Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 17.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНА КОЛЕГИЯ,
IІ А състав, в закрито заседание на седемнадесети октомври през двехиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета Йовчева
ЧЛЕНОВЕ: Мариана Георгиева
Светлозар Димитров
като разгледа докладваното
от съдия Йовчева
гр. дело № 2404 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 250, ал. 3 ГПК.
Образувано е по жалба
на Н.Г.М. срещу решение от 12.10. 2018г.
по гр.д. № 38600/2013г. на СРС, 710 с-в,
с което е допълнено на основание чл. 250 ГПК, решение от 19.03.2018г. по същото
дело в частта относно изнесените на публична продан недвижими имоти, като след
описанието на недвижим имот: жилище 1 с
идентификатор 69134.1386.176.1.1. и преди думите - “като получената
парична сума от продажбата се разпредели между съделителите съобразно дяловете
им, както следва: ½ ид. ч. за Н.Г. М. ½ ид. ч. за Й.М.Н.“, се добави: „магазин № 1, на първи етаж, с площ от 38. 16 кв.м., с идентификатор
69134.1386.176.1.2, при съседи: стълбище, водещо към жилище 1 и
гараж 1, заедно с 25,17 % ид.ч. от общите части на сградата и мястото, върху
което е изградено, цялото с площ по документи 547 кв.м. - с идентификатор 68134.1386.176, с
административен адрес гр. София., район „Надежда”, ул. „********и Гараж 1, с площ 22,94 кв.м., с идентификатор
68134.1386.176.1.3, при съседи: ул. „Магнолия”, магазин 1, стълбище и двор,
заедно с 10,52 % ид.ч. от общите части на сградата и мястото, върху което е
изградено, цялото с площ по документи 547 кв.м. - с идентификатор
68134.1386.176, с административен адрес гр. София, район „Надежда”, ул. „********“;
изменено е постановеното на 19.03.2018г.
съдебно решение по гр.д. № 38600/2013 г. по описа на СРС, 71 с-в в частта
относно дължимата държавна такса, като в осъдителните диспозитиви по отношение
на всеки от съделителите Н.Г.М. и Й.М.Н. вместо сумата „1626 лв. да се чете „2512 лв.“ и е оставена без уважение подадената от
Н.Г.М. молба с вх. № 5063897/17.04.2018г.
Жалбоподателят поддържа
оплаквания за неправилност на атакуваното решение. Твърди, че с молбата от
17.04.2018г. е поискал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
постановеното решение от 19.03.2018г. по
извършване на делбата, като бъде постановено изнасяне на публична продан и на
недвижим имот, представляващ ½ ид. част от гореописаното дворно място,
цялото с площ по документи от 547 кв.м., съгласно решение от 21.05.2015г. на
СРС, постановено по реда на чл. 247 ГПК по същото дело. Отделно твърди, че процесните
магазин и гараж не са предмет на делбата, с оглед осъществения инстанционен
контрол върху решението на СРС за допускане на делбата с решение по гр.д. №
9113/2915г. на СГС, ІІ Д състав, с което е допусната делба само на процесното
жилище. Предвид изложеното поддържа, че неправилно с обжалваното решение по чл.
250 ГПК е допълнен предмета на делбата, чрез изнасянето на публична продан и на
процесните магазин и гараж, както и е оставена без уважение молбата му по чл.
247 ГПК, неправилно квалифицирана като молба за допълване по чл. 250 ГПК.
Моли съда да отмени обжалваното решение, като вместо него
постанови друго, с което до делба да бъдат допуснати само жилище 1, с идентификатор 69134.1386.176.1.1, както и 1/2
ид. част от дворното място, в което е построено жилището, цялото с площ от 547
кв.м.
Ответницата по
жалбата Й.М.Н. оспорва същата в депозиран писмен отговор.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните, намира следното:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
По
жалбата в частта досежно постановеното решение по чл. 250 ГПК:
С решение от 15.01.2015г. по гр.д. №
38600/2014г. на СРС, 71 с-в са уважени искове по чл. 30 ЗН, предявени от Н.Г.М.
срещу Й.М.Н. и е допусната делба на жилище 1,
с идентификатор 69134.1386.176.1.1,
находящо се в гр. София, ул. ********, заедно с 64. 31 % ид. части от общите
части на сградата и от дворното място; подробно индивидуализирано, при квоти
18500/81300 ид. ч. за Н.Г.М. и 62800/81300 ид. ч. за Й.М.Н.; магазин 1, с идентификатор
69134.1386.176.1.2, заедно с 25. 17 %
ид. части от общите части на сградата и от дворното място и гараж 1, с идентификатор
69134.1386.176.1.3, заедно с 10. 52 %
ид. части от общите части на сградата и от дворното място, при квоти по
½ ид. части за всеки съделител по отношение на магазина и гаража.
С
решение от 05.08.2016г. по гр. д. № 9113/2015г. на СГС, ІІ Д състав е отменено
решението от 15.01.2015г. на СРС по гр.д. № 38600/2014г. в частта досежно
исковете по чл. 30 ЗН по отношение на всички имоти и в частта за допускане на
делбата само за жилището, като е допусната делба на процесното жилище при равни
квоти за двамата съделители.
С
решение от 17.05.2017г. по гр.д. №
8.9113/2015г. на СГС, ІІ Д състав е оставена без уважение молбата по чл. 251 ГПК на Й.М.Н. за тълкуване на решението от 05.08.2016г., като в мотивите на
решението по чл. 251 ГПК изрично се сочи, че с решението от 05.08.2016г.
въззивният съд се е произнесъл само в обжалваната част - по отношение на
допускане на делбата на жилището, а по отношение на допускане на делбата на
магазина и гаража, първоинстанционното решение е влязло в сила.
С решение от 19.03.2018г. по гр.д. № 38600/2013г. на
СРС, 71 с-в, постановено във фазата по извършване на делбата, е изнесен на
публична продан само недвижим имот, представляващ жилище 1, с идентификатор
69134.1386.176.1.1, като е постановено получената сума при продажбата да се
разпредели между съделителите съобразно дяловете им по равно.
С оглед изложеното, е налице сочената непълнота по
смисъла на чл. 250 ГПК по отношение на процесните магазин и гараж, които са
били предмет на решението на СРС от 15.01.2015г. по допускане на делбата. Тази
част не е била предмет на въззивен контрол и решението в тази част е влязло в
сила, като необжалвано, поради което във втората фаза делбеният съд е длъжен да
извърши делбата по отношение на всички обекти, по отношение на които същата е
допусната.
Доводите в жалбата досежно наличие или липса на
хипотезата на чл. 34 ЗН касаят правилността на решението в частта по исковете
по чл. 30 ЗН, респ. са извън предмета на настоящото производство и не могат да
бъдат обсъждани в производстство по чл. 250 ГПК. Наличието или липсата на
непълнота на решение, постановено във втора фаза на съдебна делба, се определя
единствено с оглед формалното съответствие между имотите, обект на делбата и на решението по допускането й и имотите,
по отношение на които делбата се извършва.
При липса на изложени мотиви и диспозитив в
решението от 19.03.2018г. по отношение на допуснатите с влязлото в сила като
необжалвано решение от 15.01.2015г. имоти – магазин и гараж, е налице сочената непълнота, поради което
правилно СРС е допълнил решението на основание чл. 250 ГПК досежно извършване
на делбата им.
С
оглед съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение в
частта за уважаване на молбата на Й.М.Н. по чл. 250 ГПК следва да бъде
потвърдено.
По жалбата в
частта за оставяне без уважение подадената от
Н.Г.М. молба с вх. № 5063897/17.04.2018г.:
С цитираната молба съделителят е поискал
допускане на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 ГПК в решението от
19.03.2018г. за извършване на делбата, като в диспозитива бъде постановено
изнасянето на публична продан и на ½ ид. част от дворното място, цялото
с площ по документи от 547 кв.м., съобразно решение от 21.05.2015г. по същото
дело.
