№ 5938
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Биляна Симчева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100501905 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение №14134/07.12.2022 г., постановено по гр. дело №
62014/2021г. по описа на СРС,166 състав, са отхвърлени предявените от
Застрахователно дружество „Е.”АД, ЕИК *******, срещу „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.: Ж.И З.” АД, ЕИК *******, осъдителни искове с
правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от
5948,52 лева, представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение по щета № **********/2020 г. за вредите, причинени на
застрахованото при ищеца по сключен Договор за застраховка „Каско”,
обективиран в застрахователна полица № 00500100338159/2019 г., МПС
марка „Рено”, модел „Клио”, с рег. № ******* от настъпило застрахователно
събитие ПТП на 26.05.2020 г. в гр. София, на бул. „Вардар ” поради виновно
противоправно поведение на шофьора на застрахованото при ответника по
застраховка „Гражданско отговорност на автомобилистите” МПС марка
„Фолксваген”, модел „Поло”, с рег. № *******, ведно със законна лихва от
29.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 472,61
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
16.01.2021 г. до 28.10.2021 г.
Срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът за главница на
ищеца срещу ответника „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.И
З.“ АД за разликата от уважения размер 2 948,52 лв. до предявения размер от
1
5 948,52 лв. и иска за лихва за забава за разликата от уважения размер от
236,30 лв. до предявения размер от 472,61 лв. В жалбата се поддържа, че в
тази част решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено при
неправилно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал и в
нарушение на материалния закон. Твърди се, че вина за настъпване на
процесното ПТП има водачът на МПС „Фолксваген Поло“, рег. № *******
Я.Й., чиято отговорност е застрахована при ответника, тъй като същият е бил
спрял перпендикулярно на другите спрели на бул. „Вардар“ коли, при което
задната част на автомобила е била изнеса в лентата за движение и водачът
МПС „Рени клио“ Б.С. не е имал възможност да го заобиколи и е ударил с
дясната си страна неправомерно паркираното на пътното платно МПС
„Фолксваген Поло“. Въззивникът поддържа, че това обстоятелства се
установява от показанията на свид. Б.С., който се опитал да направи маневра
за да избегне удара, но не е имал възможност поради наличието на
препятствие /река/ вляво и паркирани коли вдясно, а и с оглед факта, че е
управлявал товарен автомобил с по-големи габарити. Твърди се, че в
двустранния протокол водачът Я.Й. е признал, че е виновен за настъпилото
ПТП, като неговите свидетелски показания били изключително
противоречиви. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени за
обжалвания размер.
Ответникът по въззивната жалба – „Застрахователно акционерно
дружество Д.Б.: Ж.И З.“ АД, в срока по чл. 263 ГПК е депозирал отговор на
въззивната жалба, в който излага доводи за правилност и законосъобразност
на постановеното решение. Моли се потвърждаване на решението в
обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно, нито първоинстанционният съд е допуснал сочените във
въззивната жалба процесуални нарушения. По доводите за неправилност на
решението въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от
2
Застрахователно дружество „Е.” АД, ЕИК ******* срещу „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.: Ж.И З.” АД, ЕИК *******, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411, ал. 1
КЗ и чл. 86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5948,52 лева, представляваща
регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по щета №
**********/2020 г. за вредите причинени на застрахованото при ищеца по
сключен Договор за застраховка „Каско”, обективиран в застрахователна
полица № 00500100338159/2019 г., МПС марка „Рено”, модел „Клио”, с рег.
№ ******* от настъпило застрахователно събитие ПТП на 26.05.2020 г. в гр.
София, на бул. „Вардар” поради виновно противоправно поведение на
шофьора на застрахованото при ответника по застраховка „Гражданско
отговорност на автомобилистите” МПС марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с
рег. № *******, ведно със законна лихва от 29.10.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането и за сумата от 472,61 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 16.01.2021 г. до 28.10.2021 г.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до
действителните вреди.
Не е спорно между страните, че ищецът е заплатил по договор за
имуществено застраховане „Каско“ на собственика на увредения от
процесното ПТП товарен автомобил „Рено Клио”, с рег. № *******
застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер, както и
наличието на валиден договор за застраховка Гражданска отговорност за л.а.
„Фолксваген Поло“, с рег. № ******* при ответното дружество. Основен
спорен между страните, във вр. с който са и всички наведени доводи във
въззивната жалба, е какъв е механизмът на настъпилото събитие, респ. чия е
вината за настъпване на процесното ПТП и налице ли е съпричиняване.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от
26.05.2020 г., в който е отразено, че на 26.05.2020 г. около 15:30 часа в гр.
София водачът на МПС „Рено Клио”, с рег. № ******* се движи по бул.
„Вардар” с посока на движение от бул. „Възкресение” към бул. „Александър
Стамболийски” и в района пред Банка „ДСК“ реализира ПТП с намиращия се
и спрял пред него водач на л.а. „Фолксваген Поло“, рег. № *******. В
скицата към протокола е отбелязано, че при настъпване на удара л.а.
„Фолксваген Поло“, е бил спряло успоредно на движение на колите изцяло в
дясната лента на пътното платно. Посочено е, че съприкосновението е
настъпило в предна дясна част на т.а. „Рено Клио”, при което са увредени
преден десен калник, преден капак, фар, броня, решетка и гума, съответно
ударът е настъпил в задна лява част за л.а. „Фолксваген Поло“. В протокола
3
водачите са удостоверили, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на л.а.
„Фолксваген Поло“.
В декларация до застрахователя за настъпило ПТП водачът на МПС
„Рено Клио” е посочил, че л.а. „Фолксваген Поло“ го е изпреварил, след което
се е престроил вдясно и е спрял.
От показанията на разпитания свидетел Я.С.Й. се установява, че на
процесната дата същият управлявал л.а. „Фолксваген Поло“ и паркирал на
бул. „Вардар” пред клона а ДСК в дясната лента до тротоара като последна
кола в колона от автомобила. Свидетелят сочи, че паркирал, слязъл от
автомобила и малко по-късно като се върнал в автомобила, преди да приведе
същия в движение бил ударен отзад от бързо движещ се автомобил, за което
съставили констативен протокол за ПТП.
Разпитан е и свидетелят Б.Й.С., който твърди, че на посочената дата
същият управлявал МПС „Рено Клио”, с рег. № ******* в гр. София по бул.
„Вардар ”, когато настъпило съприкосновение със спрелия в дясна лента
автомобил марка „Фолксваген Поло”. Сочи, че автомобилът бил паркиран не
успоредно на посоката за движение като останалите автомобили, а
перпендикулярно и излизал извън дясната лента за движение, а шофьорът се
намирал извън автомобила. Заявява, че не успял да предприеме маневра и да
заобиколи спрелия автомобил, тъй като рискувал да се удари в движещия се
отпред автомобил или да навлезе в реката вдясно.
Изготвената САТЕ установява, че отразените в описа на застрахователя
вреди се намират в пряка причинно – следствена връзка с механизма на
процесното събитие. описания в протокола. Вещото лице е присъствало на
разпита на свид. С., при което е заявило, че лентите са две в едната посока на
мястото на настъпване на процесното ПТП, както и че водачът на МПС „Рено
Клио” е имал техническата възможност да избегне удара дори при
положение, че л.а. „Фолксваген Поло“ е паркирал косо, доколкото
намиращите се пред него МПС са преминали.
От съвкупната преценка на така събраните доказателства съдът приема,
че на 26.05.2020 г. около 15:30 часа в гр. София водачът на „Рено Клио”, с
рег. № ******* се движи по бул. „Вардар ” с посока на движение от бул.
„Възкресение” към бул. „Александър Стамболийски” и в района пред Банка
„ДСК“ реализира ПТП с намиращия се и спрял пред него плътно в дясна
пътна лента успоредно на движението водач на л.а. „Фолксваген Поло“, с рег.
