Решение по гр. дело №8918/2025 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3910
Дата: 4 ноември 2025 г.
Съдия: Насуф Исмал
Дело: 20253110108918
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3910
гр. Варна, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20253110108918 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Производството е образувано по предявени от децата М. Ц. К. и К. Ц. К. и двамата
действащи лично и със съгласието на своята майка Р. В. А., процесуално представлявани от
адв. С. В., срещу Ц. К. Ц., действащ чрез адв. Д. З., първоначално субективно активно
съединени искове по чл. 150 от СК за изменение на присъдената в тяхна полза с решение №
2611/10.07.2024 г., постановно по гр. д. № 16601 по описа за 2023 г. на РС-Варна, месечна
парична издръжка от по 350.00 лева на по 500.00 лева в полза на всяко дете, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 08.07.2025 г. до навършване на пълнолетие от
двете деца-близнаци на 29.04.2026 г., с падеж всяко пето число от текущия месец, платима
чрез тяхната майката Р. В. А., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Твърди се в исковата молба, че Ц. К. Ц. и Р. В. А. са родители на децата М. и К. Ц.
К. По силата на горепосоченото решение ответникът бил осъден да плаща в полза на двете
деца парична издръжка в размер на по 350.00 лева. Сочи се, че от датата на присъждане на
издръжката до настоящия момент е изминало значителен период от време, през който
обществено-икономическите условия в страната значително се променили и завишили,
включително са нараснали нуждите на двете деца.
Децата били ученици в 10 клас и посещавали училище, спрямо чийто правилник и
програма учениците имали допълнителни разходи за учебни пособия, униформи и други.
Децата имали ежедневни транспортни разходи около 80.00 лева месечно.
Ответникът бил в работоспособна възраст и реализирал доходи от трудова дейност в
Г. около 2 000.00 евро. Нямал други алиментни задължения. Майката на децата работила на
минимална работна заплата от 1 077.00 лева. Последната сама полагала грижи за
възпитанието, отглеждането и издръжката на непълнолетните деца.
По същество се моли съдът да уважи предявения иск и претендира сторените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор
на исковата молба. Същият оспорва иска по основание и размер. Твърди, че от
1
присъждането на издръжките през 2024 г. до настоящия момент не е настъпила трайна и
съществена промяна в обстоятелствата, обуславяща изменението на размера на издръжките
чрез тяхното увеличаване. Сочи, че претендираната издръжка в размер от по 500.00 лева е
непосилна за него, имайки предвид, че към настоящия момент е безработен и не реализира
доходи от трудова дейност, като месечното му обезщетение, което се изплаща от НОИ,
възлизало на 540.00 лева. Децата нямали извънредни нужди, не страдали от хронични
заболявания, не посещавали извънкласни занимания. Позоваването на инфлацията не
можело да се приеме като трайно и съществено изменение на обстоятелствата по смисъла на
закона. Твърди се, че отглеждащият родител получава допълнителни средства от ДСП-В. по
повод отглеждането на децата, които следвало да бъдат отчетени от съда.
По същество се иска съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни.
В проведеното открито съдебно заседание ищците, редовно призовани, чрез адв. С.
В. поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Обективират ново искане
по чл. 389 от ГПК чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху притежаваните от
ответника ½ ид. ч. от недвижим имот.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява. С молба от 03.10.2025 г. поддържа отговора на исковата молба.
Контролиращата страна ДСП-гр. В., редовно призована, не се представлява. С молба
от 03.10.2025 г. сочи, че с израстването на децата, нуждите и потребностите им нарастват,
което налага и увеличаване на разходите за отглеждането им. Ако в хода на съдебното
производство се докаже, че разходите са се увеличили, счита, че издръжката също би могла
да се увеличи, като по отношение на конкретен размер предоставят на съда, съобразно
събраните по делото доказателства за финансовите възможности на всеки един от
родителите.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора, като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
По делото не се спори, че М. и К. Ц. К. са деца на Р. В. А. и ответника Ц. К. Ц., които
факти се установяват и от представените удостоверения за раждане на л. 6 и л. 7; че майката
е тази, която полага непосредствени грижи за децата; че в полза на последните през 2024 г. е
присъдена със съдебна санкция парична издръжка в размер от по 350.00 лева, която е в
тежест на ответника, видно и от представеното решение № 2611/10.07.2024 г., постановено
по гр. д. № 16601 по описа за 2023 г. на РС-Варна.
Видно е от представената служебна бележка № 785/27.05.2025 г., че ищецът К. К. е
записан в 10 клас за учебната 2024/2025 година в Професионална гимназия по горско
стопанство и дървообработване „Н. Х.“ – гр. В..
Видно е от представеното удостоверение № 255/07.05.2025 г., че ищецът М. К. през
учебната 2024/2025 г. е ученик в редовна форма на обучение в 9 клас в Професионална
гимназия по селско стопанство „С. Г. П.“.
