№ 194
гр. Бургас, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело №
20242100100125 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от "БУЛГАРИЯ
ИНВЕСТ ТЕ ДЕ" ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано от управителя Таньо Стойков
Танев, с адрес на управление: гр. Бургас, п.к. 8000, ул. Гладстон" № 63, ет. Партер и адрес за
връчване/ съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Янко Сакъзов“ № 42, ет. 3 против Д. А. В., с ЕГН:
**********, с адрес за връчване: гр. *** ул. *** № *, Д. А. В., с ЛНЧ: **********,
притежаващ разрешение за пребиваване № ********, изд. на **.**.** г. от МВР - Бургас,
роден на **.**.19** г. в *** *** ***, притежаващ Паспорт № *********, изд. на **.**.20** г.
от Държавния департамент на ***, с адрес за връчване: гр. *** *** п.к. ***, ж.к. **** - * №
*** и "ДЖЕЙ ЕЙ ВИ БИ ДЖИ" ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано от управителя
Джон Алън Ванн, с адрес за връчване: гр. *** *** п.к. ***, ж.к. **** - * № *** за обявяване
за относително недействителни по отношение на ищеца, поредица от увреждащи сделки, а
именно: сделката обективирана в брачен договор с нотариална заверка на подписите и
съдържанието от 19.05.2023 г., сключен по реда на чл. 37 от Семейния кодекс, вписан в СВ –
Несебър, с рег. № 4878/22.05.2023 г., дв. вх. № 4815/22.05.2023 г. – Акт № ***, том *,
съставен от нотариус Линка Чуткина, рег. № 600, в частта , в която страните са уговорили
преминаване в режим на разделност на недвижим имот, който е поставен в лична и
изключителна собственост на ответника Д. А. В. и който недвижим имот представлява: ½
(една втора) от поземлен имот с идентификатор № 11538.504.472 (едно едно пет три осем
точка пет нула четири точка четири седем две), находящ се в гр. Свети Влас, общ. Несебър,
обл. Бургас, по кадастрапната карта и кадастралните регистри, с адрес на поземления имот:
гр. Свети Влас, м. Инцараки, с площ от 794 кв.м. (седемстотин деветдесет и четири
квадратни метра), а по кадастрални скица с площ от 763 кв.м. (седемстотин шестдесет и три
квадратни метра), трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
1
ползване: за друг курортно-рекреационен обект, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 494, кв. 21, парцел I при съседи на поземления имот: 11538.504.471;
11538.504.594; 11538.504.477; 11538.504,476; 11538.15.28, ведно с ½ (една втора) от
построената в имота сграда с идентификатор 11538.504.472.1 (едно едно пет три осем точка
пет нула четири точка четири седем две точка едно), с адрес на сградата: гр. Свети Влас, м.
Инцараки, със застроена площ: 99 кв.м. /деветдесет и девет квадратни метра/, брой етажи: 2
/два/, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Жилищна сграда-
еднофамилна, както и на сделка бективирана в нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот от **.**.20** г. № ***, том **, рег. № ****, съставен по нотариално дело №
***/20** г. на нотариус Линка Чуткина, рег. № 600, ½ (една втора) от поземлен имот с
идентификатор № 11538.504.472 (едно едно пет три осем точка пет нула четири точка
четири седем две), находящ се в гр. Свети Влас, общ. Несебър, обл. Бургас, по кадастрапната
карта и кадастралните регистри, с адрес на поземления имот: гр. Свети Влас, м. Инцараки, с
площ от 794 кв.м. (седемстотин деветдесет и четири квадратни метра), а по кадастрални
скица с площ от 763 кв.м. (седемстотин шестдесет и три квадратни метра), трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг курортно-
рекреационен обект, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 494, кв. 21,
парцел I при съседи на поземления имот: 11538.504.471; 11538.504.594; 11538.504.477;
11538.504,476; 11538.15.28, ведно с ½ (една втора) от построената в имота сграда с
идентификатор 11538.504.472.1 (едно едно пет три осем точка пет нула четири точка четири
седем две точка едно), с адрес на сградата: гр. Свети Влас, м. Инцараки, със застроена площ:
99 кв.м. /деветдесет и девет квадратни метра/, брой етажи: 2 /два/, брой самостоятелни
обекти в сградата: няма данни, предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са
активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.
Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно
разпоредбите исковото производство по граждански спорове.
Ответниците Д. А. В. и "ДЖЕЙ ЕЙ ВИ БИ ДЖИ" ЕООД са подали отговор на
исковата молба.
Ответницата Д.А.В., на която са връчени исковата молба и приложенията, както и
всички постъпили от ищеца молби и становище,редовно уведомена за открити съдебни
заседания, не изпраща отговор на исковата молба, не представя доказателства, не изразява
становище по представените доказателства и направените искания, не се явява и не се
представлява в открити съдебни заседания.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или
обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице
процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за
разглеждане на иска. При това положение исковете са допустими.
2
В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на ответницата Д.А.В.и за
вземания в общ размер на 328 590.36 лева, от които 300 000.00 лв. - главница, с падеж на
плащане 01.05.2023 г., дължими за плащане по изпълнителен лист № 513 от 19.01.2024 г.,
издаден по Заповед за изпълнение № 470/2024 год. по ч.гр.д. № 614/24г. г., по описа на PC -
Пловдив за 2024 г., за което вземане е образувано изп.д. № 64/24 г. по описа на ЧСИ Др.
Митрова, per. № 828 - ОС Пловдив за 2024 г., ведно с 11 124.00 лв., представляващи - лихви,
такси и разноски, дължими за плащане в хода на същото изпълнително производство; 6
000.00 лв. - главница, с падеж на плащане - 15.05.2023 г., дължими за плащане по
изпълнителен лист № 925 от 17.11.23 г., издаден по Заповед за изпълнение № ***2/2023 год.
по ч.гр.д. № 2101/2023 г., по описа на PC - Асеновград за 2023 г.,което вземане било
придобито по силата на Договор за Цесия от 10.01.2024 г., ведно с Уведомление за
извършена Цесия и Потвърждение за извършена Цесия и за което вземане е образувано
изп.д. № 816/23 г. по Описа на ЧСИ Др. Митрова, per. № 828 - ОС Пловдив за 2023 г., както и
845.52 лв., представляващи - лихви, такси и разноски, дължими за плащане в хода на това
изпълнително производство; 9 000.00 лв. - главница, с падеж на плащане - 15.05.2023 г.,
дължими за плащане по изпълнителен лист № 918 от 16.11.23 г., издаден по Заповед за
изпълнение № ***2/2023 год. по ч.гр.д. № 2102/2023 г., по описа на PC - Асеновград за 2023
г. (това вземане било придобито по силата на Договор за Цесия от 10.01.2024 г., ведно с
Уведомление за извършена Цесия и Потвърждение за извършена Цесия), за което вземане е
образувано изп.д. № 815/23 г. по Описа на ЧСИ Др. Митрова, per. № 828 - ОС Пловдив за
2023 г., както и 1 620.84 лв., представляващи - лихви, такси и разноски, дължими за плащане
в хода на това изпълнително производство.
Твърди се , че с брачен договор от 19.05.2023 г., ответниците Д. В. и Д. В., договорили
придобитите по време на брака процесни недвижими имоти да преминат безвъзмездно в
изключителна собственост на съпруга Д. В.. Ищецът твърди, че в случая е налице
презумпцията на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, тъй като сделката е безвъзмездна, като ако се приеме
че сделката е възмездна, то приложение намира презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, тъй
като страните по нея са били съпрузи към момента на сключването и.
С последваща сделка ответникът Д. В. отчуждил в полза на "ДЖЕЙ ЕЙ ВИ БИ ДЖИ"
ЕООД, придобитите от него с брачния договор недвижими имоти за сумата от 62 100 евро,
която не била заплатена. Сделката е обективирана в нотариален акта за покупко – продажба
на недвижими имоти от **.**.20** г. - акт № ***, том **, рег. № ****, съставен по Н.Д.№
272/17 г., на нотариус Линка Чуткина. Ищецът заявява, че към момента на сключване на тази
сделка, ответниците Д. В. и Д. В. са били съпрузи, а ответникът Д. В. – едноличен
собственик на капитала и управител на дружеството "ДЖЕЙ ЕЙ ВИ БИ ДЖИ" ЕООД. От
посоченото се прави извода, че при изповядване на сделката е била налице презумпцията на
чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, като се излагат подробни съображения в тази насока и се сочи съдебна
практика.
Ищецът твърди, че е налице предварителен сговор между ответниците, с цел да бъдат
увредени интересите му на кредитор. Отчуждителните сделки са извършени след
3
възникване на вземането му, като ответниците са знаели, че с тях увреждан ивтересите му и
са целели именно това.
В законоустановеният срок са постъпили отговори на искова молба от двама от
ответниците – Д. В. и "ДЖЕЙ ЕЙ ВИ БИ ДЖИ" ЕООД. В отговорите и на двамата
ответници се излагат идентични твърдения за допустимостта и основателността на исковете.
Ответниците считат, че исковете са допустими, но неоснователни. Заявяват, че
ищецът не притежава качеството на кредитор спрямо ответницата Д. В., а записите на
заповеди и цесиите, от които произтичат процесните вземания на ищеца са им
непротивопоставими, тъй като от те не са били страна по тях и в производствата, в които са
издадени изпълнителните основания, нито вземанията са потвърдени със сила на присъдено
нещо. Записите на заповед касаели симулативно поемане на задължение от страна на
ответницата Д. В., в нейно лично качество и за нейни лични задължения. В тази връзка
навежда доводи, че кредитора – ищец следва да докаже съществуването на вземането си въз
основа на каузалното правоотношение. Прави се възражение за недействителност на
менителничното задължение и договорите за цесия, поради нищожността им – „липса на
съгласие“ и „привидност на сделката“ при условията на абсолютна симулация. Сочи се, че
задълженята по записите на заповед са поети по време на множество висящи съдебни
производство между Д. В., Д. В. и дружеството „Бостън Прайвит Инвестмънтс“ ООД, в
което двамата са били съдружници. Заявява се, че уведомленията по цесиите са извършени
след прекратяване на брака межде отмветниците В., и след като ответникът В. е прехвърлил
своите дялове в „Бостън Прайвит Инвестмънтс“ ООД. Твърди, че записите на заповед са
антидатирани и съставени за целите на настоящото производство. Документите били
съставени по време на фактическата му раздяла с ответницата, при наличието на множество
висящи съдебни спорове, включително и за прекратяване на дружеството „Бостън Прайвит
Инвестмънтс“ ООД.
Счита, че не е налице и втората предпоставка на иска по чл. 135 от ЗЗД, тъй като
сделката е възмездна и не уврежда кредитора.Заявява, че не е налице и презюмпцията на чл.
135 ал. 2 от ЗЗД.
Ответниците твърдят, че Д. В. бил във фактическа раздяла с ответницата Д. В. от
месец юни 2022 г. На 28.06.2022 г., той подал искова молба до Районен съд – Несебър, с
искане за прекратяване на брака му с ответницата, поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Така предявеният иск бил отхвърлен, а решението обжалвано пред
Окръжен съд Бургас. Последният постановил Решение № 956/21.08.2023 г. по в.гр.д. №
397/2023 г. по описа на съда, с което отменил първоинстанционното решение и прекратил
брачното правоотношение. Решението като окончателно влязло в сила на дата на
постановяването му – 21.08.2023 г.
След настъпването на фактическата раздяла ответницата Д. В. извършила поредица
от действия и сделки, с които целяла да увреди ответника В. и да присвои имущество,
придобито по време на брака им, както и имущество на общото им дружество - „Бостън
Прайвит Инвестмънтс“ ООД. В тази връзка се заявява, че ответникът В. не е имало как да
4
знае, че при сключването на брачния договор уврежда евентуален кредитор на ответницата
В..
По нататък се излагат твърдения за множество правоотношения, както и съдебни
спорове между страните в настоящото производство. Заявя се, че между страните са били
висящи съдебни производства, свързани с личните и бизнес правоотношения между тях,
като се сочат предмета на делата, техния номер, пред кой съд са се развили, както и как са
приключили. Навеждат се доводи, че това е провокирало ищеца, при вероятно наличие на
сговор с ответницата Д. В., да предприеме действия за иницииране на настоящото
производство.
Навеждат се доводи от ответницете за наличието на следните съдебни производства
между страните, които имат отношение към настоящото: Гражданско дело № 1640/2022 год.
по описа на Районен съд Асеновград, образувано по молба по ЗЗДН от Д. В. против Д.Д.;
Търговско дело № 322/2022 год. по описа на Бургаски окръжен съд, образувано по искова
молба от Д. В. против „Бостън Прайвит Инвестмънтс“ ООД за прекратяване на дружеството,
поради наличие на „важни прчини“; Търговско дело № 339/2022 год. по описа на Бургаски
окръжен съд, образувано по искова молба от Д. В. против „Бостън Прайвит Инвестмънтс“
ООД за осъждане на дружеството да върне на ищеца сума в размер на 470 482,80 лева,
представляваща допълнителни парични вноски, на основание чл. 134 от ТЗ, както и
евентуално предявени искове за същата сума; гражданско дело №952/2022 г. по описа на
Районен съд – Несебър, образувано по искова молба от „Катер“ ЕООД против „Бостън
Прайвит Инвестмънтс“ ООД за обявяване на предварителен договор за окончателен по
отношение на имот на дружеството ответник; Арбитражно производство, по което
дружеството „Бостън Прайвит Инвестмънтс“ ООД е осъдено да за сумата от 1 540 000 лева;
гражданско дело № 210/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, за обявяване на
недействителен на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от
21.11.2021 г. , сключен между „Бостън Прайвит Инвестмънтс“ ООД и „Катер“ ЕООД.
Ответниците навеждат доводи и за възникнали отношения между ищеца и ответника Д. В.,
по повод на внос на автомобил.
Ответниците твърдят, че брачният договор от 19.05. 2023 г. бил сключен с цел да
бъдат уредени и имуществени отношения извън брачните такива, както и с цел уреждане на
отношения по висящи съдебни и арбитражни спорове и тяхното прекратяване. Излагат се
подробни твърдения за отношенията и споровете между страните, включително за
действителните им отношения свързани с изравняване на дяловете и разпределяне на
имуществото, като се прави заключение, че брачния договор не е безвъзмезден. Заявява се,
че и последващата сделка, с която Д. В. прехвърля процесните имоти на "ДЖЕЙ ЕЙ ВИ БИ
ДЖИ" ЕООД е възмездна, като не е налице и презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
Навеждат се доводи, че процесното жилище била единствено такова на ответницата Д.Д.,
поради което било несеквестируемо, кто в тази връзка е недопустимо да се атакува както
брачния договор, така и последващата прехвърлителна сделка.
С доклада по делото съдът е указал на страните, че при предявен иск с правно
5
основание чл. 135 от ЗЗД ищецът следва при условията на пълно и главно доказване и с
всички доказателствени средства да установи, че има качеството на кредитор спрямо
ответника, т. е. факта на притежаване на вземане, както и момента на неговото възникване,
както и че ответникът е извършил действие, с което уврежда ищеца, т. е. следва да бъде
проведено доказване на увреждащия характер на действието. Той следва да установи и
факта за наличието на знание у приобретателите, съобразно твърденията му в тази насока в
исковата молба. Последните, с оглед въведените в тази насока твърдения, са длъжни да
докажат, че не са знаели за увреждането, което следва да бъде направено от тях също при
условията на пълно и главно доказване. Ответниците следва да установят и изложените от
тях факти в отговорите на исковата молба, включително, че придобИ.ето на процесните
имоти от ответника Д. В. не е безвъзмездно.
Съдът, като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и липсват
процесуални пречки за разглеждане на спора, намира предявеният иск по чл.135 от ЗЗД за
допустим .
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.135
от Закона за задълженията и договорите от "БУЛГАРИЯ ИНВЕСТ ТЕ ДЕ" ЕООД, с ЕИК:
*********, представлявано от управителя Таньо Стойков Танев, с адрес на управление: гр.
Бургас, п.к. 8000, ул. „Гладстон" № 63, ет. партер и адрес за връчване/ съдебен адрес: гр.
Пловдив, ул. „Янко Сакъзов“ № 42, ет. 3 против Д. А. В., с ЕГН: **********, с адрес за
връчване: гр. *** ул. *** № *, Д. А. В., с ЛНЧ: **********, притежаващ разрешение за
пребиваване № ********, изд. на **.**.** г. от МВР - Бургас, роден на **.**.19** г. в ***
*** ***, притежаващ Паспорт № *********, изд. на **.**.20** г. от Държавния департамент
на ***, с адрес за връчване: гр. *** *** п.к. ***, ж.к. **** - * № *** и "ДЖЕЙ ЕЙ ВИ БИ
ДЖИ" ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано от управителя Джон Алън Ванн, с адрес за
връчване: гр. *** *** п.к. ***, ж.к. **** - * № *** за обявяване за относително
недействителни по отношение на ищеца, поредица от увреждащи сделки, а именно: сделката
обективирана в брачен договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието от
19.05.2023 г., сключен по реда на чл. 37 от Семейния кодекс, вписан в СВ – Несебър, с рег. №
4878/22.05.2023 г., дв. вх. № 4815/22.05.2023 г. – Акт № ***, том *, съставен от нотариус
Линка Чуткина, рег. № 600, в частта , в която страните са уговорили преминаване в режим на
разделност на недвижим имот, който е поставен в лична и изключителна собственост на
ответника Д. А. В. и който недвижим имот представлява: ½ (една втора) от поземлен имот с
идентификатор № 11538.504.472 (едно едно пет три осем точка пет нула четири точка
четири седем две), находящ се в гр. Свети Влас, общ. Несебър, обл. Бургас, по кадастрапната
карта и кадастралните регистри, с адрес на поземления имот: гр. Свети Влас, м. Инцараки, с
площ от 794 кв.м. (седемстотин деветдесет и четири квадратни метра), а по кадастрални
скица с площ от 763 кв.м. (седемстотин шестдесет и три квадратни метра), трайно
6
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг курортно-
рекреационен обект, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 494, кв. 21,
парцел I при съседи на поземления имот: 11538.504.471; 11538.504.594; 11538.504.477;
11538.504,476; 11538.15.28, ведно с ½ (една втора) от построената в имота сграда с
идентификатор 11538.504.472.1 (едно едно пет три осем точка пет нула четири точка четири
седем две точка едно), с адрес на сградата: гр. Свети Влас, м. Инцараки, със застроена площ:
99 кв.м. /деветдесет и девет квадратни метра/, брой етажи: 2 /два/, брой самостоятелни
обекти в сградата: няма данни, предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, както и на
сделка бективирана в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от
**.**.20** г. № ***, том **, рег. № ****, съставен по нотариално дело № ***/20** г. на
нотариус Линка Чуткина, рег. № 600, ½ (една втора) от поземлен имот с идентификатор №
11538.504.472 (едно едно пет три осем точка пет нула четири точка четири седем две),
находящ се в гр. Свети Влас, общ. Несебър, обл. Бургас, по кадастрапната карта и
кадастралните регистри, с адрес на поземления имот: гр. Свети Влас, м. Инцараки, с площ от
794 кв.м. (седемстотин деветдесет и четири квадратни метра), а по кадастрални скица с
площ от 763 кв.м. (седемстотин шестдесет и три квадратни метра), трайно предназначение
на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг курортно-рекреационен
обект, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 494, кв. 21, парцел I при
съседи на поземления имот: 11538.504.471; 11538.504.594; 11538.504.477; 11538.504,476;
11538.15.28, ведно с ½ (една втора) от построената в имота сграда с идентификатор
11538.504.472.1 (едно едно пет три осем точка пет нула четири точка четири седем две точка
едно), с адрес на сградата: гр. Свети Влас, м. Инцараки, със застроена площ: 99 кв.м.
/деветдесет и девет квадратни метра/, брой етажи: 2 /два/, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът констатира , че страните не спорят по следното : Ответниците Д. А. В. и Д. А.
В. са били съпрузи , чийто брак е прекратен с развод, постгановено по молба на съпруга от
28.06.2022 г., с Решение № 956/21.08.2023 г. по в.гр.д. № 397/2023 г. по описа на Окръжен
съд Бургас.
Не се спори, че ответниците Д. А. В. и Д. А. В. са сключили брачен договор на
19.05.2023 год., преди датата на прекратяване на брака им, като се спори дали този договор е
безвъзмезден по отношение на процесния имот.
Не се спори за наличието на множество приключили и висящи съдебни спорове
между бившите съпрузи в периода след подаване на исковата молба за развод и досега,
включително по ЗЗДН, по молба на Д. В., като същите производства са посочени по-горе в
изложението на твърденията и доводите на страните. Не се спори , че до датата на
подписване на брачния договор двамата съпрузи са притежавали в равни дялове капитала на
дружеството „Бостън Прайвит Инвестмънтс“ ООД, като на 19.05.2023 год. Д. А. В. продава
дела си на Д. А. В. за един лев.
Спори се дали към датата на подписване на брачния договор ответникът Д. А. В. е
7
знаел, че Д. А. В., в качеството си на представляващ и управляващ дружеството „Бостън
Прайвит Инвестмънтс“ ООД е поела задължения към ищеца и към цедента Т.С.Т.
процесните задължения по запис на заповед от 01.03.2023 год. и спогодба от 01.03.2023 год.
между „Бостън Прайвит Инвестмънтс“ ООД и ищеца, авалирани от ответницата Д. А. В.,
която е поръчител при сключване на спогодбата.
Съдът приема за неоснователен довода на ищеца, че втората по ред сделка е
бъзвъзмездна, защото цената по същата не била платена. На първо място дали цената е
платена или не не е доказано по делото, но по-важното в случая е, че неплащането на цената
по една възмездна по дефиниция сделка, каквато е покупко-продажбата не я трансформира в
безвъзмездна сделка. При неизпълнение на задължението за заплащане на цената в полза на
продавача възникват правото да иска разваляне на договора или реално изпълнение, ведно с
обезщетение за забава.
По отношение на възражението на ответниците Д. А. В. и "ДЖЕЙ ЕЙ ВИ БИ ДЖИ"
ЕООД, че ищцовото дружество няма качеството на кредитор, поради което не е активно
легитимирано да води иска по чл.135 от ЗЗД, съдът намира следното:
Видно от исковата молба и представените към същата писмени доказателства , както
и от събраните по молба на възразилите ответници писмени доказателства – преписи от
частните граждански дела, по които са издадени заповедите за изпълнение , въз основа на
които са издадени изпърнителните листи в полза на ищцовото дружество, същото се
легитимира като кредитор с изпълнителен титул в приключило заповедно производство със
стабилизирана заповед за изпълнение. Действително нито един от възразилите ответници не
са били страна в тези заповедни производства, такава е била ответницата Д. В., която както в
лично качество, така и като представляваща дружеството длъжник - „Бостън Прайвит
Инвестмънтс“ ООД, не е оспорила когато и да е и по какъвто и да е от възможните способи в
заповедното производство, правата на ищеца.
Предпоставки за допустимост на иска по чл.135 от ЗЗД е наличието на правен
интерес у ищеца, който интерес се обуславя от качеството му на кредитор. Не е необходимо
ищецът да докаже при условията на главно и пълно доказване ликвидността и
изискуемостта на вземането си, за да е налице правен интерес от предявяване на павловия
иск. Следователно, доколкото не е установено с влязло в сила решение, че ищецът не е
кредитор, съдът намира, че са налице достатъчно основния за да приеме , че е налице правен
интерес. От събраните доказателства за възникване на вземането на ищеца и снабдяването
му с изпълнителни листи за същите в заповедното производство не може да се направи
извод, че вземанията са погасени след снабдяването на ищеца с изпълнителен титул, нито се
твърди погасяването им по друг начин. Твърденията, че сделките – запис на заповед и
спогодба, които са основание за издаване на заповедите за изпълнение са симулативни
следва да бъде установено в отделно производство, в което ответниците, които твърдят
симулацията следва да докажат правния интерес. В настоящото производство съдът
констатира , че са налице три изпълнителни титула в полза на ищеца, по който длъжници са
„Бостън Прайвит Инвестмънтс“ ООД и ответницата Д. В.. Обстоятелството, че същата е
8
подписала запис на заповед и спогодба от името на представляваното от нея дружество след
вложшаване на отношенията с ответника Д. В. и след подаването на иск за развод от него, в
контекста на другите подписани помежду им договори, включително процесния брачен
договр и договорът за прехвърляне на дялове за символичната цена от 1 лев., е индиция, че
действията са извършени с цел да бъде навредено на ответника Д. В., но не доказват
твърдението на ответниците Д. В. и представляваното от него дружество, че ищецът няма
качеството на кредитор.
По отношение на безвъзмездния характер на процесния брачен договор, включително
относно процесния имот, съдът намира твърдението на ищеца за доказано със следните
аргументи :
Брачният договор между страните е частен диспозитивен документ с нотариално
удостоверяване на съдържанието и подписите. Страните не спорят за датата на сключване.
Видно от текста на договора в изключителна собственост на ответника Д. В. е поставен
процесният недвижим имот и всички движими вещи с изключение на един лек автомобил,
марка „Мерседес“, модел ГЛС 450 4МАТИК. При наличие на заверка на съдържанието и
подписите на договора и изричния текст „безвъзмездно“, изписан с главни букви и плътен
шрифт, съдът счита, че волята на страните е ясна. В договорът не е посочено, че страните си
дължат суми за уравняване на дяловете, нито има препращане към други договори,
сключени помежду им на същата дата, например към договора, с който на 19.05.2023 год. Д.