№ *******. Този механизъм се установява по безспорен начин от
представения двустранен констативен протокол и изготвената в него скица,
разпита на свидетеля Я.С.Й., чийто показания съдът изцяло кредитира като
логични, последователи и вътрешнонепротиворечиви и кореспондиращи с
изготвената САТЕ и представения двустранен констативен протокол.
Безспорно е , че по време на настъпване на произшествието л.а. „Фолксваген
Поло” е бил в паркирано състояние в дясна пътна лента, като по делото
липсват всякакви доказателства, а и твърдения, автомобилът да е бил
4
паркиран на забранено място. По отношение твърденията на възивника, че
автомобилът е бил паркиран косо и е стърчал в лява пътна лента, с което е
препятствал движението на останалите автомобили и е способствал
настъпването на процесното ПТП, съдът намира следното: тези твърдения се
съдържат единствено в показанията на свидетеля Б.Й.С., но не кореспондират
по никакъв начин с двустранен констативен протокол за ПТП от 26.05.2020 г.,
под който свидетелят се е подписал, нито с подадената декларация от
свидетеля декларация до застрахователя, в която същият описва коренно
различен механизъм /“водач на друго МПС ме засече и спря пред мен, като
не ми даде възможност да го избегна или да реагирам“/. Представянето на три
различни механизми от свидетеля прави неговите показания абсолютно
недостоверни, като е очевиден стремежът на същия да опише процесното
събитие по начин, който напълно да изключи неговата вина. Без значение е
удостовереното в двустранни констативен протокол за ПТП от 26.05.2020 г.,
че виновен за настъпилото ПТП е водачът Я.С.Й. – същественото в протокола
като частен свидетелстващ документ е удостоверените от водачите факти от
обективната действителност /обстоятелствата, при което е настъпило ПТП/, а
въпросът за вината е заключение на база удостоверите факти, от което обаче
съдът не е обвързан. Ето защо и съдът приема, че виновен за настъпване
Б.Й.С., който е нарушил нормите на чл. 20 ЗДвП, като поради липса на
достатъчно контрол не е заобиколил или спрял пред л.а. „Фолксваген Поло”,
поради което е настъпил удар. Неоснователно е възражението от страна
въззивника за наличие за съпричиняване от страна на застрахования при
ответника водач, доколкото л.а. „Фолксваген Поло“, с рег. № ******* не е
бил в движение към момента на настъпване на ПТП, а също така не е налице
нарушение на правилата за движение, регламентиращи спирането за
паркиране, което да е допринесло за настъпване на процесното ПТП.
С оглед липсата на виновно и противоправно поведение на
застрахования при ответника водач, предявеният иск с правно основание
чл.411 КЗ се явява неоснователен. Неоснователен се явява и акцесорният иск
по чл.86,ал.1 ЗЗД предвид липсата на главен дълг.
С оглед изложеното, първоинстанционното решение следва да се
потвърди като правилно като краен резултат.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не
се дължат разноски. На ответника по жалбата следва да се присъди на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №14134/07.12.2022 г., постановено по гр.
дело № 62014/2021г. по описа на СРС,166 състав, в частта, в която са
отхвърлен предявените от Застрахователно дружество „Е.”АД, ЕИК *******,
срещу „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.И З.” АД, ЕИК
*******, осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД
за заплащане на сумата от 2 948,52 лв., представляваща регресно вземане за
заплатено застрахователно обезщетение по щета № **********/2020 г. за
вредите причинени на застрахованото при ищеца по сключен Договор за
застраховка „Каско ”, обективиран в застрахователна полица №
00500100338159/2019 г., МПС марка „Рено”, модел „Клио”, с рег. № *******
от настъпило застрахователно събитие ПТП на 26.05.2020 г. в гр. София, на
бул. „Вардар” поради виновно противоправно поведение на шофьора на
застрахованото при ответника по застраховка „Гражданско отговорност на
автомобилистите” МПС марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с рег. №
*******, ведно със законна лихва от 29.10.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането и за сумата от 236,30 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 16.01.2021 г. до 28.10.2021 г.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Е.”АД, ЕИК *******, да
заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК „Д.Б.: Ж.И З.” АД, ЕИК *******,
разноски в размер от 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6