№ 294
гр. Пловдив, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20255001000399 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №212 от 14.05.2025 г.,постановено по т.д.№436/2024 г. по
описа на ОС-Пловдив,XII-ти състав,е осъдено “ЗД Евроинс” АД, ЕИК
********,със седалище и адрес на управление: град София 1592, район Искър,
бул. Хр. Колумб 43, да заплати на всеки от тримата ищци-А Е В.а с ЕГН
**********,Д. С. В. с ЕГН ********** и С. Д. В. с ЕГН **********
обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания,от причинените им
физически травми в резултат на ПТП,настъпило на 16.07.2021 г. Между гр.К и
В Л в местността “С”,а на първите двама ищци е осъдено да заплати и
обезщетение за съответни имуществени вреди,явяващи се резултат от същото
ПТП,ведно със законна лихва върху присъдените главници от посочен в
решението начален момент.
В частност с горното решение ответникът “ЗД Евроинс”АД с ЕИК
******** е осъден да заплати на ищеца Д. С. В. с ЕГН ********** следните
суми:сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от причинените му физически
травми, в резултат на ПТП, настъпило на 16.07.2021 г. между гр. К и В Л в
местността „С“, по вина на А С А, при управление на МПС-марка
1
„Митцубиши“, модел „Колт“, с ДКН ********, за което е сключена
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното
дружество „ЗД Евроинс“ АД с № ВО/07/120002938225; сумата от 294.75 лв. -
обезщетение за имуществени вреди - заплатени разходи за медицински
консумативи и прегледи, както и сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева,
обезщетение за имуществени вреди - стойността на напълно погинал
автомобил Тойота, модел Версу, с рег. № ** **** **, вследствие на същото
ПТП, ведно със законната лихва върху посочените суми от 29.07.2021 г. до
окончателното им изплащане,а иска за неимуществени вреди на същия ищец
за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 28 000 лв. е
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Със същото решение ответното дружество “ЗД Евроинс” АД, ЕИК
********, е осъдено още да заплати на А Е В.а с ЕГН **********, Д. С. В.
ЕГН ********** и С. Д. В. ЕГН **********, със съгласието на неговия баща
Д. С. В., направените по делото разноски съобразно уважената част от
исковете в размер на 2276 лв.,а на адвокат В. Д. М. е осъдено да заплати
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Окръжен
съд Пловдив на ищците, съобразно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,в
размер на 4954 лева без ДДС и също така е осъдено да заплати по сметка на
Окръжен съд-Пловдив държавна такса съобразно уважената част от исковете в
размер на 2151.81 лв., както и заплатените за сметка на съда разноски в размер
на 1135 лв.
Наред с това,с решението от 14.05.2025 г. тримата ищци са осъдени да
заплатят на ответника “ЗД Евроинс” АД, ЕИК ********, направените по
делото разноски в размер на 1021,68 лв. съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на “Дженерали Застраховане”
АД-гр.София с ЕИК *********, в качеството му на трето лице помагач на “ЗД
Евроинс” АД, ЕИК ********.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивни жалби на
Д. С. В. и “ЗД Евроинс”АД срещу частта на решение №212 от 14.05.2025
г.,постановено по т.д.№436/2024 г. на ОС-Пловдив,с която съдът се е
произнесъл по предявените от Д. С. В. срещу “ЗД Евроинс”АД осъдителни
искове по чл.432,ал.1 от КЗ.
С въззивната жалба на Д. С. В.,подадена чрез пълномощника му адв. В.
М.,решението се обжалва в частта,с която е отхвърлен иска на жалбоподателя
срещу “ЗД Евроинс”АД за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 15 000 лв. до
пълния предявен размер от 28 000 лв.В тази жалба се поддържа,че в
атакуваната част решението е неправилно поради нарушение на материалния
закон и поради необоснованост.Излага се оплакването,че присъденият с
решението в полза на Д. В. размер на обезщетението за неимуществени вреди
не съответства на основния принцип на справедливост,въведен с нормата на
чл.52 от ЗЗД.Според жалбоподателя неправилно и несправедливо са оценени
2
търпените от него морални вреди и присъденото му обезщетение за
неимуществени вреди се явява занижено по размер,като се вземат под
внимание фактите и обстоятелствата,установени в хода на производството-
трайното затрудняване движенията на левия му горен крайник,поставянето на
гипсова имобилизация за 30 дни,раздвижването на крайника след свалянето
й,както и свързаните с това ограничени възможности за самостоятелно
обслужване на елементарни жизнени потребности в ежедневието,болката в
ръката и болката в останалите части от тялото,които също са били
травмирани,макар и в по-малка степен.
Твърди се също от жалбоподателя Д. В.,че освен физическите болки и
страдания,които е претърпял вследствие на получените при процесното ПТП
травматични увреждания,е налице и промяна на жизнения,социалния и
трудовия му статус.Поддържа се,че по време на своето възстановяване
жалбоподателят е изпитвал известен битов дискомфорт и че
продължителността на възстановителния процес и невъзможността да
възстанови физическата си сила до състоянието преди настъпване на
произшествието са довели до отрицателни емоционални
преживявания.Предвид тези твърдения,жалбопадетялят Д. В. счита,че
предявения от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
е доказан по размер,а определеният от ОС-Пловдив размер на обезщетението
не съответства на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и на практиката на съдилищата
в страната по аналогични случаи и не може да осъществи своята главна
функция за обезвреда на пострадалия изцяло.
Въз основа на горните аргументи жалбоподателят Д. С. В. моли да бъде
отменено първоинстанционното решение в обжалваната от него част и да се
постанови решение,с което да му бъде присъдено допълнително обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 13 000 лв.Претендира и направените
разноски и моли да се определи на адвокат В. Д. М. полагащото му се
адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.
В законния срок е подаден писмен отговор на горната жалба от
насрещната по нея страна-„ЗД Евроинс“АД с ЕИК ********,чрез юрисконсулт
Б. Г..В този отговор е изложено становището,че подадената от Д. С. В.
въззивна жалба е неоснователна и следва да се остави без
уважение.Конкретни доводи за обосноваване на това становище се съдържат в
отговора.
С въззивната жалба на „ЗД Евроинс“АД с ЕИК ********,подадена чрез
упълномощения юрисконсулт на дружеството Б. Г.,решение №212 от
14.05.2025 г. на ОС-Пловдив се обжалва в следните части:в частта,с която на
ищеца Д. С. В. е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди
за сумата над 7500 лв. до присъдения му размер от 15 000 лв.,в частта,с която
му е присъдено обезщетение за имуществени вреди за сумата над 4 147,38 лв.
до общия присъден размер от 8294,75 лв. и в частта,с която е присъдена
законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди-стойността на
погиналия автомобил,считано от датата 29.07.2021 г.
3
Дружеството-жалбоподател счита,че в обжалваните от него части
първоинстанционното решение е неправилно,постановено в нарушение на
процесуалния и материалния закон.Оспорва в тази насока извода на
първоинстанционния съд,че ищецът няма принос за настъпването на
процесното ПТП и счита,че този извод не се основава на достатъчен анализ и
оценка на установените по делото факти и техните взаимовръзки,в което
/според дружеството-жалбоподател/ се изразява и порокът на обжалвания
акт.Сочи в жалбата си,че от приетата по делото комплексна експертиза се
установява по безспорен начин,че водачът на лек автомобил марка „Тойота“ е
пренебрегнал чл.15,ал.1 и чл.44,ал.1 от ЗДвП,тъй като не се е движил
възможно най-вдясно по отредената му лента за движение и по този начин е
създал опасност за движението,понеже не е осигурил достатъчно странично
разстояние между управлявания от него автомобил и автомобила,управляван
от А А.Този извод,според дружеството-застраховател се подкрепя от
направено от инж.С в проведеното на 14.04.2025 г. открито съдебно заседание
уточнение,че ако ищецът Д. В. се е движил с около 30-40 см. по-вдясно по
своята лента за движение,то до съприкосновения между автомобилите не би се
стигнало.Затова дружеството-жалбоподател поддържа,че приносът на
водачите на двата участвали в произшествието автомобили за настъпване на
вредите е равен,което налага дължимото обезщетение на ищеца Д. В. да бъде
намалено.
Също така,в жалбата си ответникът-застраховател моли предвид
обвързващата сила на мотивите в отношенията между подпомагаща и
подпомагана страна,в крайния си съдебен акт въззивният съд да приеме за
безспорно установено,че именно водачът,чиято гражданска отговорност е
била застрахована от третото лице-помагач,чрез своето неправомерно
поведение е допринесъл съществено за получаване на травмите на останалите
двама ищци,с оглед на което той и А С А следва да отговарят солидарно за
причинените на А Е В.а и С. Д. В. вреди.