А. В. продава дела си в „Бостън Прайвит Инвестмънтс“ ООД на Д. А. В. за един лев.
Следователно няма доказателства, че уговорките в тези договари са част от брачния договор.
В заключение съдът счита, че въпреки множеството събрани гласни доказателства за
финансовите отношения между двамата бивши съпрузи и свързаните с тях сделки, както и за
съдебни производства, последните не опровергават, доказаното с официалното
удостоверително действие на нотариус Линка Чуткина, съдържание на брачния договор, в
частта на приетия от страните по общо съгласие безвъзмезден характер на същия. По
отношение на събраните гласни доказателства за заплащане на парични суми в размер на
40000 евра при подписване на договорите/ на всички договори/ на 19.05.2023 год. от Д. В. на
Д. В., съдът отчита, че предаването на тази сума е допустимо да бъде доказано с гласни
доказателства, доколкото е налице изключението по чл.164, ал. 1, т.3 от ГПК - двамата са
били съпрузи към 19.05.2023 год., но няма доказателства тази сума да е послужила за
заплащане на конкретно този недвижим имот или на конкретно някоя движима вещ, част от
които са на стойност над тази сума предвид вида им, а именно мотоциклет „Харлей
Дейвидсън“, лек автомобил марка „Ролс Ройс“, лек автомобил марка Форд модел
„Тъндърбърд“ и моторна яхта „Реггал 2450“ „КОКОМО“.
По отношение на знанието за увреждането от страна на ответника Д. В., съдът
намира твърдението за недоказано и създадената в чл. 135, ал.2 от Закона за задълженията и
договорите оборима презумпция за знание за оборена, със следните аргументи :
Видно от представените доказателства задълженията на „Бостън Прайвит
Инвестмънтс“ ООД и солидарния длъжник Д. В. са възникнали на съответно 12.01.2023год.,
9
15.01.2023 год. и 01.03.2023год., на които дати са подписани записите на заповед. Видно от
представените от ответниците доказателства, Д. В. е подал молба за развод на 28.06.2022 г.,
следователно може да се приеме, че отношенията между съпрузите са били влошени шест
месеца преди подписването на записите на заповед. В същата посока е постановеното от
Районен съд Асеновград Решение № 384/22.11.2022 год. по гр.д. № 1640/2022 год., с което е
отхвърлена молбата на Д. В. срещу Д. В. за защита от домашно насилие. От събраните
гласни доказателства еднозначно се установяа, че след семеен скандал по повод изневяра на
съпругата, двамата не са живеели заедно и са комуникирали единствено чрез адвокати и
само по повод съдебни производства. Възникването на вземането на кредитора – ищец,
както и на цедента на вземанията по никакъв начин не е манифестирано в нито едно от
подписаните между страните споразумения по повод уреждането на имуществените им
отношения. С оглед тна последното и като съобрази липсата на контакти, която е напълно
логична предвид нетърпимостта, която съпрузите са демонстрирали един към друг, съдът
приема, че ответникът Д. В. не е знаел както за съществуването на вземанията на Т.Т. към Д.
В., така и за вземания на цесионера – ищец в производството. С горните аргументи съдът
приема, че ответникът Д. В. е провел успешно обратно доказване по отношение на факта на
знанието за увреждането и въведената в чл.135, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция е оборена.
Съдът намира предявенине искове с правно основание чл.135 от ЗЗД за
неоснователни, със следните аргументи :
Павловият иск е облигационен, а не вещен иск. Няма спор в правната доктрина за
това, какви са последиците от решението за уважаване на Павловия иск. Изрично е
посочено, че увреждащата сделка остава действителна за страните по нея - прехвърлител и
приобретател. Сделката е недействителна, т.е. счита се за нестанала, само по отношение на
кредитора-ищец.
Предпоставки за допустимост на иска по чл.135 от ЗЗД е наличието на правен
интерес у ищеца, който интерес се обуславя от качеството му на кредитор. Не е необходимо
ищецът да докаже при условията на главно и пълно доказване ликвидността и
изискуемостта на вземането си, за да е налице правен интерес от предявяване на Павловия
иск. Следователно, доколкото не е установено с влязло в сила решение, че ищецът не е
кредитор, съдът намира, че са налице достатъчно основния за да приеме, че е налице правен
интерес.
Предпоставките за основателност на Павловия иск са : ищецът да е кредитор на
ответника, с вземане, което да е предхождащо по време датата на сделката, чиято
относителна недействителност се претендира, сделката да е валидна, т.е. да е породила
правно действие, да не са налице пороци, водещи до нейната недействителност, сделката да
е увредила интересите на кредитора и страните по нея да се знаели за увреждането, ако
сделката е възмездна.
От изложените по-горе доводи по отношение на вземането на кредитора, може да се
направи извод за наличие на това качество у ищеца и неговия праводател. Съдебната
практика приема в Тълкувателно решение № 2/2019 ОСГТК , че Павловият иск може да бъде
10
предявен от цесионер. В Тълкувателно решение № 2/2017 ОСГТК, съдът приема, че
защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД е приложима по отношение на извършени от
поръчителя разпоредителни действия.
Втората и третата предпоставки също са налице по отношение на първата сделка – от
представените доказателства се установява, че брачният договор /19.05.2023 г./е следвал по
време подписването на записите на заповед на 12.01.23г., 15.01.2023 г. и 01.03.2023 г. год.,
от който са породени имуществените права на ищеца. Не се спори и по обстоятелството, че
имотът е притежаван в режим на СИО от първата ответница и втория ответник.
Брачният договор е безвъзмезден, както съдът посочва по-горе, поради което
незнанието за увреждането от страна на ответника Д. В. е правно ирелевантно. Достатъчно е
знанието на длъжника – Д. В., която ответница не е изразила становище по иска и не е
прадставила доказателства.
Доколкото се касае за безвъзмездно действие, то винаги е налице намаляване на
имуществото, което служи за обезпечаване на задълженията на длъжника , съответно е
налице увреждане.Безвъзмездното прехвърляне на имот представлява отчуждаване при
което длъжникът – първи ответник едностранно е отчуждил недвижим имот , като същият е
излезъл от неговото имущество и е станал част от имуществото на втория ответник. Със
сключването на договора, длъжникът е намалил собствените си ликвидни активи и по този
начин е намалил обезпечението на кредиторите си, включително на ищеца. Всяко
отчуждаване на движимо и недвижимо имущество намалява значително възможността за
удовлетворяване на кредитора на длъжника, особено с оглед на обстоятелството , че пряко
изпълнение върху отчужденото имущество е невъзможно без провеждане на иска по чл.135
от ЗЗД, поради което може да се приеме, че принудителното изпълнение е по-трудно
осъществимо, отколкото срещу движими и недвижими вещи, собствени на отчуждителя.
По отношение на иска за прогласяване на относителна недействителност на сделката
- покупко-продажба, с която Д. А. В. е прехвърлил на представляваното от него дружество
"ДЖЕЙ ЕЙ ВИ БИ ДЖИ" ЕООД, придобитият чрез брачния договор имот, надвишаващ
притежаваната от него част в СИО, съдът намира следното:
Договорът е сключен между управител и собственик на капитала на дружество, като
прехвърлител и самото дружество, като приобретател и по тази причина знанието или
незнанието на прехвърлителя води до аналогично положение за приебретателя. Договорът е
възмезден, следователно както прехвърлителят, така и приобретателят е следвало да знаят за
увреждането. Сделката е втора по ред, от така наречените „верижни сделки“, по отношение
на които съдебната практика приема, че е достатъчно едно от лице прехвърлител или
приобретател да е знаел за увреждането, за да са налице основанията за прогласяване на
сделката за относително недйствителна. В случая нито прехвърлителят, нито
представляваният от него приобретател са знаели за увреждането. По делото беше
опровергана оборимата презумпция за знание на ответника Д. В., в качеството му на съпруг
на длъжника. По-горе беше посочено, че в качеството си на управляващ и представляващ
11
приобретателя по втората сделка и бидейки прехвърлител по същата Д. В. не е знаел за
увреждането на кредитора, поради което тази сделка не може да бъде прогласена за
нищожна по отношение на кредитора, което влече като последица отхвърлянето и на двата
предявени иска. Горното следва от задължителната за съда практика по Тълкувателно
решение № 2/2017 от 09.07.2019 год., постановено по т.д. № 2/2017 на ОСГТК, в мотивите
на което е посочено следното „В случаите, в които кредиторът е поискал обявяване за
недействителни на цялата поредица от увреждащи го действия или сделки, при преценката
за наличие на знание за увреждането от страна на последния приобретател или за наличие на
предпоставките по чл.135 ал.1 изр.2 ЗЗД по отношение на неговия праводател, когато е
придобил безвъзмездно, следва да бъдат отчетени съществуващите връзки между отделните
сделки. По този начин цялата поредица от сделки следва да бъде обявена за относително
недействителна по отношение на кредитора, ако са налице предпоставките за уважаване на
иска по отношение на последния приобретател. И обратно, ако не са налице предпоставките
за уважаване на иска по отношение на последния приобретател, искът за обявяване на
относителна недействителност на поредицата от сделки следва да бъде отхвърлен, дори и да
са налице основания за това по отношение на някоя от междинните сделки.“
С оглед на горното, съдът приема, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени
, като неоснователни.
С оглед отхвърлянето на предявените искове, съдът следва да присъди разноски в
полза на ответника Д. В. в размер на 454,86 лв. и в полза на "ДЖЕЙ ЕЙ ВИ БИ ДЖИ" ЕООД
– в размер на 10703.74лв., съобразно представения списъци за разноските по чл.80 от
Гражданския процесуален кодекс, които следва да бъдат понесени от ищцовото дружество.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "БУЛГАРИЯ ИНВЕСТ ТЕ ДЕ" ЕООД, с ЕИК: *********,
представлявано от управителя Таньо Стойков Танев, с адрес на управление: гр. Бургас, п.к.
8000, ул. Гладстон" № 63, ет. Партер и адрес за връчване/ съдебен адрес: гр. Пловдив, ул.
„Янко Сакъзов“ № 42, ет. 3 против Д. А. В., с ЕГН: **********, с адрес за връчване: гр. ***
ул. *** № *, Д. А. В., с ЛНЧ: **********, притежаващ разрешение за пребиваване №
********, изд. на **.**.** г. от МВР - Бургас, роден на **.**.19** г. в *** *** ***,
притежаващ Паспорт № *********, изд. на **.**.20** г. от Държавния департамент на ***, с
адрес за връчване: гр. *** *** п.к. ***, ж.к. **** - * № *** и "ДЖЕЙ ЕЙ ВИ БИ ДЖИ"
ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано от управителя Джон Алън Ванн, с адрес за
връчване: гр. *** *** п.к. ***, ж.к. **** - * № ***, искове с правно основание чл.135 от
Закона за задълженията и договорите, за обявяване за относително недействителни по
отношение на ищеца, поредица от увреждащи сделки, а именно: сделката обективирана в
брачен договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 19.05.2023 г., сключен
по реда на чл. 37 от Семейния кодекс, вписан в СВ – Несебър, с рег. № 4878/22.05.2023 г., дв.
12
вх. № 4815/22.05.2023 г. – Акт № ***, том *, съставен от нотариус Линка Чуткина, рег. №
600, в частта , в която страните са уговорили преминаване в режим на разделност на
недвижим имот, който е поставен в лична и изключителна собственост на ответника Д. А. В.
и който недвижим имот представлява: ½ (една втора) от поземлен имот с идентификатор №
11538.504.472 (едно едно пет три осем точка пет нула четири точка четири седем две),
находящ се в гр. Свети Влас, общ. Несебър, обл. Бургас, по кадастрапната карта и
кадастралните регистри, с адрес на поземления имот: гр. Свети Влас, м. Инцараки, с площ от
794 кв.м. (седемстотин деветдесет и четири квадратни метра), а по кадастрални скица с
площ от 763 кв.м. (седемстотин шестдесет и три квадратни метра), трайно предназначение
на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг курортно-рекреационен
обект, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 494, кв. 21, парцел I при
съседи на поземления имот: 11538.504.471; 11538.504.594; 11538.504.477; 11538.504,476;
11538.15.28, ведно с ½ (една втора) от построената в имота сграда с идентификатор
11538.504.472.1 (едно едно пет три осем точка пет нула четири точка четири седем две точка
едно), с адрес на сградата: гр. Свети Влас, м. Инцараки, със застроена площ: 99 кв.м.
/деветдесет и девет квадратни метра/, брой етажи: 2 /два/, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, както и на сделка
бективирана в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от **.**.20** г. №
***, том **, рег. № ****, съставен по нотариално дело № ***/20** г. на нотариус Линка
Чуткина, рег. № 600, ½ (една втора) от поземлен имот с идентификатор № 11538.504.472
(едно едно пет три осем точка пет нула четири точка четири седем две), находящ се в гр.
Свети Влас, общ. Несебър, обл. Бургас, по кадастрапната карта и кадастралните регистри, с
адрес на поземления имот: гр. Свети Влас, м. Инцараки, с площ от 794 кв.м. (седемстотин
деветдесет и четири квадратни метра), а по кадастрални скица с площ от 763 кв.м.
(седемстотин шестдесет и три квадратни метра), трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг курортно-рекреационен обект, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 494, кв. 21, парцел I при съседи на
поземления имот: 11538.504.471; 11538.504.594; 11538.504.477; 11538.504,476; 11538.15.28,
ведно с ½ (една втора) от построената в имота сграда с идентификатор 11538.504.472.1 (едно
едно пет три осем точка пет нула четири точка четири седем две точка едно), с адрес на
сградата: гр. Свети Влас, м. Инцараки, със застроена площ: 99 кв.м. /деветдесет и девет
квадратни метра/, брой етажи: 2 /два/, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни,
предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, като неоснователни.
ОСЪЖДА "БУЛГАРИЯ ИНВЕСТ ТЕ ДЕ" ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано
от управителя Таньо Стойков Танев, с адрес на управление: гр. Бургас, п.к. 8000, ул.
Гладстон" № 63, ет. Партер и адрес за връчване/ съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Янко
Сакъзов“ № 42, ет. 3 да заплати на Д. А. В., с ЛНЧ: **********, притежаващ разрешение за
пребиваване № ********, изд. на **.**.** г. от МВР - Бургас, роден на **.**.19** г. в ***
*** ***, притежаващ Паспорт № *********, изд. на **.**.20** г. от Държавния департамент
на ***, с адрес за връчване: гр. *** *** п.к. ***, ж.к. **** - * № ***, разноски по делото в
размер на 454,86 лв.
13
ОСЪЖДА "БУЛГАРИЯ ИНВЕСТ ТЕ ДЕ" ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано
от управителя Таньо Стойков Танев, с адрес на управление: гр. Бургас, п.к. 8000, ул.
Гладстон" № 63, ет. Партер и адрес за връчване/ съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Янко
Сакъзов“ № 42, ет. 3 да заплати на "ДЖЕЙ ЕЙ ВИ БИ ДЖИ" ЕООД, с ЕИК: *********,
представлявано от управителя Джон Алън Ванн, с адрес за връчване: гр. *** *** п.к. ***,
ж.к. **** - * № ***, разноски по делото в размер на 10703.74лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Апелативен съд - Бургас
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
14