О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2016 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
СЪДИЯ: МАЯ НЕДКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2148 по описа за
2014
г.,
за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 7513/14.03.2016г., подадена
от А.М.А. и Н.Л.А., чрез адв. И.И.
с искане бъде изменено Решение № 202/19.02.2016 г. по настоящето дело в частта
за разноските, като същите, присъдени в полза на ищците бъдат намалени
съразмерно с уважената част от исковете, до предвидените минимални размери в
Наредба № 1 от 09 юли 2004г.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозиран писмен отговор от насрещните страни И.Й.М. и И.Й.М.,
чрез адв. К. Танев, в който се излага становище за
неоснователност на молбата и се моли за нейното отхвърляне по съображение, че
присъдените размери на дължимите разноски са съобразени с уважената част от исковете.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Молбата за присъждане на разноски в производството е
заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима.
Производството е образувано по предявени от И.Й.М. и И.Й.М.
чрез адв. К.Т. срещу Н.Л.А. и А.М.А., искове:
1. Иск за разваляне на договор за покупко
– продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален
акт № 111, том II, рег.№ 4084, дело № 311 от 2008 г. по описа на Борис Василев
- Нотариус, с район на действие Варненски районен съд, вписан в регистъра на
Нотариалната Камара под № 124 , с който ищците закупуват от Н.Л.А. и А.М.А.,
недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 10, находящ се в гр. Варна, ул.
„Любен Каравелов" № 3, ет.5, със застроена площ от 70.48 кв. метра,
състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня- тоалет, две тераси,
при граници: ап. № 11, стълбищна клетка, калканен зид, ул. „Любен Каравелов", ведно с
прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 8 със застроена площ от 8.55 кв. метра, при
граници на същото: избено помещение № 7, избено помещение № 9, коридор, заедно
с 15,77 кв. метра идеални части от общите части на сградата, представляващи
5.5354 % ид. части, както и 10.22 кв. м. ид. ч. от правото на строеж върху дворното място, в което е
построена сградата и 17,38 кв. м, ид. части от
дворното място, в което е построена сградата, представляващо УПИ XIV-10 в кв.
729 по плана на 3-ти микрорайон на гр. Варна, цялото с площ от 510 кв. м., при
граници: ул. „Л. Каравелов", ул. „Братя Миладинови" и имот пл. №11,
на основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД.
2. Иск за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от 122 531, 58 лв. на основание чл. 55 ал.1
т.3 от ЗЗД вр. чл. 189 ЗЗД представляваща сбора от:
-75 532,70 лева –цена заплатена по Договор за покупко – продажба обективиран в
Нотариален акт Нотариален акт № 111, том И, per. №
4084, дело № 311 от 2008 г. по описа на Борис Василев – Нотариус, с район на
действие Варненски районен съд, вписан на в регистъра на Нотариалната Камара
под № 124;
- 2 784,99 лева - заплатени разноски по сключения договор
за покупко -продажба - /държавна такса и местен
данък/;
-584,15 лева с ДДС - нотариална такса по учредената
договорна ипотека, съгласно т.8 от Тарифа за нотариалните такси към ЗННД,
-294,32 лева - представляваща държавна такса за вписване
на Договорната ипотека в Агенция по Вписванията - Имотен регистър.
-7034 лева - съдебно - деловодни разноски, които
ищците са били осъдени да заплатят
съгласно влязло в сила решение постановено по гр. д. № 1816 по описа за 2008 г.
на Варненски окръжен съд.
-2 548 лева с еврова
равностойност 1 302,72 евро - застрахователна премия по задължителна
застраховка на имущество към Застрахователна компания „Уника"
АД,
-33 753, 42 лв., чиято еврова
равностойност е 17 257,85 евро представляващи заплатените лихви по Договор
за кредит от 19.03.2008 г., сключен с „Райфайзенбанк" ЕАД;
3. Иск за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от 57467.30 лева – обезщетение за претърпени
вреди, вследствие на неизпълнението, представляващи претърпяна загуба и
пропуснати ползи, представляващи пряка
и непосредствена последица от неизпълнението на задължението на продавача по договора, на
основание чл. 189 ал.1 изр.3 вр. чл. 191 ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, върху
всяка от тези суми, считано от датата на подаването на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД .
С Решение № 202/19.02.2016г. Варненският окръжен съд се е
произнесъл, като е уважил иска с правно основание чл. 189, ал. 1 пр. 1, вр. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора за покупко - продажба и
е охтвърлил другите два обективно кумулативно
съединени иска с основание чл. 55 ал.1 т.3 от ЗЗД вр.
чл. 189 ЗЗД и основание чл. 86 от ЗЗД.
При постановяване на съдебното решение съдът се е
произнесъл и по претендираните от страните разноски,
съгласно представените списъци по чл. 80 от ГПК и приложените доказателства за действителното
им извършване, като присъдените суми са съобразени съответно с размерите на уважените и отхвърлени искове. С оглед
обстоятелството, че един от трите предявени иска е уважен, а другите два са
отхвърлени, съдът е приел, че поради липсата на изрична уговорка каква част от
платените адвокатски възнаграждения е уговорена за всеки един от исковете,
следва да се приеме, че сумите са разпределени по равно за правна помощ и
процесуално представителство по всеки един от тях.
Анализът на нормативното предписание на чл. 78, ал. 5 от ГПК налага извод, че за да се намали възнаграждението следва да са налице две
кумулативно предвидени предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и искане на
насрещната страна. Липсата на първата предпоставка (материалноправна
по своя характер) ще обуслови извод за неоснователност на направеното искане за
присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение. Липсата
на втората предпоставка (процесуалноправна по своя характер) е пречка съдът да
присъди по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение, дори когато е
констатирал, че то е прекомерно, защото законът не го е овластил
по своя инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК. Тъй като
молителите не са направили възражение за прекомерност в преклузивния
срок, то искането им за намаляване на присъденото възнаграждение, което в
настоящия случай е съобразено с уважената част от исковете, се явява недупостимо.
С оглед на изложеното, съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК, е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №
7513/14.03.2016г., подадена от А.М.А. и Н.Л.А., чрез адв.
И.И. с искане бъде изменено в частта за разноските Решение
№ 202/19.02.2016 г. по гр. дело № 2148/2014 г. по описа на ВОС
Определението
подлежи на обжалване с частна
жалба пред Варненски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: