Решение по адм. дело №642/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от Н. И. Д., [ЕГН], с адрес: гр. Варна. [улица], действащ като ЕТ „Н. Д. - 3. “, [ЕИК], чрез пълномощник адв. А. Х. от ВАК, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000321002914-091-001/08.12.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - Варна, потвърден с Решение № 343 от 22.02.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който в тежест на оспорващия са установени допълнителни задължителни осигурителни вноски за 2017 г., както следва:

- за ДОО - самоосигуряващи се лица по КСО в размер на 1297,46 лв. (главница), и 475,05 лв. (лихва);

- за здравно осигуряване - самоосигуряващи се лица по ЗЗО в размер на 599,99 лв. (главница), и 219,68 лв. (лихва);

- за ДЗПО – УПФ - самоосигуряващи се по КСО. в размер на 374,99 лв. (главница), и 137,30 лв. (лихва).

С жалбата се настоява, че оспореният РА е незаконосъобразен.

Излагат се доводи за липсата на категорични доказателства за извършена последваща облагаема доставка при продажбата на хранителни стоки, тютюневи изделия и др., респ. оспорва наличието на укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Сочи се, че издаването на фактура и отразяването при доставчика не е достатъчно, не означава реалност на доставката, като в случая други доказателства липсват - няма документи за приемането и предаването на стоката и доказателства за заплащането й. Твърди се, че не са изпълнени указанията, дадени с Решение № 30/02.04.2021 г. Освен това не е извършена проверка на стоковата наличност на ревизираното лице, а и е установено редовно водене на касовата книга и съответствие между наличната стока и счетоводните данни за отчетния период към 31.12.2017 г.

Оспорва се и наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Според жалбоподателя, частичното непредставяне на счетоводна документация относно фактурите, изброени в РД, както и регистрите за следене на срока на годност не е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. В този аспект се твърди, че след като не е доказано получаване на стоките предмет на фактурите, те са издадени без основание и осчетоводяването на такива би довело до нередовност на счетоводството на получателя. Сочи се, че представените счетоводни регистри не затрудняват хронологичното проследяване на стопанските операции, т.к. същите съдържат конкретни последователни дати, основание, сметка, стойностно изражение. Оспорва се определената надценка към 31.12.2017 г., както и прилагането на надценката от 11% за всички стоки, доколкото видно от фактурите те не са само за тютюневи изделия. Твърди се, че не са изследвани стоки от аналогичен вид, с което е нарушена Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Неправилно, според оспорващия, е определена датата 31.12.2017 г. за такава на данъчното събитие, както и е неправилен изводът, че след като стоките не са описани като липса или излишък, то има извършена продажба. Изтъква се, че не е доказано, че стоките са бързооборотни с малка трайност, както и че без предаване на стоката не е налице облагаема доставка, а дори и да е налице плащане, от същото не може да се изведе, че е налице облагаема сделка, защото плащането е единствено облигационно отношение. Липсват доказателства за извършени доставки, поради което не е изпълнен състава на чл.124, ал.2 от ДОПК. Отправеното до съда искане е да се отмени обжалваният РА, като се претендира и присъждането на направените разноски.

В съдебно заседание оспорващият, чрез адв. Х., поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания.

Ответната страна – Директорът на Дирекция ОДОП – Варна, чрез гл.юриск. М. М., оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне като неоснователна и да се постанови решение, съобразно представените по делото доказателства, заключението на съдебния експерт и съобразно решението на ВАС, по отношение на РА, с който са установени задълженията по ЗДДФЛ.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000321002914-020-001/21.05.2021 г., изменена със Заповед № Р-03000321002914-020-002/24.08.2021 г. (л. 1-6), връчени на задълженото лице по електронен път. Възложената ревизия на Н. И. Д. с ЕТ „Н. Д. – 3. “ е с обхват определяне на задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за фондовете на ДОО, за здравно осигуряване и за ДЗПО в универсален пенсионен фонд (УПФ), като самоосигуряващо се лице, за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г.

