Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260624 09.11.2020 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд Х граждански състав
На деветнадесети
октомври Година 2020
В открито заседание
в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Иванова
като разгледа
докладваното гр.д. № 9440 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по повод предявената от Т.П.П. против „ФулМакс“ ЕООД и допълнително
уточнена и изменена в съдебно заседание искова молба, с която се моли да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата сумата от 7 669,38 евро, претендирана като част от сумата от 15 721,50 евро, представляваща
неустойка за забава по чл. 5, ал. 3 от сключен между страните предварителен
договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 27.05.2014 г., дължима за
периода 02.09.2014 г. – 01.11.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане,
както и направените разноски по делото. В исковата
молба се твърди, че между страните е бил сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.617.189.2.7 с адрес на имота - гр. Бургас, ул. „Раковски“ №
74, ет. 3, ап. 7, като за същия имот е бил сключен и окончателен договор за
покупко-продажба. Твърди се също така, че в чл. 4, ал. 5 от предварителния
договор ответникът се е задължил да снабди ищцата с разрешение за ползване до
01.09.2014 г., но е направил това чак на 01.11.2016 г., поради което на осн.
чл. 5, ал. 3 от договора й дължи неустойка за забава в размер на 0,1 % на ден
от продажната цена в размер на 23 500 евро, която неустойка възлиза на
15 721,50 евро, а от тази сума е предявена частична претенция в размер на 7 669,38 евро. В
съдебно заседание се явява процесуален представител на ищцата, който поддържа
иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният частичен иск е с правно
основание чл. 92 от ЗЗД и е допустим.
В законоустановения едномесечен срок
по делото е постъпил отговор от ответника, в който искът е оспорен като
неоснователен. Твърди се, че клаузата на чл. 5, ал. 3 от предварителния
договор, регламентираща процесната неустойка, е нищожна, тъй като накърнява
добрите нрави и принципа на справедливостта в гражданските отношения, и
надхвърля присъщата обезпечителна, санкционна и обезщетителна функция на
неустойката. На следващо място е направено и възражение за прекомерност на
неустойката, като се твърди, че размерът й е прекомерно висок в сравнение с
реално настъпилите от неизпълнението вреди, поради което следва да бъде
намалена. На последно място е заявено възражение за изтекла погасителна
давност, като се твърди, че процесното вземане е погасено с изтичането на
3-годишна погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД, която е започнала да тече от
възникване на задължението. Моли се искът да бъде отхвърлен, както и на
ответника да бъдат присъдените направените разноски по делото. В
съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответника, но с
писмени молби е заявено поддържане на иска, не са ангажирани доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представено копие на
сключен между страните Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти
от 27.05.2014 г., с който „ФулМакс“ ЕООД (продавач) се е задължило да прехвърли
на Т.П.П. (купувач) собствеността върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.617.189.2.7, ведно с изба № 7 с площ от 6,20 кв.м. и 5,209 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, срещу цена в
размер на 23 500 евро (съгласно чл. 2.1 от договора), като страните са
поели задължение да сключат окончателен договор в срок до 30.06.2014 г. (чл.
3.1 на договора).
Видно от
чл. 4, т. 1 и т. 5 на договора, на продавача са вменени задължения в уговорения
срок (до 30.06.2014 г.) да прехвърли собствеността върху имота и своевременно
да предаде на купувача владението върху него, както и да снабди сградата с
разрешение за ползване (акт 16) в срок до 01.09.2014 г.
В чл. 5,
т. 3 на договора е предвидено, че ако продавачът не изпълни задължението си да
предаде обекта с разрешение за ползване (акт 16) в срока по чл. 4, т. 5, той
дължи на купувача обезщетение за забава в размер на 0,1 % на ден от цената по
т. 2.1. Макар да е посочено, че се дължи „обезщетение за забава“, страните не
спорят, че същото представлява неустойка за забава по смисъла на чл. 92 от ЗЗД,
поради което с протоколно определение от 15.07.2020 г. съдът е приел това
обстоятелство за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване.
Видно от
представено по делото копие на Удостоверение № 182/ 01.11.2016 г., жилищната
сграда, в която се намира имотът – предмет на предварителния договор, е била
въведена в експлоатация на 01.11.2016 г., т.е. след уговорения в чл. 4, т. 5 на
предварителния договор срок – 01.09.2014 г., като ответникът не е оспорил този
факт. С оглед на това съдът намира, че на осн. чл. 5, т. 3 от предварителния
договор за ответника е възникнало задължение да заплати на купувача Т.П. неустойка
в размер на 0,1 % на ден от сумата от 23 500 евро, като неустойката е
дължима за периода на забавата, а именно 02.09.2014
г. – 01.11.2016 г.
Видно от
изготвената по делото експертиза, размерът на дължимата неустойка чл. 5, т. 3
на предварителния договор за горепосочения период възлиза на 18 588,50 евро.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че така уговорената неустоечна
клауза по чл. 5, т. 3 на предварителния договор е нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави и с принципа на справедливостта. В случая
страните по предварителния договор са приели в отношенията си, че подлежащите
на обезщетяване вреди от неизпълнението на конкретното задължение на продавача
в предвидения в договора срок е именно в уговорения размер от 0,1 % на ден,
като липсва основание да се приеме, че тази неустойка противоречи на добрите
нрави. Същата не е и прекомерна, тъй като дължимият към момента размер на
неустойката като парична сума е обусловен от продължителността на допуснатата от ответника
забава при изпълнението на задължението му, а не от уговорения в договора
размер на неустойката от 0,1 % на ден забава. Освен това в случая не се касае за неустойка за
неизпълнение на парично задължение, поради което същата не би могла да бъде съпоставена
с размера на дължимата законна лихва върху същата главница за процесния период.
Неоснователно
е и възражение на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на
процесното вземане, тъй като същото представлява неустойка за забава и на осн.
чл. 114, ал. 4 от ЗЗД давностният срок започва да тече от последния ден, за
който се начислява неустойката, който в случая е 01.11.2016 г., съответно
тригодишният давностен срок по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД би изтекъл на 01.11.2019
г., но същият е прекъснат с подаване на исковата молба, което е станало по
пощата на 31.10.2019 г., съответно погасителната давност не е изтекла и
задължението на ответника не е погасено по давност.
С оглед
на гореизложеното, съдът намира за доказано по делото, че ответното дружество
дължи на ищцата посочената в исковата молба сума от 15 721,50 евро, представляваща
дължима неустойка по чл. 5, т. 3 от сключения между тях предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 27.05.2014 г. (при посочен от вещото
лице размер на дължимата неустойка от 18 588,50 евро), поради което предявеният
частичен иск в размер на 7 669,38
евро е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.
На осн. чл. 86 от ЗЗД в полза на
ищцата следва да бъде присъдено и обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2019 г. (датата на входиране
на исковата молба в съда) до окончателното й изплащане.
Предвид уважаването на иска и на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея
разноски по делото, които са в размер на 1 952 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ФулМакс“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Д-р
Нидер“ № 13, ет. 1, представлявано от К. Р. Р., да заплати на Т.П.П., ЕГН **********,***, сумата от 7 669,38 евро (седем хиляди шестстотин шестдесет и девет евро и тридесет и
осем евроцента),
която е част от общата сума в размер на
15 721,50 евро (петнадесет хиляди седемстотин двадесет и едно евро и
петдесет евроцента), представляваща неустойка за забава по чл. 5, ал. 3 от
сключения между страните Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими
имоти от 27.05.2014 г., дължима за периода 02.09.2014 г. – 01.11.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 7 669,38 евро, считано от
04.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 952,00 лв.
(хиляда деветстотин петдесет и два лв.) -
разноски по делото.
Присъдените суми могат да бъдат
платени по следната банкова сметка:
***: ***,
BIC: ***,
„Банка ДСК“ АД.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Бургас
в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала:
СА