РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. С.З. , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Пламен С. Златев Гражданско дело №
20205500103027 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.100, ал.3, т.2 във вр. с чл. 96,
ал.2 и във връзка с чл.82, ал.3, пр.3 от СК.
Молителката- пълнолетната българска гражданка З.А. К. от гр.С.З.
твърди в Молбата си до настоящия първоинстанционен съд, че със Заповед №
ЗД/Д-СТ-012/29.01.2019г. на Директора на ДСП- Ст.Загора, мярката
„настаняване в приемно семейство“ по отношение на поисканото за пълно
осиновяване малолетното дете Г. Х. Й. е била променена и същата със
съдебно Решение № 518/24.04.2019г., постановено по гр.д.№ 1173/2019г. по
описа на РС- С.З., е била предоставено на нея за полагане на грижи за детето
до навършването на 14 г. възраст. Твърди, че от раждането на детето до
настоящия момент/с изключение на периода, през който детето е било
настанено в друго приемно семейство/, единствено тя полагала грижи за него,
между тях имала изградена силна емоционална връзка, детето я възприемала,
като негова майка и така се обръщала към нея, а и тя от своя страна също се
чувствала, като негова рождена майка и изпитвала силна обич и привързаност
към нея. Заявява, че заедно с малолетното детето Г. Х. Й. живеели в къща,
находяща се в гр.С.З., като в къщата детето разполагало със собствена стая,
1
обзаведена според неговите нужди, предпочитания и възраст, детето било
вече ученичка в първи клас- дневна форма на обучение през настоящата
учебна 2020- 2021г. в ***, което посещавало с голямо желание. Тя била
клинично и психически здрава, осъждана била още през 1996г.- 1998г. с
наложени наказания „глоба“, към настоящия момент срещу нея нямало
обвинения по неприключени наказателни производства, нямала задължения
към държавата и общината, не била поставена под пълно или ограничено
запрещение, не била лишавана от родителски права, имала доходи и
имущество. Счита, че притежава необходимия родителски капацитет,
желание, социална и здравна култура, материални възможности и че успява
да осигури на детето Г. добра среда за нейното емоционално, психическо и
физическо развитие. Счита, че между нея и детето Г. отделна имало
изградена силна емоционална връзка, като между майка и дъщеря, поради
което заявява, че ще бъде в изключителен интерес на детето Г. Х. Й. тя да
бъде осиновена точно от нея, с всички произтичащи от това законни
последици. Заявява, че детето не е вписано в регистъра на децата за пълно
осиновяване, воден в РДСП- С.З. и заявява, че тя е най- подходяща да стане
нейна законна дъщеря, поради което е заявила желание за нейното пълно
осиновяване от съда на това конкретно малолетно дете. Мотивацията й била
силна и ръководена от обмислена преценка на отговорностите, произтичащи
от взетото решение. Моли настоящия първоинстанционен съд да постанови
Решение, с което да допусне пълно осиновяване на малолетното дете при
условията на чл.100, ал.3, т.2 във вр. с чл. 96, ал.2 и във връзка с чл.82, ал.3,
пр.2 от СК, като на основание чл.101, ал.2 от СК, и моли съда да постанови да
се състави нов Акт за раждане на детето от длъжностното лице по
гражданското състояние в Община- гр.С.З. по постоянния й адрес, в който тя
да бъде вписана, като нейна рождена майка, и детето вместо досегашните си
имена Г. Х. Й. да бъде записано с новите имена А.З. К., ведно с всички
законни последици от това.
Ответницата- малолетното дете Г. Х. Й. на 8 г. от гр.С.З. чрез
процесуалния си представител- назначен от съда адвокат взема становище, че
е в интерес на самото малолетно дете да бъде допуснато пълното му
осиновяване от тази конкретна молителка, ведно със законните последици от
това, включително и относно исканото от ищцата ново лично име на детето.
2
Ответницата- рождената майка, пълнолетната българска гражданка С.
Х. Й. от гр.А., обл.Б., не е представила писмен отговор на ИМ в законния 1-
месечен срок по чл.131 от ГПК, като е била изрично предупредена за
последиците от това по чл.132- 133 от ГПК, не се е явила лично, не е
изпратила процесуален представител, не е взела становище по спора и не е
пледирала по делото.
Представител на РДСП- ОЗД- С.З. не е взел писмено становище по
спора, не е изпратил процесуален представител и не е пледирал пред
настоящия първоинстанционен съд. Представил е актуален Социален доклад
относно поисканото за пълно осиновяване малолетно дете.
Представителят на контролиращата страна Окръжна прокуратура - С.З.
взема становище, че не били налице всички законови основания за допускане
на исканото пълно осиновяване на малолетното дете, тъй като искането било
адресирано направо в съда, без преди това то да е било вписано в Списъка за
пълно осиновяване по реда на чл.82, ал.1 във вр. с чл.83 и чл.85 от СК, макар
същото да е евентуално в интерес на самото дете. Поради което предлага да
се отхвърли молбата, със законните последици от това.
СЪДЪТ, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид
становищата и доводите на всяка една от страните, заключението на детския
педагог от съдебното заседание, и като съобрази приложимите по казуса
материалноправни и процесуални норми, както и задължителните за съда
тълкувателни решение на ВКС- София по аналогични казуси, приема за
установена и доказана следната фактическа обстановка :
От представените по делото писмени доказателства е видно, че е
налице представена писмена декларация по чл.89, ал.6 от СК от рождената
майка за даване изрично съгласие за пълно осиновяване на това малолетно
дете с нотариална заверка на подписа. По делото са представени и всички
други изискуеми по закона /СК от 2009г./ и по Наредба № 4/25.11.2003г.
документи, във връзка с допускане на пълното осиновяване- медицински
документи, от които е видно, че осиновителката е в добро физическо и
психическо здраве, и не страда от тежки хронични, заразни венерически
болести, СПИН, туберкулоза и др., застрашаващи живота на осиновявания;
3
декларация за СИС, удостоверение за трудовите й доходи; удостоверение за
липсата на данъчни задължения към ТД на НАП- гр.С.З., свидетелство за
съдимост, от които е видно, че молителката, макар и осъждана на „глоби“,
вече е реабилитирана; удостоверение за осиновяване, от което е видно, че не е
лишавана от родителски права; служебни бележки от НСС, че към момента
няма данни за образувани против нея досъдебни производства и повдигнати
обвинения; препоръка и други. От горепосочените писмени доказателства и
представения по преписката актуален Социален доклад от ДСП- ОЗД- С.З. се
установява, че молителката разполага със осигурен месечен доход, няма
данъчни задължения, живее в собствено жилище, което е с много добри
битови условия за детето. В заключение в доклада се сочи, че молителката
притежава необходимите качества и условия да полага грижи за отглеждане и
възпитание на това малолетно дете. С оглед на гореизложеното съдът намира,
че детето ще бъде отглеждано в спокойна, уютна и изпълнена с любов
семейна среда, като молителката е напълно наясно относно всички
фактически и правни особености, касаещи пълното осиновяване и е наясно с
отговорностите и перспективите от това бъдещо пълно осиновяване на това
малолетно дете.
От представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено на
17.03.2016г. въз основа на Aкт за раждане № 22/10.03.2016г. на Община-
гр.А., обл.Б. се установява, че малолетното дете Г. Х. Й. е родено на ***. в
*** от рождена майка- българската гражданка С. Х. Й. от гр.А., обл.Б., и баща
“неизвестен”, като понастоящем е настанено и се отглежда от молителката в
нейното жилище в гр.С.З. въз основа на официален съдебен акт- съдебно
Решение № 518/24.04.2019г., постановено по гр.д.№ 1173/2019г. по описа на
РС- С.З., до навършването на 14 г. възраст на детето- тоест до навършване на
непълнолетие от нея. Представена е и Декларация по чл.89, ал.6 от СК за
даване съгласие за пълно осиновяване на дете с нотариална заверка на
подписа от рождената му майка. Изготвен и е приложен изискуемия се по
закона Социален доклад, съдържащ оценка за здравословното му състояние
/физическо и психическо развитие/, информация за рожденото му семейство,
за родителката, както и за причините, поради които същото е изоставено от
родителката си и е предоставено за отглеждане на молителката- кандидат
осиновителка. В тази връзка съдът констатира, че молителката З.А. К.
4
притежава качеството и на „близка“ на поисканото за пълно осиновяване
малолетно дете на осн. чл.26 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет/ във вр. с
чл.82, ал.3, пр.3 от СК, тъй като съгласно ДР от ЗЗДет, по смисъла на § 1, т.5
"Най-добър интерес на детето" е преценката на желанията и чувствата на
детето, физическите, психическите и емоционалните му потребности,
възрастта, пола, миналото и други характеристики на самото дете, опасността
или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена, способността на родителката да се грижат за детето, последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, и други
обстоятелства, имащи отношение към детето. Съответно по т.6 "Грижата" е
съвкупност от всички действия, произтичащи от правата и задълженията на
родителите, настойниците, попечителите и лицата, при които детето живее по
силата на друго законно основание, за гарантиране на неговите права и
защита на неговите интереси, по т.7. "Семейна среда" е биологичното
семейство на детето или семейството на осиновителите, бабата и дядото или
близките на детето, или приемно семейство, при което то се настанява по
реда на чл.26 от закона. Същевременно съгласно ДР на ППЗЗДет, в § 1. по
смисъла на правилника, съгласно т.7. "Лица, които полагат грижи за детето"
са роднини и близки, приемно семейство или ръководител на специализирана
институция, при които детето е настанено по реда на Закона за закрила на
детето. От които е видно, че законодателят прави разлика, между „роднини“ и
„близки“, но приравнява семействата при което детето се отглежда, като
относно термина „семейство“, липсват в законодателството каквито и да са
ограничения относно състава на същите/дали са фактически „близък“ или
юридически „роднина“/, поради което не е налице твърдението в становището
на ОП- Ст.Загора, че в настоящия казус не било налице „семейство“, тъй като
е налице „близък“ по отношение на молителката спрямо поисканото за пълно
осиновяване малолетно дете. В този смисъл е и задължителното за съда, за
страните и за ОП- С.З. т.2 от ТР № 1/14.11.2016г. по т.д.№ 1/2015г. на ОСГК
на ВКС – София предвид императивната разпоредба на чл.292 от ГПК във вр.
с чл.128, ал.1 от ЗСВ. Поради което заведената направо в настоящия
първоинстанционен съд молба за пълно осиновяване на малолетното се явява
процесуално допустима по смисъла на чл.82, ал.3, пр.3 от СК. Следователно и
в двата правни случая/чл.82, ал.2, и ал. 3 от СК/ осиновяването се извършва в
кръга на семейството, роднините или близките на детето, и по правило не се
5
предхожда от задължителна административна процедура по вписване в
регистрите на осиновяващите и на осиновяваните. Това изключва водещата
роля на съответната Регионална дирекция за социално подпомагане- С.З. при
осиновяване, включително при определяне на подходящ осиновяващ,
сравнено с нормите на чл.95 от СК във вр. с чл.83 и чл.84 от СК. Поради
което пълното осиновяване по реда на чл.82, ал.2 от СК не се предхожда
задължително от регистърно производство по реда на чл.83 от СК, тъй като
осиновяването се извършва в кръга на семейството на осиновявания, като
това е аналогично и на хипотезата по чл.82, ал.3 от СК. Тогава е възможно
детето за осиновяване да е вписано в регистъра, но за кандидат-
осиновяващия това не се изисква задължително, тъй като той също е от кръга
на роднините и близките на детето, и тъй като в тези случаи юридическата му
връзка с детето е по- далечна, предвидено е проучването да става от
специализирания за това орган от местната Дирекция„Социално
подпомагане“- С.З.. В конкретния случай цел пълното осиновяване на
малолетното дете и с оглед обстоятелството, че биологичната му майка не е
била на територията на Р.България, са били депозирани в ДСП, отдел
„Закрила на детето“ – Ст.Загора от биологичната майка С.Й. от гр.А. и
кандидат- осиновителката З. К. от гр.С.З. официални заявление вх.№ СЛ/Д-
СТ/269-023/03.06.2020г. за вписване на детето в регистъра и Заявление за
осиновяване на детето от З. К. с вх. № СЛ/Д-СТ/269- 024/03.06.2020г.
Очевидно, след като от страна на ДСП- ОЗД- С.З. молителката З. К. е била
информирана, че най- вероятно поисканото за пълно осиновяване малолетно
дете няма да и бъде предоставено за осиновяване, а ще бъде дадено на друго
лице, включено в списъка за осиновяване по пореда на чл.95 от СК, двете с
биологичната майка на детето са оттеглили подадените си заявления. В
конкретния случай молителката З.А. К. безспорно се явява лице, попадащо в
кръга по чл.82, ал.3, пр.3 от СК, като тя се явява именно „близка“ на
семейството и малолетното дете.
В тази връзка съдът счита, че предвид основното предназначение на
осиновяването е да се осигурят пълноценни родителски грижи за самото
детето и на подходяща и адекватна семейна среда за неговото отглеждане и
възпитание, при обсъждане на искането за осиновяване трябва приоритетно и
комплексно да се преценяват преди всичко и основно интересите на самия
осиновяван съгласно чл.97, ал.2 от СК. В конкретния случай е налице
6
подчертана и обоснована фактическа и правна активност от страна на
кандидат- осиновителката З. К., както е и налице изричното формално
официално писмено съгласие на биологичната майка на малолетното
дете/декларации с нотариални заверка/, в резултата на което е била проведена
една продължителна във времето административна процедура, при която са
изготвени многобройни социални доклади от страна на компетентните
институции, като всички те са изцяло и безспорно в полза на молителката З.
К., като са напълно в интерес на самото поискано за пълно осиновяване
малолетно дете Г.Й..
