№ 91
гр. Нова Загора, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно
наказателно дело № 20252220200227 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Д. С. Т. с ЕГН **********, адрес: гр.*********,чрез
адв.М.М. от АК-Сливен, против Наказателно постановление № 25-0804-003361/23.04.2025г.
на Началник сектор в ОДМВР Сливен, Отдел Охранителна полиция, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 150 лв., на
основание чл. 179, ал.1, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104, ал.1 от ЗДвП и „глоба“ в
размер на 3 000,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца“, на
основание чл. 175а, ал.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т.1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи, че наказателното постановление било
незаконосъобразно и неправилно, изложената фактическа обстановка в АУАН и в НП не
отговаряла на истината. Жалбодателят не бил изпълнил от обективна и субективна страна
административните нарушения, за които е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП, въз основа на него, били
допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото му на защита
и били абсолютно отменително основание. АУАН и НП не съдържали всички задължителни
реквизити.
Словестното описание на нарушението, дадено в АУАН, противоречало на
словестното описание, посочено в НП. Посочената от наказващия орган фактическа
обстановка не съответства на дадената от него правна квалификация на административното
нарушение. Налице било несъответствие между дадената в актовете на
административнонаказателното производство правна квалификация на нарушението и
санкционната норма, въз основа на която била ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Наказателното постановление било издадено от орган, който не бил компетентен.
Моли съдът да постанови решение, с което да отмени Наказателно постановление №
25-0804-003361/23.04.2025г. на Началник сектор в ОДМВР Сливен, Отдел Охранителна
полиция.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и се представлява от
упълномощен адвокат – М. М..
Явявят се св.Ч. М. – актосъставител, св.Д. К., св.Б. Б. и св.Н.Р..
1
В съдебно заседание е изслушан и жалбоподателя Т..
Въззиваемата страна- ОДМВ - Сливен не изпраща процесуален представител.
В писмено становище постъпило по делото, оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено.
Св.Ч. М., актосъставител заявява, че на 04.04.2025 г. около 15.04 ч. с комисар К.
изпълнявали служебните си задължения, като се намирали на изхода на Нова Загора на път-
третокласен път-662, когато забелязали „Мерцедес“ със рег.№ *******, който пътувал по
този път в посока с.Кортен. Пред него имало още един автомобил „БМВ“ черно на цвят, с
рег.номер ******, като двата автомобила се движели един зад друг и започнали
постепенно да ускоряват своята скорост едновременно. Скоростта им стигнала около
170,00 км/ч. Това го преценили по данни на километража на служебния автомобил. Като
вече двата автомобила се били изравнили един друг в продължение на този път и
продължавали да се движат с висока скорост. Движели се след тях със светлинен и звуков
сигнал, с цел да бъдат спрени и да бъде извършена проверка, тъй като имало насрещен
трафик и с цел да не настане някое тежко ПТП. Понеже двамата според свидетеля без
някаква уговорка, започнали да се състезават помежду си. И двата автомобила били
изравнени. Пътят бил двупосочен, двата автомобила били изравнени един до друг, като
движението им продължавало по един и същи начин. В началото били един зад друг, като в
продължение на движението се изравнили един до друг. Така продължили почти до края.
Последствие Мерцедесът, който се движел в лявата лента, успял да изпревари БМВ-то
и се прибрал в дясно, като служебния продължил, защото се движел с висока скорост,
успели да изпреварят БМВ-то, както и Мерцедеса. Наложило се да подадат сигнал с
ръка, понеже не отразявал светлинните и звукови сигнали на органите на реда. С ръка му
подали сигнал, след като се изравнили с него, да отбие в безопасната зона вдясно, където
имало отбивка точно преди входа за с. Кортен. Там вече извършили проверка на двамата
водачи. И на двата автомобила бил съставен акт.
Твърди, че без никаква уговорка и двата автомобила започнали да се състезават,
защото и двата автомобила с висока скорост се движели един до друг. В началото били в
дясна лента и двата автомобила един зад друг. Първоначално предния автомобил бил
БМВ-то, като зад него бил Мерцедеса. След това Мерцедеса се изравнил. Той тръгнал
в лявата лента и се изравнил до БМВ-то и двата автомобила се движили един до друг.
Единият в лявата лента, а другият в дясната лента. След спиране на автомобилите на
отбивката, при проведена беседа с шофьорите се оказало, че същите не се познават.
Св.К. заявява, че в началото трети, четвърти април и след три, четири часа
осъществявал контрол на полицейските екипи. Придвижвали се с колегата Ч. М. със
служебен автомобил БМВ черен на цвят, на който на челното стъкло и на задното такова,
имало монтиран светлинен източник, както и отпред на маските имало още четири
светлинни източника, които излъчвали синя, червена пробляскваща светлина. Също така
имал монтирана и сирена. Излизайки от Нова Загора, доста агресивно били изпреварени от
лек автомобил Мерцедес. Искал да му извърши проверка чрез таблета дали има всички
необходими - застраховка, преминат преглед и имали някакво за плащане. Затова го
доближил на известна дистанция, за да може да се види номера му регистрационния и
колегата да направи справка. Този автомобил застигнал движещ се пред него черно БМВ и
„двата автомобила се захапали“. Постепенно започнали да увеличават скоростта, като
Мерцедеса на няколко пъти леко се изнесъл в ляво, за да го изпревари, но имало
насрещен трафик. Скоростта стигнала до около 170 км/ч. на този тесен и опасен участък.
Лично това го възприел, че двата автомобила се съревновават, кой първи ще стигне до
селото. На около километър и нещо преди селото Мерцедеса едва тогава успял да изпревари
БМВ-то. Свидетелят го застигнал и вече в момента, в който го изпреварвали, подал
светлинен и звуков сигнал. Движейки се след тях нямали. Подчертава, че едва когато почти
бил изпреварил БМВ-то, тогава подал светлинен и звуков сигнал, защото все пак една от
основните роли на линейния контрол била, да установява именно такива агресивни водачи и
груби нарушения, които създавали опасност за движението. След като го застигнали,
водачът леко ускорил, като на видеорегистратора се виждало, че скоростта надминава 180
км/ч. Успял да се изравня с него от лявата му страна.
Скоростта вече била намалена на около 160 км/ч. и тогава и с жестове, включително
и клаксон натиснал, за да може все пак да се разбере, че водачът трябва да намали скоростта.
Може би до километър преди с. Кортен, вече преминали пред него, където преди селото
имало чешма, отбили до чешмата и спрели двата автомобила-Мерцедеса и БМВ-то. За
2
свидетеля, всичко това, което се случило категорично нямало предварителна
договорка, очевадно, но действията им с това съревнование, кой ще развие по-голяма
скорост и кой ще стигне пръв до селото, го възприел като напълно преднамерено.
Изхождайки от това, че при ограничение от 90 км/ч. в този участък, двата автомобила
развили скорост до 170км/ч. и малко отгоре, докато Мерцедеса успял да изпревари, го
намира като напълно преднамерено действие от двата автомобила. Не би го оприличил с
други изрази, освен съревнование или състезание. Ако един от двата автомобила се държал
нормално, това нещо нямало да се случи и нямало да създадат тази опасност, движейки се с
тази изключително висока скорост. Служебният автомобил, нямал предоставен служебен
видеорегистратор, ползвал един от телефоните си, на който имало инсталирано приложение
тип видеорегистратор. Самото приложение се казва „Деймирос“ и при движение стоял
поставен на стойка под огледалото на предното стъкло и почти винаги бил включен да прави
запис на това което се случва отпред. Изпреварването станало малко над 170км/ч. След това
водачът продължил още малко да увеличава скоростта, като скоростта му достигна над 180
км/ч. Ако не грешал, дори 190 км/ч. показвала. Видеото, тъй като бил свалил записа
директно от приложението и направил и запис на самото видео чрез екрана, когато се свали
само с приложението, не се виждала реалната скорост, ако не се гледало през телефон. Така
че, след като изпреварил, водачът още малко увеличи скоростта. Полицейските служители се
движили известно време в лявата лента до него, тоест малко зад него. След като водачът
намалил на 160км/ч., вече едва тогава минали отстрани.
Св.Б. Б. споделя, че е отишъл впоследствие на мястото на нарушението и не е
възприел непосредствено събитията. При беседа с двамата шофьори се установило, че те
не се познават.И на двамата водачи били съставени актове.
