Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

13.12.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

20.11

Година

2019

В закрито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Мария Божкова

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Геориева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

181

по описа за

2019

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от С.Р.Х. от ***, действащ чрез пълномощник, против Решение № 96/04.07.2019 г., постановено по АНД № 150/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия *** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на С.Р.Х. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, извършено на 05.04.2019 г. на път *** *** км. ***, ***, посока от *** към ***.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Момчилград е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Счита, че първоинстанционният съд недопустимо е смесил две различни норми на ЗДвП, а именно разпоредбите на чл. 21, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП като липсвали мотиви относно това, по кой от двата текста е прието, че е извършено административното нарушение. В този смисъл твърди, че не ставало ясно от кои доказателства се установявало наличието на пътен знак В26 на мястото на нарушението. Развива подробни съображения относно ирелевантността на  съдържащата са по делото снимка на пътен знак – клип № ***.

Въвежда доводи за допуснати нарушения на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение/Наредбата/, изразяващи се в липсата на приложена към административната преписка снимка на разположението на техническото средство, чието наличие било задължително по силата на императивната норма на чл. 10 от Наредбата.

Релевира възражения относно изискуемото съдържание на приложения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, като счита, че същият не съдържа задължителните реквизити, изрично изброени в горецитираната подзаконова норма.

 Излага съображения, че в нарушение на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., при отчитане на наказуемата скорост не е приспадната максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен надзор.

В заключение въвежда доводи за материалноправна незаконосъобразност на процесния ЕФ, обосновани с противоречие на съдържанието му със ЗАНН и ЗДвП. Счита, че за констатираното нарушение е следвало да бъде съставен АУАН и НП, а не електронен фиш.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 96/04.07.2019 г., постановено по АНД № 150/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което да постанови решение по същество, с което да отмени Електронен фиш за налагане на глоба серия *** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на С.Р.Х. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Георгиева излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение е установено по безспорен начин, като не са налице нарушения при установяване на нарушението и налагане на административното наказание.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон,  необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Момчилград е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия *** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на С.Р.Х. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, извършено на 05.04.2019 г. на път *** *** км. ***, ***, посока от *** към ***.  

Първоинстанционният съд е приел, че нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото електронния фиш нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, управлявайки МПС със скорост от 71 км/ч, при разрешена такава от 50 км/ч, което ограничение е било въведено с пътен знак В 26.

Изложил е мотиви, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в случая са неприложими правилата на ЗАНН.

Районният съд е извършил преценка на представените по делото доказателства, след която е приел, че приложените веществени доказателствени средства установяват точното място на извършване на нарушението, посоката на движение на превозното средство, датата и точния час на осъществяване на деянието, както и регистрационния номер на МПС. Изложил е мотиви относно релевантните редакции на нормите на ЗДвП и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., относно възможността установяването на нарушението с АТС или система, издаването на ЕФ в отсъствието на контролния орган и на нарушителя, както и отпадането на изискването контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, участъкът от пътя, на който се осъществява контрол спазването на правилата за движение чрез АТСС.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на С.Р.Х. от *** са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното ЕФ нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

Обжалваният ЕФ е по образец и със съдържание, съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в него е посочена ОД на МВР – Кърджали, като териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия с установено нарушението и която се явява негов издател.  Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/Наредбата/, въвеждаща изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да се попълва протокол съгласно приложението. В ал. 2 на цитираната разпоредба е регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък". Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС рег. № ***/*** г. е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта, както и автомобила, на който е поставено мобилното АТСС. Безспорно в случая към протоколът не е приложена снимка на разположението на уреда, което очевидно е в разрез с изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, но този пропуск не представлява съществено нарушение от категорията на абсолютните и не опорочава нормативно уредените условия и ред за използване на АТСС за контрол на правилата на движение по пътищата, до степен, която да доведе до отмяната на издадения вследствие на това ЕФ.

Следва да се отбележи, че с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г. е налице изменение на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като чл. 7 от нормативният акт, регламентиращ изискването местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24, като пътният знак Е24 да се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи, е отменен. С други думи към датата на процесното нарушение е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава с преносим пътен знак Е24 и разположението му да се документира със снимка.

За съда е несъмнено, че е осъществено нарушение на ЗДвП извън населено място – на път *** *** км. ***, ***, посока от *** към ***, изразяващо се в движение със скорост над разрешената, въведена с пътен знак В26, поради което законосъобразно констатираното превишаване на скоростта е посочено като нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и съответно за извършеното деяние е приложена и санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Налични са и доказателства за наличието пътен знак, с който е въведено ограничението на скоростта – Клип № ***, радар № *** от 05.04.2019 г., като очевидно патрулният автомобил, в който е било монтираното АТСС е бил позициониран след пътния знак и е осъществявал контрол върху движещите срещу него ППС, за които знакът В26 е въвеждал ограничението на скоростта. В този смисъл неоснователни са доводите в жалбата за неясното на въведеното ограничение и разположението на знака. Приложените към делото Клип № ***, радар № *** от 05.04.2019 г. и Клип № ***, Радар № *** от 05.04.2019 г., дават яснота относно посоката на движение, наличието на пътния знак, разположението полицейският автомобил и заснетото МПС, което съпоставимо със съдържанието на Протокол за използване на АТСС рег. № ***/*** г., установяват по несъмнен начин, описаното в ЕФ нарушение на ЗДвП.

Спазено е и изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, а именно приспадната е максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като отчетената от техническото средство скорост от 74 км/ч е намалена с 3 км/ч и е приета за наказуема скорост от 71 км/ч, посочена в процесния ЕФ, което с установяват при съпоставяне на съдържанието на Клип № ***, Радар № *** от 05.04.2019 г. и Електронен фиш за налагане на глоба № ***.

Видно от приетите от районния съд писмени доказателства - Протокол за използване на АТСС рег. № ***/*** г. и Клип № *** от 05.04.2019 г., нарушението е било констатирано с автоматизирано техническо средство TFR1-M № ***, което съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № ***, издадено от Български институт по метрология, отговаря на изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Касационният състав изцяло споделя доводите на районния съд относно значението и функциите на електронния фиш – установителна и санкционна, правното му действие и мотивите в частта им, касаещи предвидените в ЗДвП специални изисквания за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване, поради което за тях не важат общите изисквания на ЗАНН.

Неоснователни се явяват и въведените от касатора доводи за смесване на две различни норми от ЗДвП, а именно разпоредбите на чл. 21, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, обосновани с липса на мотиви в оспореното решение относно това, по кой от двата текста е прието, че е извършено административното нарушение. В този връзка в атакуваното решение/ на стр. 2 и стр. 5/ са изложени мотиви, че констатираното нарушение на ЗДвП е такова по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, което макар и не съвсем прецизно, по никакъв начин не създава неяснота относно нормата която е нарушена и за какво конкретно нарушение се налага административното наказание, още повече, че съдът изрично е посочил, както следва: „процесното административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП/където е посочена различната от разрешената скорост на движение извън населено място за съответния вид МПС, установена с пътен знак В26/“.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от С.Р.Х. от *** за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Момчилград като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 96/04.07.2019 г., постановено по АНД № 150/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.