РЕШЕНИЕ№
260537
гр. Пловдив, 19.02.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Катя Янева,
като разгледа докладваното гр. дело № 9268
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД против В.Н.С. обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните притезания,
за които е издадена Заповед № 209/16.01.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 548/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IХ граждански състав, а именно: сумата от 356, 06
лв. – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за
периода от 01.01.2019 г. до
31.01.2019 г. по партидата на длъжника с клиентски № ***за обект с ***, находящ
се гр. П., ***и сумата от 6, 62 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на
законната лихва, за периода от 02.03.2019 г. до 14.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
15.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът
твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия
(ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на
топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект,
находящ се в гр. П., ***. Твърди, че за
процесния период е доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово
разпределение е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия на
стойност от 356, 06 лв., представляваща топлинна енергия за отопление от 254,
23 лв. и топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация от 38, 10 лв. Твърди,
че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена
съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове. Претендира
сумата в посочения размер, тъй като преди депозиране на заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение, ответната страна заплатила на 08.11.2019 г. сумата
от 4, 74 лв. Била начислена и такса за услуга дялово разпределение от 4, 38 лв.
Доставената услуга на посочената стойност, не била заплатена, поради което и
длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата на пресъдено
нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на разноските,
сторени в заповедното и исковото производство.
Ответната
страна В.Н.С. е депозирала в законоустановения за това срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Твърди, че в производството по делото не са
налице данни за сключване на реална сделка за доставка на топлинна енергия.
Счита, че липсват достатъчно убедителни писмени доказателства, обосноваващ
извода за дължимост на претендираните вземания. Поддържа, че в производството
по делото не е доказано до имота е доставена топлинна енергия и дали по този
начин е осигурен санитарен минимум на температура в жилището. Счита, че поради
недоказаност на реално доставена топлинна енергия сделката следва да се приеме
за недействителна. Последната била недействителна и поради липса на съгласие за
доставка на топлинна енергия и липса на предмет. Твърди, че твърдяната за
сключена сделка между страните съдържа неравноправни клаузи, тъй като
последните не са индивидуално уговорени. Поддържа, че издадените счетоводни
документи не доказват твърдяната доставка на топлинна енергия, като поддържа,
че последните са издадени в нарушение на Закона за счетоводството, без наличие
на всички изискуеми реквизити. Оспорва издадената заповед за изпълнение, тъй
като видна от последната, тя била постановена по ч.гр.д. № 316/2020 г., което
впоследствие се трансформирало в ч.гр.д. № 548/2020 г., изискано и приложено по
настоящото дело. Твърди, че е депозирала жалба до топлинни счетоводител Нелбо,
който констатирал нулеви показания на топломера през месец януари 2019, поради
което счита, че е налице погрешно подадена информация за ползвана топлинна
енергия за месец януари 2019 г. По така изложените съображения се моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 3 ГПК.
Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за сключен
с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. От представените в производството по делото доказателства
– препис на два ежедневника, в които са били публикувани общите условия на
дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в Закона за
енергетиката досежно влизане в сила на последните.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е
встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В производството по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че В.Н.С. е собственик на обект с ***, находящ се гр. П., ***, който
представлява съпружеска имуществена общност между последната и нейния съпруг,
поради което съпрузите отговарят солидарно за текущите разходи, какъвто
представлява разходът за заплащане на стойността на предоставена топлинна
енергия.
Следователно, между страните е възникнало правоотношение по договор за
покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, като правният спор по
настоящото
Правното действие на
сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като
учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и
физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като
негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг.
чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице. По това гражданско
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да
прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да
предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на
договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от
ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
При релевираните в исковата молба твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на три групи
материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати
уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача.
Ищецът е представил препис – извлечение от сметката на
ответната страна, издадена от негов представител, в които са обективирани
претендираните вземания за доставена топлоенергия за периода от 01.01.2019 г. до
31.01.2019 г. Тази справка не представлява
доказателство за удостоверените в нея правнорелевантни обстоятелства, тъй като
тя представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК,
обективираща изгодни за нейния издател факти. В този смисъл тя притежава само
формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа удостоверително
изявление, направено от субекта, сочен като неин издател.
По делото е приета като компетентно изготвена
съдебно-техническа експертиза. След анализ на фактите, отразяващи доставената и
отчетена топлинна енергия, вещото лице изяснява, че жилищния блок в гр. П., ***, е
включен към топлопреносната мрежа на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като през
процесния период е ползвана топлоенергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване. Посочено е, че през процесния период отчитането на топлоенергия
по топломера в абонатната станция е извършвано чрез преносим терминал
ежемесечно, като количеството топлинна енергия, намалено със загубите е подавано
на „Нелбо“ ЕАД за разпределение на потребители. Вещото лице е установило, че в
имота на ответника има монтирани 5 бр. отоплителни тела тип „радиатор“ и 1 бр.
отоплително тяло тип „лира“. Вещото лице е изяснило, че топлоенергията,
отдадена от сградна инсталация, се определя от топлинния счетоводител по
формулата на т. 6.1.1. на „Методиката за дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради етажна собственост“, приета на основание чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като се разпределя
пропорционално на проектните отопляеми обеми на имотите. Експертизата е
установила, че за имота на ответника проектният отопляем обем е 192 куб.м, като
за целият процесен период е разпределена 0, 42497 MWh топлинна
енергия за сградна инсталация и 2, 83538 MWh – топлинна енергия за отопление.
Установено е , че начисляването на дължимите суми за топлинна енергия на всички
абонати е извършвано от ответника, като разпределената от топлинния
счетоводител топлинна енергия е умножавана по действащите за периода цени.
Експертизата е дала заключение, че няма разлика между разпределеното от
топлинния счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от ищцовото
дружество, като начинът на разпределение и начисление на топлинната енергия е в
съответствие с методиката.
При изготвяне на експертизата вещото лице е
осъществило проверка на наличните данни при „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД и
„Нелбо“ ЕАД.
От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза, изготвено на основание установеното от
съдебно-техническата експертиза, представените от ищцовото дружество начислени
количества топлинна енергия, при съобразяване на нормативно определената цена
за топлинна енергия за битови нужди, се установява, че претендираната главница
и законна лихва съответстват на установените такива. Вещото лице е установило,
че за процесния период стойността на общо дължимата сума е от 360, 80 лв. с
ДДС, от които 46, 33 лв. с ДДС – топлинна енергия, отдадена за сградна
инсталация, 309, 14 лв. с ДДС – топлинна енергия за отопление и 5, 33 с ДДС –
такса за услуга дялово разпределение. След осъществено 08.11.2019 г. заплащане
на сумата от 4, 74 лв. е останала дължима сумата от 356, 06 лв., по отношение
на която е начислено обезщетение за забава в размер от 6, 62 лв. за периода от
02.03.2019 г. до 14.01.2020 г. Вещото лице е установило, че за процесния период
не са издадени изравнителни сметки.
С така извършеното заплащане ищецът е погасил частично
задълженията по пера, като с уточнителна молба от 03.09.2020 г. претендира за
топлинна енергия сумата от 254, 23 лв. без ДДС или 305, 08 лв. с ДДС, за
топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация сумата от 38, 10 без ДДС или
45, 72 с ДДС и такса за услуга за дялово разпределение 4, 38 лв. без ДДС или 5,
26 лв. с ДДС. Сбора на претендираните суми от 356, 06 лв. съответства на
установеното от вещото лице задължение, след осъществено приспадане от вещото
лице на заплатената сума от общо дължимата.
С отговора на исковата молба ответната страна е въвела
съображения за неоснователност на предявения иск, тъй като топлинната енергия е
начислена по данни на потребителя, подадени устно до топлинния счетоводител,
при което е допусната техническа грешка от потребителя при разчитане на
данните, за което са депозирани възражения и молби до Омбудсмана на Република
България и Министъра на енергетиката, които са приложени по делото.
По делото е приложена бележка за осъществена на
20.01.2020 г. проверка от служител на топлинния счетоводител „Нелбо“ ЕАД в
имота на ответника, в която е записано, че показанията на средството за
измерване на топлинна енергия са „0“, а тези на водомера – „8, 600“. Така
представения документ носи подписа на лице, посочено като „Й.“, като в
последната е записано, че се издава от инкасатор на „Нелбо“ ЕАД след поискване
на документ за отчет на уредите.
