№ 80
гр. Шумен, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500024 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №671/15.12.2021г. по гр.д.№1393/2021г. по описа на ШРС , съдът е
осъдил СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „ПАНАЙОТ ВОЛОВ” със седалище: гр. Шумен, ул.
„Съединение” № 100, представлявано от Р.С.И. със съдебен адресат – адв. Т. В. от ШАК, гр.
Шумен, ул. „Съединение“ № 119, ет. 2 да заплати, на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 59 от КТ,
на ЕЛ. ИВ. ИВ. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „.... № 26, ет. 2, ап. 4,
със съдебен адресат – адв. М.В. от ШАК, гр. Шумен, ул. „Добри Войников” № 17, ет. 2,
офис 4, сумата 1297,44 лева (хиляда двеста деветдесет и седем лева и 44 стотинки),
представляваща общ размер на неплатени трудови възнаграждения през периода 01.05.2018
г. – 31.07.2020 г. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване
на иска – 25.05.2021 г. до окончателното изплащане, осъдил е СРЕДНО УЧИЛИЩЕ
„ПАНАЙОТ ВОЛОВ” – Шумен, да заплати, на основание чл. 245, ал. 2 вр. чл. 59 от КТ, на
ЕЛ. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** сумата 218,23 лв. (двеста и осемнадесет лева и 23 стотинки),
представляваща общ размер на законната лихва върху всяко от неизплатените трудови
възнаграждения за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2020 г., считано от падежа на всяко от
тях, до предявяването на иска – 25.05.2021 г., КАТО е отхвърлил иска в останалата му част
над размер 218,23 лв. до размер 228,58 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, осъдил е СРЕДНО
УЧИЛИЩЕ „ПАНАЙОТ ВОЛОВ” – Шумен, да заплати, на основание чл. 222, ал. 3 вр. чл.
59 от КТ, на ЕЛ. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** сумата 576,64 лв. (петстотин седемдесет и шест
лева и 64 стотинки), представляваща неплатена част от парично обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху сумата,
1
считано от датата на предявяване на иска – 25.05.2021 г. до окончателното изплащане,
отхвърлил е предявения от ЕЛ. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** против СРЕДНО УЧИЛИЩЕ
„ПАНАЙОТ ВОЛОВ” – Шумен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата 45,33
лв. (четиридесет и пет лева и 33 стотинки), представляваща законната лихва върху размера
на дължимото парично обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение за
периода 01.08.2020 г. – 25.5.2021 г. , КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е осъдил СУ „Панайот Волов“ – Шумен да заплати на ЕЛ.
ИВ. ИВ. направените разноски по делото в общ размер 325,02 лв. , съразмерно с уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е осъдил ЕЛ. ИВ. ИВ. да заплати на СУ
„Панайот Волов“ – Шумен направените разноски по делото в общ размер 172,47 лв. ,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 72, ал. 1, вр. чл. 71, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК е осъдил СУ „Панайот Волов“ –
Шумен, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Шумен, държавни такси по делото в общ размер 207,39 лв. и разноски по делото в размер
на 220,00 лв., на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК е постановил предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдените възнаграждения и обезщетение за работа.
Решението е обжалвано от СУ „Панайот Волов“ – Шумен, действащо ,чрез
пълномощника си адв.Т. В. от ШАК в осъдителната му част , като незаконосъобразно и
неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да
бъде отменено , вкл. и в частта му с която съдът е допуснал предварително изпълнение на
решението и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли исковете като
неоснователни.
Въззиваемата ЕЛ. ИВ. ИВ., действаща , чрез пълномощника си адв. М.В. от ШАК е
депозирала отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я остави
без уважение и потвърди решението в обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и е допустима.
Шуменският окръжен съд на осн.чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а депозираната срещу него жалба
разгледана по същество за неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията , наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Не е спорно между страните , че ищцата е работила при ответното училище на
длъжност „завеждащ административна служба”, като със заповед № ЛС 02-451/31.07.2020 г.
на директора на учебното заведение, това трудово правоотношение било прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ – придобиване на пенсия за осигурителен стаж и
2
възраст, считано от 01.08.2020 година. По делото са представени колективни трудови
договори за системата на народна просвета, сключени между Министерство на
образованието и науката, Съюз на работодателите в системата на народната просвета в
България, Сдружение на директорите в средното образование в Република България,
Синдикат на българските учители към конфедерацията на независимите синдикати в
България, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и Независим
учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България: от
19.06.2016 г., от 11.06.2018 г., анекс от 29.11.2018 г. и анекс от 12.11.2019 г. В различни
разпоредби от същите – чл. 29, ал. 1, т. 4; чл. 30, ал. 1, т. 4 е предвидено, че за работниците и
служителите от непедагогическия персонал, членове на синдикатите, при нормална
продължителност на работното време се определят минимални работни заплати в размер за
длъжността, заемана от И. – 115% от минималната работна заплата. Приложени са и
Общински колективен трудов договор за системата на народната просвета (предучилищното
и училищното образование) в Община Шумен, сключени между Община Шумен и
представители на описаните по-горе работодатели и синдикати от 28.04.2017 г., от
11.07.2018 г., според които (чл. 21, ал. 1, т. 4) за същата категория служители е определена
минимална основна месечна заплата в размер, съответно на 115% и на 118% от МРЗ. По
делото са представени и действащи през процесния период в ответното учебно заведение
вътрешни правила за работна заплата, в чл. 4 от които е възпроизведена цитираната по-горе
клауза от КТД. По делото има изготвени две ССЕ ,като по първата вещото лице се е
съобразило с действащите КТД ,анексите към тях и писмата от МОН от 4.01.2019г. и от
13.01.2020г. касаещи 10% увеличение на заплатите и на непедагогическият персонал за
2019г. и 2020г. , а по втората експертиза назначена по искане на ответника това 10%
увеличение на заплатите на непедагогическият персонал не е включено в следващото се на
ищцата трудово възнаграждение за 2019г. и за 2020г.
