№ 17835
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20231110125177 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на **** срещу ****, с която са
предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане
да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи
задължения за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ****, а именно: 362.75 лв. –
стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. 07.2020 г. до м. 04.2022 г., с чийто
размер ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната
лихва от 09.02.2023 г. до изплащане на вземането; 43.66 лв. – мораторна лихва за периода от
31.12.2020 г. до 31.01.2023 г.; 22.83 лв. – стойност на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м. 05.2020 г. до м. 09.2021 г., с чийто размер ответникът се е
обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 09.02.2023 г. до
изплащане на вземането; 4.55 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2020 г. до
31.01.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 7152/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния имот и е ползвал
доставяната в него през исковия период топлинна енергия за стопански нужди, но не е
сключил с ищцовото дружество договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди. Сочи, че като е ползвал и не е заплащал доставяната му топлинна енергия, той се е
обогатявал за сметка на дружеството. Излага, че ответникът е бил длъжен да заплаща
доставяната топлинна енергия в 20-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията, но е изпаднал в забава. Посочва, че дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвано от
****, като са издавани изравнителни сметки въз основа на действителния разход на уредите
1
за дялово разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Излага, че договор с ищеца не е сключен по вина
на последния. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия при твърдения, че през
исковия период имотът е бил необитаем и в него не е потребявана топлинна енергия.
Оспорва да е изпаднал в забава при твърдения, че не е получавал фактури от ищеца, нито
покана за плащане. Оспорва претенцията за стойността на услугата дялово разпределение
поради липса на доказателства за извършване на услугата, при положение че имотът е бил
необитаем и в него не е имало потребление на топлинна енергия, както и поради липса на
доказателства за извършването й от ищеца или за заплащането й от него, поради което
счита, че не е налице негово обедняване с нейната стойност. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност, като счита, че приложима е 3-годишната давност. Моли за отхвърляне
на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач на страната на ищеца **** не изразява становище по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7152/2023 г. по
описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в законоустановения срок,
при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни
предели на заявлението и издадената заповед.
Ищецът обосновава вземането си за стойността на доставяната топлинна енергия при
твърдения за неоснователно обогатяване на ответника с тази стойност, доколкото той е имал
качеството на потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но не е подписал писмен
договор, като е ползвал доставената в имота му топлинна енергия, без да я заплаща, поради
което е налице обогатяване на същия, обедняване на ищеца, като имущественото
разместване е осъществено при липса на валидно основание за това. Следователно искът за
цената на доставената топлинна енергия е с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва
следните правно релевантни факти: обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които
произтичат от един общ факт или обща група факти, и това разместване на блага да е
настъпило без основание. Доказателствената тежест за установяване на първите три
обстоятелства е за ищеца, а при тяхното доказване ответникът следва да установи наличието
на валидно основание за имущественото разместване.
Не се спори по делото, че процесният имот е предназначен за задоволяване на
небитови нужди, още повече че ответникът е подал пред ищеца заявление за сключване за
него на договор съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
2
нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София. Съгласно чл. 149, ал. 1, т.
3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при
общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия
за небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а ДР ЗЕ „небитов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди. В случая с Определение № 28380/14.08.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че за имота не е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди. Ако топлопреносното предприятие е доставило топлинна енергия в имота
през исковия период, но липсва възможност да търси стойността й на договорно основание,
в качеството си на обеднял то разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма се
осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго въпреки
липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
В случая от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно, се изяснява, че сградата – етажна собственост, в която се
намира апартаментът, през процесния период е била присъединена към топлопреносната
мрежа, което се потвърждава и при съвкупна преценка на писмените доказателства на л. 34
– 39, л. 42 – 43, л. 45 и л. 48 от делото. Вещото лице посочва, че през процесния период в
имота не е ползвана топлинна енергия за отопление на имот, нито топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване, като показанията на апартаментния топломер и на двата
водомера за топла вода са били нулеви, а въпреки неосигурения достъп за отчитане за
единия отчетен период не е начислявана служебна топлинна енергия по максимален
специфичен разход на сградата, нито служебно количество топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване, но за имота е начислявана по нормативно установена формула
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е разпределяна между всички
абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Установява
се, че през различни части от исковия период в абонатната станция е имало два различни
общи топломера, като за първия липсва свидетелство за метрологичен контрол, поради което
за периода до датата на замяната му използваният общ топломер е бил с неясна годност
поради липса на свидетелство за метрологична проверка и вещото лице не може да потвърди
разпределената на абоната топлинна енергия и съответстващите й суми за периода от м.
07.2020 г. до 13.04.2021 г. Вещото лице не е установило други нарушения при измерването и
отчитането на доставяната топлинна енергия.
Следователно от заключението на съдебно-техническата експертиза се изяснява, че
през част от исковия период – от 14.04.2021 г. до 30.04.2022 г. в процесния имот е
извършвана реална доставка на топлинна енергия – такава, отдавана от сградната
инсталация, поради което възраженията на ответника, че в имота не е ползвана топлинна
енергия, са неоснователни. Щом е налице реална доставка на топлинна енергия, която не е
била заплатена на продавача, налице е обедняване на същия.
При определяне размера на ищцовото обедняване следва да се вземат предвид не
3
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, но при съобразяване на допуснатото нарушение при измерване на
постъпващата в абонатната станция топлинна енергия за част от исковия период. Ето защо
при определяне размера на дължимата за имота цена съдът кредитира напълно заключението
на съдебно-техническата експертиза в частта, в която вещото лице посочва различна от
изчислената от ФДР стойност на доставената топлинна енергия. Следователно дължимата
цена за доставената в имота през периода от 14.04.2021 г. до 30.04.2022 г. топлинна енергия,
с която **** е обедняло, възлиза на 239.04 лв.
По отношение на обогатяването на ответника съдът намира следното:
В случая с Определение № 28380/14.08.2023 г. е обявено за безспорно, че през исковия
период ответникът е бил собственик на апартамент ****, находящ се в ****, с абон. № ****.
При липса на доказателства през този период трето лице да е ползвало имота, съдът приема,
че именно ответникът в качеството на собственик се е обогатил със стойността на
доставената и потребена в него топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, през
периода от 14.04.2021 г. до 30.04.2022 г., спестявайки си разходите за нейното заплащане.
По делото не се установи наличието на основание за имущественото разместване.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно.
Доколкото вземането за стойността на доставената топлинна енергия в случая произтича от
неоснователно обогатяване, а не е на договорно основание, приложима е общата 5-годишна
давност, която очевидно не е изтекла към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 09.02.2023 г.
Поради горните съображения искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за стойността
на доставената топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 239.04 лв. и за периода
от 14.04.2021 г. до 30.04.2022 г., а за разликата до пълния предявен размер и за останалата
част от исковия период следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Върху посочената
сума ответникът дължи и законната лихва, считано от 09.02.2023 г. до окончателното
плащане.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Според чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. В случая главното вземане на ищеца произтича от неоснователно
обогатяване и задължението не е с определен срок за изпълнение, поради което длъжникът
изпада в забава след покана от страна на кредитора. Въпреки указанията до ищеца, дадени с
Определение № 28380/14.08.2023 г., ищецът не доказа ответникът да е бил канен да плати
задължението си за стойността на доставената топлинна енергия, респ. не е установено
изпадането на ответното дружество в забава, поради което предявеният акцесорен иск
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за стойността на услугата дялово разпределение съдът намира,
че щом услугата е извършвана от ****, което се установява от заключението на съдебно-
4
техническата експертиза и от представените от това дружество писмени доказателства, то
ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира вземане за тази услуга, защото
не той е обеднял с нейната стойност. Доказателства за противното не са представени,
въпреки изричните указания на съда, дадени с Определение № 28380/14.08.2023 г.
Следователно искът за цената на услугата за дялово разпределение е неоснователен, респ.
неоснователен е и акцесорният иск за мораторна лихва върху нея.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно: за исковото
производство сумата от 233.75 лв., включваща: 13.75 лв. – държавна такса, 165 лв. – депозит
за вещо лице, 55 лв. – юрисконсултско възнаграждение, а за заповедното производство
сумата от 41.25 лв., включваща: 13.75 лв. – държавна такса, 27.50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на ответника се дължи юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно сумата от 45 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, дължи на *****, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 239.04
лв. – стойност на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в ****, с
абон. № ****, за периода от 14.04.2021 г. до 30.04.2022 г., с чийто размер ответникът се е
обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 09.02.2023 г. до
окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7152/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ,
както следва: иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за стойността на доставената
топлинна енергия – за разликата над 239.04 лв. до пълния предявен размер от 362.75 лв. и за
периода от 01.07.2020 г. до 13.04.2021 г.; изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 43.66 лв. – мораторна лихва за периода от 31.12.2020 г. до 31.01.2023 г.; изцяло
иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 22.83 лв. – стойност на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2020 г. до м. 09.2021 г., с чийто размер
ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от
09.02.2023 г. до окончателното плащане; изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 4.55 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 31.01.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ****, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: ****, да заплати на *****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
****, сумата от 233.75 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 41.25 лв. –
разноски за заповедното производство.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК *****, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: ****, да заплати на ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, сумата от 45 лв. – юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на **** като трето лице – помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6