Фактическите и правните изводи на ревизиращите органи по приходите са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-03000321002914-092-001/08.11.2021 г. (л. 2658-2712), издаден на основание чл. 117 от ДОПК и връчен на 11.11.2021 г. на лицето по електронен път. От ревизираното лице е подадено писмено възражение срещу РД по чл. 117, ал. 5 от ДОПК (л. 2714). Като са разгледали възражението и са го преценили за неоснователно възложилият ревизията Б. С. С., на длъжност началник сектор, и ръководителят на ревизията - Д. Н. Б., на длъжност главен инспектор по приходите, издали обжалвания РА № Р-03000321002914-091-001/08.12.2021 г. (л. 2715-2727). С РА, по реда на чл. 122 от ДОПК са установени задължения за ЗОВ за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. за: фондовете на ДОО като самоосигуряващо се лице в размер на 1297,46 лв., и лихви в размер на 475,05 лв.; за здравно осигуряване като самоосигуряващо се лице в размер на 599,99 лв., и лихви в размер на 219,68 лв.; за ДЗПО в УПФ като самоосигуряващо се лице в размер на 374,99 лв., и лихви в размер на 137,30 лв.

РА е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 343 от 22.02.2022 г. го потвърждава изцяло.

В хода на ревизията от фактическа страна е установено и прието, следното:

В ревизирания период ЕТ "Н. Д.-3“, гр. Варна, е упражнявал основна дейност - търговия на дребно в неспециализирани магазини. Ревизията е установила наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Облагането е извършено по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Констатацията на органите по приходите са, че изследваните по време на ревизията фактури (описани в Приложение № 27 към РД) не са отразени в счетоводството на ЕТ - не са намерили отражение в счетоводните му регистри и не е отчетена последващата продажба на стоките по тези фактури, поради което стоките са продадени без да е издаден документ по смисъла на чл. 6 и чл. 7 от ЗСч. Стоките са квалифицирани като обичайни за търговската дейност на ЕТ и покупко-продажбата им - облагаема съгласно чл. 12 от ЗДДС. Става въпрос за част от издадените от търговци-доставчици фактури, като останалите фактури от тези доставчици са надлежно осчетоводени при получателя. При инвентаризации към 31.12.2017 г. в счетоводството на търговеца не е установен брак, излишъци или липса на активи. Посочено е, че представената счетоводна отчетност не отразява еднозначно дейността на лицето и не дава възможност за коректно установяване на основата за облагане с ДДС и с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Предвид механизма на доставките, при включени фактури в дневниците за продажби на доставчиците, както и в СД и счетоводните регистри, при наличието на представени в хода на извършените им насрещни проверки и други съпътстващи доказателства (обяснения, ПКО, РКО, пътни листове, трудови договори, счетоводни регистри и прочие) и при положение, че те не са отразени в счетоводството на ревизираното лице, а през ревизираните периоди не са осчетоводени липси или излишъци, ревизията приема, че стоките по фактурите са били реализирани на вътрешния пазар, получените приходи от тях са укрити, а прекият и косвеният данък - неотчетени като задължение към бюджета.

За целите на ревизията е приет за меродавен размерът на установената по счетоводни данни на ревизираното лице надценка за съответния вид стоки (декларираната от ЕТ средна такава в хода на ревизията всъщност е в по-висок размер).

По реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, въз основа на описаните по-горе факти и обстоятелства органите по приходите са определили облагаем доход от дейността на лицето като ЕТ за 2017 г. общо в размер на 15141,83 лв., като разлика между определените приходи в размер на 465 770,74 лв. (330 626,67 + 135 144,07)/ и разходи в размер на 450 628,90 лв. (323 313,30 + 123 418,70 + 4 225,59 - 328,69), описани в табличен вид на стр. 70 от РД (л. 2678, гръб).

При определяне на окончателния размер на осигурителния доход на Н. И. Д. за 2017 г., при условията на чл. 124а от ДОПК, въз основа на облагаемия доход от извършваната от него дейност в размер на 15141,84 лв. е определен годишен осигурителен доход, върху който се внасят окончателни осигурителни вноски 9621,84 лв. Установен е размер на окончателна осигурителна вноска за ДОО 1664,58 лв. и за ДЗПО 481,09 лв., определени върху годишния доход, представляващ разлика между облагаемия доход и сбора от доходите, върху които са дължими авансовите осигурителни вноски, посочени в табличен вид на стр. 74-75 от РД (л. 2675). За невнесените дължимите осигурителни вноски в приход на ДОО и ДЗПО при определяне на окончателния размер на годишния осигурителен доход за 2017 г., в срока по чл. 2. ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и чл. 128 от КСО, на основание чл. 113 от КСО са изчислени лихви, както следва:

• ДОО - за периода от 01.05.2018 г. до 08.11.2021 г. върху главница в размер на 1297,46 лв., дължимата лихва е в размер на 464,24 лв.

• ДЗПО - за периода от 01.05.2018 г. до 08.11.2021 г. върху главница в размер на 374,99 лв., дължимата лихва е в размер на 134,17 лв.

Определен е и годишен осигурителен доход, върху който се внасят окончателни осигурителни вноски 9621,84 лв. и размер на окончателната осигурителна вноска за здравно осигуряване – 769,75 лв., посочени в табличен вид на стр. 77 от РД (л.2674). Установено е, че дължимата здравноосигурителна вноска при определяне на окончателния размер на годишния здравноосигурителен доход е внесена в размер по-малък от дължимия, поради което и на основание чл. 107 от Закона за здравното осигуряване са изчислени лихви, за периода от 01.05.2018 г. до 08.11.2021 г. върху главница в размер на 599,99 лв., дължимата лихва е изчислена в размер на 275.52 лв.

На жалбоподателя е извършена и друга, самостоятелна ревизия, при която е установена данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК за облагане с пряк и косвен данък. Тази ревизия приключва с издаването на РА № Р-03000321001977-091-001/08.12.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 344 от 22.02.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП с който са определени: задължения по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 784,10 лева – главница, и 287,09 лева – лихва, и задължения за ДДС по ЗДДС за м.12.2017 г. в размер на 27028,81 лева, и 10692,25 лева – лихва. РА е оспорен по съдебен ред, като с Решение № 13833 от 23.12.2024 г. по адм. дело № 644/2022 г. на Административен съд - Варна, съдът е: 1/ отменил РА, в частта както следва: за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2017 г. за размера над 453,62 лева – главница, и 169,87 лева – лихва, и за ДДС по ЗДДС за м.12.2017 г. за размера над 18366,72 лева – главница, и 7265,64 лева – лихва; 2/ отхвърлил жалбата в останалата част.

С Решение № 4538 от 30.04.2025 г. по адм. дело № 2872/2025 г. на ВАС е отменено Решение № 13833 от 23.12.2024 г. по адм. дело № 644/2022 г. на Административен съд - Варна, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ “Н. Д.-3“, гр. Варна, против РА № Р-03000321001977-091-001 от 08.12.2021 г., в частта му, с която спрямо ЕТ “Н. Д.-3“, гр. Варна, са установени публични задължения както следва: 1. За данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 453,62 лева, ведно с 169,87 лева лихва за забава и 2. За ДДС по ЗДДС за д.п. месец декември 2017 г. за разликата от 2 222,39 лева до размера от 18 366,72 лева на главницата и за разликата от 879,15 лева до размера от 7 265,64 лева на лихвата за забава, както и в частта на разноските и вместо това ВАС постановява: отмяна на РА в частта му, с която спрямо ЕТ са установени публични задължения както следва: 1. За данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 453,62 лева, ведно с 169,87 лева лихва за забава и 2. За ДДС по ЗДДС за д.п. месец Декември 2017 г. за разликата от 2 222,39 лева до размера от 18 366,72 лева на главницата и за разликата от 879,15 лева до размера от 7 265,64 лева на лихвата за забава. Решение № 13833 от 23.12.2024 г. по адм. дело № 644/2022 г. на Административен съд - Варна е оставено в сила в останалата му част.

По делото е приобщена административната преписка по издаване на оспорения понастоящем РА, като е приобщено и адм. дело № 644/2022 г. на Административен съд - Варна.

