№ 341
гр. Плевен, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20224430105032 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвди следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от ***,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от ***
против А. Б. Ж., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди, че
дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу ответника. С разпореждане, постановено по ч.гр. дело
№3288/2022 г. по описа на Районен съд - Плевен е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника. Заповедта за изпълнение е връчена на същия,
като уведомление за производството е връчено чрез залепване по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК, с оглед на което е предявен настоящият иск за
установяване на съществуването на вземането за консумирана и незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за негов топлоснабден имот - апартамент, находящ се
на адрес: ***, аб. № ***.
Вземането се обосновава със следното : като собственик/ползвател на
топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на
топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153 (1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и
1
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Съгласно чл.150 (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13¬14.12.2007 г. и във
вестник „Посоки” бр. 239/13.12.2007 г. С тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в
т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-кьсно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл.31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума.
Твърди се, че задълженията, формиращи задължението за главница са
както следва: сума за отопление с ИРУ, начислена за периодите посочени в
петитума на исковата молба в размер на 1141,63лв.; сума за отопление без
ИРУ за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 168,59
лв.; сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за
същия период от време, в размер на 196,00 лв.; сума за битово горещо
2
водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите, описани в приложението в
размер на 0 лв.; суми за услуга дялово разпределение в общ размер от 31,31
лв., начислени за периодите, подробно описани в приложението; корекции - 0
лв. Твърди се, че има монтирани измерващи уреди в имота на ответната
страна, както следва: 0 бр. водомери; 2 бр. уреди, щранг-лира в баня.
Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и
не е погасил задължението си.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение ответника, че дължи на *** сума за консумирана
топлинна енергия в имота, *** в размер от: главница - 1537,53 лв. за периода
01.02.2021 г. до 30.04.2022 г., Мораторна лихва - 71,20 лв. - за периода
02.04.2021 г. до 07.06.2022 г.; Законната лихва от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № 20224430103288/2022 г. по описа на Районен съд - гр.Плевен до
окончателното изплащане на сумите.
Претендират се разноски.
Представените писмени доказателства следва да се приемат, а исканията
за попълване на делото с такива – да се уважат.
В срок е депозиран писмен отговор от назначения особен представител
на ответната страна - адв. В.П., която оспорва иска. Излага следното: не е
налице безусловно доказателство за сключен между страните договор за
доставяне и потребление на ТЕ. Не е налице положен подпис от страна на
ответника в списък на етажните собственици във вр. с взето решение на
ОСъбрание, проведено на 22.08.2002год. Не е налице последващ валиден
договор на ЕС с ***. Счита,че процесният имот е самостоятелен обект и не
влиза в режим на ЕС. Не са налице доказателства за извършено реално
отчитане на индивидуалните разпределители на абоната, стойностите на
начислените за това суми и тези за услугата дялово разпределение и отчет на
средствата за дялово разпределение. Процесните фактури и препис-извл. от
сметка не са годно доказателствено средство и не касаят процесния имот.
Моли съда да отхвърли иска.
В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от ***, която представя в
срок относими към спора писмени доказателства и поддържа иска – л.114 от
делото.
3
В о.с.з. ответникът се представлява от адв.В.П. - назначена за особен
представител, която оспорва иска и прави искане за отхвърлянето му като
недоказан. Навежда доводи в о.с.з.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Искът е допустим, като предявен в указания едномесечен срок в закона.
Вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.д. № 3288/2022год.
по описа на ПлРС е идентично с предмета на настоящото дело, образувано по
реда на чл.422 от ГПК, а и спор по този въпрос не е налице.
Претенцията на ищеца обхваща искане за присъждане на суми за
отопление с ИРУ, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за дялово
разпределение - посочени подробно в исковата молба и отразени по-горе в
настоящия съдебен акт. От приетите доказателства по делото – л.27,31,32 от
делото се установява, че процесният топлоснабден недвижим имот е
собственост на ответника в процеса. Представени са доказателства – л.44 и сл.
от делото, че ****, считано от 12.09.2002год. е започнало да извършва
разпределение на ТЕ между абонатите от абонатна станция №0119, находяща
се на адрес ****, на основание сключен споразумителен протокол; че
фактурирането на изразходваната ТЕ се извършва от ищцовото дружество.
От приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ В.В. по
съдебно-счетоводната експретиза /л.132 и сл. от делото/ се установява, че
размерът на дължимата главница и лихва е претендираният-размерът на
лихвата е изчислен в по-висок размер, но претенцията на ищеца обхваща по-
малка по размер сума. Топлоснабденият имот е с аб. №***. Съгласно чл.153
ал.6 от ЗЕ - клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. Установен е по делото фактът на публично
оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”.
Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция,
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да
монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140 ал.1 т.2 от
4
ЗЕ - индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната
стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при
условията и реда, определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая,
облигационната връзка между доставчика на ТЕ - ищеца *** и потребителя-
ответник в настоящето производство, е възниква въз основа на самият Закон
за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150 ал.1 от ЗЕ, съобразно която,
продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени
Общи условия. Съгласно чл.145 от ЗЕ, ползвателят на ТЕ, за имот в сграда -
етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Продажбата на
топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз
основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.150 от ЗЕ, като не е
необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува
само факултативно като възможност в чл.151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на
закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно
право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на
последващ договор или откриване на партида на новия собственик или
титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Съгласно
чл.153 ал.1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия
се придобива по силата на закона, с придобиването на право на собственост
или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда,
за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид
гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен
индивидуален договор за доставка на топлинна енергия. В качеството си на
клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна
енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация, за БГВ и
за услуга дялово разпределение. Клиентът на топлинна енергия е задължен да
участва в заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия,
съобразно своя дял в нея, с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142
ал.2, чл.143 ал.3 и чл.153, ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и
горещо водоснабдяване е обща етажна собственост, съобразно чл.140 ал.3 от
5
ЗЕ, при което и с оглед разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗС всеки собственик
следва да участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта
си. Както се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на
Конституционния съд на РБ, заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна
енергия от собствениците и носителите на вещни права.То следва от факта,че
сградната инсталация е обща част по предназначение,от която никой не може
да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти по проект. Съгласно цитирания по-горе чл.153 ал.6 от ЗЕ
клиентите в сграда- етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Съгласно §1, т.37 от ДР на ЗЕ, отоплително тяло е и щранг
- лирата. По силата на чл.31 ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са
длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи
обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до
деня на постъпване на дължимата сума.
От приетото заключение на ВЛ Й.Й. /л.128 и сл от делото/ се установява,
че сградата, в която се намира топлоснабденият имот е присъединена към
топлопреносната мрежа посредством абонатна станция. До процесния имот се
доставя ТЕ, т.к. абонатната станция работила през времето на процесния
период. Извършеното дялово разпределение е напревно съгласно Методика за
разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61
ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №16-334 от 06.04.2007год. В имота има
монтирана щранг-лира. Разпределението на ТЕ за процесния период е
извършено в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката. При изготвянето на индивидуалните сметки от топлинния
счетоводител са спазени изискванията на Методиката за разпределение на ТЕ.
Отчитането на общата ТЕ в АС става чрез топломер, който епреминал
изискващите се държавни проверки. Разлики в изчисленията на ФДР не са
констатирани.
Или, от изложеното дотук, се обосновава извод, че ответникът по делото
има качеството на собственик на топлоснабден имот, находящ се на
посочения по-горе адрес в гр. Плевен, както и на потребител на ТЕ за
6
процесния период, и съответно дължи плащане на сумите, съставляващи
потребена ТЕ. Съдът намира, че в случая, от събраните по делото
доказателства се установи факта на реалното доставяне на начислената ТЕ, от
страна на ищеца до имота на ответника.
С оглед на изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По отношение разноските : следва да се присъдят разноски за
настоящото исково производство в пълен размер – общо 1090,32лв.,
включващи разноски за юрисконсулт в минимален размер -100лв., хонорар на
особения представител, д.такси и депозит за вещи лица. Представен е списък
на разноските – л.138 от делото. Следва да се присъдят разноски в цялост за
заповедното производство – общо 75лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415
ал.1 от ГПК вр. чл.150 и сл. от ЗЕ вр. чл.79 от ЗЗД, че А. Б. Ж., ЕГН
**********, адрес: ***, представлявана по делото от особен представител
адв.В.П. от ПлАК, от ПлАК, ДЪЛЖИ на ****, ЕИК ****, представлявано от
***в, със седалище и адрес на управление ****, сумите, както следва :
главница - 1537,53 лв. за периода 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г., мораторна
лихва - 71,20 лв. - за периода 02.04.2021 г. до 07.06.2022 г.; законна лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед
за изпълнение – 14.06.2022год., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №3288/2022г. по описа на Районен
съд - гр.Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК А. Б. Ж., ЕГН **********,
адрес: ****, ДА ЗАПЛАТИ на ****, ЕИК ****, представлявано от ***в, със
седалище и адрес на управление ****, сумата от 1090,32лв., представляваща
направени по исковото производство разноски и 75лв. - разноски, направени
в заповедното производство по ч.гр.д. №3288/2022год. по описа на ПлРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
7
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8