Съдът намира, че от така представените в производството
по делото доказателства, не се установява, че до имота на ответната страна е реално
доставена топлинна енергия за отопление. Това е така, тъй като при
изготвяне на съдебно-техническата експертиза вещото лице е осъществило проверка
по данни, подадени от топлинния счетоводител, който е разпредели съответното
количество топлинна енергия за м. януари 2019 г. по данни на потребителя. По
делото обаче бе установено, че при подаване на тези данни потребителят е
допуснал техническа грешка и последваща корекция не е осъществена. Това е така,
тъй като при осъществяване на съответен визуален отчет на средствата за
измерване е установено, че количеството топлинна енергия, към момента на
проверка е „0“, т.е. такова не е потребено. За установяване на това
обстоятелство е представена бележка, издадена от служител на топлинния
счетоводител, който е осъществил визуален отчет на средствата за измерване на
20.01.2020 г. Така представения частен свидетелстващ документ, носещ подписа на
лице, посочено като служител при „Нелбо“ ЕАД, не е оспорен от страна на ищеца и
се ползва с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. Така
представения документ е в подкрепа на твърденията на ответната страна и
представлява основание за извод, че в имота на ответната страна не е доставена
и потребена топлинна енергия за отопление. Обстоятелството, че служебната
бележка е издадена през м. януари 2020 г. не опровергава извода, до който
настоящия съдебен състав достигна, тъй като доставеното количество топлинна
енергия за съответния период се отчита на база установеното за предходния, и
представлява разликата за всеки отчетен месец, доколкото не е предвиден ред за
зануляване на данните на средствата за търговско измерване. В този смисъл в чл.
53 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването е предвидено, че количеството
топлинна енергия се отчита ежемесечно чрез средство за търговско измерване от
топлопреносното предприятие или производителя при пряко присъединени към него
клиенти.
По така изложените съображния предявения иск следва да
се отхвърли за сумата от 309, 14 лв. с ДДС - установения от вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза размер на дължимата топлинна енергия за
отопление, като осъщественото плащане от страна на потребителя не следва да се
съотнася към тази сума, което е сторено от страна на ищеца и задължението е
частично погасено, тъй като последното е било недължимо начислено.
Съдът обаче намира, че в полза на ищеца е възникнало
вземане за заплащане на цената за топлинна енергия, отдадена за сградна
инсталация. Това е така, тъй като стойността на топлинната енергия, отдадена за
сградна инсталация се дължи от потребителя в качеството му на собственик на
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, и не е обусловено
от ползването на топлинна енергия за отопление в обекта.
Съдът намира, че количеството на доставената топлинна
енергия е правилно определено от топлинно дружество по реда на „Методиката за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост“, приета
на основание чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, в който смисъл са изводите на вещото лице по изслушаната
съдебно-техническа експертиза.
Следва да се изясни, че съдебно-техническата
експертиза е установила, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на
доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон,
изчислява реално доставеното
количество топлинна енергия за сградна инсталация в съответствие с нормативните
изисквания. Конкретната методология по отчитането и изчисляването на
доставената топлинна енергия е описана в заключението на вещото лице, като
съдът изцяло възприема фактическите (доказателствените) изводи, до които е
достигнала тази съдебна експертиза.
Съдът при достигане до този правен извод съобрази
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от
25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар.
1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя
между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на
сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е
обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти,
находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В
този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в
сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
В този смисъл следва да се посочи, че по отправено
преюдициално запитване, досежно българското законодателство, е постановено и
Решение от 05.12.2019 г. на СЕС по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17.
