ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1052
гр. Пловдив, 08.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на
осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502359 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – гр. София,
ЕИК *********; против Разпореждане от 26,07,2021 г., постановено по ч. гр. д. №
10575/2021 г., на РС Пловдив, 14 гр. състав, с което отхвърлено заявление с вх. №
34796/28,06,2021 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник В. Я. А. с ЕГН
**********; за заплащане на сумата от 70,27 лв. – обезщетение за забава върху
просрочена главница, както и за деловодни разноски за разликата над присъдения със
заповедта размер до пълния претендиран.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно,
като оспорва формирания от РС извод за евентуална неравноправност на клаузите на
договора, от който произтичат претендираните вземания. Сочи, че, според договора за
кредит, при забава на задълженията за заплащане на уговорените анюитетни вноски,
длъжникът дължи заплащане на лихва за просрочение в размер на законната лихва.
Счита, че са налице всички законови изисквания за дължимост на претендираното
вземане, От въззивния съд са иска да отмени първоинстанционното разпореждане и да
разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника за посочената сума.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено следното:
1
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. №
34796/28,06,2021 г. от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу В. Я. А. с ЕГН
**********; за суми, дължими въз основа на сключен на 19,09,2019 г. между страните
договор за потребителски кредит Претендираните суми са за невърнат остатък от
главницата по договора за кредит, договорна лихва, обезщетение за забава върху
просрочената главница. Към заявлението е приложено копие от договора за
потребителски кредит и извлечение от сметка.
С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението в частта за
посочената по-горе сума като е приел, че при извършена с оглед служебните
правомощия по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК проверка за неравноправни клаузи в договора
за потребителски кредит е констатирал такива.
Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд. Съгласно чл. 411
ал. 2 т. 3 от ГПК, заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение след като
извърши преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с
потребителя или относно обоснована вероятност за това и при наличие на подобен
извод да откаже издаването на заповед за изпълнение. Претендираното обезщетение за
забава се основава на уговорката в чл. 9.4 от договора между страните, според която
при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва.
В уточняващата молба заявителят е посочил, че размерът на претендираната мораторна
лихва е определен за срока на забава на уговорените месечни анюитетни вноски като
сбор от договорната лихва от 33,67 % и законната лихва за периода от 10% или общо
43,67 %, като за срока на извънредното положение е начислявана единствено
договорната лихва.
При това положение правилен е изводът на РС, че това само по себе си
съставлява неравноправна клауза по см. на чл. 143 т. 5 от ЗПК, защото задължава
потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо
обезщетение. И доколкото не може да бъде присъдено обезщетение за забава в размер
на законната лихва, тъй като същото не може да се извлече от представеното
извлечение от сметка, а в заповедното производство съдът не може да назначава
експертизи или да извършва сам пресмятания на дължими суми, в отклонение от
заявените такива по пера в извлечението от сметка, заявлението за присъждане на
посочената по-горе сума следва да се приеме за неоснователно.
Като е достигнал до същите изводи РС е постановил законосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
По изложените съображения съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 26,07,2021 г., постановено по ч. гр. д. №
10575/2021 г., на РС Пловдив, 14 гр. състав, с което отхвърлено заявление с вх. №
34796/28,06,2021 г. от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; за
издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник
В. Я. А. с ЕГН **********; за заплащане на сумата от 70,27 лв. – обезщетение за
забава върху просрочена главница, дължимо въз основа на сключен на 19,09,2019 г.
между страните договор за потребителски кредит, както и за деловодни разноски за
разликата над присъдения със заповедта размер до пълния претендиран.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3