Извършена е съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), представеното заключение по която в коригиран вид, представен в съдебно заседание, е прието като доказателство по делото. При разпита си експертът пояснява, че при извършване на първоначалната експертиза, която заявява, че не поддържа, обследвайки отговора на въпрос 4.1, е взело резултатите от таблица 4.2. Вещото лице посочва, че в таблица 4.2. е визиран като установен данъчен финансов резултат – данъчна печалба в размер на 4 315,06 лв. Пояснява, че не е приело тази стойност по начина, по който е изписан като данъчна печалба окончателна, а го е приело като допълнително разкрит облагаем доход, във връзка с чл. 122 от ДОПК и по този начин е увеличило дължимите осигуровките на лицето на база на това, което той вече е внесъл и е обявил с неговата декларация, като неправилно първоначално е приело тази сума като допълнително разкрит доход и е изчислило върху него е осигуровките. Поради това вещото лице заявява, че не поддържа първоначално депозираното заключение и съдът не го приема като доказатество.

От коригираното заключение по ССчЕ и от заявеното от вещото лице при изслушването му от съда се установява следното:

Органът по приходите е издал два РА, с които по реда на чл. 122 от ДОПК е формирал нов размер на получения от оспорващия доход за 2017 г. от дейността му като ЕТ. С обжалвания в настоящото производство PA № Р-03000321002914-091-001/08.12.2023 г. са установени задължения за 2017 г. за осигурителни вноски по КСО и ЗЗО върху облагаем доход - ДФР Данъчна печалба в размер на 15 141,84 лв., който е различен от облагаемия доход, установен с РА № Р-03000321001977-091-001/08.12.2021 г., доколкото същият е променен след обжалване пред ВАС с Решение № 4538 от 30.04.2025 г. – и ВАС установява, че ДФР Данъчна печалба/осигурителен доход е в размер на 4 315,06 лв., като съответните задължения за 2017 г. за окончателните осигурителни вноски са следните: за фонд „Пенсии“ (ДОО) - 954,96 лв.; за ДЗПО за УПФ по КСО - 276,00 лв.; за здравни вноски по ЗЗО - 441,60 лв.

Вещото лице посочва, че с подадената от ревизираното лице ГДД с № 030021804220449/28.04.2018 г. е деклариран облагаем доход 7 642 лв. (т.е. съдът отбелязва, че декларираната стойност е по-висока от определената след съдебното оспорване на другия РА такава), както и са декларирани задължителни осигурителни вноски за 2017 г., както следва: за фонд „Пенсии“ (ДОО) – 1 322,08 лв.; за ДЗПО за УПФ по КСО – 382,10 лева.; за здравни вноски по ЗЗО – 611,36 лева. Експертът посочва, че част от тези вноски са внесени авансово върху минималния осигурителен доход, определен за 2017 г. в размер на 5 520 лева, а останалите суми са деклариране от оспорващия с Декларация обр. 6 и са внесени от оспорващия до 30.04.2018 г.

Предвид установеното от вещото лице внасяне на определените с експертизата му като дължими ЗОВ, съобразно и установения от ВАС размер на облагаемия доход и ДФР Данъчна печалба и съответстващите му размери на ЗОВ, експертът дава заключение, че лихви не се дължат, именно защото установените от вещото лице в настоящото съдебно производство като дължими ЗОВ са внесени от оспорващия авансово, нещо повече налице е надвнасяне. След подаването на 6 има и довнесени на база подадената ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и окончателния деклариран облагаем доход, които са недължими и подлежат на възстановяване или прихващане.

При разпита си в съдебно заседание вещото лице изрично допълва, че в случая не са налице основания за установяване на дължимост на допълнителни осигурителни вноски, каквито са установени с оспорения пред съда РА, респ. не са дължими и установените с РА лихви.

Заключението на вещото лице се кредитира напълно от съда, като неоспорено от страните, компетентно и безпристрастно дадено.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Препис от решението на Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП е връчен на жалбоподателя на 25.02.2022 г., жалбата е подадена на 11.03.2022 г. в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима, разгледана по същество е частично основателна.

По процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Със Заповед № Д-580/02.04.2021 г. издадена от директор на ТД на НАП - Варна са определени органите, които да издават заповедите за възлагане на ревизии, сред които е Б. С..

Издадена е Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р03000321002914-020-001/21.05.2021 г., изменена със ЗВР № Р03000321002914-020-002/24.08.2021 г., да бъде извършена ревизия на Н. И. Д. с ЕТ „Н. Д. - 3. " за определяне на задължения за ДОО за самоосигуряващи се лица по КСО за д.п.2017 г., за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица по ЗЗО за д.п.2017 г. и за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се по КСО за осигурителен период 2017 г.

Процесната ревизия е възложена от Б. С. - началник сектор „Ревизии”, орган, имащ компетентност да възложи ревизията, съобразно чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК. Определените задължения са в предвидения обхват на ревизията. Съобразно чл.112 и чл.113 от ДОПК, за ръководител на ревизията е определена Д. Н. Б. – главен инспектор по приходите и за член на ревизионния екип е определена М. Й. Ц. – главен инспектор по приходите.

Срокът за извършване на ревизията е бил до 25.10.2021 г. На основание чл.117, ал.1 от ДОПК, в 14 – дневен срок следва да се изготви ревизионен доклад (РД). Срокът за издаване на РД е бил до 08.11.2021 г. РД е издаден на 08.11.2021 г., т.е. в предвидения срокът по чл. 117, ал.1 ДОПК. РД е връчен е на жалбоподателя на 11.11.2021 г. Подадено е възражение на 24.11.2021 от жалбоподателя срещу РД. В срока и съобразно чл.119, ал.2, вр.ал.1 от ДОПК е издаден обжалвания РА на 08.12.2021 г. от Б. С. – началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и Д. Б. – главен инспектор по приходите в сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Варна, ръководител на ревизията. РА е връчен на 10.12.2021 г. на жалбоподателя.

Подадена е в срока по чл.152, ал.1 от ДОПК жалба срещу РА на 23.12.2021 г. В резултат на административното обжалване на РА, по реда на чл.152 и сл. от ДОПК, директорът на Дирекция “ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП в условията на заместване съгласно Заповед № ЗЦУ – ОПР-18/02.06.2021 г. и Заповед № 1297/11.02.2022 г. и двете на изпълнителен директор на НАП, в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК се е произнесъл с Решение № 343/22.02.2022 г., с което е потвърдил РА изцяло.

От изложеното следва, че при издаване на оспорения ревизионен акт не са допуснати процесуални нарушения, които да са основание за отмяната му.

По материалноправната законосъобразност на акта:

Ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 от ДОПК, поради което, съгласно чл.124, ал.2 ДОПК, в производството по обжалване на РА, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. Следователно в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизията при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи и воденото счетоводство на РЛ не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане.

С Уведомление по чл. 124, ал.1 от ДОПК № Р-03000321002914-113-001/14.10.2021 г. (л. 2647-2649), жалбоподателят е информиран, че по отношение на него са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. От установеното следва, че процедурата по чл.124, вр. с чл.122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог е спазена.

По отношение на установените задължения за осигурителни вноски за ДОО, ЗО и УПФ за самоосигуряващи се лица, ревизиращият екип приема следното:

През 2017 г. задълженото лице като едноличен търговец е закупувало стоки - млечни, хлебни и др. хранителни стоки, тютюневи излелия и ваучери за мобилни услуги, с фактури, част от които не са намерили отражение в счетоводството му, от различни доставчици - общо 27.

Извършена е съпоставка за всеки един от посочените доставчици между представените фактури и данъчните дебитни и кредитни известия, отчетени от ревизираното лице и тези, представени от неговите контрагенти. Установено е, че за 2017 г. в счетоводството на ЕТ „Н. Д. - 3. " не са отчетени покупки на стоки от посочените доставчици на обща стойност в размер на 123 418,70 лв., за които въз основа на представените от доставчиците доказателства (фактури, пътни листи, счетоводни документи; документи за разплащане, обяснения на лицата и др.) е прието, че стоките са получени от ревизираното лице. Констатирано е, че ревизираното лице редовно получава стоки от проверените лица. които са придружени с фактури, но само една част от фактурите са отчетени в счетоводството му. Прието е, че покупките на стоки, доставени от описаните по-горе доставчици и неотразени в счетоводството на ревизираното лице. са получени от Н. И. Д. с ЕТ „Н. Д. - 3. ".

Въз основа на писмени обяснения от ревизираното лице е констатирано, че в счетоводството му не са осчетоводени липси, излишъци или брак на стоково-материални запаси, предвид което ревизиращият екип е приел, че същите са продадени към края на годината.

Покупната стойност на незаприходените стоки е увеличена с посочената от лицето надценка от 5,5% за група цигари и 11% за всички останали стоки и са определени неотчетените приходи от продажба на стоки.