В последното се приема, че член 27 от Директива 2011/83 във връзка с
член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците
на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за
общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент. В цитираното решение, при обсъждане на приложимото
национално и общностно право, е прието, че в сгради в режим на етажна
собственост, каквито са обсъжданите в главните производства, изглежда почти
немислимо да може изцяло да се индивидуализират сметките за отопление, особено що
се отнася до сградната инсталация и общите
части. Посочено е, че елен 9, параграф 3, трета алинея от Директива 2012/27
предвижда, че държавите членки имат възможност да въведат прозрачни правила за
разпределение на разходите за потреблението на топлинна енергия или топла вода,
така че в частност да могат да разграничават разходите за топла вода за битови
нужди, разходите за топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация и с цел
отопление на общите помещения, и съответно разходите с цел отопляване на апартаментите,
като е прието, че разглежданата в главните производства национална правна
уредба видимо отговаря на съдържащите се в тази разпоредба насоки, тъй като
предвижда, че разходите за топлинна енергия се разделят на разходи за
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разходи за топлинната
енергия за отопление на общите части и разходи за топлинната енергия за
отопление на имотите.
От изслушаната в производството по делото
съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че за процесния период от
01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. ищецът е начислил топлинна енергия, отдадена за
сградна инсталация в размер на сумата от 46, 33 лв. с ДДС. Съдът следва да
съобрази осъщественото от страна на длъжника плащане на сумата от 4, 74 лв.,
която да послужи за погасяване на възникналото задължение, като в полза на
ищеца следва да се присъди сумата от 41,
59 лв.
Към тази сума следва да се
включи и сумата от 5, 33
лв. за извършваната услуга дялово разпределение за процесния период.
Съгласно разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от ОУ на дружеството месечната дължима
от купувача сума за топлинна енергия се състои от две компоненти - сума
формирана по цена за потребена топлинна енергия и сума формирана по цената за
услугата дялово разпределение. Следователно таксите за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, поради което и предявеният иск следва да бъде уважен за
сумата от 46, 92 лв.
По така изложените
съображения предявения иск следва да се уважи за сумата от 46, 92 лв. и
отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 356, 06 лв.
Тъй като потребителят на
топлинна енергия не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна
парична престация за заплащане стойността на потребената топлинна енергия, той
е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди,
изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната
законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 34, ал. 1
от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
месечно доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение
за топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, поради което потребителят дължи обезщетение за забава върху главницата
от 46, 92 лв. за периода от 02.03.2019 г. до 14.01.2020 г. в размер на сумата
от, което съдът служебно определи чрез интернет калкулатор за законна лихва – 4,
16 лв., определен от вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза. По така изложенитте съображения предявения иск за заплащане на
обезщетение за забава следва да се уважи за сумата от 4, 16 лв. и да се
отхвърли за разликата до пълния му предявен размер от 6, 62 лв.
С оглед изхода на правния спор в
полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото
съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 548/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив, IХ граждански състав – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че
с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени
разноски в размер на 75 лв., като следва да му се присъдят по съразмерност 10, 56 лв. В исковото производство ищецът е доказал заплащането на
държавна такса в размер от 75 лв. и депозит за вещи лица в размер на 250 лв.
Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал.
8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ следва да бъде в размер от 100 лв.
Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото
производство е 425 лв., от които с оглед уважената част от предявените искове
следва да бъде присъдена сумата от 59,
86 лв.
В полза на ответната страна се
следват разноски, но не подлежат на присъждане, тъй като в производството по
делото не се установи такива да са сторени.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на В.Н.С., ЕГН **********, с
адрес ***, че “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител
на парично вземане в размер на сумата от 46, 92 лв. – главница, представляваща стойността на топлинна енергия,
отдадена за сградна инсталация, ведно с такса за услуга дялово разпределение,
доставена за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. по партидата на длъжника
с клиентски № ***за обект с ***, находящ се гр. П., ***, както и обезщетение
за забавено плащане за периода от 02.03.2019 г. до 14.01.2020 г. в
размер на сумата 4, 16 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед, а именно - 15.01.2020 г., до окончателното погасяване на задължението,
обективирани в Заповед № 209/16.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 548/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IХ граждански състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
разликата над 46, 92 лв. до пълния предявен размер от 356, 06 лв.,
представляващ задължение за главница и за разликата над 4, 16 лв. до
пълния предявен размер от 6, 62 лв. – обезщетение за забавено плащане, за които
суми е издадена Заповед № 209/16.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 548/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IХ граждански
състав.
ОСЪЖДА В.Н.С. да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД ГПК сумата от 10, 56 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 548/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив, IХ граждански състав, и сумата от 59, 86 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 9268/2020
г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК