№ 495
гр. Плевен, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430104803 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление ***, с
ЕИК *** против ***, ЕИК ***, К. Х. Г. с ЕГН ********** и „САТЕЛИТ 2011“
ЕООД, с ЕИК ***, с която са предявени обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за установяване
съществуването на вземания на ищеца срещу сочените ответници, за които е
била издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в производството по
ч.гр.д.№1908/2018г по описа на ПлРС.
С влязло в законна сила определение №4965 от 06.12.2022г. е
прекратено производството по делото по отношение на ответниците ***, ЕИК
*** и „САТЕЛИТ 2011“ ЕООД, ЕИК ***, поради недопустимост на
установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК срещу
сочените ответници, по отношение на които Заповед за незабавно изпълнение
№1215/19.03.2018г. по ч.гр.д.№1908/2018г. по описа на ПлРС е влязла в
законна сила.
Ищецът твърди, че процесните вземания произтичат от сключен на
10.10.2014 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, от една страна, в
качеството му на кредитодател и ***, ЕИК ***, от друга страна, в качеството
му на кредитополучател, както и ответницата К. Х. Г. с ЕГН **********, от
трета страна, в качеството й на съдлъжник, Договор за банков кредит Продукт
***. По силата на чл. 1 от договора банката предоставила на
1
кредитополучателя *** във връзка с неговата професионална/служебна
дейност кредит в размер на 10 000 лв. за посрещане на извънредни,
нерегулярни нужди от оборотни средства, а от своя страна
кредитополучателят се задължил да върне така предоставения кредит в срок
от 60 месеца при условията на сключения договор.
Твърди се, че по силата на чл. 8а, ал. 1 от процесния договор за банков
кредит, като съдлъжник по него встъпила ответницата К. Г., като същата
заявила, че била съгласна с всички условия на договора за банков кредит. По
силата на чл. 86 съдлъжникът се задължил да отговаря солидарно с
кредитополучателя за задълженията по процесния договор за банков кредит.
Излага се, че на 10.10.2014 г. била открита заемната сметка по
процесния договор за банков кредит, като на същата дата кредитополучателят
*** усвоил по своята сметка главница в размер на 10 000 лв.
Твърди се, че впоследствие страните предоговорили условията по
договора за кредит с *** По силата на т. 2 от този анекс главницата по
кредита била преоформена, като всички просрочени задължения по кредита
били преоформени чрез натрупването им към редовната усвоена и непогасена
част от главница по първоначално предоставения кредит. Като резултат от
това преоформяне размерът на усвоената по кредита главница нараснал на
сума в общ размер на 10 962,31 лв.
Излага се, че след извършена справка в своята счетоводна система,
банката-ищец установила, че към 10.10.2017 г. поради просрочие на 13 вноски
за главница, считано от 21.09.2016г. и на 13 вноски за лихва, считано от
21.09.2016 г., било налице трайно забавяне в плащането на дължимите
погасителни вноски по Договор за банков кредит *** от 10.10.2014 г., като
натрупаното просрочие към 10.10.2017г. било в размер на 3 662,50 лв.
Сочи се, че съгласно чл. 25, б. „г“, във вр. с чл. 26, б. „в“ от договора,
при непогасяване на която и да е вноска по кредита банката можела да
направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. С оглед на
голямото забавяне на плащанията от страна на кредитополучателя и с оглед
на големия размер на просрочието, банката упражнила своето потестативно
право по чл. 25, б. „г“, във вр. с чл. 26, б. „в“ от договора и обявила кредита
за предсрочно и изцяло изискуем, за което кредитополучателят и солидарните
длъжници били уведомени с уведомления за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, връчени чрез нотариус С.И., с peг. *** и р-н на
действие *** и чрез нотариус В.Р., с peг. № *** и р-н на действие ***.
Предсрочната изискуемост на кредита настъпила на 05.02.2018 г., считано от
връчването на нотариалните покани и на основание чл. 25, б. „г", вр. с чл. 26.
б. „в“ от договора за кредит.
Твърди се, че освен неиздължена главница в размер на 8 001, 66 лв.
длъжниците по процесния договор дължали солидарно на банката и следните
суми: - възнаградителна лихва в размер на 959,72 лв. за периода от 21.09.2016
г. до 24.10.2017 г., на основание чл. 4, ал.1 от договора; - мораторна лихва в
2
размер на 775,99 лв. за периода от 21.10.2016 г. до 13.03.2018 г., на основание
чл. 5 от договора; такси по договора в размер на 117, 97 лв. за периода от
21.09.2016 г. до 13.03.2018 г., на основание чл. 6, ал. 4 от договора;
нотариални такси в размер на 459,60 лв. за периода от 01.11.2017 г. до
13.03.2018 г., на основание чл. 78 от Закона за задълженията и договорите,
като сумата включвала сторените от банката разноски за връчване на
уведомления за изискуемост до задължените лица чрез нотариус.
Излага се, че при горните обстоятелства, банката като кредитор
претендирала вземанията си по процесния договор по реда на чл.417 от ГПК и
в производството по образуваното ч.гр.д.№1908/2018г. по описа на ПлРС била
издадена заповед за незабавно изпълнение, с която било разпоредено
длъжниците по процесния договор *** с ЕИК ***, К. Х. Г. с ЕГН **********,
К.Х.Г. с ЕГН ********** и „САТЕЛИТ 2011“ ЕООД с ЕИК *** ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД
следните суми: сумата от 8 001,66 лева главница за периода 21.09.2016 г. –
13.03.2018 г., 959,72 лева възнаградителна лихва за периода 21.09.2016 г. –
24.10.2017 г., 775,99 лева мораторна лихва /обезщетение за забава/ за периода
21.10.2016 г. – 13.03.2018 г., 117,97 лева такси по договора за периода
21.09.2016 г. – 13.03.2018 г., 459,60 лева нотариални такси, ведно със
законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.03.2018 г.
до изплащане на вземането. При наличие на основания по чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК били дадени указания на кредитора за предявяване на установителен иск
за съществуване на вземанията му.
Претендира се постановяване на решение, с което да се признае за
установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за
незабавно изпълнение по отношение на ответницата.
Ответницата К. Х. Г., чрез назначения особен представител адв.М. Б. е
депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
исковете. Оспорва твърдения факт за обявяване предсрочна изискуемост на
кредита на сочената от ищеца дата. Релевира възражение за нищожност на
клаузи от договора, като с уточняваща молба от 14.02.2023г. уточнява, че
това възражение се отнася за клаузата на чл.3 от процесния договор, с която
се гарантирало непадането на лихвата под определен минимум, но не и
максимум за същата. Релевира и възражение за погасяване на вземанията по
давност.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Искът срещу ответницата К. Г. е предявен в законоустановения
едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд по
ч.гр.д№1908/2018г. и е допустим.
От представения препис на Договор за банков кредит Продукт
„БИЗНЕС КРЕДИТ“ № ВL49661, сключен между „Юробанк България“ АД от
3
една страна, в качеството на кредитор и от друга страна ***, ЕИК ***, в
качеството му на кредитополучател, К.Х.Г., в качеството на съдължник и
ответницата К. Х. Г., също в качеството на съдлъжник и Общи условия към
съглашението се установява, че банката е предоставила на
кредитополучателя, във връзка с неговата професионална дейност, кредит в
размер на 10 000лв. за посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от
оборотни средства, срещу задължение на кредитополучателя да го върне в
срок от 60 месеца, заедно с дължимите лихви, при условията на писменото
съглашение.
Видно е от обективираното в чл.4, ал.1, че страните са уговорили, че
годишната лихва по предоставения кредит включва сбора от действащия
референтен лихвен процент *** на Юробанк България АД за лева, обявен от
банката и договорна преференциална лихвена надбавка в размер на 7.75
пункта, но не по-ниска от 7%. Уговорили са също така начина на определяне
на референтния лихвен процент Прайм БМБ.
Видно е също така от отразеното в чл.5, че е било регламентирано при
просрочие на дължими погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, дължимата възнаградителна лихва да се увеличава
автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на главница в
размер на 10 пункта.
Предвидено е било също така в чл.6, ал.4 заплащане на комисионна за
управление на кредита, платима ежемемесечно на датата на падежа на
съответната погасителна вноска по кредита, в законоустановената
последователност на плащането, спрямо месечната погасителна вноска, в
размер на 0,05% върху размера на непогасената главница по кредита, считано
от същата дата.
Установява се още, че в глава IV, именувана Специални условия по
кредита, ответницата К. Г. изрично е приела да встъпи при условията на
чл.101 от ЗЗД като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя,
произтичащи от договора за кредит, съгласявайки се с всички условия на това
съглашение и приемайки да отговаря при условията на солидарност.
Видно е от обективираното в чл.25 от договора, че страните са
предвидили право в полза на кредитора да обяви за изискуемо преди срока
цялото кредитно задължение на редица основания, сред които невнасяне на
дължима вноска по главница и/или лихва.
От представения препис на *** към процесния договор за банков кредит
се установява, че страните са постигнали съгласие за въвеждане на облекчен
ред за погасяване на съществуващите вземания на банката, при условие, че
кредитополучателя погаси всички просрочени задължения. В случай, че не
изпълни това задължение се е съгласил безусловно банката служебно да
преоформи сумата на съществуващото просрочие чрез натрупването й към
редовната главница по кредита.
Според обективираното в чл.3 и чл.4 от Анекса, дължимата договорна
4
лихва представлява сбора от действащия референтен лихвен процент *** на
Юробанк България АД за лева и договорна лихвена надбавка в размер на 8.55
пункта, но не по-ниска от 7%. При просрочие на повече от 30 дни на която и
да е дължима непогасена вноска по кредита, лихвената надбавка се увеличава,
като кредитополучателят дължи лихва в размер на 12.5%, равна на сбора от
действащия референтен лихвен процент *** на банката за лева и договорна
лихвена надбавка в размер на 9.05 пункта. Със същия Анекс е встъпило като
съдлъжник и „Сателит 2011“ ЕООД, като съглашението е подписано от него и
всички съдоговорители – по сключения Договор за банков кредит от
10.10.2014г.
От представените преписи на уведомления за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземанията, произтичащи от процесния Договор за банков
кредит и Анекс към него, изходящи от ищцовата банка и адресирани до
кредитополучателя и всички съдлъжници, се установява, че кредитодателя е
предприел упражняване правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
поради трайно просрочие на дължими месечни вноски в размер на 3 662,50лв.
Изявленията му са били връчени на адресатите чрез нотариус с рег.№016 на
НК и нотариус с рег.№550 на НК, като на ответницата К. Г. е било връчено на
24.10.2017г. при условията на чл.46, ал.1 от ГПК, чрез съпруга й К.Х.Г., поел
задължението да го предаде на адресата. Видно е, че най-късно е било
връчено изявлението на съдлъжника „Сателит 2011“ ЕООД – на 05.02.2018г.
Представените преписи на банково бордеро № 4674461 от 10.10.2014 г.
и бордеро № 3461867 от 15.09.2016 г. не се обсъждат отделно от
заключението по ССЕ.
От изслушаното в о.с.з. на 30.03.2023г. заключение по допуснатата ССЕ
се установяват следните обстоятелства: Установява се, че кредитната сума от
10 000 лв. е била усвоена на 10.10.2014 г. по разплащателна сметка с IBAN:
***, разкрита на името на *** при „Юробанк България” АД. Установява се
още, че плащания от длъжника са били извършвани до 18.08.2016г., като са
били внесени суми в общ размер на 4 335,62лв. Погасени, в това число с
капитализираните суми към анекса, се явяват следните вземания на банката
по договора: главница в размер на 2 960,65лв., възнаградителна лихва в
размер на 956,72лв., лихва за забава в размер на 775,99лв., такси в размер на
117,97лв. и такси по нотариално връчване на изявленията на кредитора за
обявяване на предсрочна изискуемост в размер на 459,60лв. Или общо
погасени суми без капитализация се явяват 4 335,62лв., а чрез капитализация
са били погасени 962,31лв.
Установява се също така от експертното заключение, че непогасени са
останали вноски с падежи от 21.09.2016г. и последващи, като последното
плащане по договора е било сторено на основание чл. 26 от Договора на
18.08.2016г. Счетоводно банката е отразила кредита като изцяло предсрочно
изискуем на 05.02.2018г. – датата на най-късно връчване на изявлението за
обявяване на предсрочната изискуемост на съдлъжника „Сателит 2011“
5
ЕООД.
Видно е още от заключението на вещото лице, че непогасени са
останали следните задължения по процесния договор за банков кредит:
главница в размер на 8 001,66лв., възнаградителна лихва в размер на
956,72лв., мораторна лихва в размер на 775,99лв. и такси в размер на
117,97лв.
Експертът е дал заключение, че по процесния кредит, счетоводните
записвания и отчитане на кредитните задължения са водени редовно,
съгласно приложимото счетоводно и данъчно законодателство и
приложимите счетоводни стандарти, както и на база договорените условия
между страните.
Съдът кредитира изцяло обсъденото експертно заключение, като
обективно, компетентно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът счита, че се установи в производството по делото от обсъдените
доказателства валидно правоотношение по Договор за банков кредит Продукт
*** от 10.10.2014г., изменен с ***, на неизпълнението на което ищецът
„Юробанк България" АД – *** основава възникването и съществуването на
процесните парични задължения на ответницата К. Г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК
Установи се, че ответницата К. Г. е подписал договора като физическо
лице в качеството на солидарен длъжник, т.е. отговарящ за задълженията на
главния длъжник и кредитополучател *** така, както са поети по
съглашението.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата за
нищожност на клаузата на чл.3 от процесния договор, уреждаща размер на
възнаградителна лихва. Това възражение е основано на релевирана
неравноправност на клаузата. На такава защита обаче може да се позове
единствено длъжник, имащ качеството на потребител. Съдебната практика
приема, че „Физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит или
обезпечаващо кредит, по който кредитополучателят е търговец, може да има
качество на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава
на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва
конкретна преценка, съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото,
с оглед установяване качеството „потребител„. Обезпечаването на дълг на
търговско дружество от физическо лице, включително когато последното е
съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от
всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни
професионални/ функционални връзки с посоченото дружество, като
например неговото управление или мажоритарно участие в същото„ – в този
смисъл решение № 38/23.06.2017 г. по т.д.№ 2754/ 2015 г. на І т.о. на ВКС. В
6
настоящият случай, от данните по делото е видно, че съдлъжника К. Г. е била
съпруга на лицето, упражняващо търговска дейност като *** и
кредитополучател по процесния договор, според отразеното при връчване на
изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост до ответницата, като
същата е имала за свой адрес вписания такъв за седалище и адрес на
управление на едноличния търговец. При тези обстоятелства, съдът счита, че
ответницата е имала тесни професионални/функционални връзки с търговеца,
получил кредита във връзка с упражняваната от него търговска дейност,
поради което няма качеството на потребител по процесния договор за бизнес
кредит и не може да се позовава на неравноправност на негови клаузи.
Установи се от заключението на вещото лице по ССЕ, че
кредитополучателя е изпаднал в забава за плащане на задълженията за
главница и лихва на 21.09.2016г.
Настъпването на тази забава е дало основание на банката кредитор да
обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем в хипотезата на чл. чл.25, б.“г“
от договора. С това е осъществена първата предпоставка за осъществяване
фактическия състав, пораждащ вземането на банката за всички, произтичащи
за длъжниците вземания по договора, а именно - настъпването на обективния
факт, уговорен като основание за едностранно изменение на договора.
За да се осъществи целия фактически състав е необходимо и да е
упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем с
изявление, достигнало до длъжника.
С осъществяване и на двете предпоставки настъпва предсрочната
изискуемост и в случая, с оглед установеното от обсъдените доказателства,
съдът счита, че тя е настъпила на 05.02.2018г., когато до последния длъжник е
достигнало волеизявлението на банката кредитор за упражняване на горното
право.
Както се установи от обсъденото експертно заключение, непосагените
задължения по процесния договор за кредит възлизат на сумата от 8 001,66лв.
– главница; 956,72лв. - възнаградителна лихва за периода от 21.09.2016 г. до
24.10.2017 г.; 775,99лв. – мораторна лихва за периода от 21.10.2016г. до
13.03.2018г.; 117,97 лв. - такси по договора за периода от 21.09.2016 г. до
13.03.2018 г. и направени разходи по нотариално връчване на изявления в
размер на 459,60лв.
До размера на горните вземания е задължена спрямо кредитора и
ответницата К. Г., в качеството й на солидарен длъжник по кредитното
правоотношение.
Неоснователно е възражението на ответницата за погасяване по давност
на претендираните вземания. Приложимия давностен срок, който е 5-годишен
за главницата и 3-годишен за останалите вземания е започнал да тече от
датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 05.02.2018г. (според
разясненията дадени в Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. на ВКС по
т. д. № 5/2019 г., ОСГТК) и не е изтекъл към датата на депозиране на
7
заявлението на кредитора по чл.417 от ГПК – 16.03.2018г., от когато се счита
предявен иска, съгласно разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК.
С оглед горното, съдът приема, че се установи съществуването на
процесните вземания, за които е издадена в полза на кредитора заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК в производството по ч.гр.д.№1908/2018г. по
описа на ПлРС в претендираните размери за главница, мораторна лихва, такси
и нотариални разходи по обявяване на пресрочната изискуемост, а за
вземането за възнаградителна лихва се установи до размера на сумата от
956,72лв., като до пълния претендиран размер на това вземане от 959,72лв.
претенцията се явява неснователна и недоказана.
По въпроса за разноските: С оглед изхода на спора исковия съд дължи
произнасяне по направените разноски в заповедното и исковото
производство.
Съдът съобрази, че в заповедното производство са били сторени
разноски за държавна такса в размер на 206,23 лв. и 705,36лв. за адвокатско
възнаграждение, които следва да се присъдят в тежест на ответницата с
изричното отбелязване, че са дължими при условия на солидарност с
останалите длъжница, за които заповедта за изпълнение е влязла в сила.
В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса
в размер на 206,23лв., за особен представител в размер на 1 100лв., за вещо
лице в размер на 359,30в. или общо 1 665,53лв. Тези разноски са изцяло
дължими от ответницата, с оглед изхода на спора.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
К. Х. Г. с ЕГН ********** , с настоящ и постоянен адрес *** ДЪЛЖИ на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** следните суми: сумата от 8 001,66лв., представляваща
главница; сумата от 956,72лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 21.09.2016г. до 24.10.2017г.; сумата от 775,99лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 21.10.2016г. до 13.03.2018г.; сумата от
117,97лв. такси по договора за периода от 21.09.2016г. до 13.03.2018г., както
и сумата от 459,60лв., представляваща нотариални такси, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 16.03.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, които суми са дължими
СОЛИДАРНО с длъжниците *** с ЕИК ***, К.Х.Г. с ЕГН ********** и
„САТЕЛИТ 2011“ ЕООД с ЕИК *** по издадена Заповед №1215 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
от 19.03.2018г. по ч.гр.д. №1908/2018г. по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за установяване съществуването на вземането за възнаградителна лихва
до пълния претендиран размер от 959,72лв., като неоснователен и недоказан.
8
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К. Х. Г. с ЕГН ********** ,
с настоящ и постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №1908/2018г. по
описа на ПлРС за държавна такса в размер на 206,23 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 705,36 лв., които суми са дължими солидарно с
длъжниците *** с ЕИК ***, К.Х.Г. с ЕГН ********** и „САТЕЛИТ 2011“
ЕООД с ЕИК *** по издадена Заповед №1215 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 19.03.2018г. по
ч.гр.д. №1908/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К. Х. Г. с ЕГН ********** ,
с настоящ и постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 1 665,53лв., представляваща направени в исковото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9