Р Е Ш Е Н
И Е
гр.Казанлък 21 .02.2018г.
Казанлъшкият
районен съд, наказателна колегия, четвърти състав, в публичното заседание на седми
февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
председател: Михаил Михайлов,
при участието на секретаря Атанаска Джагълова,
като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело №1280/ 2017г. по описа на
същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано
е наказателно постановление №329/ 06.10.2017г., издадено от Директора на
Регионалната дирекция по горите-Стара Загора.
И.Д.Т. останал недоволен
от наложеното му наказание и моли съда да отмени горното наказателно
постановление. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение. В с.з. неговият
процесуален представител сочи аргументи в подкрепа на това становище.
Въззиваемата страна,
чрез свой представител, изразява становище, че обжалваното НП е законосъобразно
и правилно, като също се аргументира.
След проверка на
констативния акт(АУАН) и наказателното постановление(НП), като прецени заедно и
поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо
право на такава, поради което, съгласно чл.59 ал.2 от ЗАНН, същата е допустима.
Административно-наказващият
орган приел за установено, че И.Д.Т. съхранява 4 пространствени куб.м. дърва за
горене от бук, натоварени на товарен автомобил „ГАЗ“ с рег.№ *****, непридружени
с превозен билет, нарязани на секции с дължина 1м. Нарушението е извършено на
25.08.2017г. и открито на същата дата в 09.30 часа, в местността „Ч.“, отдел
167, подотдел „в“, землище с.Г. С., общ.П. б.
Директорът на Регионалната дирекция по
горите-Стара Загора приел, че описаната
фактическа обстановка се установява от АУАН със сериен №089078 от 25.08.2017г.
и констативен протокол №114110 от 25.08.2017г., че горното деяние не
представлява маловажен случай и жалбоподателя е извършил нарушение на чл.213,ал.1,т.2
от Закона за горите, поради което и на
основание чл.275,ал.1,т.2 от същия закон и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН му
наложил административно наказание- глоба в размер на 200/двеста/ лева.
Безспорно по делото е, че към
момента на проверката на горските служители т.а. е бил натоварен с дърва от бук.
Тъй като на жалбоподателя е вменено нарушението „съхранява“ правилно в случая е да се изходи от
намерението- субективното отношение на дееца, установено от обективираните му
действия. Съхраняването на дървен
материал обаче е нелогично най-вече с оглед на факта, че мястото, на което се
твърди, че е извършено нарушението, представлява част от територията на
държавния горски фонд и е изначално невъзможно там да бъдат съхранявани каквито
да са вещи, които преди това са били част от този фонд.
От показанията на споменатите свидетели-очевидци
става ясно и че маркировката на дърветата с КГМ се е извършвала при напускане
на гората от товарен автомобил „ГАЗ“ с рег.№ ***** и то на единствено
възможното и оторизирано за целта място- бариерата, каквато е била и досегашната
практика.
От друга страна- значенията на думата „съхранявам“
са следните:
1. Пазя нещо така, че да не се повреди или
развали.
2. Оставям, запазвам нещо да не се променя, да
не изчезне.
И в двата случая вещите следва да са собственост
или поне във владение на лицето, за което се твърди, че е нарушител.
Освен изложеното дотук съдът
служебно констатира, че в хода на административно-наказателното производство са
били допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на
обжалваното наказателно постановление. В случая в акта и в НП не е
конкретизирано вмененото на И.Т. нарушение. За такова твърде подвеждащо са посочени
две деяния- съхранява дърва за горене, непридружени с превозен билет. Разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН са
императивни и тяхното неспазване всякога следва да се тълкува като нарушено
право на защита на наказаното лице и то от своя страна представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, водещо до единствения възможен извод-
отмяна на обжалваното НП. Липсата на уточнение за това какво конкретно
нарушение е било извършено води до незаконосъобразност на обжалваното НП.
Деянието, което е било осъществено не може да се подразбира,
предполага или извлича по тълкувателен път от някакви обстоятелства, защото се
касае за санкционна отговорност. Същото е обстоятелство, индивидуализиращо
конкретното деяние и е задължителен реквизит за АУАН/чл.42,т.4 от ЗАНН/ и
НП/чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН/. Нормите които го уреждат са императивни по своя
характер, поради което не подлежи на преценка от наказващия орган
необходимостта от включването му в съдържанието на тези актове. Липсата на
яснота относно деянието винаги представлява съществено нарушение на
процесуалните норми.
Допуснатите съществени
процесуални нарушения изцяло опорочават
процедурата по реализиране на административно- наказателната отговорност и като
такива са абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.
С оглед на изложените
фактически констатации и на основание чл.63 ал.1 пр.III от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №329/ 06.10.2017г., издадено от Директора на Регионалната
дирекция по горите-Стара Загора, с което на И.Д.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***,
е наложено административно наказание- глоба в размер на 200/двеста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-
дневен срок от съобщаване на страните, че същото е изготвено, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия :