РЕШЕНИЕ
гр.
София, 04.01.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II „А” състав в публично заседание на деветнадесети
февруари през двехиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. д. № 2860/2017г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм/ вр. § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК.
С решение от 22.01.2016г. по гр.д. №
817/2008г. на СРС, 35 с-в е прогласен за нищожен, на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, поради противоречие с
материалния закон, нотариален акт № 181, том XX,
дело № 5000/1998г. на нотариус при нотариална служба при СРС; отменен е на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм/, нотариален
акт № 181, том XX, дело №
5000/1998г. на нотариус при нотариална служба при СРС и нотариален акт № 123,
т.І, рег. № 2137, дело № 148/99г. за поправка на нотариален акт № 181/98г. на
нотариус Р.Д.и е обявен за окончателен на
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД на предварителен договор, сключен на
20.11.2000г. между С. Л. М., от една страна като продавач, и Е. И. М., от друга
страна като купувач, за продажба на следния недвижим имот: 2/5 ид. части от партерен етаж, състоящ се ъглов магазин и
апартамент, превърнат по архитектурен проект в апартамент, състоящ се от две
стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения, с обща застроена площ от 63 кв.м.,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и 1/10 ид.
част от дворното място, цялото от 277 кв.м., представляващо парцел V -13 от кв.
305 по плана на гр. София – център, при граници на мястото: ул. „Цар Асен“, ул.
„Кърниградска“ , от запад – Л.Г.и от север – етажна собственост на А. и граници
на апартамента: ул. Цар Асен, ул. Кърниградска, от запад – двор, от север –
стълбище , за сумата 2000 лв., платена на продавача изцяло в брой на датата на
подписване на предварителния договор. С решението са присъдени разноски
съобразно изхода на спора и е постановено заплащане на съответните нотариални и
държавни такси.
Въззивницата – ответник С.Д.Н. обжалва изцяло
първоинстанционното решение с доводи, че е неправилно и необосновано, поради
нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Сочи, че към момента на сключване на договора,
обективиран в нот. акт № 181/98г., е бил налице ъглов магазин, за който е бил
сключен и договор за наем от 18.01.99г. под това описание е фигурирал в
издадено удостоверение за данъчна
оценка. Поддържа, че в процесния предварителен договор имотът е описан
като ъглов магазин и апартамент, поради което ако се приеме, че е налице
нарушение на чл. 62, ал.1 ЗТСУ /отм/ по отношение на нотариален акт № 181/98г.,
на основание същото нарушение ще е нищожен
и процесния предварителен договор, предмет на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
В хода на устните прения и в писмените си бележки жалбоподателката поддържа
становище за недопустимост на исковете, поради наличие на сила на присъдено нещо по гр.д. № 675/99г. на
СРС, 24 с-в, с което са били отхвърлени предявените от праводателя на ищеца С. М.
искове по чл. 26, ал.2, пр. 1 и чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД. Отделно се поддържа,
че предварителният договор се счита за развален поради несбъдване на уговореното
в чл. 3 бъдещо условие – уважаване на иска на С. М.. Жалбоподателката
евентуално поддържа възражение за нищожност на предварителния договор, чието
обявяване за окончателен се претендира, поради подробно изложени съображения. Моли
съда да обезсили обжалваното решение като недопустимо, евентуално да го отмени като
неправилно. Претендира разноски.
Въззиваемият – ищец Е. И. М. излага доводи за неоснователност на жалбата.
Счита, че постановеното от Софийски районен съд съдебно решение е правилно и
законосъобразно, поради което моли съда да бъде потвърдено, по подробно
изложени в писмени бележки съображения.
Въззиваемите- ответници С.Г.Л., Г.И.Л., С.Й. Ел – З., Г.С.С., В.Г.С., О.П.С.,
А.П.С. и Ф.Т.Л. не заявяват становище по жалбата.
Софийски градски съд, след преценка по реда на
въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по
делото доказателства, намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за
окончателен на предварителен договор, сключен на 20.11.2000г. между С. Л. М.,
починал на 06.05.2002г., като продавач, и Е. И. М., от друга страна като купувач,
за продажба на следния недвижим имот: 2/5
ид. части от партерен етаж /апартамент/, със застроена площ от 63 кв.м.,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и 1/10 ид.
част от дворното място, цялото от 277 кв.м., представляващо парцел V -13 от кв.
305 по плана на гр. София – център.
В исковата молба се твърди, че към
момента на подписване на предварителния договор продвачът С. Л. е бил завел
гр.д. № 675/99г. на СРС, 24 с-в срещу ответницата С.Н. за обявяване нищожност
на нотариален акт № 181/98г., с който последната е закупила ъглов магазин,
находящ се на същия адрес – ул. *******. Поради това в т. 3 на предварителния
договор страните уговорили нотариалното прехвърляне на имота да стане след
приключване на съдебния спор, но делото приключило с решение за отхвърляне на
иска на конституираните наследници по закон на С. Л.. Поддържа се, че с
последващ нотариален акт № 123/99г. била извършена поправка на нотариален акт № 181/98г., като вторият
нотариален акт също бил нищожен.
С определение от 02.07.2014г. на СРС са
приети за съвместно разглеждане в производството по реда на чл. 118 ГПК
/отм/, по молба на ищеца от 19.07.2013г., инцидентни установителни искове
за прогласяване нищожността на договор, сключен с нотариален акт № 181/98г.,
като противоречащ на закона и за прогласяване нищожността на договор за
придобиване на апартамент, обективиран в нотариален акт № 123/99г. поради липса
на основание, липса на уговорена продажна цена и липса на съгласие за продажба.
В молбата по чл. 118 ГПК /отм/ се поддържа, че договорът, обективиран в
нотариален акт № 181/98г. , е нищожен поради нарушение на чл. 62 ЗТСУ /отм/,
тъй като е продаден ъглов магазин, преустроен в стая, а последващият нотариален
акт № 123/99г. за поправка на нотариален
акт № 181/98г., е нищожен, поради липса на основание, липса на уговорена
продажна цена и липса на съгласие за продажба.
С предварителен договор от 20.11.2000г. С.
Л. М. е продал на ищеца М. 2/5 ид. части от партерен етаж, състоящ се ъглов
магазин и апартамент, превърнат по архитектурен проект в апартамент, състоящ се
от две стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения, с обща застроена площ от 63
кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и 1/10
ид. част от дворното място, цялото от 277 кв.м., представляващо парцел V -13 от
кв. 305 по плана на гр. София – център, при граници на мястото: ул. „Цар Асен“,
ул. „Кърниградска“ , от запад – Л.Г.и от север – етажна собственост на А. и
граници на апартамента: ул. Цар Асен, ул. Кърниградска, от запад – двор, от
север – стълбище , за сумата 2000 лв., платена на продавача изцяло в брой на
датата на подписване на предварителния договор. В т. 3 от договора е уговорено,
че нотариалното прехвърляне на имота ще стане след като С. Л. възстанови
собствеността върху процесния имот. Съгласно т. 4 от договора, ако съдът
отхвърли иска за възстановяване на имота на С. Л. и същият остане на третото
лице, на което го е продал, той ще върне дадената от купувача сума от 2000 лв.
С договор за покупко-продажба, сключен с
нотариален акт № 181/20.05.98г., С. Д. М. е продал на ответницата С.Н. ъглов
магазин, находящ се на ъгъла на ул. *******, застроен на около 63 кв.м, с
подробно описани съседи в акта.
С нотариален акт № 123/04.05.99г. е
допусната поправка на нотариален акт № 181/98г. в следния смисъл: вместо думата
„ъглов магазин“, да се чете апартамент и вместо грешно посочения съсед от запад
– ап. на А. В.С., да се чете като граница- двор.
С влязло в сила решение от 05.06.2000г.