Другият порок на обжалваното решение,според дружеството-
жалбоподател,е несъблюдаване на разпоредбата на чл.390,ал.1 от Кодекса за
застраховането,който въвежда изискване в случаите на тотална щета на МПС
да бъдат представени доказателства за прекратяване на регистрацията му като
условие за плащане на обезщетение.Счита,че това задължение е въведено ex
lege и посочва,че съгласно практиката на ВКС инициирането на
административната процедура не е поставено в зависимост от това дали
застрахователят е изискал документа за дерегистрация или
не.Предприемането на процедурата,според жалбоподателя,е в правомощията
на потребителя на застрахователна услуга и в негова тежест е ангажирането на
предвидените в закона доказателства с оглед интереса му от поставяне на
длъжника в забава.В тази връзка се сочи в жалбата,че в настоящия случай
доказателства за прекратяване на регистрацията на превозното
средство,собственост на Д. В.,не са представени,поради което обезщетение за
забава ще следва да се дължи,считано от датата на представяне на
застрахователя на доказателства за настъпване на това обстоятелство,а не
както е приел първоинстанционния съд-от датата 29.07.2021 г.
4
И въз основа на горните аргументи,жалбоподателят „ЗД Евроинс“АД
моли да бъде отменено решение №212 от 14.05.2025 г. на ОС-Пловдив в
обжалваните му части и да се постанови друго,с което да се отхвърли като
неоснователен иска на Д. С. В. за претърпени от него неимуществени вреди за
сумата над 7500 лв. по присъдения му размер от 15 000 лв.,както и исковете
му за имуществени вреди за сумата над 4147,38 лв. до присъдения му общ
размер от 8294,75 лв. /8000 лв. + 294,75 лв./,а също и искането му за
присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди-
стойността на погиналия автомобил,считано от датата 29.07.2021
г.Претендира направените пред въззивната инстанция разноски съгласно
списък по чл.80 от ГПК,инкорпориран в молба с вх.№7798 от 26.09.2025 г.
Ищецът Д. С. В. като ответник по жалбата на “ЗД Евроинс”АД не подал
писмен отговор на същата жалба.В открито съдебно заседание,чрез
пълномощника си адв. В. М. взема становище по жалбата,заявявайки,че я
оспорва.
Писмен отговор на изходящата от „ЗД Евроинс“АД въззивна жалба е
подаден от третото лице-помагач „Дженерали Застраховане“АД с ЕИК
*********,чрез юрисконсулт Георги Ройдев.В същия отговор е изразено
становището,че тази жалба е допустима,но е неоснователна и че
първоинстанционното решение е правилно и обосновано в обжалваната му от
ответника част.Посочено е в тази връзка,че е правилен,обоснован и съобразен
с всички събрани по делото доказателства извода на първоинстанционния
съд,че по делото не е установено наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на л.а. „Тойота Корола Версо“.По-конкретни
доводи в тази насока третото лице-помагач излага в отговора си.
От страните не са заявени доказателствени искания в настоящото
въззивно производство.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените от жалбоподателите оплаквания,а също и със
събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
И двете въззивни жалби са процесуално допустими,тъй като всяка от тях
е подадена от страна в първоинстанционното производство,имаща правен
интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение в съответно
атакуваните му от нея части и при подаването на жалбите е спазен
двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивните жалби
подлежат на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че
същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен
съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в
изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло
с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната
5
допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд
намира,че решението е процесуално допустимо в обжалваните му части.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно
законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд
е ограничен от изложеното в жалбите.В тази връзка,преценявайки
оплакванията в двете въззивни жалби и събраните по делото
доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
По т.д.№436/2024 г. по описа на ОС-Пловдив,XII-ти състав,са предявени
от А Е В.а,Д. С. В. и С. Д. В. против „ЗД Евроинс“АД с ЕИК ********
субективно и обективно съединени искове по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане
на застрахователни обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди,претърпени вследствие на ПТП от 16.07.2021 г.С решение №212 от
14.05.2025 г.,постановено по горното дело,ОС-Пловдив се е произнесъл по
тези искове,като с процесните две въззивни жалби решението се обжалва само
в частите,отнасящи се до произнасянето по предявените от ищеца Д. С. В.
искове.Затова с настоящото решение въззивният съд няма да извършва
никаква преценка по исковете,предявени по първоинстанционното дело от
останалите двама ищци.
С предявените от Д. С. В. осъдителни искове против „ЗД Евроинс“АД е
поискано ответното дружество да бъде осъдено да заплати на този ищец
сумата от 28 000 лв. като застрахователно обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди-болки и страдания от причинените му физически
травми в резултат на ПТП,настъпило на 16.07.2021 г. между гр.К и В Л,както
да заплати и сумата от 294,75 лв. като обезщетение за претърпени от това
ПТП имуществени вреди-заплатени разходи за медицински консумативи и
прегледи,а също да заплати и сумата от 8000 лв.,представляваща обезщетение
за имуществени вреди-стойността на напълно погинал автомобил
Тойота,модел Версу,с рег. №** **** **,вследствие на същото ПТП,ведно със
законната лихва върху тези суми,считано от датата на увреждането-16.07.2021
г. до окончателното плащане.
Ответникът е оспорил размерите на всички тези претенции /заедно с
претенциите на останалите ищци/ и при условията на евентуалност е въвел
твърдение за наличие на съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат с
поведението на всеки от пострадалите ищци /в частност на ищеца Д.
В./,изразяващо се в това,че са пътували без поставени предпазни колани.Наред
с това е въвел и възражение за съпричиняване,основано на твърдението,че
водачът на лек автомобил „Тойота“ не се е движил възможно най-вдясно по
отредената му пътна лента за движение и с това е създал опасност за
движението.
С частично обжалваното решение №212 от 14.05.2025 г. окръжният съд
е приел за доказани по основание всички предявени от Д. С. В. осъдителни
искове,като исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
съответен размер от 294,75 лв. и 8000 лв. е уважил изцяло-в пълните им
предявени размери,а иска за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди е счел за частично основателен по размер и съответно
6
на това го е уважил до размера от 15 000 лв.,а за разликата до пълния
предявен размер от 28 000 лв. го е отхвърлил като неоснователен.Относно
законната лихва върху обезщетенията първоинстанционният съд е приел,че тя
се дължи от 29.07.2021 г.-датата,на която ищецът е предявил
застрахователната си претенция пред застрахователя и считано от тази дата я е
присъдил върху обезщетенията в уважените им размери.Намаляване на
размерите на обезщетенията на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД не е извършено с
първоинстанционното решение,тъй като са приети за неоснователни и двете
заявени от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат.
Подадената от ищеца Д. В. въззивна жалба,предвид изложените в нея
оплаквания срещу първоинстанционното решение,поставя като спорен пред
въззивния съд единствено въпроса за справедливия размер на дължимото на
този ищец застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.Жалбата на
ответника „ЗД Евроинс“АД,респективно изложените в нея оплаквания,също
засягат размера на дължимите на ищеца Д. В. обезщетения за неимуществени
и имуществени вреди,но във връзка с едно от заявените възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат,а именно-възражението,мотивирано с
твърдението,че водачът на лек автомобил „Тойота“ не се е движил възможно
най-вдясно по отредената му пътна лента за движение и с това е създал
опасност за движението.Възражението за принос,основано на твърдение за
неползване на предпазен колан от ищеца В. по време на процесното ПТП не се
поддържа в жалбата на застрахователя и срещу направения в
първоинстанционното решение извод за неоснователността на това
възражение не са изложени никакви оплаквания.В същата жалба се изложени
оплаквания и срещу възприетия от първоинстанционния съд начален момент
на начисляване на законната лихва върху присъденото обезщетение за
имуществени вреди,представляващо стойността на погиналия автомобил.
С оглед на гореизложеното,предвид очертаните с двете въззивни жалби
предметни предели на конкретното обжалване,въззивният съд счита,че с
настоящото решение дължи самостоятелна преценка по въпросите за
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди,дължимо на
ищеца Д. В. и относно основателността на горното поддържано от
дружеството-жалбоподател пред въззивната инстанция възражение за
съпричиняване,съответно и по отношение основателността на искането на
същия жалбоподател за намаляване размера на обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.Дължи
преценка и за началния момент на начисляване на законна лихва върху
присъденото на ищеца Д. В. обезщетение за имуществени
вреди,представляващо стойността на погиналия автомобил.И именно в тази
насока въззивният съд приема следното:
От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза,изготвено от вещите лица инж.В С и д-р М Б,се установява,че
вследствие на процесното ПТП,настъпило на датата 16.07.2021 г.,на ищеца Д.
В.,са причинени следните телесни увреждания:счупване на долния край на
лявата лъчевата кост, охлузване в областта на носа. кръвонасядане на гръдния
кош, охлузване и кръвонасядане на десен горен крайник, охлузване на ляв
7
долен крайник. Счупването на долния край на лявата лъчевата кост е довело
до трайно затрудняване движенията на левият горен крайник, охлузването в
областта на носа, кръвонасядането на гръдния кош, охлузването и
кръвонасядането на десен горен крайник, охлузването на ляв долен крайник
по отделно и в съвкупност са му причинили болка и страдание, без
разстройство на здравето.
След настъпване на процесното ПТП на 16.07.2021 г. Д. С. В. е бил
прегледан на същата дата в 20,05 часа от д-р Г Т-ортопед-травматолог и му е
поставена гипсова имобилизация на лявата предмишница за 30 дни.Тази
терапия,както е констатирано в експертното заключение,е потвърдена на
датата 19.07.2021 г. и от друг ортопед-травматолог /д-р К К/,а извършване на
оперативно лечение на ищеца В. не се е налагало и не е осъществявано
такова.Непосредствено след ПТП пострадалият Д. В. е търпял от леки до
умерени по сила и интензитет болки и страдания,които в хода на
оздравителния процес постепенно са затихвали до пълното им изчезване след
неговото приключване.Според вещото лице д-р Б,участвало в комплексната
експертиза /част медицинска/,в представените по делото медицински
документи и писмени доказателства не се съдържат данни за настъпили
трайни усложнения относно причинените на ищеца Д. В. травми и вещото
лице е приело,че същият ищец е напълно възстановен от травмите към
момента на изготвяне на експертизата /през м. януари 2025 г./.В медицинската
документация,приложена към делото,липсват данни и за наличието на
посттравматично стресово разстройство на ищеца В., свързано с
преодоляването на спомени от катастрофата, както и за проблеми със съня.
В открито заседание на 25.11.2024 г.,проведено по първоинстанционното
дело,е изслушана като свидетел Х Т В.а-съпруга на ищеца Д. В.,която казва,че
той продължава /към момента на разпита й/ да изпитва болки в счупената при
катастрофата ръка,когато я натовари.
Всички изложени по-горе обстоятелства,които несъмнено имат
отношение към определяне справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди,са взети предвид от първоинстанционния съд в
обжалваното решение,а се съобразяват и от настоящата инстанция при
извършване на преценката за този размер.По-конкретно при тази преценка
настоящия съд взема предвид вида и тежестта на получените от ищеца Д. В.
телесни увреждания вследствие на процесното ПТП от 16.07.2021 г.,най-
сериозното от които е счупването на лявата лъчева кост,наложило гипсова
имобилизация на лявата му ръка за период от 30 дни.Отчита и степента на
търпените от него физически болки в резултат на травмите,които болки
според експертното заключение са били от леки до умерени по сила и
интензитет в хода на оздравителния процес и постепенно са затихвали до
пълното им изчезване след неговото приключване.Съобразява и
продължителността на възстановителния период от травмите и в тази връзка
констатацията на експерта,че една от травмите-счупването на лявата лъчева
кост,е довело до трайно затрудняване движенията на левия горен
крайник,които означава затруднения за повече от 30 дни,а от друга страна
отчита и констатацията на експерта,че останалите травми по отделно и като
8
съвкупност са причинили на ищеца В. болка и страдание,без разстройство на
здравето,т.е. те имат характера на леки телесни увреждания и като такова се
отшумели за по-малко от 30 дни.При преценката си за определяне
справедливия размер на обезщетението съдът съобразява и данните за
проведеното лечение на травмите-приложената гипсова имобилизация на
лявата ръка за период от 30 дни,без обаче да се е стигнало до оперативна
интервенция,а отчита и липсата на усложнения от травмите и приключилото
възстановяване на ищеца от тях.В тази връзка съдът взема предвид,че
показанията на св.В.а за продължаващи болки на ищеца в лявата му ръка /при
натоварване/ не се потвърждават от наличната по първоинстанционното дело
медицинска документация,а и са в противоречие с експертното заключение за
пълно затихване на болките след приключване на оздравителния
процес,поради което тези показания в коментираната им част не следва да се
кредитират.Наред с изложеното,при определяне справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди,дължимо на ищеца Д. В.,въззивният
съд съобразява и възрастта на последния към момента на настъпване на
процесното ПТП /45 години/,както и социално-икономическата обстановка в
страната към същия момент.При съобразяване на всичко това въззивният съд
счита,че определеното с обжалваното решение обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. не е занижено и не е определено
в разрез с принципа на справедливост,произтичащ от разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД.Напротив,въззивният съд намира,че така определения от
първоинстанционния съд размер на обезщетението е обоснован и съобразен с
установените по делото обстоятелства,имащи отношение към определяне на
справедливия размер на обезщетението.
В крайна сметка,предвид гореизложеното,въззивният съд също приема
като първоинстанционния,че справедливият размер на търсеното от ищцата
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сумата от 15
000 лв. и съответно на това счита за неоснователно поддържаното във
въззивната жалба на ищеца Д. В. оплакване за занижен и несъобразен с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размер на същото обезщетение.Предвид това се
налага извода,че предявения от този ищец иск по чл.432,ал.1 от КЗ за
заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди правилно
е приет за неоснователен над присъдения размер от 15 000 лв. до
претендирания такъв от 28 000 лв. и правилно е отхвърлен за същата
разлика,поради което в тази му обжалвана от ищеца част
първоинстанционното решение следва да се потвърди,а въззивната жалба на
ищеца като неоснователна не следва да се уважава.