Въззивният съд счита ,че следва да кредитира заключението на вещото лице по
първоначалната ССЕ относно следващото се трудово възнаграждение на ищцата за исковият
период ,тъй като предвид клаузите на анекса към КТД от 29.11.2018г. и анекс към КТД от
12.11.2019г. и двете писма от МОН на ищцата се следва 10% увеличение на трудовото
възнаграждение за 2019г. и за 2020г.
Съгласно заключението на назначената по делото първоначална съдебно-счетоводна
експертиза пред ШРС , размерът на неначислената и неизплатена сума, представляваща
разлика между полагащата се и нормативно определена минимална основна месечна заплата
за непедагогическия персонал в общински училища и тази,която ищцата е получавала за
2018 г. възлиза на 411,60 лв.; за 2019 г. – на 548,16 лв. и за 2020 г. – на 474,88 лева. Вещото
лице сочи, че размерът на неначислената и неизплатена сума от обезщетението на ищцата
по чл. 222, ал. 3 от КТ, представляваща разликата между следващата се и начислена, се
равнява на 576,64 лева. Заключава, че размерът на законната лихва върху всяка една част от
неначисленото и неполучено месечно възнаграждение е, както следва: за 2018 г. – 118,96
лв., за 2019 г. – 102,94 лв. и за 2020 г. – 50,96 лв. Съгласно заключението по изготвената
3
първоначална съдебно-счетоводна експертиза разликата между полагащата се определена,
съгласно КТД минимална месечна заплата и тази, която ищцата е получавала е, както
следва, месечно: за 2018 г. – 34,30 лв., за 2019 г. – 45,68 лв. и за 2020 г. – 67,84 лв. Тоест,
размерът на общо неизплатеното от работодателя, следващо се на ищцата брутно трудово
възнаграждение за претендирания период – 01.05.2018 г. – 01.08.2020 г. възлиза общо на
1297,44 лева. Неизпълнявайки задължението си да съобрази размера на следващото се на
Е.И. брутно трудово месечно възнаграждение с предвиденото в колективните трудови
договори и анексите към тях действали в областта на народната просвета и писмата от
МОН , СУ „Панайот Волов“ – Шумен е останало задължено към ищцата с цитираната по-
горе сума.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че депозираната претенция се явява изцяло
основателна и ответното учебно заведение следва да бъде осъдено да заплати на ищцата
цитираната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът не е платил на ищцата пълния размер на трудовите възнаграждения за
периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2020 г., поради което дължи лихва за забава върху
неплатената част. Съобразно заключението на вещото лице и считано от падежа на
дължимото трудово възнаграждение за м. май 2018 г. – 31.05.2018 г ., общият размер на
законната лихва върху изискуемия размер на неплатените трудови възнаграждения през
периода 01.05.2018 г. – 31.07.2020 г., считано от падежа на всяко от тях до предявяването на
иска – 25.05.2021 г. се равнява на 218,23 лв. и искът по чл.245 ал.2 от Кт е основателен до
този размер.
Досежно обезщетението дължимо се на ищцата на осн.чл.222 ал.3 от КТ ответникът не
оспорва факта ,че на ищцата се следва такова обезщетение при прекратяване на трудовото й
правоотношение и е заплатила на ищцата обезщетение ,но в по-малък размер. Съобразно
заключението по първоначалната ССЕ, размерът на неначислената и неизплатена сума от
обезщетението на ищцата по чл. 222, ал. 3 от КТ, представляваща разликата между
следващата се и начислената, се равнява на 576,64 лв.
Поради това, съдът приема, че претенцията е основателна и като такава следва да бъде
уважена и ответникът да се осъди да заплати на ищцата парично обезщетение в
претендирания размер, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Правилно ШРС е допуснал предварително изпълнение на решението си на осн.чл.242
ал.1 от ГПК , тъй като ответното училище е общинско и няма статут на държавно
учреждение и по отношение на него чл.242 ал.2 от ГПК не намира приложение.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
В останалата необжалвана отхвърлителна част решението е влязло в сила.
4
Съобразно изхода от спора следва жалбоподателят да се осъди да заплати на
въззиваемата страна разноските по делото в размер на 380лв. за адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №671/15.12.2021г. по гр.д.№1393/2021г. по описа на ШРС
в обжалваната част.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
ОСЪЖДА СУ „Панайот Волов“ – Шумен със седалище: гр. Шумен, ул.
„Съединение” № 100, представлявано от Р.С.И. да заплати на ЕЛ. ИВ. ИВ. с ЕГН
********** направените разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 380лв. за
адвокатски хонорар.
На основание чл.280, ал.3 т.1 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5