№ 11311
гр. София, 10.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110159200 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. А. Н.
срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна и допустима,
изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1
ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че към настоящия момент срещу него е образувано и се води
изп. дело 20138570400211 на ЧСИ Б. Я., въз основа на изпълнителен лист от
18.03.2013 г., издаден по ч.гр.д. 11226/2013 г., СРС, 35 с-в., за следните суми:
394,48 лв. - главница, 128,90 лв. – договорна лихва, 252, 73 лв. – наказателна
лихва, ведно със законна лихва върху главницата от 14.03.2013 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и 175 лв. – разноски по делото,
като поддържа, че сумите по изпълнителния лист са погасени по давност.
Твърди, че изпълнителният лист по ч.гр.д. 11226/2013 г., СРС, 35 с-в е издаден
в полза на „О. б. б.“ АД, която в качеството си на взискател на 09.04.2013 г. е
1
образувала изпълнително дело 20138570400211 по описа на ЧСИ Б. Я..
Твърди, че през 2016 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, въз основа на която се конституират като взискател по
изпълнителното дело. Твърди, че на 27.08.2015 г. по посоченото изпълнително
дело е наложен запор на банковата сметка на длъжника, с което давността е
прекъсната, но след посочената дата взискателите по изпълнителното дело не
са извършвали никакви изпълнителни действия. Поради това счита, че на
27.08.2017 г. делото е перемирано и е следвало да бъде прекратено. Посочва,
че с изтичане на 5-годишен давностен срок се погасяват всички установени по
съдебен ред вземания, а доколкото давността не е спирана и прекъсвана след
27.08.2017 г. с предявяване на искова молба или с действия по принудително
изпълнение, ищецът счита, че вземанията са погасени по давност на
27.10.2020 г. твърди, че на 06.01.2023 г., след погасяване на вземането по
давност, ЧСИ по горепосоченото изпълнително дело е наложил запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца, получавано от „Еа. Б.“ ЕООД. При тези
твърдения моли съда да постанови решение с което да признае за установено,
че не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 18.03.2013 г.,
издаден по ч.гр.д. 11226/2013 г., СРС, 35 с-в., както следва: 394,48 лв. -
главница, 128,90 лв. – договорна лихва, 252, 73 лв. – наказателна лихва, ведно
със законна лихва върху главницата от 14.03.2013 г. до окончателно изплащане
на вземането, както и 175 лв. – разноски по делото, както и лихвите и
разноските по изпълнителния лист. Претендира разноски, в това число и
направените разноски за адвокат.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявеният иск като недопустим,
евентуално – неоснователен. Твърди, че искът е недопустим поради липса на
правен интерес, тъй като изпълнителното дело е прекратено по право и след
конституиране на ответника като взискател по изпълнителното дело
последният се е дезинтересирал от воденето на делото и не са предприемани
действия по принудително изпълнение спрямо длъжника. Заедно с това
поддържа, че ищецът не се е позовал извънсъдебно пред ответника на
давността. Твърди, че вземането по процесния изпълнителен лист е цедирано
на ответника на 31.01.2018 г., но след тази дата оспорва да е предприемал
каквито и да е изпълнителни действия спрямо длъжника като взискател по
изпълнителното дело. Заедно с това посочва, че доколкото не се оспорва
2
наличието на процесното вземане, а само погасяването му по давност, намира,
че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен, доколкото
изтичането на давността не прекратява съществуването на субективното
право, а отнема на кредитора правото на принудително изпълнение.
Претендира разноски за водене на делото, в това число и юрисконсултско
възнаграждение. Оспорва адвокатското възнаграждение на ищцовата страна
като прекомерно.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439 ГПК за установяване погасяване по давност на сумите по изпълнителен
лист от 18.03.2013 г., издаден по ч.гр.д. 11226/2013 г., СРС, 35 с-в., както
следва: 394,48 лв. – главница, 128,90 лв. – договорна лихва, 252,73 лв. –
наказателна лихва, ведно със законна лихва върху главницата от 14.03.2013 г.
до окончателно изплащане на вземането, както и 175 лв. – разноски по делото,
както и лихвите и разноските по изпълнителния лист, за събиране на които е
образувано и висящо изпълнително дело №211/2013 г. по описа на ЧСИ Б. Я..
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили
факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен
срок), които водят до погасяване на вземането на ответника. Ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
Обявява за безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване между
страните следните обстоятелства: 1) по ч.гр.д. 11226/2013 г., СРС, 35 с-в е
издаден изпълнителен лист от 18.03.2013 г., за следните суми: 394,48 лв. –
главница, 128,90 лв. – договорна лихва, 252,73 лв. – наказателна лихва, ведно
със законна лихва върху главницата от 14.03.2013 г. до окончателно изплащане
на вземането, както и 175 лв. – разноски по делото; 2) въз основа на посочения
изпълнителен лист „ОББ“ АД е образувала изпълнително дело № 211/2013 г.,
като в хода на делото вземането по изпълнителния лист е прехвърлено
(цедирано) на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, което е конституирано като взискател
3
по посоченото изпълнително дело.
Спорна е датата на извършената цесия и конституирането на ответника
като взискател по изп. дело 211/2013 г. по описа на ЧСИ Б. Я. (според ищеца –
през 2016 г., според ответника – през 2018 г.), както и дали преди предявяване
на исковата молба по посоченото изпълнително дело са предприемани
изпълнителни действия спрямо ищеца 9като длъжник по изп. дело).
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА копие на изп.д. № 211/2013 г. по описа на ЧСИ Б. Я..
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат
да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и
средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните
също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки
работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Лъчезар Насвади на тел. 8955423 и ел.
адрес ******@***.**, а след 01.03.2010 г. и в Центъра за спогодби и
медиация, който се намира в гр. София, бул. „Патриарх Евтимий” No. 2, ст. 7.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
делото съдебно заседание.
4
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад
по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.04.2025 г., от 15,00 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5