Както се отрази по-горе,по повод въззивната жалба на ответника в
първоинстанционното производство,въззивният съд следва да извърши
преценка и относно основателността на поддържания от този жалбоподател
възражение за съпричиняване,основано на твърдението,че водачът на лек
автомобил „Тойота“ /”Тойота Корола Версо”/ не се е движил възможно най-
вдясно по отредената му пътна лента за движение и с това е създал опасност
за движението.По първоинстанционното дело е установено и не се спори пред
въззивната инстанция,че водач на този участвал в процесното ПТП лек
9
автомобил с рег.№** **** **,е бил ищецът Д. В. по време на настъпване на
произшествието.Видно от заключението на комплексната
експертиза,неоспорено от страните и кредитиращо се от настоящия съд като
професионално,обосновано и безпристрастно извършено,процесното
произшествие от 16.07.2021 г. е станало при участието на същия лек
автомобил,управляван от посочения ищец,и лек автомобил “Мицубиши Колт”
с рег. №****** **,управляван от водача А С А,по платното за движение на път
I-6,в местност “С”.Това пътно платно е съставено от три пътни ленти-две за
движение в посоката на движение на лекия автомобил “Тойота Корола
Версо”,разделени с “Единична прекъсната линия”-МЗ,и една в посока на
движение на л.а. “Мицубиши Колт”,разделена от средната пътна линия с
“Единична прекъсната линия”-М1.Водачът А е управлявал автомобила
“Мицубиши Колт” по дясната за него пътна лента на платното за движение на
път I-6 в посока от югозапад на североизток,след което в зоната на ляв завой е
навлязъл частично в насрещната за движение /средната/ пътна линта.По
същото време водачът на л.а. “Тойота Корола Версо”-Д. В.,е управлявал по
средната за него пътна лента на платното за движение на същия път в посока
от североизток на югозапад,като е изпреварвал неизвестен товарен
автомобил.Според експертното заключение,в резултат на скоростта и
пресичане на траектории е настъпил неизбежен удар в предната лява част на
л.а. “Мицубиши Колт” и в предната лява част на л.а. “Тойота Корола Версо”.
От техническа гледна точка,съгласно комплексната експертиза,причина
за настъпилото произшествие е,че водачът на л.а. “Мицубиши Колт”-А С А,е
навлязъл в средната пътна лента /за насрещно движение/ на платното за
движение на място,по начин и в момент,когато това не е било безопасно,т.е.
когато там насрещно се е движел л.а. “Тойота Корола
Версо”.Междувпрочем,на основание чл.300 от ГПК,вината на посочения
водач за настъпване на процесното ПТП,както е прието и в обжалваното
решение,а не е и спорно пред въззивната инстанция,следва да се счита за
безспорно установена предвид сключеното споразумение по НОХД 437/2024
г. на РС - Карлово,имащо последиците на влязла в сила присъда и ползващо се
със задължителна сила за гражданския съд на основание посочената
разпоредба от ГПК.
Що се отнася до съпричиняването на вредоносния резултат от ищеца Д.
В. като водач на лекия автомобил “Тойота Корола Версо”,то същото остава
недоказано.Както е прието от комплексната експертиза и се приема от
съда,единствената доказана причина за настъпване на процесното ПТП е
навлизането на лекия автомобил “Мицубиши Колт” в платното за насрещното
движение.Ищецът Д. В. като водач на лекия автомобил “Тойота Корола
Версо” преди настъпване на процесното ПТП е изпреварвал неизвестно МПС-
товарен автомобил и се е движил в този момент изцяло в средната лента на
движение-една от двете ленти в неговата посока на движение и това му
поведение е съвсем правомерно и допустимо с оглед разпоредбата на
чл.16,ал.1,т.2 от ЗДвП,като се има предвид,че движението му се е
осъществявало по пътно платно с три пътни ленти.Този извод не се променя и
от даденото в откритото съдебно заседание на 14.04.2025 г. обяснение от
10
вещото лице С,че ако л.а. “Тойота” се е движел малко по-вдясно в своята лента
за движение,то е нямало да настъпи удар между двата автомобила,участвали в
произшествието.Същественото в случая е обстоятелството,че за водача на л.а.
“Мицубиши Колт” е съществувало задължение да се движи вдясно-в своята
пътна лента и да не навлиза в лентата за насрещно движение предвид пътната
маркировка,докато водача на л.а. “Тойота Корола Версо” предвид
извършваното от него изпреварване и пътната маркировка се е движил
правомерно в средната пътна лента.Предвид тези съображения въззивният съд
намира за неоснователно горното поддържано от ответника-застраховател
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца Д. В. като
водач на лекия автомобил “Тойна Корола Версо”.Такъв извод е направен и в
първоинстанционното решение и този извод предвид изложеното е правилен.
С оглед неоснователността на коментираното възражение за
съпричиняване,заявено от ответното дружество,а и предвид неоспорения с
въззивната жалба на същото дружество извод на първоинстанционния съд за
неоснователността на възражението за съпричиняване,основано на твърдение
за неползван от ищеца предпазен колан по време на
произшествието,въззивният съд счита,че присъдените на ищеца Д. В.
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди не подлежат на никакво
намаляване на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.Съответно на това е
неоснователна и въззивната жалба на ответника за отмяна на
първоинстанционното решение в частта му,с която е присъдено на ищеца Д. В.
обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 7500 лв. до присъдения
размер от 15 000 лв. и му е присъдено обезщетение за имуществени вреди над
сумата от 4 147,38 лв. до присъдения му общ размер от 8294,75 лв.В тази
обжалвана от ответника част първоинстанционното решение е правилно и
като такова следва да се потвърди.
Ответното застрахователно дружество обжалва първоинстанционното
решение и в частта,с която законната лихва върху присъденото обезщетение
от 8000 лв. за имуществени вреди,представляващи стойността на погиналия
лек автомобил „Тойота Корола Версо“,е начислена от датата 29.07.2021
г.Според дружеството-жалбоподател лихвата върху това обезщетение не се
дължи от посочената дата,а се дължи,считано от датата на представяне пред
застрахователя на доказателства за прекратяване регистрацията на погиналото
превозно средство,защото при тотална щета разпоредбата на чл.390,ал.1 от КЗ
изисква представянето на такива доказателства като условие за плащане на
обезщетение.В случая,според същото дружество,такива доказателства не са
представени.
Въззивният съд намира за неоснователна жалбата на застрахователя и в
тази й част.Според настоящия съдебен състав,установеното в чл.390,ал.1 от
КЗ изискване няма отношение към изпадането в забава на застрахователя
спрямо изплащането на застрахователно обезщетение,още повече в хипотезата
на отказ за плащане и съдебно предявена претенция,какъвто е настоящия
случай,като не споделя изразените становища в обратен смисъл в част от
съдебната практика.Разпоредбата на чл.390,ал.1 от КЗ предвижда,че преди
изплащане на обезщетение,определено като тотална щета на
11
МПС,регистрирано в Република България,застрахователят изисква от
ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на МПС,в което е
отбелязано,че прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална
щета.Това изискване има отношение към административното задължение за
дерегистрация на тотално увредено МПС и е неотносимо към изискуемостта
на застрахователното обезщетение,както и към изпадането в забава на
застрахователя.Освен това,посочената разпоредба е относима само към
хипотеза,при която застрахователят е взел решение за изплащане на
обезщетение в определен размер и в това решение е посочил,че
обезщетението ще се изплати при условията на тотална щета по смисъла на
чл.390,ал.2 от КЗ.Само тогава застрахованият би могъл да дерегистрира
автомобила “поради настъпила тотална щета”.При липса на такова решение на
застрахователя не може да се иска от застрахования да дерегистрира
автомобила,а след това да не получи обезщетението.Поради това е
очевидно,че изискването на чл.390,ал.1 КЗ е относимо само към случаите на
доброволно плащане от застрахователя на обезщетение при условията на
тотална щета,какъвто обаче не е настоящият случай.И на следващо място,дори
и да се приеме,че изискването на чл.390,ал.1 от КЗ има отношение към срока
за изпълнение на задължението на застрахователя по чл.405,ал.1 КЗ,то
настъпването на неговата забава може да се предотврати,само ако по реда на
чл.106,ал.4 от КЗ от застрахователя са били дадени указания на застрахования
да представи доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС.В
случая не се установява даването на подобни указания от ответника като
застраховател.Такива не се съдържат в приложените по първоинстанционното
дело уведомления,адресирани до ищеца Д. В.-собственик на увредения
вследствие на процесното ПТП лек автомобил “Тойота Корола Версо”.С оглед
на всички тези съображения въззивният съд счита за неоснователно
поддържаното в жалбата на застрахователя становище,че изпадането му в
забава по отношение изплащане на обезщетението за имуществени
вреди,представляващо стойността на погиналия автомобил,е зависимо от
установяване спазване на изискването по чл.390,ал.1 от КЗ.В обжалваното
решение правилно и в съответствие с чл.429,ал.3,изр. второ от КЗ като начален
момент на начисляване на законната лихва върху същото обезщетение /наред с
другите присъдени на ищеца Д. В. обезщетения/ е възприета датата 29.07.2021
г.,когато застрахователят е бил уведомен за настъпилото застрахователно
събитие чрез предявена пред него на същата дата застрахователна претенция
за изплащане на обезщетения.Ето защо първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено като правилно и в тази му обжалвана част относно
началния момент на начисляване на законната лихва върху присъденото на
ищеца Д. В. обезщетение за имуществени вреди в размер на 8000
лв.,представляващо стойността на погиналия лек автомобил.
