№ 116
гр. Велико Търново, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110102577 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът «ЮБЦ» ЕООД, гр.София , чрез пълномощник адв.Г. от САК
твърди, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
1800/21 г. на ВТРС, връчена по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК. Сочи, че на
основание сключен Договор за предоставяне на мобилни услуги с
индивидуален кл.номер 16961125001 от 19.04.2018 г. между "БТК"АД и
ответника на последния са предоставяни услуги, за което са издавани фактури
за период на потребление 22.04.2018 г.- 21.06.2018 г. Поради неплащането на
услугите за два поредни месеца на основание ОУ операторът е прекратил
едностранно договора и е издадена крайна фактура от 22.08.2018 г. с
начислена обща сума за плащане. Претендира да се приеме за установено
между страните дължимост на сумата от 42,48 лева, представляваща част от
сумата от 205,90 лева начислена неустойка на основание ОУ. Заявява, че по
силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. сключен между "С.Г.Груп" ЕООД
и "БТК" АД, последният е продал вземания, вкл. това срещу ответника.
Впоследствие с договор за цесия от 1.10.2019 г. "С.Г.Груп" ООД е продал
вземанията на "ЮБЦ" ЕООД. Твърди, че ответникът е уведомен за цесиите,
вкл. чрез връчване на приложенията към исковата молба. Претендира
разноски.В съдебно заседание с писмено становище поддържа претенциите.
1
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът К. ХР. Ш. не е депозирал
отговор на исковата молба и не е взел становище по иска.В съдебно заседание
не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като се запозна с исковата молба и представените доказателства,
както и с направеното искане от ищеца да се постанови неприсъствено
решение по чл. 238 от ГПК намира същото за основателно. Ответникът е
бил редовно призован; не е представил в срок отговор на исковата молба;
в първото по делото заседание не изпраща представител, не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не е посочил уважителни
причини за неявяването си. Видно от книжата по делото ответникът е бил
предупреден за последиците от неподаването на отговор и неявяването си в
съдебно заседание без уважителни причини именно, че ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение. С горното е изпълнена
първата от двете кумулативно изискващи се предпоставки за постановяване
на неприсъствено решение съобразно чл.239,ал.1,т.1 от ГПК. От
приложените по делото писмени доказателства съдът намира, че иска е
вероятно основателен, поради което следва да бъде уважен така, както е
предявен, тоест налице е и втората предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 от ГПК. Следва да се приеме за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
42,48 лева главница , представляваща част от неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с кл.№ 16961125001/19.904.2018 г. сключен между
ответника и „БТК“ ЕАД, представляваща сбор от трикратния размер на
месечните такси за всяка абонаментна услуга от договора, по фактура №
**********/22.08.2018 г. за периода 22.07.2018 г.- 21.08.2018 г, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1800/21 г. на
ВТРС .
С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС. Ответникът следва да заплати сумата от 205 лева разноски
направени в заповедното производство, от които 25 лева заплатена държавна
такса и 180 лева заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 205 лева
разноски в исковото производство, от които 25 лева заплатена ДТ и 180 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
2
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422,ал.1,
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.92 от ЗЗД, че К. ХР. Ш. с ЕГН ********** от
гр.Д**** дължи на "ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ********* , седалище и адрес на
управление гр. София, бул. "България“ № 81, вх.В, ет.8 в качеството му на
цесионер по договор за цесия от 1.10.2019 г., сключен със „ С.Г.Груп“ ООД
сумата от 42,48 / четиридесет и два лева и 48 ст./ лева главница ,
представляваща част от неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
кл.№ 16961125001/19.904.2018 г., сключен между ответника и „БТК“ ЕАД,
представляваща сбор от трикратния размер на месечните такси за всяка
абонаментна услуга от договора, начислена по фактура №
**********/22.08.2018 г. за периода 22.07.2018 г.- 21.08.2018 г, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1800/21 г. на
ВТРС .
ОСЪЖДА К. ХР. Ш. с ЕГН ********** от гр.*** да заплати на
"ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр. София,
бул. "България“ № 81, вх.В, ет.8 сумата от 205 /двеста и пет/ лева
направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№1800/2021 г. на
ВТРС и сумата от 205 /двеста и пет/ лева направени разноски в исковото
производство.
На основание чл. 239,ал.4 от ГПК неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
Препис от решението да бъде връчен страните, като ответника при
наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата
отмяна.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3