№ 118
гр. Варна , 20.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100503072 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от ОД на МВР
гр. Варна срещу решение № 3463/27.07.2020 год. постановено по гр.д. № 15406 по описа
за 2019година на Варненски районен съд, с което се :
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на К. И. Д., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1264,01лева, представляваща
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.08.2016г.- 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 30.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в
размер на 310,56лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за
вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на К. И. Д., ЕГН ********** сумата от 480лева, представляваща съдебно -
деловодни разноски направени в първоинстанционното производство за платено адв.
1
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно по
изложени подробни доводи във въззивната жалба. Претендира се неговата отмяна и се
претендира постановяване на друго,с което предявения иск бъде отхвърлен изцяло.
Претендират се разноски
Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените
в жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от К. И. Д., ЕГН
********** срещу ОД на МВР гр. Варна иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да бъде осъден ответникът да му заплати сумата
от 1404,84лева, представляваща не заплатено допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01.08.2016г.- 30.06.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.09.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди се, че ищецът е работил на длъжност младши инспектор ОД на МВР
Варна в периода 01.08.2016г.- 30.06.2019г. В този период е работил на 12часови смени, в т.ч.
за времето от 22ч. до 06ч., при сумирано изчисляване на работното време. В периода
01.08.2016г.- 30.06.2019г е положил общо 1528 часа нощен труд, който преизчислен към
дневен води до извънреден труд от 1746,50часа, което изчислено на база основното месечно
възнаграждение и увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР възлиза в размер на
исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Искът се
оспорва по основание и размер. Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
2
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
Спорният по делото въпрос е дали нощният труд следва да се пре-
изчисли в часове дневен труд, така както претендира ищецът, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултата от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
Нормата на чл. 176 от ЗМВР посочва, че брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения.Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период
- чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. От ал. 5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното
работно време се компенсира с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни -
за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. Съгласно
разпоредбата на чл.187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните
работи. Във връзка с тази разпоредба са действали -Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ,
бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015
г).,Наредба 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016
г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г, и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г).
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В нормата на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от
2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и №
8121з-776/29.07.2016г, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Доколкото в последните две Наредби е посочено, че отново се касае за сумарно
отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, правилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице празнота и следва да се приложи
субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
3
която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, тоест 1,143. Обратното разбиране
би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.Ето
защо исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание.
По изложените съображения съдът приема, че искът за заплащане на
извънреден труд за процесния период, както и за лихва за забава, се явяват доказани по
основание и по размер, видно от приетата ССчЕ,а в обобщение, решението на ВРС,като
правилно и законосъобразно в обжалваната част следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3463/27.07.2020 год. постановено по гр.д. №
15406 по описа за 2019година на Варненски районен съд, в частта, с което се :
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на К. И. Д., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1264,01лева, представляваща
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.08.2016г.- 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 30.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в
размер на 310,56лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за
вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на К. И. Д., ЕГН ********** сумата от 480лева, представляваща съдебно -
деловодни разноски направени в първоинстанционното производство за платено адв.
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд, на осн.чл.280 ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5