Св.Н.Р., пътувал заедно със жалбоподателя Д. Т. в процесния автомобил Мерцедес,
споделя че на процесната дата, на излизане от гр.Нова Загора, изпреварили бус и лека кола,
които са се движили със скорост от около 50-60 км/ч. Застигнали друго кола БМВ и
подминали и нея. Счита, че изпреварването на втората кола БМВ са извършили със
скорост от порядъка на 100-105 км/ч. Когато изпреварвали, видели в огледалата сини и
червени светлини зад тях. Когато автомобилът се изравнил с тях, видели че вътре има
униформен служител, който им правел знак да отбият и те се подчинили.
Спрели на чешмата. Тази кола, която ги гонила, спряла в средата на платното и
вкарала и другата последната кола, която изпреварили. И нея вкарали в отбивката до
чешмата. Започнало да се вика, дайте си талоните, дайте си документите. Те не разбрали
изобщо какво става, защо ги спират. Обяснено им било, че правят нерегламентирана гонка.
Другото момче слязло от колата. Шофьорът дошъл до стъклото на Д. и го попитал ние
познаваме ли се. Каква гонка правим. Служителят му казал, да се прибере в колата, защото
ей сега щял да го арестува. Момчето се върнало в колата.
В обясненията си в съдебно заседание, жалбоподателят Д. Т. споделя, че бил с
неговия личен автомобил Мерцедес, с рег. № ******* и с колегата Н.К.Р., с който работили
заедно, който бил пряк свидетел. Изпреварил два автомобила по пътя между Нова Загора и
Кортен, след което застигнал още един автомобил с марка БМВ, изпреварил и него, и в един
момент зад автомобила си видял блицове /светлини/, мигащи светлини. След като
изпреварил черното БМВ видял мигащи светлини, които наподобявали тези на
полицейските коли. Видял светлините на таблото вътре в автомобила. Не било нещо,
което да е обозначено и да личало, че е полицейски автомобил. Светлините не били на
тавана на колата. Вече след като те го настигнали, преди завоя и видял на момчето,
което се возело с полицая, че пише „Security Police“, на този който седял на дясната
седалка и тогава казах на колегата „те тези полицаи“ и веднага пуснал мигача и се отбил на
първото възможно място, да не пречи на движението. Те се изравнили с него
непосредствено преди завоя, там нямало къде да спре. Веднага спрял в уширението, за да
осигури безпрепятствено преминаване на другите автомобили. Дал си документите,
прегледаха ли ги му казали, че ще бъде съставен акт за нерегламентирана гонка. Не познавал
водача на другото БМВ. За първи път го срещнал тогава по пътя и го изпреварил. Не бил
имал никаква уговорка с него. Като го изпреварил той си останал назад, не го е гонил.
Счита, че единственото му нарушение е високата скорост, за което в случая не бил
санкциониран.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
На 04.04.2025 г. в 15:03 часа в Общ.Нова Загора, на път ТРЕТИ КЛАС № 662, Д. С.
3
Т. с ЕГН *********, адрес: гр.************, като водач и собственик на лек автомобил
МЕРЦЕДЕС С 500, с рег.№ *******, на път III-662 в посока с.Кортен, общ.Нова Загора
между гр.Нова Загора и с.Кортен, управлявал личния си лек автомобил Мерцедес С 500 с
рег.№ *******, като от километър 2 след гр.Нова Загора, участвал в нерегламентирано
състезание по пътищата отворени за обществено ползване-движейки се след лек автомобил
БМВ 330 Д с рег.№ ******, постепенно двата автомобила едновременно увеличили
скоростта движейки се един след друг от 120 км/ч. до 170 км/ч. в продължение на един
километър и приключили на 500 метра преди табелата на с.Кортен, като автомобилът
Мерцедес, преминал пред БМВ-то. При подаден светлинен и звуков сигнал от служебния
автомобил с рег.№ ********, водачът не осигурил безпрепятствено преминаване на
служебния автомобил пред него, което наложило със скорост от 160 км/ч. да се изравнят с
него и да му подадат сигнал с ръка. Скоростта с която се движели двата автомобила била по
данни на километража на служебния автомобил и видеоклип, заснет от мобилен телефон,
поставен на челното стъкло.
Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.104, ал.1 и по чл.104Б, т.1,
от ЗДвП,, като на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в общ
размер на 3 150,00 лв., и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
Наказателното постановление било издаден на Д. С. Т., жалбоподател и собственик
на автомобила.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства-наказателно постановление № 25-
0804-003361 от 23.04.2025 г., АУАН серия GA № 3445239 от 04.04.2025 г. съставен против Д.
С. Т., Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи, Заповед №
8121з-1389/07.10.2024 г. на Министъра на вътрешните работи; Заповед № 343з-
1453/31.05.2024 г. на директора на ОД МВР-Сливен; АНД № 675/2025 г. по описа на РС -
Сливен, съдържащо наказателно постановление № 25-0804-003361 от 23.04.2025 г., АУАН
серия GA № 3445239 от 04.04.2025 г. съставен против Д. С. Т., справка за нарушител/водач
на Д. С. Т., диск, писмо рег. № 11-00-94 от 23.06.2025 г. на Областно пътно управление-
Сливен и копие от списъка на републиканските пътища, приет с Решение № 238/22.04.2025
г., както и събраните гласни доказателства…
Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към
предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на
обжалване.
НП е връчен на 14.05.2025 г. на жалбоподателя Т., а жалбата е подадена на
23.05.2025 г., от което следва, че НП е връчено законосъобразно, а жалбата срещу него е
подадена в срок.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
По делото не се спори за това, че на посочената дата - 04.04.2025г., около 15:03 часа ,
жалбоподателят Д. С. Т. управлявал л.а. "Мерцедес“ С 500 с рег. № *******. Не се спори, че
заедно с него по същия път – III-662 в посока с.Кортен, общ.Нова Загора се е движел и
водачът на л.а. "БМВ“ 330 Д с рег.№ ******. В настоящият случай спорът е ориентиран
около това, дали действията на двамата водачи са в нарушение на закона, по специално на
нормата на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП и дали двамата са ползвали платното за движение на път
III-662 в посока с.Кортен, общ.Нова Загора за извършване на нерегламентирани състезания.
В ЗДвП няма легално определение за "състезание". По смисъла си думата означава спортна
надпревара, съревнование. Нормата е приета с изменение на ЗДвП в ДВ бр. 101/ 2016г. , като
е в сила от 21.01.2017г. Доколкото описаните в наказателното постановление обстоятелства
сочат нерегламентирано състезание, следва да се посочи, че понятия за състезание с МПС -
автомобили има в Устава на Българската федерация по автомобилен спорт/ БФАС/ във
връзка Наредбата на БФАС за организиране и провеждане на автомобилни състезания.
Посочените нормативни актове са свързани с Международния спортен кодекс на
Международната федерация по автомобилен спорт/ FIA/. В последният посочен акт са
дадени основни понятия, като сред тях, в чл. 21, е посочено и това за състезание : "Единична
дейност по автомобилен спорт със свои собствени резултати. То може да се състои от
4
серия(и) и финал, свободни тренировки, квалификационни сесии и резултати от няколко
категории или да бъде разделено по подобен начин, но трябва да бъде завършено до
приключване на Проявата. За Състезания се считат следните: Състезания на писта,
Ралита, Крос-кънтри ралита, Драг състезания, Планинско изкачване, Опити за рекорди,
Тестове, Изпитания, дрифтинг и други форми на Състезания по преценка на ФИА." В
настоящият случай не се твърди, че има регламентирано по този ред състезание , одобрено
по съответния ред от Националната спортна власт- БФАС. Отделно от това не се сочи и да са
нарушени правилата на чл. 88 от ЗДвП - "Организирани шествия и състезания по
пътищата, отворени за обществено ползване, могат да се провеждат само след
разрешение на собствениците или администрацията, управляваща пътя, и след
предварително съгласуване на маршрутите, условията и времето на провеждането им с
органите на Министерството на вътрешните работи." Ако се възприеме по-обикновеното
разбиране за съревнование между двамата участници в случая, започващо от определено
място, с цел по-бързото достигане до финал, също не може да се приеме, че са налице
доказателства за състезание. От събраните по делото гласни и писмени доказателства може
да се приеме, че в определен участък от пътя от гр.Нова Загора-с.Кортен, двамата водачи са
се движили за определено кратко време успоредно, след което жалбоподателят Т. е
изпреварил другия водач и е продължил пътя си напред. Такова успоредно движение между
два автомобила има винаги при изпреварване и е неизбежно при такава маневра на пътя.
Въпреки това не може да се заключи, че двамата водачи са се състезавали. Логично
жалбоподателят дава обяснения , които го ползват и няма как същият, пред възможността да
се уличи сам в извършване на нарушението, да заяви, че между него и другия водач е имало
уговорка за провеждане на състезание в посочения участък от улицата. За доказване на
нарушението също, според настоящия състав, не е нужно АНО да е събрал преки и
категорични доказателства за наличие на такава уговорка. Последното, освен, че е
невъзможно, не е посочено в състава на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП, за да се счете за доказано
съставомерно деяние. За доказване на нарушението също, според настоящия състав, не е
нужно АНО да е събрал преки и категорични доказателства за наличие на такава уговорка.
Няма необходимост и използваните МПС да са специално пригодени за това, като законът не
е поставил такива изисквания за съставомерност на деянието.
Все пак, в конкретният случай няма категорични данни, дори от обективното
наблюдение на свидетеля М., актосъставител, че между тях е имало съревнование за
достигане на единия от двамата пръв до определен участък, макар че свидетелят е възприел
еднвоременното, успоредно движение на двата автомобила, като „състезание“ без
„предварителна уговорка“. В показанията си свидетелят сочи, че двамата са се движили с по
- висока от разрешената за участъка скорост, първоначално един след друг, след което
единият водач, на Мерцедеса, е изпреварил другият, и е преминал пред него.
В показанията на свидетелят К. също могат да се установят данни за други
нарушения на ЗДвП, но не и за описаното в наказателното постановление. Свидетелят в с.з.
сочи и описва застигане на предния автомобил от процесния Мерцедес, неколкократни
опити за изпреварване с висока скорост, последвало изпреварване и продължаване напред на
движението на процесния автомобил на жалбоподателя, без подминатия водач на БМВ-то да
е направил последващ опит да го изпревари.
Всъщност в показанията на двамата свидетели, служители на ОДВМР-Сливен, се
съдържат известни противоречия и докато актосъставителя М. твърди, че „без никаква
уговорка и двата автомобила започнали да се състезават“, то св.К. заявява, че „това,
което се случило категорично нямало предварителна договорка, очевадно, но действията
им с това съревнование, кой ще развие по-голяма скорост и кой ще стигне пръв до селото, го
възприел като напълно преднамерено.“
Настоящият състав е на мнение, и че що се отнася до свидетелските показания на
актосъставителя и пътуващия с него в служебния автомобил свидетел, относно
регистрираната с мобилно приложение/видеорегистратор/ висок скорост на двата
автомобила, то същото следва да се възприема критично, доколкото скоростта не е
установена с техническо средство по надлежния ред, съгласно действащата нормативна
уредба.
Що се отнася до твърдяното нерегламентирано състезание, да се приеме наличие на
нарушение по посочената норма по настоящото дело, би означавало във всеки друг сходен
случай на движение на две ППС по посочения начин, когато са нарушени други правни
норми, да се приравнява нарушението им на състава на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП, което би било
5
неприемливо от гледна точка на целта на закона. Настоящият състав кредитира показанията
на разпитаните по делото свидетели, както и обясненията на жалбоподателят, но отчита , че
при част от тях следва да се имат предвид няколко неща.
На първо място жалбоподателят Д. Т. излага обяснения, които кореспондират с
показанията на свидетеля Н.Р., негов колега, който е пътувал с него в процесния Мерцедес.
Последният е пряк очевидец на станалото, като по делото няма данни за особени отношение
и заинтересованост на свидетеля.
Твърдението на актосъставителя и пътуващия с него свидетел, служител на МВР,
също следва да се възприемат критично, доколкото твърдението им за
„гонка“/“нерегламентирано състезание“ между двамата водачи е субективно тяхно тълкуване
на обективните факти по делото, която тяхна оценка не се подкрепи от останалите събрани
по делото гласни и технически докзатаелства.
В тази връзка следва да се акцентира, че по делото е приобщен като доказателство
видеозапис, от който също става видно, че процесните автомобили най-вероятно се движат с
висока скорост/която така или иначе не е установена по надлежен ред/ един след друг, като
Мерцедеса, управляван от жалбоподателя застига предно движещия се автомобил БМВ,
следват няколко опити за изпреварване, след което Мерцедесът минава пред БМВ-то и
продължава движението си напред, без водачът на БМВ-то да прави опити да го настигне и
изпревари от своя страна. Напротив, след приключване на менаврата „изпреварване“ от
страна на процесния л.а. автомобил Мерцедес, водачът на изпреварения автомобил БМВ
дори задейства спирачките на автомобила си, видно от светването на стоповете на колата.
В тази насока може да се приеме, че водачите са се движили с по-висока от
разрешената скорост, извършили са неправилни маневри при движението си, вкл.
жалбоподателят не е използвал пътепоказателите на автомобила при изпреварване, но от
изложеното от свидетелите и останалите събрани доказателства няма как да се заключи
категорично, че двамата водачи са се състезавали в този участък на пътя.
Що се отнася до другото твърдяно нарушение на жалбоподателя, а именно, че след
подаден звуков и светлинен сигнал от служебния автомобил, не осигурил безпрепятствено
преминаване на същия пред него, то съдът намира същото за недоказано. От приобщения по
делото видеозапис е видно, че след подадени звуков и светлинен сигнал, процесният
автомобил всъщност е съобразил пътната обстановка и характеристиката на пътя и в
рамките на около минута след като му е бил подаден сигнала, впоследствие и с ръка от
пътуващия в служебния автомобил служител, то водачът подминава опасен участък на пътя
– остър десен завой, след което незабавно е преустановил движението на автомобила си като
е навлязъл веднага в следващата след завоя отбивка на пътното платно. Т.е. може да се
направи извод, че веднага след като възприема, че необозначеният автомобил, който го
следва и му сигнализира е полицейски, водачът спира на първото възможно място – отбивка
на пътното платно, съобразявайки, че процесният път е третокласен, с тясно платно за
движение и с оглед на първо място осигуряване на безопасността на останалите участници в
движението, е преустановил движението си предприемайки навлизане в споменатата пътна
отбивка.
При така изложеното от правна и фактическа страна не може да се заключи с
достатъчна категоричност, че административното обвинение е доказано по несъмнен начин.
По гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0804-003361/23.04.2025г. на
Началник сектор в ОДМВР Сливен, Отдел Охранителна полиция, с което на Д. С. Т. с ЕГН
**********, адрес: гр.*********са наложени административни наказания: „глоба“ в размер
на 150 лв., на основание чл. 179, ал.1, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104, ал.1 от ЗДвП и
„глоба“ в размер на 3 000,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца“, на основание чл. 175а, ал.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т.1 от ЗДвП.,
за това че на 04.04.2025 г. в 15:03 часа в Общ.Нова Загора, на път ТРЕТИ КЛАС № 662, като
водач и собственик на лек автомобил МЕРЦЕДЕС С 500, с рег.№ *******, на път III-662 в
посока с.Кортен, общ.Нова Загора между гр.Нова Загора и с.Кортен, управлявал личния си
лек автомобил Мерцедес С 500 с рег.№ *******, като от километър 2 след гр.Нова Загора,
6
участвал в нерегламентирано състезание по пътищата отворени за обществено ползване-
движейки се след лек автомобил БМВ 330 Д с рег.№ ******, постепенно двата автомобила
едновременно увеличили скоростта движейки се един след друг от 120 км/ч. до 170 км/ч. в
продължение на един километър и приключили на 500 метра преди табелата на с.Кортен,
като автомобилът Мерцедес, преминал пред БМВ-то. При подаден светлинен и звуков
сигнал от служебния автомобил с рег.№ ********, водачът не осигурил безпрепятствено
преминаване на служебния автомобил пред него, което наложило със скорост от 160 км/ч. да
се изравнят с него и да му подадат сигнал с ръка. Скоростта с която се движели двата
автомобила била по данни на километража на служебния автомобил и видеоклип, заснет от
мобилен телефон, поставен на челното стъкло.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
7