Стойността на неотчетените покупки и определените неотчетени приходи от продажби е подробно посочена по доставчици и документи в табличен вид, като приложение № 27 към РД № Р-03000321001977-092-001/06.10.202 1 г. (л.7-13). Определеният размер на неотчетените приходи от продажби е в размер на 135 144,07 лв.

Установено е и че за 2017 г. от търговеца не е отчетен и разход от комунални услуги по фактури на „Водоснабдяване и канализация" ООД и „Енерго - про продажби" АД, подробно описани на л.69 от РД (л. 2678), в общ в размер на 4 225,59 лв., с които е коригиран размерът на начислените разходи.

Констатирано е, че за ревизирания период от Н. И. Д. е подадена Годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ вх.№ 0300И535048/28.04.2018 г., в която са декларирани само доходи от дейност като ЕТ, както следва: Общо приходи - 330 626.67 лв., общо разходи - 323 313,30 лв., счетоводен финансов резултат 7 313,37 лв., всичко увеличения по чл. 54. ал. 2 и чл. 26, ат. 1 и 2 от ЗКПО - 922,21 лв., всичко намаления - 593,52 лв., в т.ч. по чл. 54. ал. 1 от ЗКПО, данъчен финансов резултат (печалба) - 7 642,06 лв., дължими осигурителни вноски по КСО и ЗЗО - 2 315,57 лв., годишна данъчна основа за доходите като ЕТ - 5 236,52 лв.

Органите по приходите са определили облагаем доход от дейността на лицето като ЕТ за 2017 г. общо в размер на 15 141,83 лв., формиран по реда на чл. 122 от ДОПК като разлика между определените приходи в размер на 465 770,74 лв. (330 626,67 + 135 144,07) и разходи в размер на 450 628,90 лв. (323 313,30 + 123 418,70 + 4 225,59 – 328,69), описани в табличен вид на стр. 70 от РД (л. 2678 гръб).

Тези изводи на ревизиращите не могат да бъдат споделени, респективно – допълнителните осигурителни задължения на лицето за задължителни осигурителни вноски за ДОО, УПФ и ЗО са неправилно установени.

Паралелно с установяване на задължения на оспорващия с настоящия РА за осигуровки, органите по приходите са установили със самостоятелен РА № Р-03000321001977-091-001/08.12.2022 г. за определения по идентичен начин облагаем доход са установени задължения за данък върху доходите на физическите лице по ЗДДФЛ и за ДДС по ЗДДС. В частта на задълженията на оспорващия по ЗДДФЛ при съдебното оспорване на РА, същият е отменен (Решение № 4538 от 30.04.2025 г. по адм. дело № 2872/2025 г. на ВАС във връзка с обжалване на Решение № 13833 от 23.12.2024 г. по адм. дело № 644/2022 на АдмС – Варна). ВАС приема, че въпреки правилно приетото от органите по приходите наличие на неотчетените приходи от продажби по част от незаведените в счетоводството на оспорващия фактури за покупки на стоки, следва да се съобразят преизчисленията на вещото лице по делото (адм. дело № 644/2022 г. на АдмС – Варна) по т. 4.2. Според посочените преизчисления облагаемият доход на ЕТ за 2017 г. е в размер на 4 315,06 лв. Настоящият състав на съда констатира, че декларираният от лицето в годишната му данъчна декларация за 2017 г. облагаем доход е 7642,06 лв. (л. 121 от делото). Предвид обвързващият преюдициален спрямо задълженията за осигуровки въпрос, разрешен с влязлото в сила съдебно решение по отношение на размера на облагаемия доход на оспорващия за 2017 г. по ЗДДФЛ, следва в настоящото производство да се приеме, че същият е в размер по-малък от декларирания, а и от установения с обжалвания РА.

Така посоченото от съда кореспондира с установеното от вещото лице със заключението по коригираната ССчЕ, което заключение съдът напълно кредитира като обективно, обосновано и компетентно дадено, а и кореспондиращо с писмените доказателства по делото – ГДД на оспорващия за 2017 г., изчисленията на вещото лице по т.4.2. от заключението по адм. дело № 644/2022 г. на АдмС – Варна и установеното в хода на ревизионното производство от самите органи по приходите по отношение на декларираното от оспорващия. Според заявеното при изслушване на експерта по допуснатата в настоящото съдебно производство ССчЕ, установеният по-малък размер на данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ в производството по адм. дело № 644/2022 г. на АдмС – Варна, също по особения ред, се дължи на това, че при ревизията са установени и неправилно неотчетените от оспорващия разходи по фактури на „Водоснабдяване и канализация" ООД и „Енерго - про продажби" АД, подробно описани на л.69 от РД (л. 2678), в общ в размер на 4 225,59 лв., независимо от приетото от ВАС наличие на неотчетени приходи от продажби по част от фактурите за покупки на стоки, които органите по приходите са приели за неосчетоводени от ЕТ, стоките по които са впоследствие продадени.

Съдът възприема коригираното заключение по ССчЕ по делото и в останалата му част като обективно, обосновано и правилно. Освен че коригираното заключение не е оспорено от страните, в хода на устните състезания процесуалният представител на ответника отправя искане съдът да постанови решение в съответствие с въпросното заключение на вещото лице.

Предвид и коригираното заключение на вещото лице, правилно е да се приеме, че окончателният размер на облагаемия доход на ЕТ за 2017 г. е в размер на 4 315,06 лв., както и че предвид минималния осигурителен доход, определен от законодателят за самоосигуряващите се за 2017 г. - 5 520 лв., окончателните осигуровки, които лицето дължи за 2017 г. са върху този минимален осигурителен доход в размер на 5 520 лв., посочени в т. 4.2 на представеното в съдебно заседание коригирано заключение на експертизата. Предвид представените по делото доказателства, оспорващият е декларирал дължимост на осигуровки в размер за минималния осигурителен доход за страната и ги е внесъл авансово през годината. Таблици 1 и 2 от декларацията на оспорващия по чл. 50 по ЗДДФЛ, също показват, че оспорващият е направил авансови вноски върху този минимален осигурителен доход, но на база на подадената декларация от него е добавил още доход над минималния и е внесъл допълнителни вноски, въз основа на Декларация обр. 6, които са внесени от ревизираното лице до 30.04.2018 г., съответно е внесъл и тези допълнителни осигурителни вноски.

При идентични фактически установявания по отношение на неотчетените покупки и продажби от оспорващия, както и неотчетени разходи, с решението си по адм. дело № 2872/2025 г. ВАС приема, че се установяват основанията за провеждане на ревизията по особения ред, а именно чл. 122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи и воденото счетоводство на РЛ не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Предвид последно посоченото, следва и в настоящото производство да се приеме, че се установяват основанията за провеждане на ревизията по особения ред.

Доколкото в случая задължителните осигурителни вноски, в дължимия размер, са внесени от оспорващия, не са налице основания за установяване на дължимост на допълнителни такива, каквито са установени с оспорения РА, поради което РА като незаконосъобразен, следва да бъде отменен изцяло.

При този изход на спора, и съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, ответникът дължи на жалбоподателя заплащане на сторените от него разноски и адвокатско възнаграждение. От страна на жалбоподателя, съобразно представен списък на разноските (л. 127), се претендират такива в общ размер на 450 лв., от които – 50 лв. за платена държавна такса за образуване на делото, и 400 лв. за депозит за извършване на съдебно-счетоводната експертиза по делото.

На основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000321002914-091-001/08.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 343 от 22.02.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, с който в тежест на Н. И. Д., действащ като ЕТ „Н. Д. - 3. “, [ЕИК], са установени допълнителни задължения за задължителни осигурителни вноски за 2017 г., както следва:

- за ДОО - самоосигуряващи се лица по КСО в размер на 1297,46 лв. (главница), и 475,05 лв. (лихва);

- за здравно осигуряване - самоосигуряващи се лица по ЗЗО в размер на 599,99 лв. (главница), и 219,68 лв. (лихва);

- за ДЗПО – УПФ - самоосигуряващи се по КСО. в размер на 374,99 лв. (главница), и 137,30 лв. (лихва).

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Н. И. Д., [ЕГН], с адрес: гр. Варна. [улица], действащ като ЕТ „Н. Д. - 3. “, [ЕИК], сумата в размер на 450 лева (четиристотин и петдесет), представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.