РЕШЕНИЕ
гр.София,07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на девети ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Светлана Влахова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 13538 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение от 22.07.2019 г. по гр.д. № 64663/17 г., СРС, ГО, 145 с-в ОСЪЖДА С.В.И., ЕГН **********, е постоянен адрес: *** и Е.В.И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, всеки един от тях следните суми:
- сумата 2006.81 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г., както и стойност за реално потребена топлинна енергия в имот с абонатен номер*****за отоплителен сезон м.05.2013 г. - м.04.2014 г., отразена в Обща фактура № **********/31.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /14.09.2017 г./ до окончателното й изплащане,
- сумата 240.88 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода от
15.09.2014 г. до 31.08.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер;
- сумата 14.50 лв., такса за дялово разпределение за периода от м.06.2014 г. до м.05.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата общо 7.22 лв. /по 3.61 лв. срещу всеки ответник/, обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода
08.08.2014 г,- 31.08.2017 г.
ОСЪЖДА С.В.И., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и Е.В.И., ЕГН **********, е постоянен адрес: ***, да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 906.85 лв., разноски в настоящото производство по съразмерност.
Срещу постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца в частта,с която е отхвърлен частично иска с правно основание чл.86 ЗЗД за мораторна лихва над уважения
размер от 481.76 лв. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно
и постановено в нарушение на материалния закон.Излага съображения,че претендираните
суми са дължими .Сочи разпоредби на ОУ-чл.32 ал.1 ,определен е редът и срокът в
който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните суми за ТЕ,а именно 30
дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят.С изтичане на
последния ден от месеца същите са изпаднали в забава.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението в
обжалваната част и вместо това
да постанови друго, с което да уважи изцяло иска по чл.86 ЗЗД.
По въззивната
жалба не е постъпил отговор.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236,
ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,чл.86 ЗЗД ГПК .
Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил
на ответниците топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвали
енергията, като за процесния период не са
заплатили дължимата цена.
На основание чл.272 ГПК съдът
препраща към фактическите и правни изводи на СРС .
По направените във въззивната жалба
възражения, СГС излага за пълнота следните
мотиви:
Съгласно чл.32, ал.2 от Общите условия от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.ЗЗ, ал.2 от Общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл.ЗЗ, ал.4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2014 г. следва, че, макар да са изискуеми месечно дължимите суми в 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията (съгласно чл.32, ал.1 от Общите условия от 2014 г.), длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в 30- дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Предвид изложеното за задълженията за потребена топлинна енергия за периода 12.03.2014 г. - 30.04.2015 г. ответникът не дължи обезщетение за забава върху задълженията по фактури, а само за задължението по общата фактура. Макар с определението по чл. 140 ГПК на ищеца да е указано, че не сочи доказателства за датата на публикуване на общата фактура, последният не ангажира такива. Затова съдът правилно определя, че ответникът не е изпаднал в забава за задълженията за потребена топлинна енергия за периода 12.03.2014 г. - 30.04.2015 г. и следователно не дължи лихва за забава за тези задължения.
Въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение,а решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди в обжалваната част.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.07.2019 г. по гр.д. № 64663/17 г., СРС, ГО, 145 с-в в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.