Решение по дело №448/2019 на Административен съд - Монтана

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                         

                                    № 546/30.10.2019 г.

 

                            В ИМЕТО НА НАРОДА             

 

 

Административен съд - Монтана, I-ви състав в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година:  

 

                                                                    Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

 

при секретар       Антоанета Лазарова                                           и с участието

на прокурора      Галя Александрова                                                     разгледа Адм.дело №448/2019г. по описа на   

Административен съд Монтана

 

            Производството е по реда на чл.1, ал.2 Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл.203 и сл. Административно процесуален кодекс (АПК).

         Образувано е по искова молба на И.Б.Й. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат А., с която се претендира да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, да му заплати обезщетение за нанесени имуществени щети в размер на 1050 лева, ведно със законна лихви върху от деня на подаването на исковата молба до деня на окончателното заплащане на спора. По същество на спора, ищеца, чрез пълномощника си адвокат А., поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена, като претендира и присъждане на разноски по делото в размер посочен в представен списък на разноските.

         Ответната страна не взема становище по исковата претенция.

Встъпилия по делото прокурор от Окръжна Прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че иска следва да бъде уважен до сумата от 1000 лева, тъй като са налице всички законови предпоставки за осъждане на ответника за този размер на претендираните имуществени вреди, а за сумата от 50 лева пътни разходи липсват надлежни доказателства и не се установяват.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид изложеното в исковата молба, доводите на страните, събраните по делото доказателства намира за установено следното:

 Исковата молба е процесуално допустима. Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

От фактическа страна по делото не е спорно, следното:

С Наказателно постановление №32-0000079/20.04.2018г., което е издадено от Началник ОО „АА“ – Монтана, на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева основание чл.178а, ал.7, т.1, предл.1 Закон за движение по пътищата. Ищеца е обжалвал Наказателно постановление №32-0000079/20.04.2018г., което е издадено от Началник ОО „АА“ – Монтана, като с Решение №46/08.05.2019г. по АНД №228/2018г. по описа на Районен съд Лом жалбата му е уважена и наказателното постановление е отменено, като съдебното решение е влязло в законова сила.

От така описаните безспорни обстановка и от събраните по делото доказателства, съдът, стига до следните правни изводи:

Съгласно чл.203, ал.1 АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Съгласно чл.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на АПК. 

Условие за допустимост на иска (чл.204, ал.1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отменено като незаконосъобразно е наказателно постановление за налагане на глоба, което  следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт), като в случая предвид обстоятелството, че с Решение №46/08.05.2019г. по АНД №228/2018г. по описа на Районен съд Лом е отменено Наказателно постановление №32-0000079/20.04.2018г., което е издадено от Началник ОО „АА“ – Монтана, следва да се приеме, че това условие за допустимост на иска е изпълнено.

 Настоящата съдебна инстанция счита предявения иск за частично основателен, тъй като исковете по чл.203 и сл. АПК, във вр. с чл.1, ал.1 ЗОДОВ следва да са основани на вреди, причинени от незаконосъобразни актове на административни органи, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, а в случая ищеца, в чиято тежест е установяване на твърдения вредоносен резултат установява с надлежни доказателства, че е налице основателност на исковата му претенция за сумата до 1000 лева. Това е така, тъй като с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 ЗОДОВ. По делото се установява, че по АНД №228/2019г. по описа на Районен съд Лом, ищеца е бил представляван от адвокат А., която е изготвила жалбата и е осъществила процесуално представителсво по делото в три заседания, които са проведени по делото. От АНД №228/19г. по описа на Районен съд Лом се установява по безспорен начин, че адвокат А. е осъществила процесуалните действия в пълния обем на адвокатските задължения, тоест налице е съответствие между положения труд от пълномощника, които е довел до положителен за ищеца резултата, и договореното възнаграждение. Тези процесуални действия на адвокат А. са основани на надлежно упълномощаване (л.51 по АНД №228/2019г. по описа на Районен съд Лом - сключен с ищеца Договор за правна защита и съдействие, с който тя е упълномощена от ищеца срещу сумата от 900 лева да осъществи процесуално представителство по обжалване на описаното наказателно постановление издадено от Началника на ОО“АА“ - Монтана, пред Районен съд Лом, както и Договор за правна и защита и съдействие с уговорено възнаграждение от 100 лева за явяване на третото заседание по делото).  В случая заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, което е реално платено при сключване на договорите, които по договорката между страните служат като разписка за заплатените/получените суми, съставлява вреда, причинена пряко от отмененото наказателно постановление за налагане на глоба, което има характер на административен акт, тъй като той е издаден от административен орган и представлява властнически акт. Настоящият състав приема, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт – наказателното постановление за налагане на глоба, което е отменено от съд по      

съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление. Настоящият съдебен състав изрично отбелязва, че размера на договореното и заплатено възнаграждение между ищеца и адвокат А. изцяло кореспондира с процесуалните действия, които са извършени от пълномощника в защита на интересите на доверителя пред Районен съд Лом, тоест ищеца следва да бъде възмезден по справедливост с пълния размер на заплатените от него разходи по делото, които представляват вредата, която се претендира в настоящето производство. Размера на договореното между ищеца и пълномощника му възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд Лом е справедлив и обоснован и изцяло съответства на обема на извършената работа, тоест с уговарянето и заплащането му е спазена разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата.