В обобщение,въз основа на всички изложени по-горе съображения се
налага крайния извод,че и двете разгледани въззивни жалби са изцяло
неоснователни,а обжалваните с тях части от първоинстанционното решение
следва да бъдат потвърдени като правилни.
12
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция ,на всеки от
жалбоподателите се дължат само разноските,направени във връзка със
защитата по жалбата на насрещната страна.В тази връзка жалбоподателят Д.
В. следва да бъде осъден да заплати на “ЗД Евроинс”АД сумата от 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение за изготвения чрез юрисконсулт отговор на
дружеството на подадената от В. въззивна жалба,като размера на
юрисконсултското възнаграждение се определи от съда съгласно чл.25а,ал.3 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
От адв.М. като пълномощник на жалбоподателя Д. В. е направено
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА,но
такова няма да му се присъди,тъй като не е представено доказателство за
уговорена безплатна адвокатска защита от същия адвокат пред настоящата
инстанция.По първоинстанционното дело е приложен договор за правна
защита и съдействие,сключен на 27.07.2021 г. Между адв. М. и Д. В.,но
уговорената там безплатна правна защита на основание чл.38,ал.1,т.2 от
Закона за адвокатурата е само във връзка с представителство пред Окръжен
съд-Пловдив,не и пред други инстанции.
На жалбоподателя Д. В. също няма да се присъдят разноски за
настоящата инстанция по повод жалбата на насрещната страна,тъй като няма
данни такива да са извършени от него.
Мотивиран от гореизложеното Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №212 от 14.05.2025 г.,постановено по т.д.
№436/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,XII-ти състав,в
частта,обжалвана от Д. С. В. с ЕГН **********,с която предявения от този
жалбоподател против “ЗД Евроинс”АД-гр.София с ЕИК ******** осъдителен
иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в резултат на ПТП от 16.07.2021 г.,е
отхвърлен за разликата над уважения размер от 15 000 лв. до пълния
претендиран размер от 28 000 лв.,както и в обжалваните от ответника “ЗД
Евроинс”АД-гр.София с ЕИК ******** части,с които на ищеца Д. С. В. с ЕГН
********** е присъдено застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП от 16.07.2021 г. за сумата над 7500
лв. до присъдения му размер от 15 000 лв. и са му присъдени обезщетения за
имуществени вреди над сумата от 4 147,38 лв. общо /в това число над сумата
от 4000 лв.-обезщетение за имуществени вреди,представляващи стойността на
напълно погинал автомобил Тойота, модел Версу, с рег. № ** **** **,
вследствие на същото ПТП и над сумата от 147,38 лв.-обезщетение за
имуществени вреди-заплатени разходи за медицински консумативи и
прегледи/ до присъдения му общ размер от 8 294,75 лв. /в това число 8000 лв.-
обезщетение за имуществени вреди,представляващи стойността на погиналия
13
автомобил и 294,75 лв.-обезщетение за заплатени разходи за медицински
консумативи и прегледи/,както и в частта,с която законната лихва върху
присъденото на Д. С. В. обезщетение за имуществени вреди в размер на 8000
лв.,представляващи стойността на напълно погиналия лек автомобил с
горната марка,модел и регистрационен номер,е присъдена,считано от датата
29.07.2021 г.
ОСЪЖДА Д. С. В. с ЕГН **********,с постоянен адрес:гр.К, ул. Г в № *
да заплати на “ЗД Евроинс”АД с ЕИК ********,със седалище и адрес на
управление гр.София,район Искър,бул.”Христофор Колумб”43 сумата от 100
лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на “Дженерали Застраховане”
АД като трето лице-помагач на страната на “ЗД Евроинс” АД, ЕИК ********.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14