№ 38654
гр. София, 17.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110148036 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
Постъпило е искане от ищеца „И***************с“ ЕООД от 19.08.2025г. за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Иска се от една
страна да се увеличи размерът на присъдения на ищеца размер на юрисконсултското
възнаграждение съгласно редакция от 2025г. на Наредбата за заплащане на правната помощ,
като юрисконсултското възнаграждение за заповедното производство да се определи в
размер на 80 лева, а за исковото производство – в размер на 250 лева, като вземе предвид че
делото е с правна и фактическа сложност. От друга страна се иска намаляване на
присъденото в тежест на ищеца адв. възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА и същото
да бъде намалено до 300 лева. Последното искане се аргументира с това, че процесуалният
представител на ответника не е се явил в открито съдебно заседание, не са направени
доказателствени искания, по делото не е изслушана експертиза, а също така е направено и
позоваване на решение на СЕС по дело C – 438/2022г.
Постъпило е искане от адв. Ю. Г., упълномощена от ответника Г. К., от 28.08.2025г. за
изменение на решението в частта за разноските относно присъдения на основание чл.38, ал.2
ЗА размер на адвокатското възнаграждение. Искането е мотивирано с това, че са предявени
права въз основа на недействителен договор, акцентира се на обема на предоставената
правна помощ – представяне на писмен отговор, депозиране на допълнително становище и
процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание. Възразява се и
срещу определения размер от 50 лева на адв. възнаграждение за заповедното производство,
като е извършено позоваване на минимума по чл.7, ал.7 от Наредбата за възнаграждения на
адвокатска работа. Позовава се и на неравноправност на страните, а именно ответникът е
потребител, а ищцовото дружество – търговец.
Ищецът „И***************с“ ЕООД е подал отговор на искането на адв. Ю. Г., като
го оспорва. Позовава се на това, че съдът е длъжен служебно да следи за нищожност на
договорни клаузи. Подаване на възражението по чл.414 ГПК се извършвало чрез попълване
1
на бланка, за което не се изисквало специални правни знания. Освен това не било доказано,
че ответникът е материално затруднено лице.
Софийският районен съд, след като взе предвид направеното искане по чл.248 ГПК,
подадения отговор и доказателството по делото, съдът намира следното :
По искането по чл.248 ГПК на ищеца „И***************с“ ЕООД :
Искането е направено в срока по чл.248 ГПК от легитимирана страна и поради това е
допустимо.
Неоснователно е искането за увеличаване на присъденото на ищеца юрисконсултско
възнаграждение, защото редакцията на Наредбата за правната помощ съгласно ДВ бр.53, на
която ищецът се е позовал, не е приложима към настоящия момент, защото влиза в сила
едва на 01.10.2025г. При това е приложима редакцията съгласно бр.74 ДВ от 2021г., съгласно
която минималният размер на юрисконсултското възнаграждение за исковото производство е
100 лева - чл.25, приложима редакция бр.74 ДВ от 2021г., НЗПП, а за заповедното
производство минималният размер на възнаграждението е 50 лева - чл.27, приложима
редакция бр.74 ДВ от 2021г., НЗПП). Няма основание в случая да се определя размер на
юрисконсултското възнаграждение над минималния размер – материалният интерес не е
висок, разглеждането на делото е приключило в едно заседание, не са събрани други
доказателства освен писмени.
Неоснователно е искането за намаляване на адв. възнаграждение, присъдено на
процесуалния представител на ответника на основание чл.38, ал.2 ЗА. Съгласно решение на
СЕС по дело C – 438/2022г. размерите на възнагражденията, определени в НМРАВ (сегашно
наименование „Наредба за възнаграждения на адвокатска работа“), не са обвързващи за
съда. Те могат да служат само за ориентир при определяне на справедлив и обоснован
размер на адв. възнаграждение. При определяне на размера на адв. възнаграждение съдът се
ръководи от цената на предоставените услуги (която трябва да е справедлива и обоснована),
вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото – в такъв смисъл е определение № 3539 от
9.07.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2420/2024 г., II г. о., ГК, определение № 50015 от
16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., ТК.
В случая съдът макар и необвързан от Наредба № 1/09.07.2004г., същият не е
задължен да определя адв. възнаграждение под определените в Наредбата размери.
Проявена е процесуална активност на адвоката на ответника – подаден е пространен отговор
на исковата молба, с който са развити доводи за недействителност на процесния договор за
кредит и отделни негови клаузи, подаденото е и допълнително становище. Освен това
адвокатската услуга е високо квалифицирана и размерът на адвокатското възнаграждение
следва да се обоснован. По довода на ищеца, че няма доказателства за хипотезата, на която е
предоставена правната помощ по чл.38, ал.1 ЗА, следва да се посочи, че условие за
присъждане на адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА е представянето на договор за
безплатна правна помощ и съдействие с посочване на основанието, на което е уговорено
2
правната помощ да се предоставя безплатно, без да е необходимо да се доказва основанието
за бевъзмездността на правна помощ - определение № 4433 от 7.10.2024 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 280/2024 г., III г. о., ГК, определение № 45 от 22.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4456/2019 г., III г. о., ГК.
Предвид горното искането по чл.248 ГПК на ищеца е неоснователно и следва да се
отхвърли.
По искането по чл.248 ГПК от адв. Ю. Г., процесуален представител на ответника:
Искането е направено в срока по чл.248 ГПК от легитимирана страна и поради това е
допустимо.
Предмет на въведеното с исканията по чл.248 ГПК оспорване е решението в частта, в
която съдът е присъдил на основание чл.38, ал.2 ЗА адв. възнаграждение за процесуалното
представителство на ответника.
Съгласно решение на СЕС по дело C – 438/2022г. размерите на възнагражденията,
определени в НМРАВ (сегашно наименование „Наредба за възнаграждения на адвокатска
работа“), не са обвързващи за съда. Определените в наредбата размери могат да служат само
за ориентир при определяне на справедлив и обоснован размер на адв. възнаграждение. При
определяне на размера на адв. възнаграждение съдът се ръководи от цената на
предоставените услуги (която трябва да е справедлива и обоснована), вида на спора,
интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото – в такъв смисъл е определение № 3539 от 9.07.2024 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 2420/2024 г., II г. о., ГК, определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. №
1908/2022 г., I т. о., ТК.
В случая за заповедното производство съдът приема, че не се следва адв.
възнаграждение по – високо от определеното в размер на 50 лева. Следва да се има предвид
че съгласно актуалната редакция на Наредба № 1/09.04.2004г. за възнаграждения на
адвокатска работа адвокатските възнаграждения нямат минимум, което следва както от
решението на СЕС по дело C – 438/2022г., така и от редакцията на нормата на чл.1 ( ДВ, бр.
14 от 2025 г.) от Наредба № 1/09.07.2004г. Противно на поддържаното в искането,
възнаграждението на длъжника в заповедното производство не се определя по начина,
предвиден в нормата на чл.7, ал.7, ал.2 НМРАВ. Изрично в нормата на чл.7, ал.7 НМРАВ е
посочено, че в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се
определя по правилата на ал. 2 на чл.7. При това следва, че нормата на чл.7, ал.7 НМРАВ е
приложимо само за „издаване“ на заповед за изпълнение, т.е. спрямо заявителя, който е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и съответно е неприложимо спрямо
длъжника относно подаване на възражение по чл.414 ГПК. Това разрешение е съобразено с
обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да отговаря на
изискванията на редовна искова молба (арг. чл.410, ал.2 ГПК), а възражението срещу
заповедта за изпълнение се подава по образец, връчван на длъжника заедно със заповедта за
изпълнение, и за него не се изисква обосновка. Отделно от това следва, че се посочи, че
възражението по чл.414 ГПК единствено препятства влизането в сила на заповедта за
3
изпълнение, като длъжникът не е задължен да изчерпи възраженията си срещу предявените
права, а разполага с възможност да разгърне правото си на защита в исковото производство
при подаване на отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. От изложеното следва, че
обемът на предоставяната правната помощ и съдействие при подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение и при подаване на възражение по чл.414 ГПК не е
равностoен и затова не може да бъде остойностяван по еднакъв начин.
В исковото производство не се дължи адв. възнаграждение над определения от съда
размер съгласно НВАР, като се вземе предвид че делото не се отличава с висока правна и
фактическа сложност - разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно
заседание, не са събирани други доказателства освен писмени, по спорните правни въпроси
за неравноправните клаузи по потребителски договор за кредит вече има обилна съдебна
практика, вкл. и решения на СЕС по преюдициални запитвания. В случая не е осъществено
процесуално представителство в открито съдебно заседание. Предвид изложеното
неоснователно е искането да се завиши присъденото за настоящото производство адв.
възнаграждение в размер, надвишаващ този, определен в НВАР.
Предвид горното искането е неоснователно и следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.248 ГПК на „И***************с“ ЕООД за изменение
на решение от 09.08.2025г. по гр.д. № 48036/2024г. на СРС, 64 –ти състав в частта за
разноските.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.248 ГПК на адв. Ю. Г., упълномощена от ответника Г. К.,
за изменение на решение от 09.08.2025г. по гр.д. № 48036/2024г. на СРС, 64 –ти състав в
частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4