С
обжалвания в настоящото производство съдебен акт СРС е приел, че по отношение
на дворното място молбата на Н.М. следва да се квалифицира като молба за
допълване по чл. 250 ГПК, но същата е неоснователна, предвид липсата на
сочената непълнота, като не е обсъждал решението от 21.05.2015г.
С
решение от 21.05.2015г. по гр.д. №
38600/2013г. на СРС, 71 с-в, постановено по реда на чл. 247 ГПК, е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от
15.01.2015г., където след последния абзац и преди „Решението може да бъде
обжалвано…“, да се чете: „ведно с прилежащата ½ ид. част от дворното
място, в което са построени, цялото с площ по документи 547 кв.м.“
С
исковата молба като самостоятелен обект на правото на делба, освен процесните
обекти – жилище, магазин и гараж, е въведена като предмет на исканата делба и ½ ид. част от дворно място с
идентификатор 68134.1386.176, цялото с площ от 547 кв.м. С решението от 15.01.2015г. са допуснати до
делба процесните обекти – жилище, магазин и гараж, като всеки от тях е описан
със съответните прилежащи ид. части от мястото, цялото с площ от 547 кв.м.,
т.е. прието е, че мястото представлява прилежаща част към отделните обекти, но
в диспозитива на решението дворното място е индивидуализирано като имот с
идентификатор 68134.1386.176, цялото с площ от 547 кв., а не като ½ ид.
част от същото, както е заявено. Поради изложеното, в решението от 15.01.2015г.
е налице сочената очевидна фактическа грешка, която обаче не е прецизно отстранена
с решението по чл. 247 ГПК от 21.05.2015г. на СРС по гр.д. № 38600/2013г. В
мотивите на цитираното решение е прието, че процесната ½ ид. част от
мястото е прилежаща част към сградата и обектите в нея, но същевременно в
диспозитива е постановено допускането му до делба като самостоятелен обект,
ведно с вече допуснатите до делба жилище, гараж и магазин и съответните им
прилежащи идеални части от цялото място, описано по-горе.
При
така изложеното, е налице очевидна фактическа грешка и в решението от 19.03.2018г.
по извършване на делбата, която обаче не може да бъде отстранена от настоящия
въззивен съд в настоящото производство към настоящия момент.
С
оглед изложеното по-горе, следва първо СРС да отстрани служебно по реда на чл.
247 ГПК допуснатата в решението от 21.05.2015г. по гр.д. № 38600/2013г.
очевидна фактическа грешка, като бъде допусната поправката на решението от
15.01.2015г., но чрез индивидуализация процесното дворно място, като ½ ид. част от имот с идентификатор 68134.1386.176, цялият с площ от
547 кв., с влязъл в сила съдебен акт. При наличие на определен с влязъл в сила
съдебен акт, съответен процент на прилежащите идеални части от дворното място към
всеки обект, следва да са отстрани грешката в индивидуализацията на мястото като
½ ид. част от цялото, с площ от 547 кв.м., но не и като предмет на
делбата в качеството му на самостоятелен обект. След отстраняването на
визираната грешка относно индивидуализацията на мястото в решението по
допускане на делбата, може да бъде отстранена същата грешка и в решението от
19.03.2018г., респ. в решението по чл. 250 ГПК от 12.10.2018г., като имотите
бъдат описани по същия начин и при извършване на делбата.
С
оглед необходимостта от предходно произнасяне по реда на чл. 247 ГПК, което е
от значение за произнасянето по молбата на съделителя М. от 17.04.2018г., въззивният
съд намира, че обжалваното решение в посочената обжалваната част следва да бъде
обезсилено като преждевременно постановено. Отделно от това, е налице и
произнасяне по непредявено искане, тъй като, по молбата за допускане на
очевидна фактическа грешка от 17.04.2018г., съобразно диспозитива на решение от
21.05.2015г., няма произнасяне в мотивите и в диспозитива на атакувания акт от
12.10.2018г.
Ето
защо, след обезсилване на решението в посочената обжалвана част, делото следва
да бъде върнато на СРС за ново произнасяне, след служебна преценка предпоставките
на чл. 247 ГПК за допусната очевидна фактическа грешка на решението от
21.05.2015г., ведно с решението от 15.01.2015г. относно индивидуализацията на
дворното място, както е заявена в процеса - 1/2 ид. част от дворното място, цялото
с площ от 547 кв.м. След произнасяне с
влязъл в сила съдебен акт в посочения смисъл, следва да се отстрани същата
грешка и в решението от 19.03.2018г. по извършване на делбата.
Така
мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.10.2018г.
по гр.д. № 38600/2013г. на СРС, 710 с-в, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е
допълнено на основание чл. 250 ГПК, решение от 19.03.2018г. по същото дело в
частта относно изнесените на публична продан недвижими имоти, като след
описанието на недвижим имот: жилище 1 с идентификатор 69134.1386.176.1.1 и
преди думите - “като получената парична сума от продажбата се разпредели между
съделителите съобразно дяловете им, както следва: ½ ид. ч. за Н.Г. М.
½ ид. ч. за Й.М.Н.“, се добави:
„магазин № 1, на първи етаж, с площ от 38. 16 кв.м., с идентификатор
69134.1386.176.1.2, при съседи: стълбище, водещо към жилище 1 и
гараж 1, заедно с 25,17 % ид.ч. от общите части на сградата и мястото, върху
което е изградено, цялото с площ по документи 547 кв.м. - с идентификатор 68134.1386.176, с
административен адрес гр. София, район „Надежда”, ул. „********и Гараж 1, с площ 22,94 кв.м., с идентификатор
68134.1386.176.1.3, при съседи: ул. „Магнолия”, магазин 1, стълбище и двор,
заедно с 10,52 % ид.ч. от общите части на сградата и мястото, върху което е
изградено, цялото с площ по документи 547 кв.м. - с идентификатор
68134.1386.176, с административен адрес гр. София, район „****”, ул. „*****” № **“.
ОБЕЗСИЛВА решение
от 12.10.2018г. по гр.д. № 38600/2013г.
на СРС, 710 с-в, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е оставена без уважение подадената от Н.Г.М. молба с вх. №
5063897/17.04.2018г. и ВРЪЩА делото на СРС, 71
с-в за процедиране по реда на чл. 247 ГПК съобразно мотивите на настоящото решение.
Решението
в частта за потвърждаване на решение по чл. 250 ГПК подлежи на обжалване пред
ВКС в 1 –месечен срок от съобщенията до страните, а в останалата част не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 12.10.2018г. по гр.д. № 38600/2013г.
на СРС, 710 с-в, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е допълнено на основание чл. 250 ГПК, решение от 19.03.2018г. по същото дело в частта относно изнесените на
публична продан недвижими имоти, като след описанието на недвижим имот: жилище
1 с идентификатор 69134.1386.176.1.1 и преди думите - “като получената парична
сума от продажбата се разпредели между съделителите съобразно дяловете им,
както следва: ½ ид. ч. за Н.Г. М. ½ ид. ч. за Й.М.Н.“, се добави: „магазин № 1, на първи етаж, с площ от 38. 16 кв.м., с идентификатор
69134.1386.176.1.2, при съседи: стълбище, водещо към жилище 1 и гараж 1, заедно с
25,17 % ид.ч. от общите части на сградата и мястото, върху което е изградено,
цялото с площ по документи 547 кв.м. - с идентификатор
68134.1386.176, с административен адрес гр. София, район „Надежда”, ул. „********и Гараж 1, с площ 22,94 кв.м., с идентификатор
68134.1386.176.1.3, при съседи: ул. „*****”, магазин 1, стълбище и двор, заедно
с 10,52 % ид.ч. от общите части на сградата и мястото, върху което е изградено,
цялото с площ по документи 547 кв.м. - с идентификатор 68134.1386.176, с
административен адрес гр. София, район „Надежда”, ул. „*******“. ОБЕЗСИЛВА решение от 12.10. 2018г. по гр.д. № 38600/2013г. на СРС, 710 с-в, В
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е оставена без уважение подадената от Н.Г.М. молба с вх. №
5063897/17.04.2018г. и ВРЪЩА делото на СРС, 71
с-в за процедиране по реда на чл. 247 ГПК съобразно мотивите на настоящото решение.