РЕШЕНИЕ
№ 10474
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110114451 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на А. Н. И. с ЕГН: ********** с
адрес:*********** чрез Еднолично адвокатско дружество „ДМ.“ срещу „ФБ“ ЕООД с ЕИК:
*************, със седалище и адрес на управление: ******************, с която се иска:
-да се прогласи нищожността на договор за потребителски кредит № ***********,
сключен между А. Н. И. и „ФБ“ ЕООД, а в условията на евентуалност да се прогласи
нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит №
***********, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение -
поръчителство от „*************.“ в полза на ответника.
-да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 5 лв.
/частичен иск от 118,48 лв./, представляваща платена при изначална липса на правно
основание по договор за потребителски кредит № ***********, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба/12.03.2025 г./ до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 23.03.2023 г. между страните е сключен договор за предоставяне
на потребителски кредит № ***********, съгласно който договор е приложим ЗПФУР.
Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 400 лева, дължими в срок
от 12 месеца като е следвало да se върне сумата с лихва 3,38% или 13,52 лв. /или общо
413,52 лв./ Посоченият годишен процент на разходите е в размер на 49,85%.
В чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство,
предоставено от „****************“ в полза на Дружеството ответник. При сключването на
договора за потребителски кредит никъде не било посочено какъв е размерът на
възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След
като усвоилa сумата от 400 лв., ищцата установила, че освен заемната сума от 400 лв., са й
начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „ФБ"
ЕООД, размер на 118,48 лв.
Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от
ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.
1
Твърди се, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като
противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и
липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Сочи се, че е
посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход
по договора. Поддържа се, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за
поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с
предоставяне на кредита по см. на чл. 19, ал.1 ЗПК. Действителният размер на ГПР по
процесния договор/ с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за
поръчителство/ е в размер над 70%.
Твърди недействителност на договора основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11,
чл. 19 ЗПК.
Твърди се и, че клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит №
533047 е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща
разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба. Не
се спори, че по силата на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен също да даде подходящо
обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от ************* (*******).
Оспорва се, че е налице липса на право на избор от страна на потребителя спрямо начина на
обезпечаване на задължението. Излагат се доводи, че при кандидатстване, всеки
кредитополучател, включително ищецът в настоящото производство, може да избере да
сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи
задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него, като в случая ищецът
е избрал ************* (*******) - дружество партньор на „ФБ“ ЕООД. Сочи се, че
************* е самостоятелно юридическо лиде. кредитна институция, лицензирана в
*******, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на
свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния
европейски паспорт, и е вписана под № *** в нарочния регистър на БНБ. В тази връзка се
поддържа, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността съответно
унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото. Поддържа се,
че разхода за поръчител не се включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход
по кредита съгласно § 1.1. от Закона за потребителския кредит, доколкото касае услуга,
предоставяна от трето лице ************* (*******), която е с незадължителен характер по
смисъла на закона. Поддържа се, че посоченият ГПР в Договора за кредит е в съответствие с
чл. 19, ал. 4 ЗПК, а договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяне от трето лице и
не се включва в ГПР.
В о.с.з. е допуснато изменение на размера на осъдителния иск като същия се счита
предявен за сумата в пълен размер от 118,48 лв., представляваща платена при изначална
липса на правно основание по договор за потребителски кредит № ***********, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба/12.03.2025 г./ до окончателното
плащане.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен препис от договор за предоставяне на потребителски кредит
№***********/23.03.2023 г., като по силата на същия от страна на „ФБ“ ЕООД на А. Н. И.
е предоставен заем в размер на 400 лв., при следните условия: срок за погасяване : 30 дни,
считано от датата на превеждане на сумата на заема, съобразно чл. 3.2 от Общите условия,
2
краен срок на договора: 22.04.2205 г., обща сума, която следва да бъде върната от заемателя:
413.52 лева, лихва в размер на 13.52 лева, лихвен процент: 3.38 %, годишен процент на
разходите: 49.85
Съгласно т.5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство предоставено от
**************** в полза на дружеството. С одобряването от Дружеството на
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може
да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
Представен по делото е договор за гаранция (поръчителство), сключен между
****************- гарант и А. Н. И. - клиент, по силата на който Гарантът предоставя
гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от
Договора за заем, включително и от Общите условия. Уговорена е такса за предоставяне на
гаранция(поръчителство) в размер от 118.48 лв. дължима от Клиента за предоставената
гаранция.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е
изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира като компетентно изготвено и
следва да бъде поставено в основите на доказателствените изводи на съда. Вещото лице след
запознаване с представените по делото доказателства е установило следното: На 23.03.2023г.
е подписан Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №
***********, сключен между „ФБ” ЕООД и А. Н. И. с ЕГН **********, със следните
параметри: Сума на кредита : 400.00лв; Срок на кредита : 30 дни; Лихвен процент : 3.38 % /
за срока на договора/; лихва 13.52 лв.; ГПР : 49.85 %; Дължима сума по кредита : 413.52 лв.;
Падежна дата на заема: 23.04.2023г.Между „************”, със седалище и адрес на
управление в *******, и А. Н. И. е сключен Договор за гаранция (поръчителство), по силата
на който Гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на
задълженията, произтичащи от Договора за потребителски кредит, при такса в размер на
118.48 лв. /чл.6/.
По данни от Разписка № ************* от 23.03.2023г. „ФБ” ЕООД е извършил превод
към А. Н. И. по сметка на ******** на основание BG ****** *********** в размер на
400.00 лв. Усвоената сума по Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние № ***********/ 23.03.2023г. е в размер на 400.00 лв.
По данни от Разписка № *************** от 25.03.2023г. А. Н. И. е извършила превод
към „ФБ” ЕООД в размер на 532.00 лв. Платената сума съответства на сбора от сумите,
посочени в Договора за кредит и Договора за предоставяне на поръчителство и се
разпределят по следния начин: главница 400.00 лв., лихва 13.52 лв. и такса за предоставяне
на гаранция 118.48 лв.
Съгласно клаузите на Договор за потребителски кредит № ***********/ 23.03.2023г.,
се предоставя кредит в размер на 400.00 лв. за срок от 30 дни, при лихва в размер на 13.52
лв., като е посочен ГПР в размер на 49.85% , без да се включва сумата за поръчителство. При
включване на разхода на потребителя за поръчителство, в размер на 118.48 лв., ГПР е в
размер на 2 963.51%,
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският
районен съд достига до следните правни изводи:
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
3
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният
договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи
служебно.
Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с
поръчителство, предоставено от ********* в полза на дружеството – ответник. Договорът за
поръчителство следвало да бъде сключен не по-късно от края на работния ден. Както бе
посочено по-горе страните не спорят, че вземането на заемодателят срещу заемателя е
обезпечено с поръчителство предоставено от "*************" /понастоящем
**************** P. L. C. - променено наименование на ************/, вследствие на което
между ищеца и поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу
уговорено възнаграждение.
Eлектронната система на ответника „ФБ“ ЕООД за кандидатстване за отпускане на
паричен заем не допуска подаване на заявка, ако потребителят не посочи поръчител
(дружеството "*************") или физическо лице, което обаче следва да бъде одобрено от
кредитора. Съдът намира, че електронната система за кандидатстване за отпускане на
паричен заем не съдържа информация относно продължителността на т. нар. проверка на
"платежоспособността" на физическото лице посочено за поръчител, нито конкретните
параметри на т. нар. "платежоспособност". От изложеното следва, че избор на т. нар.
"гарант" "*************" /****************/ се извършва именно чрез платформата за
кандидатстване за отпускане на паричен заем на ответника "ФБ" ЕООД. В преддоговорната
информация е посочено, че при гаранция с гарант очакваните разходи в процесния случай са
в размер на 3030 лева.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо,
когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и
между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа
дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или
между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от
страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От
извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър и публично
достъпния Търговски регистър на *******, достъпен на https: //registry. mbr. mt, се
установява, че едноличният собственик на капитала на ответника "ФБ" ЕООД е лицето
*********** идентификация **********, чуждестранно юридическо лице, държава: *****,
като същото лице е и единият от собствениците на **************** P. L. C. / променено
наименование на ************/. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по
смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
Ето защо, съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя следва да се
включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1
от ДРЗПК за общ разход, съгласно която "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
4
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От изложеното следва,
че в уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са
включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включено и възнаграждението за гарант/поръчител,
която клауза е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният
лихвен процент няма да е 3.38 % на месец, както е записано, а следва да е по-голяма число,
ако в него участва и вземането от 118.48, формално уговорено като възнаграждение за
гарант. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен
процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 3030 лева,
изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С
включването й размера на ГПР става на 2 963.51%, изчислен от вещото лцие, надвишаващ
законовия максимум- 60.85 % /към м. март .2023 г. - 10% + основният лихвен процент на
БНБ-2.17%/, а имено представлява близо двеста четиридесет и три пъти размера на
законна лихва -/чл.19, ал.4 ЗПК/.
В решение по дело C‑ 337/23 на СЕС е прието, че Член 3, букви ж) и и) от Директива
2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, черазходите по договор за поръчителство, чието
сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит,
които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието
„общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен
процент на разходите“. Прието е и че Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело
C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе
казано грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на
чистата стойност.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 400 лева, като
не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
5
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
за уговорената неустойка, представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в
ГЛП и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи,
съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната
цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за
премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез
самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като
продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако
знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може
да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите
на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de
Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13,
EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и
C‑179/17, EU:C:2019:250/.
Както без посочено след като на основание чл.23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита- в процесния случай 400 лева, като не дължи лихва или други разходи
по кредита.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо без основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална
липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен
акт.
В процесния случай се установява, че ищецът е заплатил освен дължимата главница от
400 лева и сумата от още 132 лева, като е без значение как е отнесена тя в счетоводството на
кредитополучателя.
В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само предаването
на вещта, съответно плащането на съответната парична сума. Същият не е задължен да
доказва обстоятелството, че предаването на вещта, съответно плащането на сумата е
извършено без правно основание. Задължението да докаже, че е налице правно основание за
даването или плащането е на ответника, тъй като именно наличието на това основание му
дава възможност да задържи полученото и предявения срещу него иск да бъде отхвърлен./
Решение № 148 от 10.09.2019 г. по гр. д. № 2183 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. Отделение/
В рамките на процеса ответникът доказа единствено основание да задържи сумата от
400 -чистата стойност на недействителния, на основание чл. 23 от ЗПК, договор за
потребителски кредит №*********** г.
Въз основа на горния извод на съда сумата от 132 лева е заплатена от заемателя без
основание. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването,
а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже
основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това
основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание./ в т.см. Решение № 227 от
22.03.2019 г. по гр. д. № 896 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение/
Така съдът установява, че сумата от 132 лева е платена при начална липса на основание
и иска за връщане на тази сума е основателен. Доколкот се претендира по-малка сума- 118,48
лв, именно тя следва да бъде присъдена.
Основателна е и претенцията за законната лихва върху даденото без основание,
начиная от предявяване на иска –12.03.2025 г., до окончателното плащане.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да
6
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото.
При този изход от спора и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК от ГПК в тежест на ответника,
следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото – държавна
такса в размер на 100 лева депозит за вещо лице- 300 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 2200 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от А. Н. И. с ЕГН: ********** с адрес: *********,
срещу „ФБ“ ЕООД с ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление:
г*************** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК/ вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/
във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/ нищожността на договор №
***********/23.03.2023г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен между А.
Н. И. и „ФБ“ ЕООД
ОСЪЖДА „ФБ“ ЕООД с ЕИК: *************, да заплати на основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД на А. Н. И. с ЕГН: ********** сумата в размер на 118,48 лв.,
представляваща платена при изначална липса на правно основание по договор за
потребителски кредит № ***********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба/12.03.2025 г./ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ФБ“ ЕООД с ЕИК: *************, да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на А. Н. И. с ЕГН: **********, съдебно деловодни разноски в размер на 2600 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7