РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Сандански, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Й. Филчев
при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска
в присъствието на прокурора ТО-Сандански към РП-Благоевград
като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно
наказателно дело № 20211250200443 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН:
Образувано е жалба от ИВ. ИЛ. ЮР., ЕГН**********, подадена чрез адвокат К. против
Наказателно постановление /НП/ №НП-12 от 19.07.2021г. на Главен Директор на Главна
Дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерство на
Културата, с което на Ю. за нарушение на чл.222, ал.1 , пр.1 от Закона за културното
наследство на основание чл.229, ал.2 от ЗКН във вр. с чл.221, ал.1, пр.1 от ЗКН е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева и за нарушение на
чл.222, ал.2 от Закона за културното наследство на основание чл.229, ал.2 от ЗКН във вр. с
чл.222, ал.2, вр. с ал.1 от ЗКН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
500.00 /петстотин/ лева.
С жалбата се иска атакуваното НП да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено при нарушаване на процесуалните правила. Твърди се, че Ю. не
е извършил нарушенията, за които санкциониран, като липсват каквито и да е
доказателства. Излагат се доводи за несъответствие между съдържанието на НП и АУАН
въз основа на който същото е издадено, които несъответствия възпрепятстват
санкционираното лице във възможността да разбере за какво нарушение е санкциониран,
съответно – ограничават правото му на защита. Твърди се в тази връзка, че в АУАН и в НП
липсва ясно и конкретно описание на нарушенията, за които Ю. е санкциониран – време,
място и начин на извършване. Претендира се издаването на НП в нарушение на
предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове, което предпоставя неговата незаконосъобразност.
Излагат се доводи за неправилно приложение на материалния закон, като се твърди, че
никъде в НП и в АУАН не е посочено какви точно действия на реставрация и консервация е
извършил Ю.. Оспорва се като неправилно и санкционирането на жалбоподателя за две
нарушения, които са в условията на алтернативност – извършване на реставрация без лицето
1
да е вписано в регистъра по чл.165 от ЗКН или без непосредствено ръководство на лице,
което е вписано в регистъра по чл.165 от ЗКН. На последно се претендира маловажност на
описаното като нарушение в НП и се излагат доводи за формално обсъждане на
приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с упълномощен
защитник. Ю. и представителят му поддържат жалбата и искат отмяна на НП.
Жалбоподателят не дава обяснения. В хода на съдебните прения представителят на
жалбоподателят поддържа жалбата и иска отмяна на НП. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от упълномощен представител –
юрисконсулт. В придружаващото преписката писмо се оспорва жалбата като неоснователна
и се иска потвърждаване на НП. Правят се доказателствени искания. В хода на съдебните
прения се иска потвърждаване на НП и се прави възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски. Представени са писмени бележки, в които са
оспорени доводите на жалбоподателя в жалбата за незаконосъборазност и неправилност на
атакуваното НП.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства и ги анализира поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 11.05.2020г. в Министерство на културата било получено писмо от председателя на УС
на Асоциацията та реставраторите в България, с което същият сигнализирал за извършване
на нерегламентирани действия по реставрация на стенописите на църква „***“ в село ***,
община ****. На 12.05.2020г. било излъчено предаване в телевизия на „***“ , в което било
показано как жалбоподателят Ю. и С. Б. извършват реставрация и консервация на
стенописи в църква „***“ в село ****, община ***. Предвид излъченото предаване на
07.10.2020г. свидетеля М. – главен инспектор в Регионален инспекторат за Югозападен
район за планиране посетил църква „***“ в село ***. При извършената на място проверка М.
констатирал положен ретуширащ слой върху образа на „****“ в ниша над западния вход на
църквата и работа по образа на „****“ над северния вход на сградата. На 18.12.2020г. по
отправено запитване от Главна Дирекция „инспекторат за опазване на културното
наследство“ от Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразително изкуство“ било
отговорено, че съм момента на отговора лицата С. К. Б. и ИВ. ИЛ. ЮР. не са вписани в
публичния регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и
реставрация съгласно чл.165 от ЗКН. На 05.01.2021г. свидетелят М. съставил констативен
протокол за извършената на 07.10.2020г. проверка на църква „***“ в село ****по повод
сигнал от 11.05.2020г. от асоциацията на реставраторите в България до Министерство на
културата. На 08.01.2021г. отново от М. е изготвен протокол за отстраняване на допуснати
грешки в констативен протокол от 05.01.2021г. На 09.03.2021г. свидетеля М., в
присъствието на свидетелите К. и И. съставил АУАН №8 срещу ИВ. ИЛ. ЮР. за нарушения
по чл.222, ал.1 и по чл.222, ал.2 от ЗКН. В АУАН подробно е описан статута на църква
„***“ в село ***, община ***. Лаконично е посочено, че на 12.05.2020г. Ю. и Б. са заявили в
национален ефир, че извършват дейности на реставрация и консервация на стенописи в
църква „***“ в село ***. Също толкова лаконично е описан резултатът от извършената на
07.10.2020г. проверка на място в църква „****“ и установения при проверката резултат -
полагане на ретуширащ слой върху образа на „******“ в ниша над западния вход на
църквата и работа по образа на „******“ над северния вход на сградата. Подробно е описана
кореспонденцията водена между различните дирекции на министерство на културата по
установяване обстоятелството дали Ю. и Б. са вписани в Регистъра по чл.165 от ЗКН.
Категорично е посочено време на извършване на нарушението от страна на Ю. и Б. –
12.05.2020г. Подробно е описано кога и как е установено нарушението – на 07.10.2020г. при
извършена проверка и на 05.01.2021г. – при проверка по документи. АУАН е връчен на Ю.
на 10.03.2021г., като същият посочил, че в законовия срок ще подаде възражение. В
законовия срок от Ю. е постъпило писмено възражение. В него същият посочва, че при
връчване на АУАН не са му били връчени описаните в същия документи – констативен
протокол и такъв за поправка на констативен протокол. Излага възражения за това, че остава
2
неясно от АУАН какви точно действия е обвинен че е извършил с другото лице – Б..
Възразява се и по липсата на конкретика относно твърдението, че са извършени
реставрационни дейности, доколкото не са посочени изрично действията извършени от Ю.,
нито доказателствата за това, че той е извършил такива действия. Възразява се и срещу
обстоятелството, че констативния протокол за проверката и протокола за неговата поправка
са изготвени в негово отсъствие.
На 19.07.2021г. Главния Директор на Главна Дирекция „Инспекторат и опазване на
културното наследство“ издал обжалваното НП въз основа на съставения АУАН и
останалите документи по преписка №92-00-194/2020г. В НП, след като е пресъздадена
изложената в АУАН обстановка са обсъдени възраженията на Ю., както и възможността за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Отговорено е на всяко от възраженията. Приета е
квалификацията от АУАН, като е разяснено, че в случая с едно деяния са извършени две
нарушение – такова по чл.222, ал.1 и по чл.222, ал.2 от ЗКН. Накрая за констатираните от
АНО нарушения са наложени две наказания „Глоба“ всяко в размер на 500 лева. НП е
връчено на Ю. на 11.08.2021г., като в предвидения от закона срок – на 17.08.2021г. е
постъпила жалба срещу него.
При така установеното, съдът приема следното от правна страна:
Жалбата е подаден в срок, от лицето, което е санкционирано с обжалвания акт – т.е. лице с
правен интерес да обжалва НП, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата
е основателна, включително по изложените в самата жалба основания.
Съдът приема за основателни възраженията за НП, издадено при съществени нарушение на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и
представляващи самостоятелно основание за отмяна.
На първо място нито в АУАН, нито в НП, дори и в изготвените констативни протоколи не е
посочена дата на извършване на нарушението. Във всички посочени документи си говори за
излъчено на 12.05.2020г. предаване, в което Ю. бил заявил, че извършва реставрация.
Същевременно писмото от 11.05.2021г. с което е сигнализирано за извършването на
реставрационни дейности в църква „Света неделя“ е само споменато.Имайки предвид, че
съдържанието на самото предаване, неговото заснемане и излъчване по никакъв начин не е
било предмет на проверка, не може да се приеме, че именно датата на предаването е датата
на извършване на нарушението. Във връзка с датата на извършване на нарушението е налице
е второто нарушение на изискванията на ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП –
самото нарушение следва да бъде описано ясно и пълно, за да изпълни съдържанието на
съответния състав. В АУАН и НП бланкетно е посочено, че Ю. е извършвал дейност по
реставрация и консервация на стенописи. Липсва обаче конкретно посочване на елементите
от тази дейност, предвид определението дадено в чл.163 от ЗКН. Действително и в АУАН и
в НП е посочено, че свидетелят М. при проверка на 07.10.2020г. е установил положен
ретуширащ слой върху образа на „******“ в ниша над западния вход на църквата и работа
по образа на „*****“ над северния вход на сградата. Липсва обаче посочване на основание
какво е прието, че констатираните от М. резултати от проведени действия по консервация и
реставрация са извършени именно от Ю. – както с оглед изминалият период от време - така
и с оглед описаното в АУАН и НП обстоятелство, че тези действия са извършвани от Ю. и
Б.. Липсва и разграничаване на посочените действия по консервация и реставрация,
доколкото същите представляват различни по своето естество въздействия върху обектите.
Не става ясно Ю. дали е извършвал действия и по консервация и по реставрация, както и
кое е такова на реставрация и такова на консервация. Посоченото е от значение и с оглед
обстоятелството, че се твърди участието и на друго лице, за което също липсва
разграничаване на извършваните действия. В случая обстоятелството, че санкционната
норма предвижда като нарушение както реставрацията, така и консервацията от лица,
които не са вписани в регистъра по чл.165 от ЗКН не освобождава както органа извършил
проверката, така и наказващият орган от задължението им да опишат посочат ясно и пълно
всички елементи от състава на нарушението, като при използването на общи понятия като
консервация и реставрация следва да опишат всяко действие и по какъв начин същото
3
отговаря на съдържанието на понятието, което е използвано в акта.
На следващо място не бе доказана безспорно твърдяната в АУАН и НП фактическа
обстановка. И в двата акта се твърди, че Ю. на 12.05.2020г. е извършвал действия по
реставрация и консервация без да е вписан в регистъра по чл.165 от ЗКН и без да извършва
действията под надзора на лице, вписано в регистъра, ако той самият не е вписан. Като
основание за направения извод за извършени две нарушения е посочено писмо и рег. №92-
00-194 от 18.12.2020г. от Директор на Дирекция „Културно наследство, музеи и
изобразително изкуство“, получено по изпратени писма от АНО. В цитираното писмо обаче
е изрично посочено, че към датата на изготвянето му – 18.12.2020г. Б. и Ю. не са вписани в
регистъра по чл.165 от ЗКН. Липсва посочване, че същите лица не са били вписани в
регистъра към 12.05.2020г., която е датата посочена в АУАН и НП като дата на извършване
на нарушението. В този смисъл и не е безспорно установено от контролните органи един
от основните елементи на състава на нарушенията, за които е санкциониран Ю., а са
изхожда от предположението, че щом като същият към 18.12.2020г. не е включен в списъка
по чл.165 от ЗКН, то не е бил вписан и към 12.05.2020г….
Основателно е и възражението на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния
закон. В случая Ю. е санкциониран веднъж за това, че извършва действия по реставрация и
консервация, без да е вписан в списъка по чл.165 от ЗКН и втори път за това, че извършва
действия по реставрация и консервация без да е вписан и без да е под непосредственото
ръководство на лице, вписано в регистъра по чл.165 от ЗКН. Въпреки двете отделни
санкционни норми и въпреки алтернативно посочените в чл.164, ал.1 от ЗКН възможност
лица да извършват действия по консервация и реставрация, налице е едно нарушение. И в
двете хипотези – на ал.1 и на ал.2 се касае за едно и също деяние – извършване на действия
по реставрация или консервация от лице, което не е овластено – не е вписано в регистъра по
чл.165 от ЗКН. Извършването на тези действия под непосредствения надзор на лице, което е
вписано в регистъра обаче изключва наказуемостта, доколкото същото е позволено,
съгласно разпоредбата и на чл.164, ал.1, пр.2 от ЗКН. За лице, което е вписано в регистъра
по чл.165 от ЗКН не е необходим надзора на друго такова лице, т.е. – наличието на първата
предпоставка при всички случаи изключва необходимостта от установяване на второто
условие. В случая чрез използване на неподходяща законодателна техника е създаден
правен абсурд – за едно и също деяние, което съставлява нарушение на чл.164, ал.1 от ЗКН
да се налагат две отделни наказания. Както вече бе посочено, наличието на вписване в
регистъра изключва наказуемостта, както и наличието на непосредствен надзор на лице,
вписано в регистъра. Деянието обаче е винаги извършване на действия от лице, което не е
вписано, като е налице възможност за отпадане на наказуемостта, ако то действа под
надзора на лице, което е вписано в регистъра …
В този смисъл – макар и в проведеното административно наказателно производство по
изложените по-горе съображение съдът да приема, че не е налице установено и доказано
нарушение съгласно описаното в НП, е налице неправилно приложение на закона, като
нарушителят за едно и също деяние се наказва два пъти, като доводите на АНО в НП, че са
налице изискванията на чл.18 от ЗАНН – с едно деяние да се извършени две нарушения са
несъстоятелни. Цитираната разпоредба на чл.18 от ЗАНН има предвид възможността с
едно деяние да бъдат засегнати различни обществени отношение, охранявани всяко от тях
поотделно с различни правни норми.
На последно място, съдът намира, че при проведеното производство не се доказаха
безспорно описаните в АУАН и НП нарушения – въпреки извода на съда за липса на
съставомерност. Не се установи – нито от събраните гласни, нито от приложените писмени
доказателства – че жалбоподателят е извършил дейност по реставрация и консервация на
описаните в НП време и място. Единствения обективно установен момент – както бе
посочено по-горе – са констатациите на свидетеля М. на 07.10.2020г. за положен
ретуширащ слой върху образа на „*****“ в ниша над западния вход на църквата и работа по
образа на „*****“ над северния вход на сградата. Освен, че не става ясно дали това са
действия на консервация или на реставрация, по никакъв начин не е установена връзката с
4
посоченото като нарушител лице. Позоваването на телевизионно предаване с дата на
излъчване повече от пет месеца преди констатацията и неизвестна дата на заснемане на е
достатъчно, за да се приема за доказано, че именно Ю. е лицето, нанесъл ретуширащ слой
по образа на един от стенописите и извършил работа – неясно каква - по друг от
стенописите в църквата.
Предвид изложеното относно допуснатите процесуални нарушения, които са съществени
по смисъла на закона, тъй като е нарушено правото на защита на нарушителя , неправилно
приложение на закона и недоказаност на вменените на жалбоподателя с НП нарушения –
съдът намира, че НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в полза на
жалбоподателя на разноските, които е сторил във връзка с делото – 432.00 лева с ДДС за
адвокатски хонорар. Молбата относно хонорара следва да се уважи в искания размер, който
съдът не намира за прекомерен с оглед сложността на делото и броя на съдебните заседания.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №НП-12 от 19.07.2021г. на Главен Директор на
Главна Дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерство
на Културата, с което на ИВ. ИЛ. ЮР., ЕГН**********, за нарушение на чл.222, ал.1 , пр.1
от Закона за културното наследство на основание чл.229, ал.2 от ЗКН във вр. с чл.221, ал.1,
пр.1 от ЗКН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/
лева и за нарушение на чл.222, ал.2 от Закона за културното наследство на основание чл.229,
ал.2 от ЗКН във вр. с чл.222, ал.2, вр. с ал.1 от ЗКН е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
НЕПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА Министерство на Културата да заплати на ИВ. ИЛ. ЮР., ЕГН********** сумата
от 432.00 /четиристотин тридесет и два/ лева, представляващи сторени от същия разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд – Благоевград на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5