№ 1459
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20251000501321 по описа за 2025 година
э
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1427 от 12.03.2025г., постановено по гр.д. № 3262/2023г. по описа на
СГС, ГО, 1-ви състав, е частично уважен иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД,
като СТОЛИЧНА ОБЩИНА е осъдена да заплати на Г. Т. М. сумата от 15 000лв.
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие увреждане, настъпило на 27.09.2022г. на тротоар в ж.к.Младост 1 до
бл.11, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2022г. до окончателното
й изплащане, както и сумата 1480.20лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечението, ведно със законната лихва от 11.01.2023г. до
изплащането.
Със същото решение е отхвърлен иска за разликата над сумата 15 000 лева до 40
000лв. и за законна лихва за периода 27.09.2022г.-10.01.2023г. като неоснователен.
Присъдени са разноски, като СО е осъдена да заплати на адв. А. Х. Г.- САК, адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 1891.77лв., а по сметка на СГС на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 959.21лв.
По компенсация Г. Т. М., е осъден да заплати на Столична община разноски по делото от
90.41лв. на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
1
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото.
Жалбоподателят-ищец Г. Т. М. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
за разликата над сумата 15 000 лева до 40 000 лв. и моли съда да го отмени, като уважи
предявения иск за неимуществени вреди изцяло. Твърди, че на 27.09.2022г. сутринта в гр.
София, вървейки от лявата страна на бл.11 по десния тротоар в гр. София , ж.к. „ Младост -1
„ с посока на движение от бул.„ Цариградско шосе „ към бл.24В стъпва с левия си крак в
дупка, образувана от нарушена тротоарна повърхност, управлението и поддържането на
които е възложено на CO, пада и резултат от падането получава множество травми:
счупвания на други части на подбедрицата , множествени счупвания на подбедрицата ,
закрито в ляво, RSOM cum placae , открити рани на други части на подбедрицата , счупване
в областта на лява глезенна става. В следствие на извършената операция е получил открита
рана с размери 3X7 см. с неравни некротични ръбове, слабо кървящи по латералната
повърхност. Съдът правилно констатира, че получените увреждания са в причинно-
следствена връзка с неизпълнението на задължението на общината да управлява общинската
пътна мрежа с грижата на добър стопанин - чл.19 ал.1 т.2 ЗП, както и неизпълнение на
задължението на CO да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за
препятствия по него и да ги отстрани в най-кратък срок. Въпреки това е присъдил
обезщетение, което не съответства на принципа на справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД. От
дадените разяснения на вещото лице по допуснатата СМЕ откритата рана с размери 3X7 см.
с неравни некротични ръбове, слабо кървящи по латералната повърхност не е в пряка
причинно - следствена връзка с процесното събитие, но е в причинна връзка с направената
операция на ищеца във връзка с получените увреждания. От описаните травматични
увреждания Г. М. е търпял, продължава да търпи и ще търпи в бъдеще болки и страдания,
които са били в най - силен интензитет през първите около 6 ( шест ) месеца след инцидента.
Твърди, че към настоящият момент не се е възстановил физическите травми и от
психическата травма, които са му причинени от процесното произшествие. Претендира
разноски, включително и адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата.
Жалбоподателят-ответник СТОЛИЧНА ОБЩИНА оспорва решението в неговата
осъдителна част изцяло и моли съда да го отмени и отхвърли предявените искове изцяло.
Изтъква факта, че ищецът не доказал по категоричен начин чрез т.нар пълно доказване
(изключващо Всякакво съмнение), че причина за процесното увреждане е осъществено на
27.09.2022г. стъпвайки в дупка, образувана от разрушена тротоарна повърхност и липсващи
плочки, в непосредствена близост до шахта в гр. София, на десния тротоар в кв. Младост 1
до блок 11. Според съда причинно - следствената връзка между инцидента и увреждането на
ищеца е доказана с показанията на свидетеля, а компрометирания участък се установява и от
представените по делото снимки от ищеца (оспорени от ответната страна). В исковата
молба ищецът, твърди, че инцидентът е настъпил на 27.09.2022г. около 08:00ч. докато при
постъпване в УМБАЛ „Царица Йоанна - Исул" ЕАД на 27.09.2022г. от 09:22ч., лично ищецът
2
твърди, че преди 4 дни стъпвайки накриво у дома трамвирал лява глезенна става, съгласно
представен лист за преглед на пациент от УМБАЛ „Царица Йоанна - Исул" ЕАД с №017915
на втората страница ясно ищецът е посочил „преди 4 дни стъпвайки накриво у дома
травмирал лява глезенна става". Също така по-надолу в текста е посочено, че „Пациентът
категорично отказва към момента предложената му хоспитализация и оперативно лечение и
предложената му гипсова имобилизация.." В приложената по делото Епикриза
№32675/2022г. от УМБАЛ „Софиямед" от 02.10.2022г. 17:25ч. лично ищецът при снемане на
анамнезата е посочил, че „Постъпва в СПО на собствен ход. Съобщава, че на 24.09, се
спънал и паднал", т.е. не е паднал на 27.09. и не е паднал на навън. От събраните по делото
доказателства чрез представени писмени документи и гласни доказателствени средства не се
установява на 27.09.2022г. ищецът изобщо да е претърпял какъвто и да било инцидент на
соченото от него място. Ищецът не е доказал настъпване на събитието на твърдяното в
исковата молба място. В рамките на процеса категорично се установява единствено, че
инцидентът е битов и е настъпил в дома на ищеца, а не на мястото твърдяно в исковата
молба. Оспорва извода на съда, че съставените документи от болничното заведение
представляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща съда
доказателствена сила и не удостоверяват извънсъдебно признание на ищеца за неизгодни
факти относно мястото и времето на инцидента. Не се установява причинна връзка между
твърдяното от ищеца падане на тротоара и претърпяното травматично увреждане. Според
заключението на вещото лице, установеното увреждане може да се получи при стъпване на
криво. Изводът за недоказаност на причинна връзка между полученото увреждане и
твърдяно падане на ищеца върху тротоарна настилка се подкрепя и от съдържанието на
медицинската документация, изготвена в УМБАЛ "Царица Йоанна - Исул" ЕАД. Според
анамнезата, съдържаща се в резултат от прегледа (лист 2) ищецът е постъпил в болницата -
преди 4 дни стъпвайки накриво у дома травмирал лява глезена става. Анамнезата съдържа
сведения от самия пациент при постъпването в лечебното заведение, от което следва, че той
е съобщил, че травматичното увреждане е по повод "битов инцидент". В лечебното
заведение ищецът не е съобщил за претърпяно падане на улицата в деня на посещението си,
от което да е получено увреждането. Твърди, че това обстоятелство косвено установява, че
травматичното увреждане е получено при други обстоятелства, а не при твърдяно падане на
тротоарната площ от лявата страна на бл. 11 по десния тротоар в кв.Младост. Това се
потвърждава и от факта, че ищецът е отишъл в УМБАЛ „Царица Йоанна - Исул" ЕАД, която
се намира в кв.Оборище - на 10 километра от твърдяното място на произшествието. Ако
увреждането е получено при падане в района ж.к. Младост 1, както се твърди, напълно
необяснимо е защо след злополуката е потърсил медицинска помощ в болница в Оборище, а
не в намиращите се много по- близо до мястото на произшествието лечебни заведения, като
УМБАЛ „Софиямед" ООД. Този факт е косвено доказателство, че травматичното увреждане
е претърпяно при обстоятелства, различни от твърдените в исковата молба, за които
обстоятелства не се установява, че са във връзка с неправомерно бездействие на органите на
ответника. В условие на евентуалност моли да бъде намален размера на присъденото
обезщетение. Претендира разноски.
3
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД.
Ищецът Г. М. твърди, че на 27.09.2022г. в гр.София, при движение по десния тротоар
в кв.Младост 1 с посока от бул.Цариградско шосе към бл.24в в края му се спънал с левия си
крак в несигнализирана и необезопасена дупка, образувана от разрушена повърхност,
липсващи и счупени плочки в непосредствена близост до шахта, при което паднал на земята
и получил увреждане, изразяващо се в счупвания на други части на подбедрицата,
множество счупвания на подбедрица закрито в ляво, RSOM cum placeae, открити рани на
други частни на подбедрицата. На 02.10.2022г. претърпял операция на лявата глезенна става,
след което на 21.11.2022г. постъпил по спешност с открита рана в областта на лявата
подбердица с извършена хирургичната й обработка, а през м.01.2023г. провел
рехабилитация. Твърди във връзка с така получените увреждания да е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и имуществени вреди,
представлавящи направени разходи във връзка с лечението, репарирането на които
претендира от ответника, в качеството на задължено по закон лице да ремонтира и поддържа
в изправност тротоара, като част то общинската пътна мрежа. Претендира сумата 40 000лв.
обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 1480.20лв. обезщетение за имуществени
вреди – направени разходи за лечение, ведно със законната лихва от 27.09.2022г. до
изплащането.
Ответникът СО оспорва исковете, като поддържа, че процесният тротоар се поддържа
в изправно и безопасно състояние, предвид което намира, че от страна на ищеца не са
ангажирани доказателства, от които да може да се направи обосновано заключение, че
твърдените от него травми са настъпили именно от спъване в липсващи плочки на улицата.
Оспорва и възникването, вида и характера на твърдените неимуществени вреди, както и
наличието на пряка причинно-следствена връзка между евентуални такива и проявено от
негови служители противоправно поведение. Евентуално оспорва размера на тази претенция
като прекомерен. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца, а именно липса на проявено внимание при придвижването по тротоара при
положение, че живее в близост и пътят му е познат. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни, евентуално същите да не се уважават в пълен размер.
Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 27.09.2022г. сутринта в гр. София, вървейки
от лявата страна на бл.11 по десния тротоар в гр.София, ж.к. „Младост -1„ с посока на
движение от бул.„Цариградско шосе„ към бл.24В Г. М. /на 51г./ стъпва с левия си крак в
дупка, образувана от нарушена тротоарна повърхност, управлението и поддържането на
които е възложено на CO, губи равновесие и пада, в резултат на което получава следните
травми, а именно : счупвания на други части на подбедрицата, множествени счупвания на
4
подбедрицата, закрито в ляво, RSOM cum placae, открити рани на други части на
подбедрицата, счупване в областта на лява глезенна става. Мястото, на което тротоарните
плочки и бордюра били неукрепени и разбити, не било обозначено или оградено, поради
което ищецът не очаквал, че преминаването от там крие риск.
Горното се установява въз основа на събраните гласни доказателствени средства, а именно -
показанията на св.Т. /очевидец/, разпитан в о.с.з. на 14.05.2024г., които съдът кредитира
напълно като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви. Свидетелят Т. не помни
точно датата, но било през септември 2022г. В показанията си сочи, че двамата с ищеца се
познавали, тъй като живеели в съседни блокове в кв.Младост 1, в близост до мястото на
инцидента. Рано сутринта пили заедно кафе в „Шел“, след което тръгнали за работа.
Вървели по тротоара, след което ищецът продължил по него покрай бл.11 и точно в
момента, в който се разделяли, Г. стъпил накриво с левия крак и паднал на земята. После
видял, че на мястото на тротоара има капак на шахта с разрушена цялост /като канавка/ и
около нея дупки и кабели, заради които човек може да пострада и по-сериозно. Помогнал му
да се изправи, защото Г. е по-тежък от него и повикал такси, с което веднага бил закаран в
ИСУЛ, а след прегледа същия ден му помогнал да се прибере у тях. В ИСУЛ го гипсирали.
Свидетелят сочи, че често минавал оттам, защото живее в бл.11 и знае за лошото състояние
на тротоара, без да му е известно дали ищецът е бил наясно с това и дали общината е била
уведомявана за компроментирания участък. После му помагал с пазаруването, тъй като Г.
живее сам. Други общи приятели също му помагали в битов план, той ходел с патерици и
много трудно се оправял. След около седмица болките му се увеличили и затова отишъл в
друга болница, където го оперирали. После му казал, че раната се отворила и имал
усложнения.
Видно от представения по делото снимков материал, около шахтата на мястото на тротоара
плочките са надробени, наредени произволно с множество неравности, дупки, пръст и
камъни. Съдът правилно и обосновано е кредитирал показанията на св. Т. относно
механизма на настъпване на травмата, тъй като са последователни, конкретни и се
подкрепят от медицинските документи по делото и заключението на СМЕ.
Представен е лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 017915, издаден от УМБАЛ „Царица
Йоанна-ИСУЛ“ гр.София, видно от който на 27.09.2022г. в 9.02ч. ищецът постъпил в
спешното отделение с оплаквания за болки, видим оток, хематом и затруднени движения в
областта на лява глезенна става. Посочено е на втората страница, че преди четири дни
стъпил накриво у дома и травмирал левия си глезен, а след извършената рентгенография е
установено, че има фрактура на заден триъгълник и медиален малеол на лява тибия с
дислокация и дисхиза на интеркосталната мембрана с поставена диагноза „счупвания
на други части на подбедрицата“. Отразено е, че състоянието му налага оперативно
лечение при деклариран отказ на ищеца от хоспитализация - по-надолу в текста е посочено,
че „Пациентът категорично отказва към момента предложената му хоспитализация и
оперативно лечение и предложената му гипсова имобилизация.."
Досежно този лист СО твърди, че е форма на извънсъдебно признание на неизгоден за
5
ищеца факт, а именно, че инцидентът е битов и настъпил по време и място различни от
описаните в ИМ. Съгласно решение № 250/21.11.2012г. по гр.д.№ 1504/2011 г. на III-то гр.
отд. на ВКС е прието единствено (без подробна аргументация и разяснения), че
медицинската епикриза, като официален писмен документ - изготвен от длъжностно лице в
кръга на службата му, удостоверяващ факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1
ГПК, има обвързваща формална доказателствена сила за съда. В мотивите към обжалваното
решение СГС не е приел нещо различно, а именно: Епикризата, като официален документ,
съставен от длъжностно лице, обвързва съда само за удостоверените в нея факти, които са се
осъществили пред него, тъй като съгласно чл.179, ал. 1 ГПК, официалният свидетелстващ
документ има материална доказателствена сила само за тези удостоверени в него факти,
които са осъществени от и пред автора на документа, и за извършените от него и пред него
действия. По тези съображения, основани на разпоредбата на чл.179 ал. 1 ГПК, в случая,
досежно мястото и времето на настъпване на травмата, листа за преглед не обвързва съда,
тъй като този факт не се е осъществил пред автора на документа, а е само възпроизведен от
него в документа. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че следва да се
отбележи, че е налице трайно установена практика на ВКС, съгласно която в тази част
документът е частен, а не официален свидетелстващ, респ. - не се ползва с обвързваща съда
формална доказателствена сила. Ето защо правилно е прието, че първият лист за преглед не
удостоверява извънсъдебно признание на ищеца за неизгодни факти относно мястото и
времето на инцидента. При съвкупен анализ на събраните доказателства, а именно
описаното от св.Т. лошо състояние на конкретния участък от тротоара, което съвпада са
представените снимки, факта, че веднага след инцидента го закарал в ИСУЛ, изчакал го и
после придружил до дома му, кореспондира с посочената в листа за преглед на пациент дата
27.09.2022г., като такава на увреждането и неговото естество, респ. възприетия от него
начин на увреждане не се изключва, а съответства на възможния такъв според заключението
на вещото лице по СМЕ. От друга страна доказателства за битов инцидент няма ангажирани
от страна на СО.
Представена е епикриза ИЗ № 32675/2022г., издадена от УМБАЛ „Софиямед“, видно от
която на 02.10.2022г. ищецът постъпил в болничното заведение с извършена на 03.10.2022г.
операция по открито наместване на счупването на лявата глезенна става и фиксиране
фрагментите с плака и винтове. В анамнезата, за която е посочено да е по данни на ищеца,
на 24.09.2022г. се спънал и паднал и прегледан в УМБАЛ Царица Йоанна-ИСУЛ“.
Впоследствие на 21.11.2022г. отново постъпил в УМБАЛ „Софиямед“ поради открита
рана в областта на лявата подбедрица с извършена хирургична обработка под анестезия, за
което е представена епикриза ИЗ № 39373/2022г., след това в периода 12.01.2023г.-
26.01.2023г. провел рехабилитация в СБПЛР „Панчарево“ ЕООД.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, депозирано на л.61 от
делото, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че вследствие на претърпяната злополука пострадалият е получил
счупвания на други части на подбедрицата, множествени счупвания на подбедрицата,
6
закрито в ляво, RSOM cum placae, открити рани на други части на подбедрицата, счупване в
областта на лява глезенна става. В следствие на извършената операция е получил открита
рана с размери 3х7 см. с неравни некротични ръбове, слабо кървящи по латералната
повърхност. Според вещото лице счупването в областта на лявата глезенна става е възможно
да бъде получено по посочения в исковата молба начин от стъпване накриво. Откритата рана
на лява подбедрица с неравни некротични ръбове не е получена при самото произшествие, а
представлява настъпило усложнение от операцията по поставяне на плаката и винтовете.
Лечението е продължило с проведена рехабилитация по раздвижване в началото на 2023г.
Според заключението на вещото лице лечебният и възстановителен период при ищеца е
продължил 4 месеца, като в първите 30 дни след инцидента и 15 дни от рехабилитацията
по раздвижване и постепенно натоварване на левия крайник е изпитвал болки с по-
интензивен характер. Наред с това се придвижвал с патерици за около 45 дни, създало личен
дискомфорт и затруднения в ежедневието, наложило подпомагането му от приятели и
близки според показанията на разпитания свидетел. Липсват данни за други усложнения или
трайни негативни последици за здравето или начина на живот. В о.с.з. обяснява, че белегът е
върху самата планка и често се случва отваряне на някои от винтовете, което налага
вторично затваряне.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод изпълнението на работата. В този
смисъл отговорността на ответника има обезпечително - гаранционна функция и произтича
от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Предявен е иск по чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на неправомерно бездействие, изразяващо се в ненадлежно
обезопасяване на компроментирана част от тротоар до бл.11 в кв.Младост 1 в гр.София.
САС констатира, че претърпените от пострадалия вреди подлежат на обезщетяване на
основание чл.49 ЗЗД, доколкото са свързани с човешка дейност по отстраняване на
неравности - липсващи и разбити плочки, находящи се по тротоар, която безспорно е
публична общинска собственост. В случая се търси отговорност на възложителя, която е
обективна и безвиновна, и произлиза от общото задължение на общината да поддържа
пътната настилка по улиците на София в изправност както в частта на пътното платно, така
и по прилежащите тротоари, където се предполага наличието на повече пешеходци.
“При деликта, когато едно лице действа и от това действие последват вреди, то дължи
обезщетение, ако действието му е противоправно, като вината се предполага. Когато едно
лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е
предприело действията, които е било длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата
грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да
не са дали очаквания резултат. Държавните органи, в т.ч. общините са длъжни да изпълняват
правомощията си, защото така те постигат целта на закона - добро управление на
7
съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона
действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят
вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с
дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение.", /в този
смисъл решение № 488/07.02.2012г. по гр.д.№ 899/2010г. по описа на ВКС, ІV Г.О.,
постановено по чл.290 ГПК/
Дали от събраните по делото доказателства може да се направи извод за противоправно
бездействие на ответника, предпоставящо отговорността му за вредите от станалия
инцидент, е въпрос от съществото на спора. В други решения на ВКС се приема, че когато
законът определя изискуемия резултат, който общината следва да постигне и щом в
крайна сметка не го е постигнала чрез създадената от нея организация, е налице
бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, тя носи отговорност.
СГС е приел, че процесната част от тротоара по протежението на улица е част от
инфраструктурната мрежа, а нормата на чл.30 ал.4 ЗП възлага в тежест на Общината
контрол върху изграждането, поддържането и ремонта й. Като не са констатирали проблем
на тротоара служителите на ответника са в неизпълнение на законово възложените им
задължения, поради което са налице предпоставките по чл.49 ЗЗД за ангажиране
отговорността на СО.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първа инстанция по следните
съображения:
Разпоредбата на чл.30 ал.4 и чл.31 ЗП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Наличието на неравен пътен участък,
независимо дали е на тротоара или на пътното платно представлява неосигуряване на
условия за безопасно движение по пътищата, съответно неизпълнение на задълженията на
общината и съобразно приетото в практиката на ВКС от гледна точка на деликтната
отговорност, посоченото деяние представлява противоправно бездействие и ангажира
отговорността на общината по реда на чл.49 ЗЗД. В постановено по реда на чл.290 ГПК
решение от 11.04.2018г. по гр. д. № 1676/2017г., ІV г.о. на ВКС се приема, че "стопанинът на
пътя по основното му направление отговаря за проектирането на организацията на
движението, за изпълнението и поддържането и на кръстовища, в които се пресичат,
разделят или събират на едно ниво пътища с различни стопани", а съгласно §1, т.1 от ДР на
Нар.№ 1/17.01.2001г. за организиране на движението по пътищата, "стопанин на пътя" е
собственикът или администрацията, която управлява пътя, т.е. в случая общината.
Доколкото в хипотезата на чл.49 ЗЗД не се изисква да се установи пълно и главно виновните
действия на кое конкретно физическо лице, натоварено да поддържа в изправност и
безопасност пътния участък, са в причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане,
съдът при съобразяване с така даденото разрешение в трайната практика на ВКС правилно е
счел, че в конкретния случай са налице всички предпоставки, ангажиращи отговорността на
СО при условията на чл.49 ЗЗД. Общинските пътища, в т.ч. тротоарите към тях съставляват
8
публична общинска собственост - чл.8 ал.3 вр.чл.5 ал.1 т.2 ЗП, които се управляват в интерес
на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин, а съгласно чл.31 ЗП, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините. Почистването и поддръжката на тротоарите като част от обхвата
на пътя е вменено на съответната община и с нормата на чл.48 т. 2, б."б." от Правилника за
прилагане на закона за пътищата, съгласно който организирането на дейностите по
поддържане на пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното
(платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните
образувания е за общината.
С оглед горното САС споделя извода, че поддържането на пътното платно в района на бл.11
в ж.к.Младост 1 е задължение на СО, без оглед на това на кого конкретно е възложена тази
дейност или кой точно е собственик на намиращия се в непосредствена близост имот, а
настъпилите вреди в резултат на бездействието на Общината да контролира правилното,
редовно и надлежно ремонтиране на тротоара от страна на третото лице-изпълнител,
ангажира отговорността й по чл.49 ЗЗД. Мястото е част от градската среда, пътното платно е
с обществено предназначение и предвид свободния достъп на пешеходци до него, се е
налагало предприемане на обезопасителни мерки по цялата повърхност. Задължението за
обезопасяване се извежда от общото задължение да не се вреди другиму с оглед
местонахождението, свободния достъп на пътни превозни средства и хора и обичайното
преминаване по това място на пешеходци, тъй като в близост се намира метростанция и
аптека. На основание чл.64 ал.3 ЗУТ общината е задължена да изгражда, поддържа и
ремонтира за своя сметка поземления участък, в който е настъпил инцидента - като част от
уличната инфраструктура. Задължение на всяка община е да поддържа уличната мрежа в
града в изправност, да сигнализира незабавно за препятствия или други опасности по него и
да ги отстранява в най-кратък срок, съгласно разпоредбата на чл.167 ал.1 ЗДП.
С оглед на това с проявеното бездействие от длъжностни лица на ответната община, същата
не е изпълнила задълженията си да организира безопасно движение по улиците. Налице е
пряка и непосредствена причинна връзка между бездействието на служителите на общината,
настъпилия деликт и причинените в резултат на него вреди, поради което следва да бъде
ангажирана отговорността й.
Претърпените от ищеца вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на лицата, на
които е било възложено от ответната община упражняване на надзор и отстраняване на
неравности по настилката на тротоара, поради което са причинени по повод възложената им
работа. Установява се по безспорен начин от показанията на свидетеля, че мястото на
инцидента е било необезопасено, че увреждането вследствие на злополуката е в пряка
причинна връзка с бездействието на ответника.
ПО РАЗМЕРА:
Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл.52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди,
означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на
9
трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице е във всеки
отделен случай конкретно, а не по общи критерии. В съответствие именно с трайната
практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най-
пълна степен за вредите. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика
на ВКС / по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от
24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г., решение от 09.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на
ВКС и решение от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1889/2009 г. на ВКС.
По отношение размера на претърпените неимуществени вреди съдът, определяйки същите
по справедливост, съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД, предвид възрастта на пострадалия - 51
години към 2022г., икономическата конюктура в страната за 2022г., факта, че е получил
счупвания на различни части на подбедрицата, множествени счупвания на подбедрицата,
закрито в ляво, RSOM cum placae, открити рани на други части на подбедрицата, счупване в
областта на лява глезенна става, както и че в следствие на извършената операция е получил
открита рана с размери 3X7 см. с неравни некротични ръбове, слабо кървящи по латералната
повърхност. Откритата рана на лява подбедрица с неравни некротични ръбове не е получена
при самото произшествие, а представлява настъпило усложнение от операцията по
поставяне на плаката и винтовете. Лечението е продължило с проведена рехабилитация по
раздвижване в началото на 2023г. Според заключението на вещото лице лечебният и
възстановителен период при ищеца е продължил 4 месеца, като в първите 30 дни след
инцидента и 15 дни от рехабилитацията по раздвижване и постепенно натоварване на левия
крайник е изпитвал болки с по-интензивен характер. Наред с това се придвижвал с патерици
за около 45 дни. Обоснован е извод, че през първия месец на имобилизацията и в началото
на раздвижването е имал затруднение в битовото си обслужване и нарушение на обичайния
ритъм на живот. Вещото лице е посочило, че болките и страданията, са били най-
интензивни непосредствено след травмата, и в началото на раздвижването. При натоварване
и промени във времето може да се оплаква от болка и дискомфорт в мястото на счупването.
Затова САС счита че претенцията неправилно е уважена в размер от 15 000 лв., предвид
обема на претърпените неимуществени вреди и следва да се увеличи до 20 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на настъпването им. В останалата част до претендирания
размер от 40 000 лв. претенцията е неоснователна и като такава правилно е била отхвърлена.
Що се отнася до имуществените вреди - същите са доказани по размер от направените
разходи за лечението и поставяне на остеосинтезен материал, който по правило не се поема
от касата. Според вещото лице разходите са били необходими за неговото възстановяване.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната осъдителна част и отменено само в
отхвърлителната за разликата над 15 000 лв. до 20 000 лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 41 480 лв., като жалбата на ищеца е частично основателна ,а
10
тази на СО е неоснователна изцяло. Затова в полза на СО не се дължат разноски за въззивна
инстанция. На осн.чл.78 ал.1 ГПК СО дължи в полза на жалбоподателя направените по
делото разноски, но такива няма и не следва да се присъждат.
На осн.чл.38 ал.2 ЗА в полза на адв.Г. следва да се присъди адв.възнаграждение за оказано
безплатно процесуално представителство пред въззивна инстанция, в размер на 3250 лв. без
ДДС плюс 650 лв. или общо 3900 лв.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени, както
следва:
На осн.чл.78 ал.1 ГПК СО дължи в полза на жалбоподателя направените по делото разноски,
но такива няма и не следва да се присъждат. В разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА е
предвидено, че ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА
се дължи за всяка съдебна инстанция. Обстоятелството, че договорът за правна защита и
съдействие не съдържа уговорки каква част от възнаграждението се дължи за защита по
въззивната жалба на ищеца и каква част - за защита срещу въззивната жалба на ответника, е
ирелевантно за преценката относно размера на дължимото възнаграждение. Затова на
осн.чл.38 ал.2 ЗА в полза на адв.Г., член на САК, следва да се присъди адв.възнаграждение
за оказано безплатно процесуално представителство пред въззивна инстанция, в размер на
2200 лв. за иска за неимуществени и 1050 лв. за имуществени вреди или общо 3250 лв. без
ДДС, /в приложимата към датата на решението редакция/ и съобразно уважената част от
исковете.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС държавна такса за уважените искове от 860 лв., както и 300лв. за платено от
бюджетните средства на съда възнаграждение за вещо лице, или общо сумата от 1160 лв.
На осн.чл.78 ал.8 ГПК ищецът дължи юрисконсултско възнаграждение в полза на СО, в
размер на 150 лв. за първа инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
э
ОТМЕНЯ Решение № 1427 от 12.03.2025г., постановено по гр.д. № 3262/2023г. по описа на
СГС, ГО, 1-ви състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения иск за неимуществени
вреди за разликата над 15 000 лв. до сумата от 20 000 лв., д.т. и разноските, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска" № 33, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Г. Т. М. ЕГН ********** съдебен адрес: гр. София, ул.„Съборна“
11
№ 14, ет.3 чрез адвокат А. Х. Г. разликата над 15 000 лв./петнадесет хиляди лева/ до сумата
от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) или допълнително сумата от 5000 лв./пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени на
27.09.2022г. при падане поради неравности на тротоар в ж.к.Младост 1 до бл.11, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2022г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в обжалваната осъдителна част .
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска" № 33, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА адв. А. Г. на основание чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на
3900 лв./три хиляди деветстотин лева/ /вкл. ДДС/ адв.възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство пред въззивна инстанция, както и сумата в размер на 3900
лв./три хиляди деветстотин лева/ /вкл.ДДС/ адв.възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство пред първа инстанция, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38
ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска" № 33, ДА ЗАПЛАТИ
В ПОЛЗА НА СГС сумата от 1160 лв./хиляда сто и шестдесет / дължима д.т. на осн.чл.78 ал.6
ГПК.
ОСЪЖДА Г. Т. М. ЕГН ********** съдебен адрес: гр. София, ул.„Съборна“ № 14, ет.3 чрез
адвокат А. Х. Г. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Столична община, адрес: гр. София, ул.
„Московска" № 33, сумата от 150 лв./сто и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение за
първа инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12