Представен е трудов договор № 549/15.02.2023 г., сключен със „С.-*“ ООД, от който е
видно, че майката на децата А. реализирала доходи от трудова дейност. Размерът на
основното почасово трудово възнаграждение възлиза на 5.50 лева за отработен час с
прилагане на сумарно отчитане на работното време и при минимална месечна щатна заплата
924.00 лева. От постъпилата справка от ТД на НАП –гр. В. е видно, че средномесечният
осигурителен доход на майката възлизал на около 1 500.00 лева, като считано от 02.07.2024
г. трудовият договор е прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. От постъпилата
справка от Агенция за социално подпомагане е видно, че за периода от 01.07.2024 г. до
31.07.2025 г. в полза на децата чрез тяхната майка са изплащани помощи в общ размер от
825.00 лева. В периода от 01.01.2023 г. до 23.09.2025 г. майката на децата е получавала
обезщетение за „безработица“в общ размер от 7 718.82 лева.
Видно е от представения препис от регистрационна карта на л. 20, че ответникът е
регистриран в Дирекция „Бюрото по труда“, считано от 16.05.2025 г. От представеното
разпореждане № 091-00-425 от 21.05.2025 г. е видно, че ответникът е с прекратен трудов
2
договор, на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, като считано от 15.05.2025 г. до 14.09.2025 г.
му е отпуснато обезщетение за „безработица“ в дневен размер от 18.00 лева. Видно е от
представеното удостоверение от ТП на НОИ – гр. В., че ответникът в периода от 15.05.2025
г. до 31.08.2025 г. е получил обезщетение в размер на 1 368.00 лева, а в периода от
07.03.2023 г. до 20.09.2023 г. е получил обезщетение в размер на 5 820.80 лева.
Видно е от ангажирания препис от Агенция по вписванията, че ответникът и майката
на децата притежават по ½ ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор **,
предназначение Жилище, апартамент, с площ от 57.300 кв. м., в сграда № * в ПИ с
идентификатор *, обл. В., общ. В., гр. В., ж. к. „В. В.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, ведно с изба №
* с площ от 4.08 кв. м.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на водения от ищците
свид. Й. Ж. Т.. В показанията си свид. Т. сочи, че е в близки отношения с майката на децата,
вкл. почти всеки ден се вижда и с децата. Основни грижи за децата полагала майката. Само
тя ги издържала. Ответникът не е купувал никакви подаръци на децата нито за първия
учебен ден, нито за рождените им дни. Двете деца посещавали училище. За храна майката
давала около 10-15 лева на ден на всяко дете. Отделно имали разходи за транспорт. Децата
не посещавали извънкласни занимания. Не ходели на частни уроци по нещо; не свирели на
музикален инструмент; нямали хронични заболявания. Средно на месец разходите за двете
деца възлизали на общо 900 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
За да бъдат уважени исковете по чл. 150 от СК, в тежест на ищците е да докажат
наличието на трайно изменение в обстоятелствата, при които е определена издръжката в
тяхна полза през 2024 г., конкретните посочени в исковата молба нужди, както и
възможностите на всеки от родителите да заплаща издръжка.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горните факти, както и да
докаже правонамаляващите си възражения.
Нормата на чл. 43, ал. 1 от СК вменява на всеки родител задължение за издръжка на
своето непълнолетно дете, независимо дали са работоспособни и могат да се издържат от
имущество си, т. е. задължението за издръжка е безусловно, за разлика от издръжката на
пълнолетния учащ по арг. от чл. 144 от СК.
По отношение на размера й следва да се съобразят, критериите, заложени в
задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 5/1970 г. и ППВС №
5/1981 г., която е актуална и при действието на сегашния СК, а именно възможностите на
лицата, които дължат издръжка, които се определят от техните доходи, имотно състояние и
квалификация, както и нуждите на лицата, които имат право на издръжка, съобразно с
обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
другите обстоятелства, които са от значение за случая. Размерът на издръжката следва да
съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на
нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. Следва да бъде
съобразено и обстоятелството кой от родителите полага непосредствена грижа за децата,
както и обществено – икономическата обстановка в страната.
При определяне размера на издръжката се отчитат нуждите и възможностите към
момента, когато се постановява решението, но тъй като издръжката се присъжда за
задоволяване на бъдещи нужди, през периода, когато се изпълнява решението е възможно да
настъпят обстоятелства, които налагат нейното изменение. Изменението на обстоятелствата
може да се отнасят до здравословно състояние, трудоспособност, доходи, семейно
положение и други, но за да се уважи иск за изменение на издръжката по чл. 150 от СК
се изисква трайна или съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка или във
възможностите на задълженото лице.
От доказателствата, включително гласните, които съдът цени при условията на чл.
172 от ГПК като достоверни, с оглед тяхната последователност, логичност и връзка с
писмените документи, се установи, че към датата на устните състезания пред РС-Варна
децата са на 17 навършени години. И двете момчета са ученици в 10 клас през учебната
2024/2025 г., живеят в дома на майка си в гр. В.. Няма данни да посещават други
3
образователни или творчески мероприятия, не страдат от хронични задравословни
проблеми. Няма и данни за други извънредни нужди. Общата издръжка за двете деца
възлиза на около 900.00 лева съгласно показанията на водените от ищците свид. Т..
В случая, от момента на присъждане на дължимата досега издръжка /10.07.2024 г./
към датата на формиране на СПН /датата на устните състезания – 06.10.2025 г./ са изминали
15 месеца, за който период обществено-икономическите условия в страната не са се
изменили значително, като потребностите на децата не са нараснали съществено. През 2024
г. децата били на 16 години, а сега са на 17 години, т.е. и тогава и сега нуждите на К. и М. се
доближават до тези на пълнолетните. Нуждите им, свързани със закупуване на учебни
помагала, дрехи, храна, консумативи, не са нараснали през изминалите 15 месеца от
определяне на последната издръжка трайно.
При преценка съдът съобразява, че бащата към настоящия момент не реализира
доходи от трудова дейност, доколкото трудовото му правоотношение е преустановено; няма
данни да притежава имущество, от което да се издържа, с изключение на съсобствения с
майката апартамент. Както се посочи по-горе, определеният общ размер на необходимата за
децата издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно критериите
на чл. 143, ал. 1 от СК, а именно техните възможности и материално състояние. От
показанията на свид. Т., която сама заяви, че е в много близки отношения с майката на
децата, вкл. почти всеки ден се вижда и с децата, се констатира, че общата месечна издръжка
за двете деца е около 900.00 лева. Имайки предвид обстоятелството, че бащата е осъден да
заплаща общо 700.00 лева от дължимата издръжка, то разликата от общо 200.00 лева следва
да бъде поета от майката.
С оглед на горните изводи, искът с правно основание чл. 150 СК следва да бъде
отвхърлен.
По искането с правно основание чл. 389 от ГПК:
Предпоставките за допускане на обезпечение на иска са посочени в чл. 391, ал. 1 от
ГПК – т. 1, ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или т. 2, ако бъде
представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. Отделно, за
да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск
/искът да е допустим и вероятно основателен – да е подкрепен с доказателства/, да има
интерес от обезпечаване на иска, т.е. обезпечителна нужда, която е налице, когато без
обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на
правата по решението и поисканата обезпечителна мярка да съответства на обезпечителната
нужда.
Неоснователността на иска по чл. 150 от СК обуславя неоснователността и на
молбата за допускане на обезпечение на същия.
По съдебно-деловодните разноски:
Съдът не следва да се произнася по отговорността за разноски по чл. 78 от ГПК,
доколкото на ищците не им се следват такива, а ответникът не е претендирал присъждане в
негова полза на сторените по делото разноски.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от децата М. Ц. К., ЕГН ********** и К. Ц. К., ЕГН
********** и двамата действащи лично и със съгласието на своята майка Р. В. А., ЕГН
**********, срещу Ц. К. Ц., ЕГН **********, първоначално субективно активно съединени
искове по чл. 150 от СК за изменение на присъдената в тяхна полза с решение №
2611/10.07.2024 г., постановно по гр. д. № 16601 по описа за 2023 г. на РС-Варна, месечна
парична издръжка от по 350.00 лева на по 500.00 лева в полза на всяко дете, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 08.07.2025 г. до навършване на пълнолетие от
двете деца-близнаци на 29.04.2026 г., с падеж всяко пето число от текущия месец, платима
чрез тяхната майката Р. В. А., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на децата М. Ц. К., ЕГН ********** и К. Ц. К.,
ЕГН ********** и двамата действащи лично и със съгласието на своята майка Р. В. А., ЕГН
********** за допускане на обезпечение на предявените срещу Ц. К. Ц., ЕГН **********
искове по чл. 150 от СК за изменение на присъдената в тяхна полза с решение №
2611/10.07.2024 г., постановно по гр. д. № 16601 по описа за 2023 г. на РС-Варна, месечна
парична издръжка от по 350.00 лева на по 500.00 лева в полза на всяко дете, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 08.07.2025 г. до навършване на пълнолетие от
двете деца-близнаци на 29.04.2026 г., с падеж всяко пето число от текущия месец, платима
чрез тяхната майката Р. В. А., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, чрез
налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху ½ ид. ч. от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор **, предназначение Жилище, апартамент, с площ от 57.300 кв. м., в
сграда № * в ПИ с идентификатор *, обл. В., общ. В., гр. В., ж. к. „В. В.“, бл. *, вх. *, ет. *,
ап. *, ведно с изба № * с площ от 4.08 кв. м., на основание чл. 389, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от съобщението, като в частта, в която съдът оставя без уважение молбата по чл. 389 от
ГПК, решението има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред
Окръжен съд - Варна от молителя в едноседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5