по гр.д. № 675/99г. на СРС, 24 с-в е отхвърлен предявения от С. Л. М. срещу С.Д.Н.
иск с правно основание чл. 26, ал.2 пр. 1 ЗЗД и иск с правно основание чл. 26, ал.1
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 33 ЗС за прогласяване нищожността на договора, сключен с нот.
акт № 181/98г.
С влязло в сила на 11.07.2013т. решение
от 22.12.2009г. по гр. д. № 590/2008г. на СГС са отхвърлени предявените от
ищеца М. срещу наследниците на С. Л. искове с правно основание чл. 26, ал.2,
пр. 1 ЗЗД за обявяване за нищожен на договора, сключен с нот. акт 181/98г.
поради липса на предмет и невъзможен предмет, както и за обявяване на
нищожност нот. акт № 123/99г., поради това, че не може с поправка на нотариален
акт да се валидира нищожен договор, поради неспазване особените изисквания на
закона, както и за отмяна на нот. актове №№ 181/98г. и 123/99г. на основание
чл. 431, ал. 2 ГПК /отм/.
Съгласно представените писмени
доказателства и т. 1 от заключението на приетата СТЕ, към момента на
съставянето на нот. акт № 181/98г. не е съществувал легитимно отделен партерен
обект – ъглов магазин, а същият се е включвал в обхвата на двустаен апартамент, с обща застроена площ от 63
кв.м., след извършено през 1975г. преустройство. Преустройството през 1975г. е
извършено въз основа на архитектурен проект за присъединяване на обект –
ъгловия магазин, собственост на С. М. към жилището на А.В.и издаден
позволителен билет № 303/1975г.
При така изложеното, съдът намира, че
обжалваното решение е частично процесуално недопустимо.
Предявеният по реда на чл. 118 ГПК /отм/
инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 пр.1 ЗЗД за
нищожност на нот. акт № 181/98г. е недопустим за разликата над 2/5 ид. части от
описания в него недвижим имот до пълния му размер. С инцидентния установителен
иск е заявено установяването на едно преюдициално за иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД
правоотношение, поради което заявената материална, респ. процесуална легитимация по главния
конститутивен иск обуславя процесуалната легитимация и по инцидентния иск.
Искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е предявен за 2/5 ид. части от имота, поради което
ищецът не е легитимиран да атакува процесната сделка като нищожна извън
заявените от него като собствени 2/5 ид. части от имота. Отделно, ищецът е
трето за атакувания договор лице и правният му интерес от иска по чл. 26 ЗЗД е
обусловен от заявяването на собствени материални права, каквито не са налице за
разликата над 2/5 ид. части от имота. Поради изложеното, инцидентният
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД за разликата над
2/5 ид. части от имота недопустим, поради липса на надлежна процесуална
легитимация, респ. липса на правен интерес и решението в посочената част следва
да бъде обезсилено и производството – прекратено.
Решението е процесуално недопустимо и в
частта относно произнасянето по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК /отм/ досежно
нотариален акт № 123/99г.
СРС е приел за съвместно разглеждане по
реда на чл. 118, ал.1 ГПК /отм/ иск за прогласяване нищожността на договор за
придобиване на апартамент, обективиран в нотариален акт № 123/99г. поради липса
на основание, липса на уговорена продажна цена и липса на съгласие за продажба,
а с диспозитива е отменил визирания нот. акт по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК
/отм/, като последица от уважаване на иска по чл. 26 ЗЗД досежно нот. акт №
181/. Нотариален акт № 123/99г. няма
самостоятелно значение, а със същият е извършена поправка на атакувания нот.
акт № 181/98г., поради което същият не обективира сделка и не може да бъде
предмет на отделен иск по чл. 26 ЗЗД. Произнасянето по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК /отм/ по отношение
на нотариален акт за поправка на друг нотариален акт е лишено от предмет и
подлежи на обезсилване.
Произнасянето по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК /отм/ досежно нот.акт № 181/98г. за
разликата над 2/5 ид. части е недопустимо, поради недопустимост на иска по чл. 26, ал.1 ЗЗД, а в.
С оглед мотивите на ТР № 3/29.11.2012г.
по т.д. № 3/2012г. на ОСГК на ВКС, съгласно нотариалните актове, обективиращи
сделки,
По инцидентния установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1,
пр.- 1 ЗЗД за 2/5 ид. части от имота:
Инцидентният установителен
иск с правно основание чл. 26, ал.1 пр.1 ЗЗД за прогласяване на договора,
сключен с нот. акт № 181/98г. за нищожен за 2/5 ид. части от имота, е допустим,
но изцяло неоснователен. Неоснователно е възражението на въззивницата за
недопустимост на иска, поради наличие на сила на присъдено нещо. Ищецът не е
бил страна по спора, приключил с решение от
05.06.2000г. по гр.д. № 675/99г. на СРС, 24 с-в и не
е обвързан от силата на присъдено нещо, включително и като частен
правоприемник. С решението по гр. д. № 590/2008г. на СГС не е разгледан
иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД на предявеното по настоящото
дело основание – противоречие на закона,
поради което искът е допустим за процесните ид. части на единственото
релевирано в настоящия спор основание – нарушение на чл. 62, ал. 1 ЗТСУ /отм/.
Съгласно цитираната разпоредба, правни сделки за прехвърляне на реално
определени части от сгради и жилища могат да се сключват само ако от
обособените дялове или части отговарят на одобрен за това архитектурен проект.
В случая по делото не е установено никакво нарушение на визираната норма и
всички доводи в тази връзка на ищеца са напълно неоснователни и непочиващи на
никаква правна логика. С договора, сключен с нот. акт № 181/98г., не е
продадена реално определена част от обекта с площ от 63 кв.м., а целия обект и
волята на страните е ясна, като неправилното описание на обекта – ъглов
магазин, е поправено с впоследствие издадения нот. акт № 123/99г. досежно
описанието – апартамент и посочване на верен съсед. С договора, сключен с нот.
акт № 181/98г. не е продадена една стая от апартамента, каквито са доводите на
ищеца, а цялата площ от 63 кв.м., надлежно индивидуализирана с нотариалния акт за поправка № 123/99г. В нот.
акт № 181/98г. имотът е описан съгласно предходен нот. акт № 175/69г., без да
са били представени арх. проект от 1975г. и др., които са описани като
приложени към нот. акт за поправка № 123/99г. и въз основа на които е извършена
нотариалната поправка, чрез надлежното описание на имота на апартамент. Изцяло
неотносими са всички останали доводи на ищеца, поддържани в хода на цялото
производство, че бил продаден магазин, респ. едно помещение, както и доводите
за валидиране на нищожна сделка с последващия нотариален акт за поправка, както
и че при издаването на нот. акт № 123/99г. били налице пороци на волята на
страните. Отделно ищецът въобще не е легитимиран да се позовава на пороци на
волята на страните по сделката, касаещи съгласието, цената и т.н., тъй като е
трето лице по нея, отделно нот. акт № 123/99г. не може да бъде нищожен на
основания пороци, касаещи действителност на сделките, тъй като същият
обективира единствено извършено нотариално действие по поправка на предходно
издаден нотариален акт за сделка.
По изложените съображения не е налице
нарушение на чл. 62, ал.1 ЗТСУ /отм/ и инцидентният иск по ч 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД
е неоснователен и недоказан.
По
иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД:
С оглед горните изводи, конститутивният иск за прогласяване
на предварителния договор за окончателен е изцяло неоснователен, поради липса
на активна материалноправно легитимация. Отделно от изложеното, основателни са
доводите на въззивницата, че предварителният договор е прекратен, съгласно
уговореното в т. 3 вр. 4 от договора – отхвърлянето на исковете на С. Л., респ-
неговите наследници срещу нея. Отделно от всичко изложено, по делото е
безспорно установено, че през 2002г. са извършено последващо законно преустройство
на имота – в три магазина, впоследствие са извършени и други преустройства,
поради което предварителният договор не може да бъде обявен за окончателен съгласно
описанието на имота в него през 2000г., при изцяло променен фактически и
юридически статут на имота. При пълна липса на активна материалноправна
легитимация по иска, е безпредметно да се обсъжда статута на имота.
При горните
мотиви първоинстанционното решение в частта за уважаване на исковете по чл. 26,
ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 19, ал. 3 ЗЗД за процесните 2/5 ид. части от имота следва
да бъде отменено и исковете отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
При този изход
на спора, на въззивницата
следва да се присъдят претендираните и доказани разноски, както следва: сумата
201. 05 лв. – държавна такса за СГС и 1600 лв. – заплатено в брой адвокатско
възнаграждение или общо 1801. 05 лв. за СГС. Разноски за СРС не следва да се
присъждат, поради липса на доказателства за направени такива. Представеното по
делото пълномощно на адв. С. за СРС не удостоверява заплатено адвокатско
възнаграждение. Въззиваемите нямат право на разноски.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение от 22.01.2016г.
по гр.д. № 817/2008г. на СРС, 35 с-в, В ЧАСТТА, с която е прогласен за нищожен,
на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД,
поради противоречие с материалния закон, нотариален акт № 181, том XX, дело № 5000/1998г. на нотариус при нотариална
служба при СРС за разликата над 2/5 ид.
части от описания в него недвижим имот до пълния размер и в частта, с която е отменен на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм/,
нотариален акт № 181, том XX, дело №
5000/1998г. на нотариус при нотариална служба при СРС и нотариален акт № 123,
т.І, рег. № 2137, дело № 148/99г. за поправка на нотариален акт № 181/98г. на
нотариус Р.Д.и ПРЕКРАТЯВА производството в посочената част.
ОТМЕНЯ решение от
22.01.2016г. по гр.д. № 817/2008г. на СРС, 35 с-в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.
И. М., ЕГН ********** срещу С.Д.Н., ЕГН **********, С.Г.Л., ЕГН **********, Г.И.Л.,
ЕГН **********, С.Й. Е.– З., ЕГН **********, Г.С.С., ЕГН **********, В.С.Г.,
ЕГН **********, О.П.С., ЕГН **********, А.П.С., ЕГН ********** и Ф.Т.Л., ЕГН ********** инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване за
нищожен, поради противоречие с материалния закон – чл. 62, ал. 1 ЗТСУ /отм/
на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 181, том XX, дело № 5000/1998г. на нотариус
при нотариална служба при СРС, поправен с нотариален акт № 123, т.І, рег. №
2137, дело № 148/99г. за поправка на нотариален акт № 181/98г. на нотариус Р.Д.,
досежно 2/5 ид. части от описания в нот. актове недвижим имот и иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД
за обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен на 20.11.2000г.
между С. Л. М., от една страна като продавач и Е. И. М., от друга страна като
купувач, за продажба на следния недвижим имот: 2/5 ид. части от партерен
етаж, състоящ се ъглов магазин и апартамент, превърнат по архитектурен проект в
апартамент, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения, с
обща застроена площ от 63 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата и 1/10 ид. част от дворното място, цялото от 277 кв.м.,
представляващо парцел V -13 от кв. 305 по плана на гр. София – център, при
граници на мястото: ул. „Цар Асен“, ул. „Кърниградска“ , от запад – Л.Г.и от
север – етажна собственост на А. и граници на апартамента: ул. Цар Асен, ул.
Кърниградска, от запад – двор, от север – стълбище, като неоснователни.
ОСЪЖДА Е. И. М., ЕГН **********
да заплати на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм/ на С.Д.Н., ЕГН **********,
сумата 1801. 05 лв. – съдебноделоводни разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 1 – месечен срок от съобщенията до страните пред ВКС при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: Членове:1. 2.