Предвид гореизложените фактически и правни съображения настоящия
първоинстанционен съд намира, че са налице всички условия и предпоставки
по смисъла на чл.100, ал.2, т.2 във вр. с чл.96, ал.2 и чл.82, ал.3, пр.3 от СК за
допускане на пълното осиновяване на малолетното дете от молителката.
Налице е и съгласие от рождената майка на малолетното дете по чл.89, ал.6 от
СК с нотариална заверка на подписа, между детето и кандидат-
осиновителката е налице продължителен, непосредствен и пълноценен
физически, психологичен и педагогичен контакт в продължение на повече от
2 г. В този смисъл е и неоспорения от никоя от страните и от ОП- С.З.
актуален Социален доклад за малолетното дете от ДСП- ОЗД- С.З.,
еднопосочните, подробни, обективни и вътрешно непротиворечиви показания
на разпитаните по делото 2 бр. свидетели, показанията на личните
впечатления на съда, страните и ОП- С.З. от непосредственото изслушване на
малолетното дете в проведеното по делото едно о.с.з. при закрити врати при
условията на чл.90, ал.1 от СК във вр. с чл.15, ал.1 от ЗЗДет., както и устното
заключение на назначената, присъствала и изслушана детска педагожка по
делото.
С оглед всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът намира, че са осигурени не само материалните интереси, но и условията
за правилно духовно и физическо развитие на детето, както и че са налице
предпоставките за правилно формиране на неговия характер, мироглед,
култура и обществено съзнание. Налице е изрично съгласие на молителката,
дадено лично съгласно чл.89, ал.1, т.1 във вр. с чл.91, ал.1 от СК пред
настоящия съд. С оглед на което съдът счита, че искането за допускане на
пълно осиновяване на детето от молителката е основателно и доказано, и
7
следва да бъде уважено изцяло, ведно с всички законни последици от това.
На основание чл.50 във връзка с чл.18 от Закона за гражданската
регистрация /ЗГР/, съдът следва да постанови да се състави нов Акт за
раждане на детето от Кмета на Община- гр.С.З. по местожителството на
молителката- пълна осиновителка, в който като собствено, бащино и фамилно
име на детето бъде вписано като А.З. К., родено на същата дата- ***., но в
гр.С.З. от родител- майка З.А. К. от гр.С.З., с даване на нов ЕГН за лице от
женски пол, родено на ***. в гр.С.З., като в графа „майка“ като негова
рождена майка да се впише пълнолетната молителка З.А. К. от гр.С.З., а в
графа „баща“ се впише „неизвестен“.
Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва
и протестира в законния 1- седмичен срок, който за всички присъствали
страни тече от днес/18.03.2021г./, а за неприсъствалите РДСП- С.З. и
рождената майка С. Х. Й. от гр.А., обл.Б.- от датата на съобщаването, че
същото е изготвено, чрез настоящия първоинстанционен ОС- гр.С.З. пред
въззивния му ПАС- гр. Пловдив.
Ето защо предвид горните мотиви и на осн. чл.100, ал.3, т.2 във вр. с чл.
96, ал.2 и във връзка с чл.82, ал.3, пр.3 от СК, първоинстанционният ОС- С.З.
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на пълно осиновяване на малолетното дете
Г.Х.Й.- ЕГН ********** от гр.С.З., *** и баща “неизвестен”, от молителката
З.А.К.- ЕГН ********** от ***.
РАЗПОРЕЖДА в бъдеще детето да носи имената А.З. К., с даване на
нов ЕГН за лице от женски пол, родено на ***. в гр.С.З. от родител- майка
З.А. К.- ЕГН ********** от гр.С.З., като в графа „майка“ като негова
рождена майка да се впише пълнолетната З.А. К.- ЕГН ********** от ***, а в
графа „баща“ се впише „неизвестен“.
РАЗПОРЕЖДА горните факти и обстоятелства да бъдат отразени в
ЕСГРАО и да бъдат вписани в новия Акт за раждане на детето, който следва
да се издаде от Кмета на Община- гр.С.З..
8
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в законния 1-
седмичен срок, който за присъствалите страни тече от днес/18.03.2021г./, а за
неприсъствалите РДСП- С.З. и рождената майка С. Х. Й. от гр.А., обл.Б.- от
датата на съобщаването, че същото е изготвено, чрез ОС- С.З. пред ПАС-
Пловдив.
СЛЕД влизане в законна сила на Решението, същото да се изпрати
служебно на Д”ГРАО”- С.З. и Д”ГРАО”- Бургас, за вписване на новите факти
и обстоятелства в ЕСГРАО, и от там на Кмета на Община- гр.С.З., за
съставяне на нов Акт за раждане, в който да се впишат новите факти и
обстоятелства съгласно чл.115 от ЗГР.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
9