Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1079 / 26,07,2018 г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в закрито съдебно заседание на 26,07,2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от
съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 1682/2018 г. и прие следното:
Производство по реда
на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по жалба вх.
(на ЧСИ) № 7774/11,07,2018 г. от Г.К.Й. с ЕГН **********; взискател по изпълнително
дело № 90/2012 г. на ДСИ при РС Карлово; против Разпореждане, постановено на
06,07,2018 г. по посоченото изпълнително дело, с което се отменя насрочено за
23,07,2018 г. изпълнително действие – предаване на дете за периода от
20,07,2018 г. до 20,08,2018 г.
С оплакване за
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, което според жалбоподателя
следва да се приема като отказ да се извърши изпълнително действие, от съда се
иска да го отмени и да върне делото с указания до съдебния изпълнител да
извърши поисканото действие.
Длъжникът в
изпълнителното производство И.С.Й. с ЕГН **********; изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдебният изпълнител
изразява становище за неоснователност на жалбата.
След преценка на
доказателствата по делото във връзка със становищата на страните, съдът приема
следното:
Видно от приложеното
копие, изп. дело № 90/2012 г. по описа на ДСИ при РС Карлово е образувано по
молба от Г.К.Й. с ЕГН **********; и приложен към нея
изпълнителен лист от 15,05,2012 г., издаден въз основа на решение по гр. д.
260/2011 г. по описа на РС Карлово. Предмет на изпълнение е определен със
съдебно решение режим на осъществяване на лични отношения между взискателя и
нейното ненавършило пълнолетие дете Л. И. Й.. Длъжник по изпълнението е бащата
на детето И.С.Й. с ЕГН **********, на когото е предоставено упражняването на
родителските права.
Не се спори,
установява се и от съдържанието на представените поделото молби от взискателя Й.,
че същата живее извън България и личните си отношения с детето осъществява през
летните периоди съобразно предписаното в изпълнителния лист – „един месец през
лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата“.
Спор между страните е
възникнал по повод личните отношения на взискателя с детето през лятото на 2018
г. В отговор на молба от взискателя, писмено изявление от 03,05,2018 г.
длъжникът е посочил период за лични отношения между майката и детето 22,06,2018
г. – 22,07,2018 г.
С молба от 15,05,2018
г. взискателят е оспорила твърдението, че в останалото време бащата ще ползва
платен годишен отпуск и е поискала установяване точния период на отпуск на
бащата.
След извършена от
съдебния изпълнител справка е установено, че към 17,05,2018 г. длъжникът не
работи по трудово правоотношение.
С молба от 18,05,2018 г. взискателят е
посочила, че е в състояние да се върне в България и да реализира правата си за
лични отношения с детето в периода между 26,07,2018 г. и 05,09,2018 г. С молба
от 06,06,2018 г. взискателят е поискала насрочване на период за осъществяване
на лични отношения от 23,07,32018 г. до 23,08,2018 г.
С разпореждане от
07,06,2018 г. съдебният изпълнител е определил място и време за доброволно
изпълнение и е уведомил длъжника за това, че следва да предаде детето за
периода от 23,07,2018 г. до 23,08,2018 г. В отговор длъжникът е заявил, че през
този период панира почивка с детето си.
С разпореждане от
20,06,2018 г. съдебният изпълнител е задължил длъжника да представи писмени
доказателства за това, че през спорния период ще ползва платен годишен отпуск,
в противен случай следва да се предаде детето на майката за този период. В
отговор длъжникът е представил доказателства, че е започнал работа по трудов
договор от 18,06,2018 г. с работодател –
едноличният търговец на неговия баща, както и че в спорния период ще бъде в
отпуск.
С оглед това с
обжалваното разпореждане от 06,07,2018 г. съдебният изпълнител е приел, че
личните отношения между взискателя и детето не могат да се осъществят в
първоначално определения период от 20,07,2018 г. до 20,08,2018 г. поради
ползването на платен годишен отпуск от страна на бащата в този период; както и
е да възможност на взискателя да посочи друг период през ятото, в който да се
осъществят личните отношения с детето.
Изложеното дава
основание да се приеме, че обжалваното разпореждане по съществото си
представлява отказ да се извърши изпълнително действие – предаване на дете за
периода от 20,07,2018 г. до 20,08,2018 г. При това положение жалбата следва да
се приеме за допустима – на основание чл. 435 ал. 1 т. 1 от ГПК, и да се
разгледа по същество.
Както се посочи,
изпълняваното право – на осъществяване на лични отношения между взискателя и
детето Л., е при режим (за летните периоди): „един месец през лятото, който да
не съвпада с платения годишен отпуск на бащата“. В случая спор между страните
възниква за периода от 20,07,2018 г. до 20,08,2018 г. Установено с писмени
доказателства е, че в този период длъжникът ползва платен годишен отпуск.
Следователно налице е пречка за осъществяване на личните отношения между
взискателя и детето конкретно в този период, поради което обжалваното
разпореждане следва да се приеме за законосъобразно. Това не препятства
възможността на взискателя да посочи друг период, през който да реализира
правата си.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
вх. (на ЧСИ) № 7774/11,07,2018 г. от Г.К.Й. с ЕГН **********; взискател по
изпълнително дело № 90/2012 г. на ДСИ при РС Карлово; против Разпореждане, постановено
на 06,07,2018 г. по посоченото изпълнително дело, с което се отменя насрочено
за 23,07,2018 г. изпълнително действие – предаване на дете за осъществяване на
лични отношения за период от 20,07,2018 г. до 20,08,2018 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: