява, представлява се от адв. А. Г., редовно упълномощена и приета от съда
от преди.
Въззивната страна А. Р. А., нередовно призована, не се явява,
представлява се от адв. А. Г., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
Въззиваемата страна Р. О. А., редовно и своевременно призован, не се
явява, представлява се от адв. Д. В., редовно упълномощена и приета от съда
от преди.
ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ – ВАРНА , редовно и
своевременно призована, не изпраща представител.
АДВ. Г.: Не възразявам против нередовното призоваване на А. Р. А.. Да
се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед изявлението на адв. Г. като пълномощник на нередовно
призованата страна намира, че не са налице процесуални пречки по хода на
1
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е образувано по въззивни жалби с вх. №№
29106/19.06.2023 г. и 53708/17.07.2023 г. на Д. Р. А., действащ със съгласието
на своята майка и законен представител С. В. Д. и на А. Р. А. против Решение
№ 1140/05.04.2023 г. по гр.д. № 10860/2022 г. по описа на ВРС, Х състав,
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 2613/13.07.2023 г. В
ЧАСТТА, с която е прието за установено, че Р. О. А. не дължи на децата Д. Р.
А., чрез С. В. Д., негова майка и законен представител, както и на А. Р. А.,
сумата от 3418,00 лв., представляваща сбор на дължима издръжка за периода
от 09.12.2019 г. до 09.12.2020 г., което вземане е предмет на изпълнително
дело № 1167 от 2022 г. по описа на ЧСИ – Л.С., дължима въз основа на
издаден изпълнителен лист № 264275 по гр.д. № 6496/2020 г. по описа на
ВРС, на основание чл. 439 от ГПК и са осъдени за разноски, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Във въззивните жалби се излагат доводи за недопустимост и
незаконосъобразност на атакуваното решение в резултат от неправилно
формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по
делото доказателства. Излага се, че атакуваното решение е постановено при
нарушения на материалния закон и процесуалния закон. Твърди се, че
първоинстанционният съд не е взел предвид, че ищецът не е заплатил суми по
изпълнителното дело, нито е някъде е сочил основание „издръжка за минало
време“ в платежни документи, както и че между страните са налице
множество облигационни отношения – основание за плащане. Претендира се
отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло
иска с правно основание чл. 439 от ГПК.
Въззиваемата страна Р. О. А. в срока по член 263, алинея 1 от ГПК
депозира отговор по така подадените жалби, с които претендира оставяне на
въззивните жалби без уважение.
АДВ. Г.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираните въззивни жалби, оспорвам отговора. По допуснатия свидетел
2
на насрещната страна имам възражение. В протокола от 12.01.2023г. пише:
„Адв. В.: Със свидетелите ще установявам, че на ръка са давани суми на А..
Адв. Г.: Чл. 164, ал. 1, т. 4 сочи, че са недопустими свидетелски показания за
установяване на погасяване на установени с писмен акт парични
задължения.“ Те са искали в първа инстанция само това обстоятелство и аз се
противопоставям.
АДВ. В.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивните жалби, поддържам отговора.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 27306/09.11.2023г. от адв.
Д. В. в качеството и на процесуален представител на въззиваемата страна, с
́
която прилага четири броя парични преводи с превод на български език.
СЪДЪТ връчва препис от молбата и доказателствата на процесуалния
представител на насрещната страна.
АДВ. В.: Представени са с оглед доказване, че доверителят ми е
добросъвестен и продължава да изплаща. Настоящата издръжка плаща.
АДВ. Г.: С оглед изявлението на колегата, че заплаща настояща
издръжка и моето твърдение, че точно такава издръжка от 150 евро плаща
месечно по регулярната издръжка, моля да ги приемете. Те не са процесни.
СЪДЪТ намира, че следва приеме представените с молба от
въззиваемата страна писмени доказателства - преводни нареждания чрез
Western Union в превод на български език, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
представените с молба с вх. № 27306/09.11.2023г. от въззиваемата страна
писмени документи, а именно четири броя преводни нареждания чрез Western
Union в превод на български език.
СЪДЪТ, като взе предвид, че с Определение № 3594/20.09.2023г. е
допуснал изслушване на свидетели
3
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към разпит в днешното съдебно заседание на
допуснатия свидетел А. М. Д., водена от въззивната страна, като поканва
свидетеля да влезе в съдебната зала.
СЪДЪТ, на основание чл. 170 от ГПК, преди разпит на свидетеля
пристъпва към снемане на неговата самоличност, изяснява дА.те за
евентуалната му заинтересованост и му напомня за отговорността, която носи
пред закона в случай на лъжесвидетелстване:
Свидетелят А. М. Д., 62г., българка, българска гражданка, турски
произход, неосъждана, баба на въззивниците, без дела със страните по спора,
предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Обещавам да говоря истината. Желая да свидетелствам.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. на въпроси на съда: Баба съм на Д. и А.. Бившият
зет е Р., той беше женен за С.. От 2002г. до 2018г. бяха женени, тогава се
разведоха. Той се разбра с децата по 150 евро да плаща всеки месец на всяко
от децата. Пращаше от Германия, после се премести във Франция. Д. живее с
майка си, А. живееше с мен на квартира във Варна. Д. с майка си в Германия
живееше. По банков път Р. превеждаше на децата пари. На А. не превежда
сега пари, на Д. превежда. Дъщеря ми подаде жалба за миналия период, че
дължи пари за издръжка за 2019г. и 2020г. Не плати Р. тази издръжка.
Допълнително даде на децата за маратонки, миналата година А. имаше бал,
изпрати повече пари за бала. На Д. даваше пари за маратонки и да може да
идва в България, пътни, да се прибира. Допълнително дава те като поискат
маратонки. Други финансови отношения нямат Р. и С., само за издръжка за
минало време. Като се разведоха, някъде април 2021г. почна да плаща по 150
евро, преди това не плащаше. Даже не са ме питали как издържам детето. А.
беше постоянно от 2015г. при мен. Аз я гледам. До 2021г. не съм получавала
пари за нея. 2019г. и 2020г. за издръжка не съм получавала. Май месец 2022г.
миналата година беше балът на А.. Тогава Р. даде повече пари за бала, защото
каза, че няма да може да дойде, разходи да няма, изпрати на детето повече
пари. Други пари не е давал. Не са се виждали през това време, много рядко.
4
Ей сега миналата година почна по да ги вижда. Заради сватбата на А. два
месеца беше тук Р.. Сватбата беше на 16.09.2023г. Никога не е взел в тях Д.
или А.. На Д. не е давал пари на ръка, щеше да ми каже. Дъщеря ми не ми е
казвала да е давал пари. Дъщеря ми живее в Германия с Д. все още, той учи
там, спортува. Р. не ходи там да ги вижда, нямат контакти, не е пращал по
други хора пари никога, само чрез преводите.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. на въпроси на адв. Г.: След 2018г. се разделиха Р.
и С., разводът продължи по-дълго. С. и децата пуснаха жалба до полицията за
издръжката за минало време. А. до септември 2022г. продължи училище,
защото не можа да вземе матурите. Р. даде 500 евро на А. за бала. За да дойде
на бала, Р. даде на Д. 600 евро, заедно с дъщерята, не може иначе как.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. на въпроси на адв. В.: Р. ми е давал пълномощно за
продаване на земеделска земя, той продаде земята. Може да сме взели пари от
продажбата, обаче по банков път платих всичко. Давала съм пари на децата по
2 000 лева.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. на въпроси на съда: Продадох имот на Р., той беше
съгласен, след една година дойде да си направи договора. 15 000 лева взех по
моя сметка. 11 000 лева платих по банките за дълговете на Р., всичко погасих,
останалите 4 000 лева дадох поравно на внуците. Сватът идваше постоянно да
иска тези пари и аз казах, че ще останат на внуците. Р. нищо не каза, „може да
ги дадеш на децата.“ Това стана 2018г. може би. Тогава бяха съгласни и
двамата – С. и Р., живееха заедно, направи ми пълномощно и ги внесох, аз си
имам документи всичко какво съм внасяла.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освободи от съдебната зала свидетеля.
СЪДЪТ, като взе предвид, че с Определение № 3594/20.09.2023г. е
допуснал изслушване на свидетели
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към разпит в днешното съдебно заседание на
допуснатия свидетел О. А. М., воден от въззиваемата страна, като поканва
5
свидетеля да влезе в съдебната зала.
СЪДЪТ, на основание чл. 170 от ГПК, преди разпит на свидетеля
пристъпва към снемане на неговата самоличност, изяснява дА.те за
евентуалната му заинтересованост и му напомня за отговорността, която носи
пред закона в случай на лъжесвидетелстване:
Свидетелят О. А. М., 69г., българин, български гражданин, турски
произход, неосъждан, баща на въззиваемия и дядо на въззивниците, без дела
със страните по спора, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290
от НК.
Обещавам да говоря истината. Желая да свидетелствам.
СВИДЕТЕЛЯТ М. на въпроси на съда: Р. и С. бяха женени 17 години,
до 2018г. На 25.05.2018г. безследно изчезна снахата от вкъщи, няма я при
родителите. Те тогава живееха в апартамента във Варна, обаче тя не се
прибира. Децата са тук в България тогава. Търси си адвоката, казва може да
има нужда, отвлечена или чукнато, работеше до автогарата в някаква
пекарна, кюфтета, дето правят. От 25.05.2018г. вече не живеят заедно. Търся
родителите и, питам, стигнахме до Първо районно, казаха поне 24 часа да
́
минат. Не пуснахме нищо. От 2018г. се събираха, заедно не мога да кажа, че
са живели, защото тя вече беше в Германия. Отиде, лично аз видях как по
клип моли да вземе детето Р. и да дойде при нея. Има дело за издръжка.
Синът ми е осъден да плаща и за минало време. Понеже А. няма навършени
години и няма как на нейно име да пуска пари и винаги когато си плаща
ипотеката, към 36 000 още връща заради нехайство да се съберат да скъсят
времето, издръжката праща само с Western Union. На ръка има документ за
банката за децата, аз ще докарам внучка и правнучка, не сме ги оставили
гладни и жадни, няма оплаквания от социални и директори на училищата. Р.
превежда пари на С. за момчето, понеже е в Германия, а за А. няколко месеца
преди да навърши 18 години лично аз с бабата, имам съседи, децата не сме ги
оставяли. Всеки месец на 5-то число аз лично съм носил. Под 300 лева нагоре
нищо не помня, но винаги съм ги давал тези средства. По 220 лева бяха,
телефонът зарежда, не знам си какво, бащата винаги по 150 евро превежда.
Сметката, по която превежда Р., е в Western Union на мое име. Което е за
6
банката, минаваме, погасяваме кредита. 300 лева всеки месец отиваха за А..
Някой път при тях съм ходил и в село О.. А. учи във Варна, а там отива при
баба си и прабаба си. Във Варна А. живееше с баба и А.. Аз лично парите
́
давах на внучката, даже адв. О.А. казваше да пиша. Аз на внучката давах
тези пари, които праща синът ми. Той праща и зиме, и лете, и в дъжд, и в
сняг, всеки месец носих парите. Понеже преди тези неща бяхме канени в
Първо районно да правим протокол, че ще дадем ключа за апартамента без
никакви пререкания. С. живее в Германия, хората искаха в съда да каже къде
ще живее. По документи се вижда, когато е лично на А.. От 2018г. не сме
оставали като баба и дядо. Р. замина август или септември 2018г., тогава още
нямаше развод. Като го осъдиха за издръжка, Р. почна да плаща. Имам
документи откогато е почнал да плаща, след навършване на 16-17г. на А.,
след развода беше. А преди развода също. Когато А. вече навърши тези
години, Р. вече на нейно име пращаше, има разпечатка при вас, до тогава аз
ги давах парите. Някой месец на 12-то число плаща, ако той не може, винаги
сме минавали. Като влязохме в Първо районно правихме протокол, синът
няма накуп пари, има земя. В процеса на време не знаем кога може да се
продаде, дава пълномощно на бабата. Понеже не е навършил 10 години и след
2021г. бабата официално продава земята, аз не се намесих и нищо не знам,
само съветвах сина си, че ако 2-3 месеца не си плати, ще го приберат от
Франция. Бабата каза: „Продадох, по 2 500 лева внесох на децата“, това са
допълнителни неща. Вече не живееха заедно, когато продаде. Преди развода
беше това със земята.
СВИДЕТЕЛЯТ М. на въпроси на адв. В.: Р. естествено е давал и за
други нужди, кой няма да си даде на детето. Давал е за дрехи, за житие и
битие, взел е по нещо и на единия, и на другия. Р. на всяко идване купуваше
по нещо. На година веднъж си идваше, достатъчно им оставаше пари. Д. е в
Германия, като дойде 5-то число, даже предварително му се обажда и му
плаща. На Д. му е плащал самолетните разходи да дойде до България. Аз като
дядо съм му давал, те са наши чеда. Р. е осъден за 2 400 лева за минало време
на всяко дете. Има си документ, че ги е платил. Аз съм в течение, защото бях
и кмет, бях и нотариус, не съм случаен човек, да не знам законите и винаги
държа на правото. Р. е осъден по около 200 да плаща текуща издръжка. И за
минало време е осъден. Когато излиза решението, през това време Р. е
плащал, той ги изпраща по Western Union. Някой път се чудят защо 600 е
7
пращал, или 800, или 1 000, той е задължен към детето. Детето пита защо и аз
отговарям, че има за минало време да плати бащата, да ги изчисти. А. беше
бременна, аз се чудя как толкова да дойде бременно да подаде срещу баща си
иск, това не е нормално. Досега не сме променили нищо с децата.
СВИДЕТЕЛЯТ М. на въпроси на адв. Г.: Р. преведе за бала на А. по
Western Union, не знам точно колко преведе. Той плати и на Д. за самолетните
билети за бала на А.. Ключът е в мен, имам подпис в Първо районно, никой
не идва за ключа за апартамента. Докато казаха и веднага съдебен
изпълнител, аз нямам излишни пари. Отидох като човек, ето протокол. По
това изпълнително дело искаха веднага 1 200 лева и 500 лева. Ние какво сме
направили, каква е нашата вина? Аз там не знам дали търси С. от Р. пари по
това изпълнително дело. Аз съм жител на село О., на жена ми и направиха
́
операция в окото, 10-15 дни бях в частната клиника. Получих призовка за
доброволно изпълнение, за ключ пишеше. За пари, когато дойдоха, за
издръжка за децата нещо пишеше и извън тези пари не знам С. да търси други
пари. Доброволно имаме жалба в Първо районно. Два пъти ходих при
съдебния изпълнител, документи занесох, че всеки месец превежда за А..
Имаше спор, че не са били на български език, дадохме пари да ги
превеждаме, дирекцията ни позволиха и дадох разпечатка за часа, датата,
времето.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освободи от съдебната зала свидетеля.
АДВ. Г.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. В.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и
8
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ приканва страните към постигане на спогодба.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Г.: Моля да уважите въззивните жалби и да ни присъдите
сторените разноски за двете инстанции. Установи се по делото, че има
множество основания, за които биха могли да са плащани суми. Двете
изпълнителни дела, А. и след навършване на 18 години продължава да бъде
ученичка, добри взаимоотношения между баща и деца, регулярно са плащани
месечни издръжки от 150 евро на всяко едно от децата, което се доказа и с
днес представените документи. Бащата не е посочил основанието за плащане
в своите платежни документи. Считам, че днес разпитания свидетел в тяхна
полза няма право да бъде свидетел, защото е законен представител на сина си.
Този процес започна така – Р., представляван от баща си О., който
преупълномощи адв. В., затова смятам, че следва да изключите тези
показания. Дори и да кредитирате показанията му, той не каза нищо различно
от това, което твърдяхме ние. Чл. 66 от ЗЗД казва, че взискателят или
кредиторът не е длъжен да приеме престация на части, но такава не е и
престирана. Още от отговора на исковата молба твърдя, че няма как да бъдат
зачитани всички тези платежни, които продължиха да представят в хода на
процеса, тъй като с предходния процес за издръжката настъпва преклузия за
фактите към датата на приключване на устните прения, така че от значение се
явяват само документи от 11.10.2021г. до 28.04.2022г. Всякакви други
документи не следва да се зачитат като такива платени за издръжка за минало
време. Първоинстанционният съд направи грешка, процесът се водеше срещу
С., независимо че издръжката е присъдена на Д.. Отстрани се това с
последващите действия, но остава недопустимата фигура по претенция по чл.
439 от ГПК, че не се дължат два пъти по 2 400 лева. Съдът се произнесе с
общ диспозитив на двете деца общо от всичко, което е платено, не само за
издръжка за минало време, а и регулярната издръжка, която не е процесна
9
изобщо, съдът направи една обща калкулация за 26 месеца и се произнесе с
общ диспозитив и осъди майката да плаща разноските по делото. Това също
беше оправено. С оглед на всички тези съображения моля да уважите
въззивните жалби.
АДВ. В.: От събраните по делото доказателства бе доказано, че
доверителят ми освен че редовно е плащал дължимата от него издръжка по
200 лева на дете, а и по малко когато е имал възможност, е погасявал сумите
за минало време в размер на 4 800 лева общо за двете си деца. Правилно
Районен съд – Варна в решението си е определил, че доверителят ми е
изплатил издръжката на децата си и е надвнесъл суми, които са изплатени за
дължимата издръжка за минало време. Не съм съгласна с твърденията на
ответната страна, че доверителят ми е плащал и допълнителни средства, а е
бил осъден с влязло в сила решение. Моля да постановите решение, с което да
отхвърлите жалбите, да потвърдите решение от 05.04.2023г. на Районен съд –
Варна. Моля да ни присъдите сторените разноски. Моля да ми бъде
предоставен срок за представяне на писмени бележки.
АДВ. Г.: Чл. 55, ал. 2 от ЗЗД казва, че не може да иска връщане онзи,
който съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг. Това е по отношение на
всички вноски, които са над сумата, за която е осъден за издръжка, в посока
разходите, които е плащал в повече и които е уговарял с децата - за
маратонките на Д., който е спортист и другите нужди на децата.
СЪДЪТ дава възможност на въззиваемата страна да представи писмени
бележки в едноседмичен срок, считано от датата на съдебното заседание.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:35 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10