По силата на чл.4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът в случая не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразно наказателно постановление за налагане на глоба от административния орган, който упражнява властническите си правомощия. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по наказателни от административен характер дела, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление за налагане на глоба. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца в следствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателно постановление за налагане на глоба, която ищеца е счел за  

 

 

 незаконосъобразно наложена. В този смисъл обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, която е в случая е породена и от високия размер на наложеното административно наказание. 

 

 

 

С оглед изчерпателност следва да се посочи, че уважаването на исковата претенция не би било прекомерно за сумата от 1000 лева, тъй като характера на процесуалните действия и участието в три съдебни заседания от страна на пълномощника изцяло обосноват, че е справедливо иска да се уважи изцяло за вредите, които са породени от заплатени разходи за адвокат.

Неоснователна по разбиране на настоящия съдебен състав се явява исковата претенция за сумата над 1000 лева, която е обоснована с вреди настъпили за ищеца вследствие на договорени и заплатени 50 лева, които представляват разноски за командировки във връзка с осъществяването на процесуалното представителство по делото, което е образувано пред Районен съд Лом. Това е така, тъй като по делото не се представиха надлежни доказателства, които да установяват извършването на разходите в размер на 50 лева, които представляват разходи за командировки във връзка с делото. Следва да се отбележи, че ищеца следва да установи всяка от претендираните от него вреди по основание и размер, а в случая не бяха ангажирани доказателства, които да установяват реалното извършване на претендираните разходи за командировка на пълномощника. В тази връзка следва да се посочи, че в Наредбата за командировките в страната е описан реда за отчетност и контрол на извършените разходи за командироване, като по делото не бяха ангажирани доказателства, които да установяват, че разходите за командироване на пълномощника са извършени и отчетени по надлежния ред. След като ищеца не установява с годни доказателства, че тези разходи за сторени, не може да се приеме, че е основателна претенцията му за настъпила за него вреда в следствие на заплащането им.

Съдът, отбелязва, че непозволеното увреждане съставлява сложен юридически факт, чиито елементи следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на ищеца, а именно: деяние, (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. Доказателствената тежест за наличието на деликт, от който да произтича и претендираната щета е изцяло на ищеца, тъй като той следва да докаже иска си, като в настоящото производство ищеца е установил с надлежни доказателства претендираното от него непозволено увреждане за сумата от 1000 лева, която представлява вреда в следствие на заплатено възнаграждение на адвокат за процесуално представителство по дело пред Районен съд Лом. За сумата над 1000 лева, която се претендира, като вреда произтекла от заплащането на сумата от 50 лева разноски за командировки на адвоката не се събраха годни доказателства, които да обосновават уважаването на иска.

Пълнотата изисква да се посочи, че ищеца изрично е заявил в исковата си претенция, че желае присъждане на лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба, която е подадена на 11.09.2019г. Така заявеното искане е основателно предвид изхода на делото, като за настоящият съдебен състав, който обвързан с претенцията на ищеца е налице възможност да уважи исковата претенция по отношение на присъдените лихви върху главницата, както е заявил ищеца, а именно считано от 11.09.2019г. до окончателното им заплащане, като тази лихва следва да е дължима върху уважената част на иска в размер на 1000 лева. 

Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ищеца адвокат А. за присъждане разноски по водене на съдебното производство, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, ответника Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, следва да бъде осъден да заплати в полза на И.Б.Й. ***, разноски по делото в размер на 390, 48 лева, съразмерно определени в съответствие с уважената част от иска.

При тези доводи настоящата съдебна инстанция, счита за основателен и доказан иска на И.Б.Й. ***, подаден чрез пълномощника му адвокат А., с който се претендира да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София да му заплати обезщетение за нанесени имуществени щети до размер от 1000 лева, а неоснователен и недоказан за сумата над 1000 лева, предвид което на основание чл.172, ал.1 АПК във връзка с чл.203 и сл. АПК и чл.10, ал.3 ЗОДОВ

 

Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с адрес гр.София, Район „С*** “, ул.“Г*** “ №* , БУЛСТАТ * , да заплати на основание чл.203 и сл. АПК във вр. с чл.1, ал.1 ЗОДОВ на И.Б.Й. ***, ЕГН* сумата 1000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение) следващи се от отменено по съдебен ред Наказателно постановление №32-0000079/20.104.2018г., което е издадено от Началник ОО „АА“ – Монтана, ведно със законова лихва върху главницата считано от 11.09.2019г. до окончателното и заплащане,

ОТХВЪРЛЯ иска на И.Б.Й. ***, ЕГН* предявен срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с адрес гр.София, Район „С*** “, ул.“Г*** “ №* , БУЛСТАТ * за предявената сума над 1000 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с адрес гр.София, Район „С*** “, ул.“Г*** “ №* , БУЛСТАТ * ,  да заплати на И.Б.Й. ***, ЕГН* сумата от 390, 48 (триста и деветдесет и 48 ст.) лева разноски по настоящето съдебно производство.

         Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: